Вчера сърцето ми не беше пълно с благодарност, да го подчертая, не беше. Предишния ден имах мигрена, и се бях изнервила, страхувам се от мигрената, плаши ме, и затова реших да го споделя тук, защото знам, че болестта алкохолизъм е толкова голяма, колкото са големи тайните ми, и се старая да не оставям тайни в себе си.
Вчера се събудих и не бях благодарна, това ми се случва много рядко, но се случи, нямах сили да се противопоставя на това нещо, или на болестта, всъщност точно така, нямах сили да се противопоставя на болестта, болестта е точно неблагодарността. Още сутринта вчера татко ме усети, че не съм благодарна, и ми каза да спра да недоволствам, но аз не спрях. Продължих да говоря, да се оплаквам, и да недоволствам. За момент се замислих, само за момент, че това не е правилно, така не трябва, не бива, на неблогадарността трябва да се противопостави благодарност, но не можех да спра това, което извираше от мен. Имах много трудна седмица, имах напрежение, правя си зъбите също, имах мигрена, как да имам сърце пълно с благодарност ?!? Вчера следобед не можах да си поспя, традиционния ми следобеден сън в събота, лежа и мисля, мисля и мисля, хм... После ми се обади приятелката ми, и ми каза, че според нея трябвало да пия успокоителни лекарства, защото съм била много чувствителна ... Тя ми каза, че много малко хора биха постъпили като мен, в дадена ситуация, в смисъл, че съм странна, ами да, и казах аз, аз не съм от многото, аз съм от малкото хора на този свят, така е ?!? Трудно... после пих кафе с хора като мен, алкохолици, със същия проблем като мен, поговорихме доста, и се почувствах много по-добре. Трудно заспах, неблагодарността не позволява на човек да заспи лесно. Помолих се, повъртях се и заспах.
Днес се събудих и видях, че има слънце. После видях, че цветята на терасата ми са прекрасни и реших да им сложа малко тор. После видях, че татко е до мен и е здрав, той има рожден ден днес. После си помислих какво щастие е, да станеш в неделя, и да си свеж, и да има къде да отидеш, и най-важното да имаш желание и да имаш сили да отидеш някъде. После си помислих, че е така хубаво да имам нова рокля и тя да ми стои добре. Така прекрасно е да мога да се изкъпя, и да не мисля лоши неща, и да нямам лоши спомени от вчера. После помислих, че кафето е много ароматно и мога да го изпия сред цветята. Побързах да изляза, защото навън би се стори много примамливо, и излязох. Случайно срещнах един познат, много приятен мъж, и отидохме да купим цвете на татко. Той пожела да ме изпрати до цървата, в която ходя в неделя сутрин. Там срещнах моя бивша колежка, която каза толкова хубави неща за мен, колко съм интелигентна, умна, дейна, работохоличка, само че съм много емоционална, така ме представи, което всъщност няма нужда от казване, защото си личи. Ей Господи, толкова години живях, около 27 години съзнателен или осъзнат живот, и все мислих, всеки ден, Боже, с мен нещо не е наред, има нещо, но какво е то, не съм като другите хора, абе почти съм, но не съм съвсем като тях, какво ми е, кое ми е различното, даже мислих дефектното, кое, защо, как ... ?!? Толкова години, влизах и излизах в толкова много ситуации, видях и се запознах с толкова много хора, и никой не можа да ми отговори на този въпрос, защо не съм точно като другите хора, и какво е точно различното, психиатърката ми даже ми задаваше едни логични въпроси, ами след като студентите знаят по-малко от теб, ти защо се притесняваш пред тях, нали те знаят по-малко от теб, защо се притесняваш, защо ?!????????? Не знам защо, просто се притеснявах, безпокоях, вълнувах, мислих много ... в пъти, в хиляди пъти повече от другите хора ... Ей, Господи, най-накрая да разбера какво се случва горе в мозъчето ми, или в душата ми, дали има значение вече ?
Много благодаря на Бог, защото на мен Анонимни алкохолици ми дадоха решение на едно уравнение, което нямаше решение, и което наистина за много хора остава без решение ... Да, днес имам сърце пълно с благодарност, и искам да го споделя с вас, благодарността е заразителна, както и неблагодарността !!! Нека се предава напред благодарността в сърцето !

Вчера сърцето ми не беше пълно с благодарност, да го подчертая, не беше. Предишния ден имах мигрена, и се бях изнервила, страхувам се от мигрената, плаши ме, и затова реших да го споделя тук, защото знам, че болестта алкохолизъм е толкова голяма, колкото са големи тайните ми, и се старая да не оставям тайни в себе си
Знаеш ли, по света има милиарди хора, които не са изпълнени с благодарност! Ако от горния цитат се извади пасажът, свързан с алкохола-то ще се получи съвсем стандартния ден на съвсем стандартния човек...който никога не е имал проблеми с алкохола.
Какво искам да кажа? Искам да подчертая, че е силно деструктивно да се омотава с паяжината на пиячката каквото и да е в реалния живот. Дните биват добри, биват и лоши. Не може да си благодарна когато просто денят върви от провал към провал. Той, денят, просто така върви независимо дали си сух, мокър или въобще не си алкохолик.
Проблемът СПОРЕД МЕН е, че алкохоликът знае, че има едно забранено кътче от битието където може да намери илюзорна утеха, да избяга от кофти дните и кофти ситуациите. Ако тази мисъл се игнорира, забрави се, спре да те вълнува-то човек не би трябвало да намира опора в обяснението на всеки гаден ден със че болестта алкохолизъм е толкова голяма, колкото са големи тайните ми.
Дните са гадни..има и добри. Животът си върви синусоидално, има възходи, има падения. Съвсем нормално е при падения да не сме благодарни и обратното, при възход да пърхаме от щастие и ентусиазъм. Това не се определя от "коварната алкохолна болест".
Винаги съм споделял мнението, че алкохоликът става съвсем пълноценен човек когато един ден си каже-"Баси работата, тази седмица не съм мислил, дори не съм се сетил за "коварната болест"". ТОва е началото на пътя когато благодарността и неблагодарността стават нормално житейско възприятие, така както го възприемат милиардите хора по света

Независимо как върви един ден, аз съм благодарна още сутрин, защото съм трезва, защото изглеждам добре, защото не ми се вие свят, защото мога да мисля спокойно, защото няма тремор, това е благодарността на алкохолика, който е трезвен, и това няма нищо общо с хората, които нямат такъв проблем. Не мога да се сравнявам с другите хора, които имат добър или лош ден, моят ден винаги е добър, щом започва добре, разбирай трезва съм и мога да се грижа за себе си и за мисля нормално.
Болестта алкохолизъм наистина намира опора в тайните ми, това е болест, която ме манипулира и заблуждава точно в тайните ми неща, и е възможно да ме изтормози докрай. Когато една тайна се сподели, тогава чувам мнението на друг човек, и може да се окаже, и това се оказва вярно в повечето случаи, че съм се тормозила за нещо, което не е такова, каквото изглежда, или че много дълбоко съм се заблуждавала.
Животът върви нагоре надолу, това е така, но преди, като пиех, животът ми някак си не мога да определя как точно вървеше, нагоре или надолу, сякаш само надолу, и надолу, пак да подчертая, ето затова не мога да се сравнявам с другите хора. Аз тръгнах от кота под нула, оттам, как да се сравнявам с другите хора ?
Да, животът става нормален за мен, наистина, когато тази седмица, миналата, и по-миналата аз не съм се сещала за алкохол, и това е така, и така ставам като нормалните хора, минавам през това или онова, нагоре надолу се движа в колелото на живота и не ми трябва алкохол, и само това, даже само това е повод за БЛАГОДАРНОСТ, мисля си, един трезвен алкохолик няма право да бъде неблагодарен и това е поводът да пиша пост.
Ние, алкохолиците, никога няма да станем като нормалните хора, или другите, хора, никога, защото никога няма да можем да пием като другите, мисълта за алкохол, малко алкохол, един път бе, абе айде, нищо няма да ти стане, абе какво са правиш толкова, и ти пък ..., айде бе, малко само, на дъното, ето това трябва да се знае, че ще го има, и ние трябва да сме много наясно, че никога не бива да пием, даже малко. Освен това има и така наречената душевна страна на болестта алкохолизъм, която пък, и най-вече, подчертава много дебело, че няма как да станем като другите хора. Точно Програмата на АА ни дава възможност да живеем като другите хора, но тона не означава, че сме като другите хора.

Аз плахо ще се присъединя към теб.

И към дамата- аз също се нервя, но не е патент на алкохолиците все пак:-)

...Имах много трудна седмица, имах напрежение, правя си зъбите също, имах мигрена, как да имам сърце пълно с благодарност ?!?...

кетхен,
като си купуваш рокля, нали не гледаш дали само ръкавите са добре, а и как ти стои навсякъде.Това, че в един момент не изпитваш благодарност не бива толкова да те тревожи. Цялото е важно.Как изобщо си настроена, а не само в един ден, седмица... Това на първо място исках да ти кажа.

А може би трябваше да започна с
...как да имам сърце пълно с благодарност ?!?...
Моят отговор : много лесно-само си помисли, че пак пиеш. Няма ли да се изпълниш с благодарност, че не пиеш? Аз така посрещам ударите на живота.Колкото и да е лошо станалото, по-лошо от алкохолните ми ексцесии НИКОГА няма да стане.Чрез тази мисъл веднага и дълбоко без усилие се изпълвам с благодарност и успокоение, а дори и с не безизвестна гордост от себе си.

Лека седмица и успех в борбата!

Не била като другите хора...ми много ясно. Те и другите хора не са като теб. Много знаеш ти какво им е на другите хора. Хора като хора.

БЛАГОДАРНОСТ, мисля си, един трезвен алкохолик няма право да бъде неблагодарен и ...
Споделям напълно

Когато фактите говорят и боговете мълчат!Не оставaй длъжен никому!

Много точно съм визирала разликата между алкохолика и как да го нарека, човекът, който не е алкохолик. Това имам предвид, аз не трябва да пия никога повече по никакъв повод, а другите могат. Иначе, ако тръгнем в линията, която ти чертаеш, какво им е на хората, и на мен какво ми е, то това е друга дълга тема, която обаче не е за този форум.

Ние, алкохолиците, никога няма да станем като нормалните хора, или другите, хора, никога, защото никога няма да можем да пием като другите, мисълта за алкохол, малко алкохол, един път бе, абе айде, нищо няма да ти стане, абе какво са правиш толкова, и ти пък ..., айде бе, малко само, на дъното, ето това трябва да се знае, че ще го има, и ние трябва да сме много наясно, че никога не бива да пием, даже малко. Освен това има и така наречената душевна страна на болестта алкохолизъм, която пък, и най-вече, подчертава много дебело, че няма как да станем като другите хора. Точно Програмата на АА ни дава възможност да живеем като другите хора, но тона не означава, че сме като другите хора.

На тебе просто ти харесва да се чувстваш "не като другите хора", признай си го пред себе си. Такова удоволствие ти доставя да си имаш специална болест, която да те прави по-специална и по-различна в собствените ти очи, че дори не се замисляш за "другите". Те са някакви митични "други", тествани за нормалност по един единствен признак: могат да пият контролирано. Светът е пълен с хора, които изобщо не се интересуват от това дали могат или не могат да пият, дори не пият просто защото това не им е важно. Списъкът им с пишкомерителни амбиции съдържа други точки. Според които се сравняват с "другите". В някои отношения вероятно и ти си в групата на "другите". Сигурно има хора, които се сравняват по някакво качество или физическа даденост с тебе и се тровят по същия начин с мисли и кахъри "ох, защо не съм като нея, защо тя умее това/има такава фигура/талант/воля/, а аз не мога като нея и още много други! колко пъти пробвам и все се провалям, та чак в болница се вкарвам от зор - сигурно съм болна, увредена по рождение, грешна, ненормална... абе не съм като другите, аз съм инвалид." Митичните "други" често имат много по-сложни проблеми за разрешаване и много по-тежки препятствия за преодоляване от това да не сипват в гърлото си при никакви обстоятелства едно химично съединение, което ги разболява и винаги им скапва плановете .

Заявяваш:

Да, животът става нормален за мен, наистина, когато тази седмица, миналата, и по-миналата аз не съм се сещала за алкохол, и това е така, и така ставам като нормалните хора

Да, ама мислите ти все в алкохола и какво беше гадно като пиеше. Вече не си физически зависима от субстанцията, дори и психически зависима не си, щом дори не ти се допива. Имаш си качествено нова зависимост - да разчопляш ежедневно спомените си и да не ги оставяш да си идат от оперативната ти памет, образно казано. Пробвала си едно химично съединение, организмът ти не е реагирал добре на него, имало е тежки здравословни последствия, справила си се, приключила си с този експеримент в живота си, знаеш защо не трябва да го повтаряш, даваш си сметка, че си сбъркала, съжаляваш, че си сбъркала и си пропиляла време и здраве. Това НЕ Е твоята напитка/храна/ - и толкоз.

Виждала съм много хора, които са приключили интимна или семейна връзка с тежки емоционални последствия и с години чоплят, човъркат, не оставят на раните си да заздравеят. Самовнушават си, че щом не са задържали връзката "като нормалните хора"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите