Снощи като си легнах и си мисля. Навик ми е още от дете, само че тогава си мечтаех за светло бъдеще, успехи и геройства, а сега прехвърлям през ума си идиотизмите, които са ми се случили през деня и разигравам сценки как бих могъл да ги избегна или накажа.

Та, лежа си снощи, мисля си... и изведнъж ми светва - АЗ СЪМ АЛКОХОЛИК!

Спокойно, не съм откачил. Помня, че не пия. Обаче след като ми обяснихте какво е да си алкохолик, аз установих, че се държа по абсолютно същия начин.

Както съм казвал найсе пъти, не понасям глупостта, арогантността, простотията, несправедливостта. Нито в реала, нито във виртуала. И реагирам. И във виртуала и в реала. Реагирам остро, саркастично, иронично, а понякога направо си псувам.

Не държа сметка кой е насреща.

Есента двама полицаи без малко да ме закопчаят. Една лъскава лимузина се беше паркирала не само на забранено, ами насред тротоара, та една бабичка щеше да я блъсне друга кола докато я заобикаляше. Полицаите си чешат ташаците на двайсетина метра, а тримата пътници от лимузината си пият питиетата пред отсрещното кафе. Помолих полицаите, да им кажат да си преместят колата, че ще стане някой сакатлък, а те ми се хилят - нямали право да нарушават спокойствието на гражданите. Разярих се, започнах със стандартното "Аз ви плащам заплатите" и се стигна до "Дай си документите, и ще те заведем в участъка да се разберем". Аз обаче ербап:

- Айде заведете ме, че тъкмо да разкажа на шефа ви защо сте ме завели.
- По-кротко! - сумти ми единият и с шкембето си ме лашка към полицейската кола.
- Не ме бутай! - продължавам да се ежа аз.
- Абе ако продължаваш, не само ще те бутам...
- А, ти имай късмет да ме удариш, че тогава пък да видиш какво ще стане. Хайде да ме водите при началника да си приказваме.
- Я му напиши едно полицейско разпореждане на тоя - викна дебелият на другарчето си, което два крачки встрани с гръб към нас ми разглеждаше документите.

Оня нищо не каза, повъртя още малко личната ми карта из ръцете си, обръща я отпред-отзад и заставайки почти с гръб към мен ми я подава със заговорнически тон:

- Хайде, вземи си документите и си върви. Малко те е понапекло слънцето... Хайде!

Взех си картата и си тръгнах. Все пак не съм луд да се натискам да ме заключат за 24 часа. Случвало ми се е веднъж. Не е гот.

Това е само един пример какви ги върша в реала, а във виртуала, който му е интересно може да се поозърне да види.

Иначе и с обикновени хора съм се дърлял, и три 15 минутни репортажа има излъчени с мен по БНТ и Нова срещу Топлофикация и личното ми джипи, което излъга жена ми, че не й се полагат направления за задължителните контролни прегледи за ТЕЛК, и на вицепрезидентката писах гневно писмо за позицията й за отмяна на доживотната присъда...

С две думи, напълно съзнавам, че такова поведение рядко и за кратко ми носи удовлетворение от това, че съм се опълчил срещу гореспоменатите недъзи, но пък носи сериозни рискове за живота ми в социален, че и в биологичен план.

Заричал съм се стотици пъти да си трая, да не обръщам внимание, да не се меся, ама... знаете как е.

За разлика от вас, аз още не съм имал сух период - поне веднъж месечно някъде успявам да се "наквася".

Та, помагайте братя! Къде има клуб за болезнено чувствителни към глупостта, арогантността, простотията, несправедливостта.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

да ходим да искаме да ни направят клуб на глупаците. И аз вчера ходих по институциите и навсякъде ми казаха, че не съм в ред, че търся справедливост. Такова жувотно нямало, така да знаеш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не става. С теб сме за различни клубове.

Ти си ПРОСТО глупава, щото не знаеш, че не съществува справедливост, а аз съм ИЗКЛЮЧИТЕЛНО глупав, защото ЗНАМ, че не съществува справедливост, но продължавам да рискувам, пари, здраве и може би живот, за да я търся.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

извинявай, от една категория сме. Пък може и да не сме, де да знам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Последно какво?
Думать надо или чувствовать?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За мен дилемата няма приемливо решение.

Ако се подчинявам само на разума си, няма да съм такъв, какъвто смятам, че е редно и трябва да бъда.

От друга страна, превесът на емоциите вече ми е нанесъл сериозна матерална вреда и ако не успея да го овладея, може да ме доведе до абсолютния край.

Засега се осланям на късмета си да ме предпази и се надявам да не ми остава твърде дълго време да го насилвам.

Ако днес имах възможност да избирам, не бих се родил в този свят.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

и аз.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В отговор на:

---

Ако днес имах възможност да избирам, не бих се родил в този свят.

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не съм унил. Просто съм разочарован.

Не от себе си. От света и от невъзможността той да се промени. Как разбрах ли?

Ами в последните години съм настроен философски, размишлявам често за човека и човечеството. В един момент се сетих за оня лаф: "След като изчерпите всички свои оригинални методи, прочетете инструкцията", тоест, сетих се, че съм чел и чувал много фрази на великите мислители, но никого от тях не съм прочел систематично.

Хванах Лао Дзъ като най-кратък, пък и китайските мъдреци са много мъдри. Е, 90% от заключенията му за некачествеността на човека в общ план и конкретно, са валидни и днес. Значи поне 2500 години откакто някой е разбрал какво пречи на човека да бъде ЧОВЕК, този човек не е мръднал и на йота в личностното си развитие. Е, определено смятам, че оттук нататък човекът не разполага с 2500 години за да започне да се поправя и след като не го е направил досега, шансовете са нулеви.

Със сигурност, си се попитала защо пък не съм разочарован от себе си. Толкова ли съм велик и идеален? Не. Не съм. Само че 90% от недостатъците ми, които засягат обществото, а не лично мен, се дължат именно на това обещство. Ако то беше такова, каквото трябва да бъде, у мен нямаше да има агресия, язвителност, сарказъм, нежелание да продължа да се боря с вятърни мелници и т.н. Аз съм просто едно огледало - каквото стои пред мен, това отразявам. Доказал съм го дори с различното си отношение към различните хора във форумите.

А иначе, миналата вечер докато си разхождах кучката, си представих следната хипотетична ситуация:

Явява ми се добрият (или пък злият) дух и ми предлага:

1. В този момент можеш да започнеш живота си отново откъдето искаш и да го изживееш по абсолютно същия начин.

2. Или можеш да започнеш живота си отново откъдето искаш и да го промениш както искаш в рамките на същите обстоятелства, т.е. да промениш своите решения през годините.

3. Или можеш да умреш.

Имаш право само на един вариант.

Определено избирам 3.

Е, понеже това е хипотетично, ще продължавам да живея докато ми е писано или докато нещо съществено не ми наложи да съкратя процедурата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не съм унил. Просто съм разочарован.

Не от себе си. От света и от невъзможността той да се промени.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите