Един приятел, който е трезв от известно време и не ползва интернет, поиска да напиша тук няколко думи от негово име. За това какви са резултатите от АА.Тъкмо имаме още малко време, че ще ходим на сбирка в Казанлък. Всеки петък там има сбирка и вече има няколко трезви алкохолика.
Моят приятел е изключителен специалист и е работил работа, която малко хора на този свят могат да работят. Работа, която изисква много качества, много учене и много труд. Имал е прекрасно семейство – три деца и една внучка. Засега само една внучка. Алкохолизмът го е довел дотам да загуби всичко – семейство, дом, приятели. За пари няма да говорим. Казва, че е излишно. Смее ми се в момента насреща със сълзи на очите. Откъдето и да го погледнеш – пълна трагедия /това са лично неговите думи/.
Преди време негов другар по чашката го среща. Този другар бил трезв, за негова изненада. Той го докара в Анонимни алкохолици.
Иска да разкаже какво се е случило днес: „Стоя си на пейката. Минават деца с букети. И едното дете казва „Да ги дадем на госпожата, като вземем бележниците“. И аз ги погледнах и ги попитах: „Днес има някакъв празник на училището ли.“ Те – просто си взимаме бележниците днес. Реших, че и моето дете днес си взима бележника. Тя е на четиринадесет години. Седми клас. Това е единственото ми дете, което вярва още в мен. Отидох в двора на училището. Децата бяха строени с цветя. Между другото – само тя нямаше цветя. Разбираемо. Стана ми много тъжно. Казах й – ще отида да ти взема цветя. Тя – ама имаш ли пари. Отидох и й взех цветя. Дядох й ги. Всичките ще подаряват цветя, а точно ти няма да подаряваш. Тя – ти как се сети да дойдеш. Аз й казах как съм се сетил. Тя точно тогава ми каза – Да купуваш цветя, вместо да си купиш спирт? Не може да бъде!? Или имаш много пари или ...нещо продума, но не разбрах.
Изчаках я да свършат церемонията и седнахме на едно кафе. Тя там ме пита – Тате, къде ти е половинката със спирта /аз си разтварям спирт в половин литър от минерална вода/. Аз й казах – няма вече шишенца. Баща ти прекрати с шишенцата. Днес е десети ден, в който не пия. Тя – това е невъзможно. Ти не можеш и една минута без спирт. И мене си ме рекетирал за спирт.
Започна да ме пребърква под мищниците, защото обикновено там си криех шишето – Я, да те видя аз тебе. Стана и започна пред хората да ме пребърква.
Аз – вече не. Тя – променен си, трезвен си, ухаеш хубаво. Не мога да разбера. Нямаш пари. Аз – ако нямах пари, нямаше да ти купя цветя.
Говорихме се за това, че не пия. Тя – коя е тази жена, която те отказа от алкохола. Аз – нали знаеш, че никоя жена досега не ме отказа. Срещнах се с едни приятели. Те не пият. И аз покрай тях. Историята е дълга и друг път ще ти обяснявам подробности. Заради тебе ще се постарая.
Тя е единственото ми дете, което ме уважава и се гордее още с мен.
Аз не можех и една минута без алкохол. Тези дни ме срещат хора, с които съм пил и те не могат да повярват. Може да се каже, че в Стара Загора пиех най-много. Никой, никой – никой не можеше да издържи на моето темпо и количество. Седем спирта 95 процента и един литър ракия на ден. Това бе моята доза. Задължителната доза. Иначе съм пил и по единадесет спирта и един литър ракия. Дори съм един от малкото случаи, на който и аптекар е давал спирт на вересия. Това обикновено не се случва.
Сега разбирам точно защо не можех без алкохол. Всяка сутрин, безоткатно, съм се молил на Бог да спра да пия. Хем се молех – хем пиех. И не успявах. Един друг алкохолик, с който живеехме в една окрадена вила, ме свари да се моля една сутрин и каза: „Ти за ракия ли се молиш или за спирт? Не знаеш дали днеска ще има, нали?“
Особено днеска не мога да намеря изречение как да завърша. За мен днешният ден е просто прекрасен. Ако днес пиех, то нямаше да видя дъщеря си, да й купя цветя, сладолед. Прекрасен и трезвен ден. Трезвен съм. Видях дъщеря си трезвен. И тя ме видя трезвен. И се гордее с мен. Дано повече алкохолици получат шанса да осъзнаят положението си.

Покъртителна история, като на всеки алкохолик, благодаря ти, че ни я разказа. Боже, какви количества алкохол е в състояние да издържи човешкото тяло. Всеки път се изумявам.
Дано ден след ден твоят приятел да продължава да посреща трезвен. Ще се моля за него.