Тези дни се разговаряхме с приятели как се слага началото на Анонимни алкохолици. Кое слага началото на Анонимни алкохолици?
Първи вариант – един алкохолик отива да спасява друг алкохолик.
Втори вариант – един алохолик отива да спасява себе си при друг алкохолик.

Вероятно може да се формулира и по-добре, но да не бъда съвършен в този момент. Историята е следната – Бил получава невероятно духовно преживяване, което го освобождава от ужасяващото пристрастие. Най-накрая той успява да не пие. Имал визия как да предаде това послание на следващият страдащ и така от възстановен към страдащ да тръгне цяла верига на спасение. Затова Бил се посветил на задачата да доведе това удивително откритие /че има методика за възстановяване от болестта алкохолизъм/ до страдащите алкохолици. В първите си шест случая се провалил. Разказвал и обяснявал надълго и нашироко на тези първи шест алкохолика как точно е бил възстановен от алкохолизма. Никой от тях не изтрезнял. Отишъл при доктор Силкуърт, за да се оплаче и докторът му обърнал внимание, че започва и завършва с Духовното си преживяване, а е добре преди това алкохоликът да разбере защо има нужда от това преживяване. Да разбере какво точно значи да си болен от алкохолизъм. Да види проявленията на алергията и на странното решение на мозъка отново и отново да посяга към първата чаша. Както често се шегуваме – как да поискаш да се лекуваш от болест, от която не си болен? Как да предприемеш лечение, когато и не подозираш, че си болен? Не става.
Между другото докторът му обърнал внимание, че макар и никой друг да не отрезнявал, то Бил оставал трезв.
Но темата всъщност исках да я напиша относно това кога и как се е поставило началото на Анонимни алкохолиици. Очевидно, че при опитите си да отиде при други хора и да им говори за техните проблеми – Бил не постигнал успех.
Какво се случило по-нататък. В Акрън, щата Охайо, Бил се намирал по работа. Бизнес. Нещо не се получило и Бил се озовал в хотела без пукната пара. Вероятно е имал някакви все пак, защото се канел да влезе в бара, където да сподели с някой мъката си. Мислел си да пийне лимонада. В един момент му минала мисълта, че може да прасне и някое уиски. Само няколко. Усетил се, че работите не вървят на добре и тогава си припомнил, че КОГАТО СЕ ОПИТВАЛ ДА ПОМОГНЕ НА ДРУГ АЛКОХОЛИК, ТОГАВА САМ ОСТАВАЛ ТРЕЗВ. Тогава загрял, че това е част от собственото му възстановяване. Или най-малкото се усетил, че веднага се налага да говори с друг алкохолик, ако иска да остане трезв. Почнал да звъни от телефонният автомат и така се свързал с хора, които познавали алкохолик, който иска да спре да пие. На другият ден се срещнал с Доктор Боб и така се поставило началото на Анонимни алкохолици. От двама – милиони.
Същественото – този, който предавал информацията за болестта и за наличието на решение, същият този го правел КАТО ЧАСТ ОТ СОБСТВЕНОТО СИ ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ. А не като част от една общественополезна кампания за спасение на невежите.

Кое ме провокира да си го припомня това? Един израз - „ Добре съм. Справям се сам. Нямам нужда да се срещам с други алкохолици.“
Този израз съм го чувал десетки, може и стотици пъти.
Или под формата - „Възхищавам ви се, вие вършите уникална дейност, но аз не съм по общественополезните дейности.“
Мдаааа.
Интересни работи. Първо – каква ти общественополезна дейност. Алкохоликът си умира сам някъде и си мисли, че няма никой като него и че няма проблем с алкохола. Или ще спре да пие сам. Поне съм бил в същото положение и си знам размишленията. А и доста приятели срещнах да споделят същото. Ние отиваме да дадем тази информация, не защото сме някаква прекрасна организация с общественополезни цели, а защото така спасяваме себе си. Това е лекарството. Или поне съществена част от цялостното лечение. За малко да се обидя, когато в мотивите ми някой вижда дейност в полза на човечеството, която може да се извършва само от суперсцециални хора. Ясно.
Другото, което си го мисля – добрее. Да речем, че някой сега е добре, каквото и да означава това добре. Дошъл в АА, научил за болесттта, научил за алергията, ще се справя вече сам. Няма нужда. Справям се сам. Помогнахте ми. Благодаря Ви. Ще идвам отвременавреме на сбирки. Да черпя веднъж годишно. Нямам вече нужда.
Добре бе. Ама тези, които в момента някъде мрат? С тях какво правим? Кой ще им сподели за какво става въпрос? Кой ще отиде при тях? Правителството? Европейският съюз?
Ако вземем всички, че се оправим и спрем да имаме нужда от АА, от сбирки, от Програма. Каквото и да значи това да спрем да имаме нужда. И си стоим пред телевизора или там каквото друго правим – почиваме си, заети сме, ангажирани сме, не сме по общественополезните дейности и т.н. Изнесем се вече и не ходим на сбирки, защото нямаме нужда. Ама какво тогава ще стане с тези, които имат нужда и тепърва се появят за първи път? Кой ще им отвори, кой ще им каже за какво става въпрос?
Та затова е възникнало и процъфтява Анонимни алкохолици според мен. Защото всеки иска да се спаси, а не защото всеки иска да спасява някой друг. Не че не съм допускал грешката да си мисля, че точно аз така добре ще ги обясня нещата на някой, че той веднага ще поиска да се спаси. Ако изобщо загрее, че има от какво да се спасява. Нали вече знае, че не трябва да пие. Няма да пие. Вече знам. Нямам нужда. Оправих се.

Какво ще рече това, че алкохолизмът е заболяване?

Трети вариант - двама алкохолици се спасяват взаимно.

"Никаква човешка сила не е в състояние да ни освободи от алкохолизма."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Твърде трудно разбирам тези мнения и не мисля, че само аз ги тълкувам многозначно.

че да са ми пломбирани зъбите?

Говорим си тази сутрин с един приятел за зъболекари. Нищо не разбирам от стоматология. Това не ми пречи, като ме заболи зъб, да отида при зъболекаря и да зяпна. Не мога да видя какво човърка там, нито разбирам що толкова пили, но стоя зинал и трая.
Та говорихме си как преди седемнадесет години му сложили една пломба и още си седи. Стоматологът казал на медицинската сестра - забъркай сместа "по учебник". Така или иначе една седемнадесетгодишна пломба е за мен просто доказателство, че този човек работи. Може да му се има доверие. РАЗБИРАМ, че може да му се има доверие. Разбираемо е, че му имам доверие

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Точно при простите неща се "обръща колата" защото условията за постигане на целта са твърде малко.
При случая с твоя зъболекар - качество на материалите, зъботехника, зъболекара и не на последно място състоянието на зъбите при пациента.
Прилагането на нещо по рецепта обикновено води до некачествени резултати.
АА е "замръзнал" във времето си и всичко пречупва през алкохола. Все едно това алкохолиците са отделна група от хора за които не важат общите правила и човешките закони. Глава ме боли - сто процента това е някакъв остатък от алкохола - нито може да съм преуморена, нито пък да имам тумор в главата. Спънах се и си счупих крака - 100% ще съм се напил или съм си мислил за алкохол, разделил се е с партньора - няма начин да не е за алкохола или последствията от него, изпаднал в депресия - 100% е от заболяването алкохолизъм и т.н.

"Никаква човешка сила не е в състояние да ни възстанови от алкохолизма."

Това което разбирам аз е , че не трябва да употребяваш алкохол. Никога не можеш да измениш или никаква човешка сила не може да промени реакцията ти към алкохола.
Това което разбира по- голямата част от населението, че винаги ще се връщаш към алкохола, че винаги ще си останеш лошо качество човек, че алкохола е №1 в твоя живот.

Какво ще рече това, че алкохолизмът е заболяване?

„Факт е, че повечето алкохолици по все още неясни причини са загубили правото на избор в пиенето. Нашата тъй наречена воля престава да съществува. Ние не сме в състояние в дадени моменти да извикаме в съзнанието си с достатъчна сила спомена за страданието и унижението, което сме преживели само седмица или месец по-рано. Ние сме беззащитни пред първата чаша. "

Какво е волята? Харесах си това определение от уикипедия - Волята е способност на човека съзнателно да управлява своите постъпки, да ги насочва към съзнателно поставени цели и да преодолява външни и вътрешни трудности и препятствия. За съзнателно бих поставила и разумно, дори благоразумно. Механизмът на т. нар. ми „воля” си действа на пълни обороти, само дето съзнанието, т.е. мисленето ми е далеч от всякакво благоразумие. Когато се насоча към алкохола аз съм изключително целеустремена и съм склонна да „преодолявам външни и вътрешни трудности и препятствия” – дори в това съм много „добра”, нито съвест, нито спомени, че съм давала обещания, нито „обич” към някого, нито пък спомен от предишното напиване могат да ме спрат ... нищо не може да ме спре.

„И така, в даден момент алкохоликът не притежава ефективна умствена защита срещу първата чаша. С изключение на единични редки случаи, нито той, нито друго човешко същество могат да осигурят такава защита. Защитата му трябва да дойде от някаква Висша Сила.”

Аз съм безсилна пред алкохола, защото нито мозъкът ми функционира нормално, нито тялото ми като цяло. Те ме убиват. Как да смятам, че това, което ме убива и също така е заплаха за околните може да бъде изконтролирано от себе си, т.е. от същото това, което ме убива и е заплаха за околните? Ами, като опитах да го контролирам, то взе, че стана и по-зле, доста по-зле.
Не става. Аз опитвах, вярвах си и резултат – един и същ. Години наред, едно и също нещо, само дето прогресира ... и става все по-страшно.
Всъщност болестността ми се състои в това, че аз съм безсилна пред същността ми на алкохолик. Затова ми трябва Сила, защото аз такава нямам. Аз не мога да водя борба срещу себе си, срещу моята същност. А дори и да правя опити те са бегли, слаби, безрезултатни.

Алкохолизмът е хронична, прогресираща и фатална болест. Т.е. по-добре няма да стават нещата, само по-зле.

Преди време, на една от първите ми сбирки, някой каза, че Програмата не може да се обяснява. Просто започваш да действаш и нещата се разкриват лека полека. Сега започвам да виждам, че наистина е така.
Вече повече от 5 месеца не съм пила, а и нямам желание да пия и може би само алкохолик може да разбере какво означава да нямаш желание да пиеш. Чувствам се спокойна и добре благодарение на АА и Програмата (която е програма за действие, колкото и преди да не ми се искаше).Преди беше изключително невъзможно да се чувствам спокойна, а сега се случва.

Колкото повече чета тук, все повече си мисля, че аз никога не съм била алкохолик.


Алкохолизмът е хронична, прогресираща и фатална болест. Т.е. по-добре няма да стават нещата, само по-зле.

Не трябва ли, някои хора да се съобразяват с това което пишат.
Този клуб стана много по- тежък с " Психоанализа и психотерапия".

Все пак се изисква някакво ниво на интелигентност и способност за възприемане и обработка на информацията. Иначе става усилно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

АА е "замръзнал" във времето си и всичко пречупва през алкохола.

Не знам откъде си черпила информация за АА и доколко си запозната, но и двете ти твърдения са абсолютно неверни.
Имам предвид, че "АА пречупва всичко през алкохола".
Точно обратното - АА казват, че проблемът изобщо не е в алкохола. Че алкохолът е само симптом. Затова и само да спреш да пиеш изобщо не е достатъчно, защото махаш само симптома, но изобщо не решаваш проблема.

Колкото до замръзването във времето. След като болестта не се променя през годините и АА са намерили идеална рецепта за нейното преодоляване, защо трябва да се променя АА. Когото го напира да прави иновации, други полета за изява колкото искаш...

Освен това АА дава на отделния алкохолик пълна свобода за действие или бездействие. А когато има такава свобода, какво повече да се променя?

В подкрепа на това ще цитирам откъс от първата глава на книгата Живот в трезвеност, която е озаглавена "Как да използваме тази книга"
Ето го:

"Едно нещо трябва да е ясно: АА не предписва “добър” или “лош” начин на действие. Всеки решава какво е добро за него – без да изключва останалите видове помощ, които изглеждат полезни в друг момент. И всеки от нас се старае да уважава правото на другия да прави всичко, както той смята за необходимо."


Все едно това алкохолиците са отделна група от хора за които не важат общите правила и човешките закони.

И това е абсолютно погрешно.
Всъщност програмата на АА ни предлага да спазваме именно общите правила и човешки (не в юридическия смисъл) закони.
Именно отклонението от някои от тези принципи е довело до нашето заболяване + някои биологични особености в нашия организъм.

Други хора също се отклоняват от тези принципи и на практика имат същите проблеми с психиката, емоциите, начина на мисленето и със своята душевност. Но при тях отсъства този "биологичен" момент и затова те не стават алкохолици.

Но стават зависими от дрога, лекарства, хазарт, хранителни разстройства, безконтролно харчене на пари, безконтролен секс и т.н.
И страдащите от някои тези зависимости са открили, че 12-стъпковата програма на АА им помага и на тях и са започнали да я използват.
Трети пък не стават зависими от горните неща, но изтрещяват по други начини, именно защото се отклоняват от въпросните общочовешки принципи и правила, които не са измислени от АА, но към които АА ни предлага да се върнем. И като казвам това, изобщо нямам предвид връщане към религията, защото в АА като птички Божий си живеят и много атеисти

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите