Алиса, аз лично ти благодаря, че отделяш време и хабиш нерви да пишеш в този форум, въпреки отровната атмосфера и безпардонния тон на дискусиите тук. Има хора - (причислявам към тях и себе си), които се нуждаят от сверяване на часовника с мисленето на здрав, но не и дистанциран от проблема човек. Постовете ти ми донесоха огромно успокоение, защото се оказа, че споделям напълно всяка една теза в тях.

Това, пиенето не е ли мъжка "професия".
Я, виж какви мъже сте! За чудо и приказ!

Аз не вярвам в 24 часа.Аз се опитвам да действам,да правя,да говоря,да слушам...24 часа.На част от тези 24 часа съм благодарен на това,което съм успял да свърша,да кажа,да чуя.Не се обвинявам,не се гневя на това,което не съм успял да свърша,да кажа,да чуя.Благодарен съм,че в тези 24 часа мога и да спя.Спокойно мога да спя.Имах нужда от спокоен и благословен сън.Вече го имам.И съм благодарен.


И аз вярвам във Вечността.Но и се доверявам на Вечността.И аз имам планове.И аз имам мечти.Но съм благодарен на това,което ми се случва днес.Благодарен съм и на това,което мога да направя днес.По-рядко мисля за вчера.По-малко се опитвам вече да отгатна какво ще стане утре.45 години съзнателен живот изпусках да се насладя на мига.И не да осъзная грешките от миналото,а да се самосъжалявам.Ах,как не ми върви.И да искам непременно утре да ми се случи това,за което мечтая,това,което аз смятам,че е правилно да ми се случи утре.Непременно да се случи,защото ми се полага.Само така ще бъда щастлив.Само така "живея".И хо-о-о-п във Вечността се оказва,че случилото се днес/както аз си мисля/ е най-хубавото нещо за мен-не е най-хубавото-о-о-о...И обратният вариант,разбира се.


Днес имах възможност да споделя нещо в този форум,да отида да поработя,в момента да ти отговоря...Довечера ще се срещам с приятели.Стоп!Дотук с плановете ми.Сега е 17 часа и 35 минути.Наслаждавам се на това,че мога да споделям с теб.Благодарен съм.


Прекрасна вечер в Любов и Толерантност,ти пожелавам.


Всичко това,честно от мен.А на теб-както ти харесва.

memi2011,
Много мило ми стана от това, че не ме приемаш като враг и нравоучител. В България сме едно село хора - всеки познава всеки ако не от първа, то от втора, трета, максимум четвърта ръка. Никому не е безразличен роднината, съседът, колегата, шефът, човекът, който го обслужва и човека, когото обслужва професионално. Хората, които срещаме по улици, паркове, градски транспорт... и т.н. Всички имаме здравословни проблеми, всички имаме екзистенциални проблеми, всички се стремим да намерим решение, от което да се чувстваме добре и да ни оценят по достойнство. Самоизолацията по какъвто и да е признак, повече вреди, отколкото помага. Не ми се ще да се стряскам от поведението на някой не по-различен от мен, само, защото си е наумил, че е по-специален и това му дава права да се самоизолира от околните. Многострадалците, наравно с общественопризнатите, не знам защо, но си Умрат да кокетничат с "различност".
И използват и най-незначителния си ресурс до дупка.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Просто защото не са белязани с "различност".

Нито с различност, нито с обреченост, нито с проклятие, нито с каквато и да било предопределеност. Всичко това са несъзнателно заложени днес вратички към онова утре, когато оправданието, че пак сме сгазили лука, ще бъде, че сме "различни, обречени и прокълнати".

За съжаление си е точно така, пък и да сме нещо от трите или и трите това не означава, че "съдбата" не може да се промени.

При случай, обаче, че имаш горното "под ръка" много трудно или невъзможно е, да промениш нещо.

Ето нещо което може да ти даде някои отговори - добре синтезирано.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите