Преди около двадесет и пет години в гимназията, която завърших, изучавахме морал и право, като една дисциплина, и отделно етика. Бях много добра и в двете дисциплини, справях се много добре. Обичам морала и етиката в човешките взаимоотношения. Само ако се опирам на тях, мога да осъществя положителна и обогатяваща връзка при взаимоотношенията си с други хора.
По време на пиенето ми, на деструктивното ми и унищожаващо пиене, комбинирано с успокоителни, загубих много от етиката си, и морала си, и бях тръгнала доста стремглаво надолу по стълбата на етичните норми и поведение ... Още помня една дума на татко, която той почти изкрещя на лекарката, че съм се превърнала в чудовище ... Думата се вряза в съзнанието ми, много ме заболя и дълго време не можах да преживея това. Алкохолизмът унищожаваше всичко градивно и морално в мен, унищожи етиката, унищожи желанието ми за знание, познание, ограби личността ми !
В Анонимни алкохолици съм от три години, и малко повече, от 06.04. 2010 година. С помощта на Анонимни алкохолици си стъпих на краката, започнах да се усещам по-уверена в себе си и по-силна, започнах нов живот. Анонимни алкохолици ми даде възможност да започна живота си отново, като създаде една невероятно интересна обстановка, която изкопира началото на заболяването ми, и ми даде възможност да премина отново през всички моменти от живота си, в които се бях провалила и ме бяха завели до дъното. Успешно минах през тези препятствия, с помощта на Програмата на АА, с помощта на сбирката си и с помощта на спонсора си и с помощта на милостивия Бог ! Успях, слава на Бога, успях и сега съм така добре !!!

Започнах с етиката, морала и правото, които бях забравила по пътя си на пропадане в дебрите на алкохолизма...
Преди около четири месеца, точно преди третата ми година на трезвост, в живота ми се случиха три неща, едно след друго, в много бърза последователност, които засегнаха личният ми живот, обществената ми дейност и професионалната ми кариера, които не ме разтърсиха, ами направо ме раздрусаха. Много трудно минах през тези изпитания, благодаря на Бог, че ме преведе през това.
Получих обида, свързана с миналото ми, донякъде с дейността ми в АА, която не можах да приема и преживея. Говорих за това с много хора, повтарях, мислих, побърквах се все повече и повече, не можах да издържа. Преди страхлива, боязлива и неуверена в себе си, аз не смеех да вляза при управителя, обаче заради тази обида влязох, ей така, отидох една сутрин и седнах пред кабинета му. Секретарката многозначително ме попита защо искам да разговарям с шефа, казах и, това ми се случва между другото за първи път в живота, казах и, виж сега, ако можеше ти да ми помогнеш, сигурно щях да споделя с теб, защото си ми много симпатична, освен че си секретарка на шефа, но не можеш да ми помогнеш, искам да говоря по личен въпрос. Тя онемя, нищо не можа да ми отговори. Изчаках си, и влязох и разказах това, което ми тежеше. Управителят, който е доста солидна личност и управлява една много сериозна оорганизация, ми каза, че не одобрява да се говорят лоши неща за хората, и на моята идея дори да осъдя човека, който ги говори тези неща, той ми каза, че би ме подкрепил, да действам ! Не мога да опиша как излязох от кабинета му и как се чувствах вече след това. Крилете ми отново се разпериха и полетях !
Снощи си говорих дълго време с един известен журналист, собственик на радио, за нещата от живота и стигнахме до морала. Така приятно ми стана, че намерих потвърждение на всяка моя мисъл и дума и впечатление от света, в който живеем сега. На мнение сме и двамата, че морал няма в България.

От тези две срещи аз си направих извод, че съм на правилна позиция и съм в правилна посока на развитие, на тези хора мога да вярвам !
В България няма морал сега, говорим лоши неща за хората, ето реалността, това откривам и тук, във форума на АА. Закономерно е, нали, и е логично, и дотам ли да спра, до констатацията и до приемането, че е обяснимо, и толкова, не няма да спра !

Не, духът на АА не е констатиращ, а работещ и действащ !

Ако аз нямах подкрепата на АА, сега щях да съм полудяла или под земята вече, ако и други някои жени, които добре познавам, не бяха получили помощ от АА, сега щяха да са на дъното но обществото !!!!
Не мога да бъда безучастна, когато някой не проявява елементарно уважение и респект към хората. Всъщност защо го прави, въпросът ми вече не е риторичен, защото съм напълно наясно вече защо човек не уважава другите хора, ами защото не уважава и не обича себе си.

Аз обаче обичам себе си се уважавам, и не бих искала да говоря лошо за никого, дори бих искала да бъда морален и уважителен човек !

Преди точно пет години почина моята многообичана братовчедка, ей така, от едно на пръв поглед невинно забавление, поне на мен така ми изглеждаше, от една употреба на алкохол, която се превърна в злоупотреба, тя почина и от нея има сега останала една урничка с прах, на която преди време оставих цветя, защото не можах да присъствам на погребението и, понеже аз самата бях болна от алкохолизъм и не бях в състояние да отида и да покажа последно уважение към нея, за което ми е много мъчно ...

