Вчера трябваше да платя една фактура, която бях обещала да е платена от сметката на мъжа ми. Първо се заех за да не го заномавам него аз с тази задача. Та с електронното банкиране не се получи. Пина го сбърках и после и пука не сработи. Обадих се в банката и ги помолих да платят фактурата с негов подпис отдолу, като им обясних какво е станало с електронното банкиране и че се намирам в чужбина. Да ама хората си имат правила. Не може. Но аз започвам да ставам по настоятелна, даже да ги заплашвам че ето дали са ми грешен пук код и ето сега не мога да платя тая фактура, а ако се окаже че е тяхна грешката кой ще ми възстанови щетите....ставам все по настоятелна. Хората спряха да се занимават с мен. Та казах на мъжа ми че не става и той каза че ще преведе от фирмената сметка сумата. Но аз уних, не стана моя план. И вече се бях засилила и след като не успях и се почувствах така, все едно се срива света, ето не можах това да направя и работа сега няма да мога да си намеря....А само преди ден ми се струваше всичко възможно. Грешката ми беше че не се спрях навреме. Накрая споделих с мъжа ми, че съм унила заради това, а той каза ... Ами другия път си постави за цел да изкачиш хималаите за един уикенд. Та за сетен път разбрах,че нормалните хора разбират какво могат да променят и какво не, а аз не мога. Затова се налага да се повтарят ситуациите, за да видя кое е като изкачването на Хималаите за един уикенд и кое не.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Бе, какъв контрол ще налагаш върху банковата система - все едно, да завладееш и контролираш Марс!
Нормалните хора поне веднъж месечно, ако не и седмично, си късат нервите с банкови и секви абсурди. Свиквай, и пълните трезвеници нямат голям избор.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Дааа... манията "Аз всичко мога!" явно е всеобщ проблем. Ама пък поне си го знаем, че ни е проблем и си го борим. Някъде в друга тема бях писала, че коренът му е в това, че не може да контролираме болестта си, не можем да я управляваме. И затова постоянно се боим да не изпуснем контрола и върху всичко останало. Моята мания "всичко мога" се е разпростряла върху градината ми. Една роза да ми изсъхне и вселенската трагедия е налице. Тази сутрин гледам: охлювите ми изгризали младите цинии. Еми полудях направо. Закъснях за работа, че да купя отрова да моря охлювите. Килерът ми е заприличал на склад за биологично оръжие. Арсенал имам срещу акари, въшки, попови прасета, къртици, плужеци всякакви, паяци и прочее буби. И всичко това на принципа: "Сега ще видите вие кой държи контрола над положението".

Да, аз съм алкохоличка и не мога да направя разлика между нещата, които мога да променя и тия които не мога. Затова и молитвата ни в 3 тата част е " и ми дай мъдростта да правя разлика между едните и другите" . Аз все се опитвам да променя нещо, което не мога и оп веднага идва самосъжалението. То е като верижна реакция щом като не мога това...и другото няма да мога. За щастие споделянето в аа и в случая с мъжа ми действа. Много се смях наистина като ми каза" ами другия път си постави за цел да изкачиш Хималаите за един уикенд и като не успееш се самосъжалявай. " Но факт е , че разлика не мога да правя, затова инструментите на аа са златни.
Благодарна съм за това, че съм трезва и днес!

Абе аз се чудя кокошката или яйцето. Т.е. дали от алкохолизъм се разболяват хората, които са свръх самокритични и нямат реална представа за възможностите си, или обратното: загубата на преценка кое можем и кое не можем да променим е причинена от болестта.

Аз съм си го приела вече за себе си, че е така и се радвам даже. Преди не го знаех и се чудех какво ми е. Т.е даже не подозирах, че се мъча да правя неща, които не мога да променя. И резултата беше, че винаги усилията и средствата за да постигна нещо, щото аз бях много упорито магаре, са били по големи от резултата и като бонус се напивах от "победата". Ако не успеех, пак пиех, за да си потуша яда. И после пак и пак и пак. Нищо градивно, само прививидно печелех, не можех да разбера подбудите си. Какво доказвах, че мога, а нещо като покрив под главата или мебели да се обзаведа, а това е за снобите. А сега даже имам дом, виждам го, харесвам го.
Изключително съм благодарна на АА. Нямаше да виждам с лекота какво ми е.
Благодаря че съм трезва и днес.

Бъдете благодарни,да.
И аз съм свръхблагодарен със над 3 години трезвенност.
Разбрах и аз като вас,че хималаите не мога да изкача,но все още се опитвеам което ми в силите да го контролирам,да му налагам свръх контрол.
Лошото е,че все още се опитвам да доказвам и на шефове и авторитети,че никой не може да ме притежава,че винаги моето мнение си е мое,че не могат да имат власт 100пр. над мен.
Направо като обсебен съм от тази кауза за справедливост,да им вадя мръсните кирливи ризи..незнам!!
Колкото повече търся справедливостта на всяка цена,да се върне на момента на хората които са ме поругали и обидили..може би стана по-добре,че нещата станаха директни и без притворство,но започнах да губя хората около себе си.
Напоследък вече на няколко фронта съм в скандали и неоправени отношения.
И пак заради пустата тази чест и справедливосат.
Меря кривиците и правиците със сантиметър.
Незнам защо се окопах толкова в тази педантична дребнавост...може би понеже се чуствувам ,че съм много по-точен като човек от много други..или може би е безмилостния алкохолизъм.
Нямам никакво влечение,нито към алкохол,нито към цигари.
Напротив..като със погнуса донякъде гледам на хората злоупотребяващи с тях.
Не бях такъв човек,и сякаш всеки вече е длъжен щом аз съм можал,и другите да го могат откъсване от пороците??
Изпокарахме се със баджанака..понеже ме прнебрегна много..съответно и с балдъзата донякъде,понеже той изпрати неяда говори..изобщо не ме потърси да се разберем като мъже.
Аз като мъж му казах истината в очите,той остави жена си да се занимава с ненормалната според него най-вероятно рода.
И от февруари досега съм го виждал само 1 път.
Прави се все едно че не съм му казвал никога какъв боклук е в моите очи.
Изпарадирах пред балдъзата,колко много съм изкачил стъпалата в духовен плам,как искам да бъда един по-духовен човек,как баджанака изобщо и не се досеща как наранавя хората около себе си,от които няма полза,и които не са му приятни.
Винаги съм се питал...защо позволяваме на хората да са директни с нас,а в момента в който им го върнем и са сръдни до бога от тяхна страна.
Аз може би изревнувах,че на сума ти българи помагаше в сервиза по колите..кой с пари,кой по приятелски или за услуги прекарваше..изобщо не ми вдигна тел,и не ми отговори смсите когато бях на зор.
Побеснях,че за вси1чки останали можеше,за мен не.
Понеже не може най-вероятно да ми вземе пари..и ме остави без алтернатива,и минах на бяло ..като ме обраха тия направо,със 10 000кр.
Никога не съм бил роб на парите и материалното,но след тази брутална несправедливост от негова страна и липсата му на всякакъв интеревс по принцип към нас последните гоидини дойде време в което насъбраното в огромната чаша през годините преля.
И като бент се отпуши недоволството ми и като почнах за жалост балдъзата,,,и право куме в очи за всичко.
И за това,как си е намерила мъж който единственно обича да я унижава пред хората колко е залюхана и тъпа...беше ми казано че съм бил много мекушаф.
Да понеже със жена ми в моето семейство сме парламент,и всеки си казва мнението..а у вас,върти суче баджанака,все на неговите ексцентрични капризи трябва да се угоди.
С такива хора съм принуден да бъда роднина.
Със завършен егоист и надменен нарцис.
Който ако нещо не е със златна нишка,не го мирише изобщо.
Нормално ли е за рожд.ден да му подариш яке,и то не евтино..и тоя да ти изцепи че оная си марка където капката като паднела се хлжзгала и незнам си какво..и че едва ли не му правя подарък от разпродажбите.
Как се оправяте вие със висшата неблагодарност??
Понеже аз колкото и да споделям принципите на аа,трябваше да защитя своята територия и всички святи принципи в които вярвам.
Колкото и да си алтруист,добродушко и толерантен...е минаха ми всякакви граници на търпимост.
Същото се получи и с леля ми,която категорично отказа да погледне болната си майка,баба ми.
Баба ми си отиде мин.година ноември..и по снимките на погребението,гледам леля ми се беше облякла като за сватба,не за погребение.
Отпреди 3 години,след като и изслушах брътвежите,просто мълчаливо и обърнах гръб и вече 4 година не съм я потърсил.
И едва ли някога ще мога да и простя.
Опитваше се чрез хора да им съм се обадил...предайте и казах,че с боклуци не искам да имам нищо общо.
Нека се радва на това,че се е отървала за пореден път от страшния ангажимент да гледаш и помогнеш на своята собственна родна майка.
Какви планини изкачих по всички флангове в последните години,ви е бедна фантазията.
Мислех че обидата и болката в душата ми ще заглъхнат,но на днешен етап,все още никой от тези гореизброените изобщо не е осъзнал че ми дължи извинение.
По-скоро искам да ви попитам..бихте ли простили непростимите неща??
Понеже колкото и да съм исал и да искам,щом няма насреща опит и усилие,не мисля,че аз вечно трябва също да се унижавам.
При положение,че аз съм жертвата във ситуациите.
Убедих се че на добрите хора,само гадории им се случват.
Сякаш сме объркали времето си.
Изцяло съм се съсредоточил единственно към най-близките си.
Не съм гадняр да им го връщам съса намеци и да ги излагам целенасочено,понеже те достатъчно така или иначе се излагат.
Как се справяте със непосилните планини за изкачване?
Аз знам обаче,че каквото и да стане,никой няма и нищо няма да ме накара да се пропия заради боклуци.
Колкото и да ми било тежко...съм правил отскок именно в това,да им покажа и докажа колко вътрешна сила имам,и колко повече мога да отстоявам.
може би баджанака много му се искаше да се издтня и да се пропия пак,ама злоради удоволствия на никой няма да доставям като моя издънка.
Мисля че с истинските принципи и плилагането им,разбираш колко много некачествен материал си имал около теб,и на колко много мърша си отдавал много повече внимание отколкото е трябвало.
Да ме прости бог,нека ако той може да им прости...аз ще го помоля само за спокойствие...нека той да им го въздаде както прецени,а на мен да ми даде спокойствието с което да не се самоизяждам.
Благодаря ви.

Когато фактите говорят и боговете мълчат!Не оставaй длъжен никому!

Здравей fintroll73, сетих се за учителката ми в първи клас ми задраска едно М понеже средната му чертичка не беше написана до долу

И ми задраска писаното с такава сила, че скъса тебтадкатс ми, И аз толкова плаках, че е несправедливо , че не заслужавам това. Тази справедливост, моята беше единствената. Нямаше друга справедливост.
Хубаво пишеш, че шефовете не могат да те притежават и си имаш мнение. Ами дай им право и на тях да си имат мнение!
И един съвет с риск да ми се расърдиш. Ходи на сбирки!
Пожелавам ти трезв ден!

Т.е. дали от алкохолизъм се разболяват хората, които са свръх самокритични и нямат реална представа за възможностите си, или обратното: загубата на преценка кое можем и кое не можем да променим е причинена от болестта.

Това, което описвате, не е свръхсамокритичност, а изоставане в умственото развитие. При децата между 2 и 7 години е нормално.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите