Каква ми е болестта / Взаимопомощ / Алкохолно зависими

Винаги съм се чудел на хората,дето пият по стотина грама и спират ,стават и си тръгват. Е това не е нормално. Да не кажа ,че си е направо мазохизъм. Сядаме с някой ,той пие едно ,ама го пие два часа. аз за тия два часа съм навървил четири ,пет ,или шест,като след второто вече ги метам като у мивка. И после с тоя човек не пия вече. И му викам-бе брато-това твойто не е нормално да знаеш ,може ли да седнеш и два часа да се лигавиш на 100 грама. А той пък ми казва ,че е седнал с мен не ,за да се напием,а за да се видим и поговорим като хората. Бре да му се не знае. Аз отивам ,за да се напия-това е главното ,разговора и човека не ме интересува много ,повече ме вълнува пиенето. Той пък обратното. Пиенето му е само за фон. А на мен той ми е за фон -човека отсреща. Май той си е прав за него си ,аз за мен си.Ама не мога да го разбера и той мен също. Различно сме устроени. Той ме гледа с недоумение и се чуди на моето мислене ,аз пък му се чудя на него.
Спрях да се чудя и видях ,че май на мен нещо не ми е у ред след 25 години пиене ,последните 4-5 бех включил на пета . Щото болестта ми яко се разви ,прогресира и почнах да си балбучкам денонощно. Е почивах си два три дена и после пак една -две седмици,понякога три. Без ядене. Или ям ,или пия -двете неща са несъвместими. По-добра оферта е да си пия ,защото удоволствието от яденето минава за 5 мин ,а ефекта от алкохола ме държи с дни наред. Пиех си ,за да изпитам ефекта на алкохола. Да избягам от себе си и от околните и от действителността.
От толкова къркане направо деградирах и почнах да се разпадам. Започнаха да ми изтръпват крайниците и да ми се подуват краката ,после се оказа ,че съм си докарал и подагра и полиневропатия-две в едно.Увредих си очите,,за черния дроб и бъбреците е ясно. Нищо свято и ценно не беше останало в ума ми ,освен да пия. Да ,ама и там зациклих -с пиенето-организма ми отказваше и стигнах до ситуацията ,че не мога да продължа да пия ,защото щеше да се стигне до рязане на крака ,осплепяване и незнам до какво ,ама нищо добро не ми се очертаваше.
А ситуацията около мен беше ,че всичките ми приятели се бяха отвратили от мен , приятелката ми ме напусна и ми каза,че като не сме заедно вече слънцето греело по-хубаво ,птичките чуруликали по весело ,въздуха бил по -чист. Все едно излязла на свобода. Леле,леле. Работех на едно место за жълти стотинки и бях пред изгонване.Щото все болнични взимах. И един куп дългове.
Не можех да продължа да пия ,заради тялото си ,което ми даваше вече много сериозни знаци. Да ,но не можех и да продължа да живея без пиене. Не понасях самия себе си ,камо ли околните и света около мен. Пиеше ми се , отчаяно исках да изпитам ефекта на алкохола, да избягам от действителността и знаех ,че пак ще пия ,ако не предприема нещо за да спасявам кожата. Тази мисъл -да посегна към чашата просто бе извън моя умствен контрол. Тя винаги преодоляваше с лекота другите мисли,които ми напомняха какво се случва ,когато посегна към първата чаша,как винаги се напивам и това ме води до неприятности и страдания. Усещах ,че нещо трябва да се промени ,но не знаех точно какво.
Почти бях сигурен ,че съм алкохолик ,ама не баш-искаше ми се да не съм. Щом предполагам ,че съм алкохолик ще търся помощ от алкохолиците. И се свързах с АА. Е това е най-правилната постъпка ,която съм направил през живота си.
На първата си сбирка отидох с нежелание ,беше ме срам ,не исках да ми помага някой ,ама като виждах ,че сам не мога да си помогна и ща не ща склоних глава и се признах за победен. Та отидох ,посрещнаха ме с много топлина и любов ,каквато не съм срещал ,освен в семейството си. Поотпуснах се малко и с изненада установих ,че всички мислят като мен и много добре се разбираме -все едно еднакво мислим. Егати,не съм бил сам на този свят,имало и други като мен. Сега две години и половина ,откакто съм в АА виждам какъв късметлия съм ,че ми е показан пътя към АА и че намерих втория си дом.
Новите ми приятели ми обясниха с много внимание и любов естеството на болестта ми.Щото се оказа ,че имам сериозна болест,умствена и физическа.
Умът ми е обсебен от пиенето и винаги ще ме кара да пия ,а посегна ли към първата чашка и се отключва физическата алергия ,която имам и се оказвам в един кръг от ,който измъкване има само ,ако претърпя пълна психическа промяна.Т.е. да спра да мисля само и единствено за себе си ,за това колко съм нещастен ,или щастлив,какво искам ,какво имам ,какво нямам и вечно да недоволствам и критикувам , а да се огледам и да видя ,че не съм сам на тази земя ,че има и други около мен и ,че може би мога да съм им полезен с нещо.
А аз съм се пънел всичките тия години да променям хората и света ,а е трябвало да променям себе си.Света винаги ще си остане същия , нужно е да го погледна от друг ъгъл и да го приема такъв,какъвто е. Защото ,ако не го приема ,от невъзможността да променя всичко около мен ,което не ми харесва ще изпадам в гняв и самосъжаление и пак ще пия.
В АА видях ,че мога да живея и трезвен.И не само трезвен ,но и пълноценен. А преди това ми се струваше ,че няма спасение за мен. Първата крачка бе ,когато искрено пожелах да спра да пия. видях ,след много опити ,че сам не мога да се справя ,безпомощен съм и ,че живота ми е излязъл отдавна от контрол. След това отидох в АА. Там исках да получа само трезвост ,а ми се предложи много повече-нов начин на живот.

Благодаря ви братя и сестри от АА.