Хелина,
този клуб не е бил оскверняван така мерзко от създаването си. Мисля, че се натрупаха достатъчно аргументи, за да вземеш решението си. Всички се опитахме да помогнем. Наивници като мен пробвахме да създадем диалог. Всуе.
Сама знаеш, тук се решават човешки съдби. Моля те, направи необходимото, за да избегнем рискови ситуации.
В такива моменти осъзнавам, че има и други също тъй страшни болести като алкохолизма...От което не ми става по-леко.

Редактирано от Xapakиpи на 25.03.13 10:11.

Вчера ми се искаше да взема отношение тук, но нещо ме спря, не искам да се намесвам в теми, където се пише този начин, за мен не е правилно.
Съгласна съм напълно с теб, навсякъде, абсолютно навсякъде има правила, и тези правила трябва да се спазват, и това е всъщност диспиплината, без дисциплина и правила, се получава анархия, всъщност всеки, който пише тук, знае какво се получава без правила и дисциплина, аз поне си го спомням добре.
Напълно те подкрепям, трябва да се спазва добър тон, това, което се пише тук трябва да има изключително образователен характер и единствените думи, която да прилягат на всичко написано тук да са взаимопомощ, помощ, любов и подкрепа.
Или трябва да се мисли добре определени думи за къде са подходящи, за площада, или за болница !

Каквото повикало, такова се обадило кетхен. Това ми е основен принцип в живота.

Сложи си ръката на сърцето и само за себе си прецени дали съм обидил някой, който се е държал коректно с мен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравейте.
Не съм служебен модератор на този клуб вече почти 6 години... Не разбирам каква е идеята на поста, не съм влизала във форума, откакто не го модерирам и нямам представа с какво е осквернен... Съжалявам, че не мога да помогна, мисля, че трябва да се обърнете към модератора

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако не успеете с Хелина, само кажете. Вече се самобаннах за два месеца в един друг клуб щото модераторът имал технически пречки да ме банне.

Не сте казали, не съм се баннал.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами по отношение на първото изречение, аз от доста време се уча точно на обратното, на спазването на така наречената емоционална дистанция, или да отговорям така, както трябва, без да обръщам внимание кой какво "повиквал". Това е всъщност закона за причината и следствието, който, като се задейства, може да продължи до края на света, и по логиката на този закон, злото ще се възпроизвежда.
Не знам дали съм достатъчно ясна, но във този форум пишат хора, да предположим, които точно сега не са на себе си, и не могат да мислят, помисли бе дядо, това е абстиненция, това са лекарства, това са нерви, умора, отчаяние, депресия, това е едно такова никакво състояние, и на този човек, според теб, трябва ли да му се отговоря по твоя принцип, "каквото повикало, такова се обадило", не разбира се, на него трябва да му се помогне. Ако отговорим на болния неадекватно и ние, какво ще се получи, още по-неадекватно.
На мен точно това ми струва много усилия и време, затова са анализите по Програмата за възстановяване от алкохолизъм, чиято основна задача е да ме запази трезва и здрава и в добра духовна форма.
Иначе ще влезем във въртележката на безкрайните спорове. Защото, ако човек е с ума си или е разумен, винаги ще си зададе въпроса защо правя еди какво си, на кого служи това, на кого е полезно, и има ли смисъл, и ако само даже на мен самата нещо не носи полза, аз просто няма да го направя. Мисля, че това е правилното поведение и отношение към света и хората, и аз се уча точно на това.
Иначе, какво да те анализирам, кой те обидил, кой не, това да не е детска градина !?!

защо се страхувате от истината ? Предполагам, че визираш темата на дядо.
Поставих тема за алкохола в друг клуб, защото ме интересува защо хората пият. Сега ще си копна темата на дядо, защото според мене е много вярно написаното.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Права си. Направо ти завиждам. Сериозно.

Истината за мен е следната. Не искам да се конфронтирам с никого. Не ми е в природата, макар че тръгна ли съм като носорог - спиране няма, независимо от последствията.

Чувствата са като играта "камък-ножица-хартия", едното побеждава другото и бива победено от трето. При мен гневът е най-силен и побеждава всички останали, включително и страха.

Наясно съм, че гневът е рушително чувство и трябва да се озаптява, но не успявам, защото буквално на всяка крачка срещам провокации.

Ето един елементарен пример. В "Билата" има нова мода. Освен вече познатото "имате ли "Била" карта (ми който има да си се грижи за нея, откъде накъде ще ме питат всеки път и аз трябва да отговарям), от месец питат всеки: "Как мина пазаруването? Наред ли беше всичко?". Като го чуя побеснявам, защото това е един от западните начини за промиване на мозъците и постигане на безропотност. Първо се усмихваш на тъпта и безсмислена машинална фраза, после започва да те дразни, но няма на кого да си го изкараш - касиерката не е виновна - тя е задлъжена да се прави на палячо, ако и кажат и всеки клиент ще целува на изпроводяк - трябва да се яде. Дори да викнеш управителя, той ще те игнорира със заучени и тренирани успокояващи реплики. Ако вдигнеш скандал охраната ще те изхвърли или ще извика полиция - дребно хулиганство "регистриран в полицията"... Няма спасение. Накрая свикваш да не реагираш. Днес с това, утре с друго и целта е постигната - ставаш безропотна, не мислеща овца.

Аз не искам да съм овца. Нещо повече - не искам никой да е овца. Обикновено иронизирам продавачките като рецитирам въпроса им секунда преди да са ми го задали. Едни се усмихват весело, други гузно, трети пък се мръщят. Какво да напвравя? Знам, че това което правя няма да помогне с нищо, но това е моят малък бунт и отказ да стана овца.

Така е с всичко.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Какво става? Какъв е проблема?

Аз не искам да съм овца. Нещо повече - не искам никой да е овца. Обикновено иронизирам продавачките като рецитирам въпроса им секунда преди да са ми го задали. Едни се усмихват весело, други гузно, трети пък се мръщят. Какво да напвравя? Знам, че това което правя няма да помогне с нищо, но това е моят малък бунт и отказ да стана овца.

Но ти СИ овца. Умираш от страх да направиш нещо драстично, за да не те уволнят от работа. Затова си го изкарваш от хора, които и да иронизираш, ще си премълчат поради същата безпомощност. Не ти стиска да не зависиш от работодатели, заплата на всяко твърдо число и обществено мнение. Ако ти стискаше, досега да си организирал собствен бизнес. Единствената ти разтуха е да се вреш по форумите и да тероризираш хора по-слаби от тебе. Що не работиш на село с ума и ръцете си - щото там всеки успех или провал ще са ЛИЧНО ТВОИ. На село "овчите тренировки" по европейски бизнес тертип не оцеляват. И дървените философи не оцеляват, там е законът на природата, оцеляват креативните.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите