От миналата седмица ми се иска да напиша нещо за ресоциализацията, за моята лична ресоциализация, за проблемите ми, произтичащи от взаимоотношението : нова или променена личност, със сериозно натоварване от миналото и общество. Не ми дойде вдъхновение, тук прочетеното не ме вдъхнови, самата аз явно не можах да си концентрирам мислите в правилната посока и така, нищо не написах. Колко дълго се получи обяснението ми. И все пак, защо пиша сега и какво искам да кажа ?
Вчера, по време на разразилата се словесната битка тук, във форума на алкохолно зависими, при включилите се като правило магнетичните в такива случаи ругатни и помии, в лични, получих бележка от някаква жена или момиче, не знам, за това как дядо притеснявал хората и в друг форум, хора, които явно са по-лабилни и от нас, алкохолиците. Това много ме изненада и веднага ме изведе от моите проблеми, за които исках да пиша, за така наречената ресоциализация.
Замислих се върху това, колко по-болни, нестабилни и лабилни хора има, колко други болести има, диалогът с дядо се оказва да е бил повод за няколкочасово разстройване и невъзможност да се работи, това е истина. Така, аз също размених някоя и друга дума с дядо, но освен като упражнение, да, като упражнение за реалния живот, друго не вложих в този диалог, в смисъл не съм се разстроила, напротив, това ме държи в едно приятно будно състояние, и се усещам силна за да поема предизвикателствата на реалния ми живот.
И така, като направих сравнение, замислих се, изведох си някои изводи, и какво, явно има още много болни хора, по-болни от мен, има други болести, лабилни хора, и сега колко много и как трябва аз да благодаря, че от мен търсят помощ хора, от мен, която самата беше безпомощна преди три години...
Мога само да благодаря отново, на хората, на обстоятелствата, на АА, на форума тук, на приятелите ми, на роднините ми, на съдбата или както аз наричам всичко изброено дотук, на Бог !

del.

---------------------
„Умиране няма и задачата има решение.” - Ст. Джонсън

Редактирано от Poзмapия на 26.03.13 11:26.

Ами просто следвам една Програма, понякога и се ядосвам много, стоя и гледам ядосано, нахъсено, навъсено, отхвърлено, демонстративно депресивно и прочие състояния, обаче после се хващам отново за работа, защото знам, че само това ми помага на мен :))))

Да видя дали съм разбрала за какво е темата?
Понеже съм словоохотлива / това също е добър признак/, да кажа и аз своето мнение.

Човек е прескочил нещо когато споменаването му и " обидите" не предизвикват съответната реакция която се очаква. Едни очакват да се засрамиш, други да се извиняваш, трети ти напомнят да не забравяш как си се изложил и, че не си "цвете за мирисане", четвърти прикриват себе си, че и ти си черен като дявола, пети ти завиждат, че си се справил и си по- добре от тях и т.н.

Тъй като се спомена Дядо да напиша и аз своето отношение към него.
Ако се беше появил в този или в другия клуб в който го засичах, преди време щеше да има много негативно влияние върху мен.
Ако беше се появил в по следващ период от време и беше се вързал щяхме и двамата да имаме бан. Умея да хапя също, а и давя.
Имам обаче късмет, че се "срещнахме" точно в този период.
Мога да извличам полезното / в Дядо има много/, да пропускам и различавам емоционалната страна, да "захапя" леко когато ме засегнат и когато ме ударят да върна удара.
Дядо е полезен потребител, твърде груб, но и твърде еродиран и реалист.

"Човек е прескочил нещо когато споменаването му и " обидите" не предизвикват съответната реакция която се очаква. Едни очакват да се засрамиш, други да се извиняваш, трети ти напомнят да не забравяш как си се изложил и, че не си "цвете за мирисане", четвърти прикриват себе си, че и ти си черен като дявола, пети ти завиждат, че си се справил и си по- добре от тях и т.н. "

Ето как точно формулира темата ми, за която мисля от известно време, но не знам как да я започна, точно така, както си я написала по-горе !
Точно такова нещо се получава, аз честно не можех да живея повече с мъжа си, и честно се разведох, отидох в съда и се разведох, после честно признах проблема си, че не мога без да пия, но не мога и да пия повече, дали съм имала друг избор, не знам, усърдно и упорито си ходих на сбирки, честно си споделих проблемите, и след три години на опит за честен живот чувам коя съм била всъщност аз ... Да, голяма мъка ми причиниха приказките на хората, голяма мъка, защо ли всъщност, защото за н-ти път се разминаха очакванията ми от реалността и самата реалност. Очаквам похвала, зачитане, дори уважение от обществото, а получавам нападки, интриги и присмех ...

Нещо стана?
Може би съм егоист защото не съм се замисляла или по- точно не бих желала да пиша за човек който не може да ми отговори.

Определено всеки търси нещо, изказва по един или друг начин / не винаги най- подходящия/ това което му тежи и накрая иска и да "поучава" защото се счита за прав. Най- малкото иска да остави нещо от себе си. "Дори да бъде пепелта..."

Как да го оправя?

Очаквам похвала, зачитане, дори уважение от обществото, а получавам нападки, интриги и присмех ...


Първо - си задай въпроса кои са / поотделно / тези хора и какво се крие зад това.
Второ - Да не би да си станала прекалено голям "светец". Това второто е много типично.

Не мога още да си изясня кои са точно хората, затова ги назовавам с общото наименование общество, или да го кажа така, хора, които отговорят на стандартите, общоприети от същото това общество, хихи, какъв затворен кръг се получава, което е имагинерно, осъзнавам го, което е деградирало е, също го осъзнавам, което още повече точно сега в България е болно, и това го осъзнавам, обаче някъде вътре в мен има нещо, което е заседнало, има дълбок корен, кога, в детството ми ли още, в юношеството ли, кога, не знам, но дълбоко изначално има идея да се харесам и да бъда приета от това същото общество, и то да има добро отношение към мен, ето това е истината.

Втората ти забележка, чудесна е, много сериозно е това, сигурно, убедена съм, че имам подхлъзване в тази насока, и според мен това, което ми се случи, е знак да се замисля и върху това. Коя съм аз, която съм в представите си, идеята за аз, или реалната аз, която съм, коя съм аз, всъщност доколко съм открила коя съм аз зависи от моето лично възстановяване от алкохолизма, така мисля. Като пример, много драматичен и сериозен мога да дам, че дълго време аз се идентифицирах с някои героини от книги, от филми, и така нататък, което за мен е много показателно какво е това болестта алкохолизъм и защо наистина тя не е свързана само с алкохола !

но дълбоко изначално има идея да се харесам и да бъда приета от това същото общество, и то да има добро отношение към мен, ето това е истината.

Малко са хората които не плащат "данък обществено мнение", но зависи колко е голям и дали могат да го платят. Има корени и в самия характер на детето / децата са различни, дори и да са родени от едни и същи родители и гледани при едни и същи условия/ и в детството ти и в хората които са те заобикаляли.
Аз, обаче, имах предвид друго. Един човек / другия/ действа спрямо себе си - първо. Има и такива които действат спрямо другите, но не мисля, че хората които споменаваш са такива.
Защо не си насочиш вниманието към тях и да потърсиш причината в тях. В теб самата си я търсила дълго време. Нима мислиш, че ако идеална, то това е единственото което ще определи отношението им към теб.
Ето вземи моето отношение към теб. Страшно се дразня от хора които постоянно казват "Виновен съм, виновен съм, не съм идеален...". Това обаче няма нищо общо с теб. Това съвсем не означава, че в един момент няма да си го "отнесеш".
Има и хора които сравняват себе си с този отсреща в случая ти и трябва да ти кажа, че не винаги сравнението в положителна посока е радост за отсрещния.
Има и друга категория / най- омразната за мен/ които като си зле са най- състрадателните, а като станеш малко по- добре от тях са най- злобните и завистливи и т.н.
Казвам ти да насочиш вниманието си към тези които ти правят оценка и да видиш защо тя е такава, а не към себе си. Време е да оцениш другите и да престанеш да оценяваш само себе си и да се вглеждаш в себе си.
Твоя живот не зависи само от теб колкото и да искаш.

За второто имах предвид, че човек измъкнал ли се от някъде става "идеален" и недостатъците на другите му се струват много големи. Например: По- добре е да попаднеш под ударите на непушач, отколкото на отказал се пушач.

Много добре те разбрах и благодаря.