Няма как да мълча, няма как да чета безучастно, време е да променям себе си, по този начин, по който ме учеше учителката ми по морал и право и по етика, като прилагам моралните принципи и норми, които са ми завещани още от баба ми, в отношенията ми с хората !
Това мога да се опитам да го направя, независимо кой какво говори или мисли за мен !

Ето това са думи на човек, който дълги години е бил на огневата линия:
"Ако мислите, че за психиатри, които ръководят болница за алкохолици, сме прекалено сантиментални, застанете до нас за известно време на огневата линия и вижте трагедиите, отчаяните съпруги, малките деца; нека решаването на тези проблеми се превърне в част от ежедневната ви работа и дори в част от съня ви; тогава и най-циничните няма да се учудват защо сме възприели и подкрепяме това движение. Имайки зад себе си дългогодишен опит, ние чувстваме, че не сме открили нищо, което да е помогнало за възстановяването на тези хора повече от това алтруистично движение, което сега се разраства сред тях самите."

Иначе много е лесно да разсъждавам какви са световните механизми, които водят до глада в Еритрея, геноцида в Судан, изгнанието на Далай Лама, изчезването на черноморската афала и т.н.
Или да филофоствам на корем, независимо дали съм супермозък или очевидно недоразумение, какви начини имало да не се пие.
Най-много теории относно как да се пие или как да не се пие съм чул в психиатриите. От хора, които са настанени там. Та често им казвам - не ми казвай ами ми покажи как става. Покажи ми

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Браво, kethen! Много емоционално и ... ми хареса. :)
Откровенно и простичко, разбираемо.

Ако искаш да имаш щастливо бъдеще, пусни миналото да си отиде с усмивка! :)

Преди много години ми подариха за някакъв празник романа на Кен Киси „Полет над кукувичето гнездо”. Опитах се да я прочета, много тежка книга, натоварваща, неприятна материя, съвсем далечна за едно младо момиче тогава. Чета за лудница, за психично болни, за сестри, за усмирителни ризи, Боже, ужас !
По-късно пуснаха филма по книгата, невероятен филм с Джак Никълсън, Полет над кукувичето гнездо. Гледах Джак, да казва, че ще измъкне каменния умивалник, как се опитва, и как всички му се смеят, че няма да успее, но той отговаря, поне пробвах ...
Какъв е смисълът на живота, да пробваме, да опитаме, без да страдаме, че нещо не се е получило ! Гледах филма и плаках, така ме разтърси този филм, а приятелството между болните, гледах огромния индианец, който е превърнат в зеленчук и не осъзнава силата си, който обаче накрая измъкна огромната колона и тръгна да чупи затвора ! Гледах болните, които чакат лекарствата си, и се успокояват и живеят в някакъв свой свят, без грижи и без осъзнаване. Боже, тогава мислих, че това е така тежко, така жестоко, че сякаш не е истина ... след години се запознах с тази истина лично !
Преди три години и аз пиех лекарства, успокоителни и антидепресанти, пих ги около девет години, за да се лекувам от депресиите си, от напреженията си, от притесненията, си, от страховете си, упоявах се, и така живеех, с упойката. Бяха ми изписани от лекар, купувах си ги от аптеката съвсем законно и легитимно. Един ден момичето от аптеката ми каза, а, идваш да си купиш наркотика ли ?!? Учудих се, защото не мислих, че това е наркотик, мислих си, че това са лекарствата, които ме лекуват, защото си имам рецепта, подписана от лекар. Обаче се замислих, може и да е наркотик, все пак тя е фермацевт, сигурно знае.
Лекарствата не ме излекуваха, страховете ми останаха, но наркотикът не можех да спра, даже развих зависимост от тях, не можех да живея без тях, не можех да излизам навън по улиците без лекарства !
Боже, как страшно е това ... Да започнеш лечение с лекарства, да очакваш да оздравееш, и да станеш зависим от тях. В какво ме превърнаха лекарствата, в човек, който не може да се живее без тях, който не може да живее с реалността, с това, което вижда от прозореца навън, който не може да понася обиди, не може да преодолява трудностите, който нищо не може да понася без лекарства ... който дори опита вкуса на „Полета над кукувичето гнездо”, точно преди три години.
За какво ми е даден живота, за какво, преди три години не си задавах подобни въпроси, просто си пиех лекарствата, и си заспивах. Нали затова ги пиех, за да не мисля, затова ги пиех тези проклети химии, за да не се налага да мисля !
Опитах да започна да живея без лекарства, с помощта на Програмата на Анонимни алкохолици, Боже, какъв подарък е тази Програма !
След три години точно, ... за какво ми е даден живота, след три години без упойка с лекарства, вече съм осъзнат "индианец", имам нови отговори, защото мисля и живея само с Бог !