Знаете ли "стъпките" за влизане отново в соц.среда , след като дълги години си бил в дебрите на алкохола ?

Хората се гордеят с постиженията си в живота . Но какво беше моето постижение ? Дали изобщо е нужно да пиша за това анти-постижение ?
Още от училищна възраст пия наравно с възрастни мъже и даже си спомнам , как някои с учудване клатеха глави , че това си било дарба (младо момиче да пие бутилка водка , без да си "върже кънките ")
Пиех и по-големи количества , твърдо гориво, без да си загубя паметта . Единствено , когато смесвах алкохола с транквиланти ми се губеха моменти .
Ако можех да изчисля литрите на изпития от мен алкохол и аз не бих си повярвала на полученото количество.
Но с годините нещата загрубяха . В здравословно отношение се получиха разни сривове и изпитах множество симптоми . Не можех да се лекувам , защото алкохола ми пречеше да взимам лекарства . Преди 4 години почувствах , че съм близо до дъното . Имах неврологични проблеми , язви , кръвоизливи , не бях способна да върша нищо . Дори елементарни дейности (като например да си купиш вода от магазина или да си закачиш дрехите на простора ) ме затрудняваха .
Тогава си помислих , че идва краят ми . Започнаха едни мъчителни дни на борба , тялото ми искаше живот , а аз не знаех как да му го дам . Никъде не излизах , не че нямах желание , не можех . Също не ходех и на работа . Нямах нито алкохол , нито храна . Но вместо да умра , се задържах . Така следваха месеци , в които се редуваше да съм горе -долу добре или зле . Вече разбирах , че не мога да пия алкохол , просто ме хващаше от малко , а и бях почнала да припадам . Последваха години , когато редувах периоди на пълна трезвеност и от време на време издънки пак с алкохола .
През тази година , само няколко пъти употребих алкохол , а един единствен път - с напиване . Вече се чувствам победител ! Но осъзнах кошмара , в който съм попаднала . Сякаш се събуждами и с ужас разбирам , че 4 години от живота ми са изминали , в който аз не съм работила нищо , почти не съм била в обществото , а в изолация (контактите са ми предимно от хора с подобно на мен мислене) Чувствам се пълен абориген , не знам как да се върна отново .
Та реших да попитам тук , дали знаете някакви програми , в които се работи нещо почасово .

Сякаш се събуждами и с ужас разбирам , че 4 години от живота ми са изминали , в който аз не съм работила нищо , почти не съм била в обществото , а в изолация (контактите са ми предимно от хора с подобно на мен мислене) Чувствам се пълен абориген , не знам как да се върна отново .
Та реших да попитам тук , дали знаете някакви програми , в които се работи нещо почасово.

Ти само работа ли си търсиш или начин да си спокойна да се чувстваш добре без да се налага да пиеш, че да можеш да функционираш в обществото отново?
Питам защото от краткия си опит и наблюдения виждам какво се случва с хората които спират алкохола и си намират работа без да са направили нищо за психическите и физическите си проблеми които представляват част от алкохолизма им.

Как да функционирам , как ?
Това "завръщане" ме плаши . Физическите и псих. проблеми няма да изчезнат лесно , но трябва да се "интегрирам" някакси

Не се тревожи всичко ще бъде наред, ти ще се върнеш обратно и ще имаш много хубав живот, ще имаш всичко което трябва да има човек за да е щастлив. Разбира се ако правиш нещата които ти се предложат. Само че не мога да се оправя с личните съобщения, за това ти давам един телефон.
0878892418 - АА Стара Загора
Ако нямаш пари в тел. само прозвъни от някакъв телефон и ще те изберат предупридил съм, че ще се обаждаш по това време.

Благодаря .
Обаче ако е свързано с пътуване , няма как

Може и без да пътуваш, от къде си?

Конкретно решение не мога да ти дам, но се опитай да си намериш работа приблизително на нивото на което си била. При случай, че не може е ясно, че е по- добре на по- ниско ниво, но поне не в същата компания.
В противен случай ще си създадеш комплекси или трябва да се бориш с "наблюдаващите" да не се провалиш.
Ако решиш, да започнеш някъде / мисля, че си от София/ каквото и да е, то би било по- добре да не е сред познати. След време мисля, че няма да ти бъде трудно да си върнеш обкръжението.
Има и хора които изцяло сменят обстановката, но за мен това е нож с две остриета.

"
Конкретно решение не мога да ти дам, но се опитай да си намериш работа приблизително на нивото на което си била"

Не бих искала да съм в позицията на това , което бях на последната работа .
Малък магазин (отдавна фалираха) , в който последните месеци вместо в лева ми плащаха в алкохол - по избор . Избирах си мастики , ракии , джин , бирата не се брои защото често се случваше да изтече срока на годност на някои бири а те са си добри и след изтичане на този срок .
познатите ("нормалните")ме гледат като прокажняк , приятелите ми викат " айде кво се правиш на светица " , за непознатите съм нещо , което не могат да възприемат .
Сънувам кошмари как отивам сред хора , как постоянно тези хора ми затварят врати , гонят ме от стаи , фирми , изразяват ненавист към мен , с огромна неприязън ми казват , че нямат нужда от такива като мен . Зад гърба ми си говорят , че такива боклуци не им трябват , отрепки и социално нереализирани хора.

Ще трябва да пренебрегне мнението на другите и да помисли за собственото си оцеляване.
По- добре магазин, дори и навън, отколкото в къщи. Контактите с хора са за предпочитане.
Другият начин е да се справи сама, но не е за предпочитане изолацията. Мисля, че е по- добре да започне каквато и да е работа.
В края на краищата всеки гледа себе си. Хората ще си говорят, но живота си е твой.

то пък едно оцеляване ....................................
цял живот оцеляване............... и после ще ми развиват идеи за разни висши каузи , мисии и пр.