|
24.01.2008.г. ми беше първия ден без алкохол и оттогава до днес съм трезвен,за което съм безкрайно благодарен на Бог,на Анонимни Алкохолици,на спонсора ми в АА,и на всички,които допринесоха за това невъзможното за мен през годините да стане възможно.
Започнах да пия редовно когато бях на 14 години,а до тогава си бях някак си "различен" от другите свои приятели и съученици-повечето време си играех сам,правех постоянно бели,с никой не исках да се съобразявам,постоянно ми беше неуютно да ходя на училище,но...в осми клас се пропих и всичко си дойде на мястото.Пиех когато можех,колкото можех,като ходенето на училище,свалянето на момичета,дивеенето по купони се въртеше винаги неотменно покрай пиенето и до такава степен бях влюбен в ефекта на алкохола,че просто едва ли не го боготворях.Този ефект,за който споменах ми носеше постоянно една фалшива смелост,фалшиво самоуважение,фалшиво смирение,фалшив алтруизъм,фалшива гордост и въобще-като цяло един напълно фалшив "живот",който го живеех също "само за днес",но с идеята,че тоя купон никога няма да свърши и няма да се налага да правя каквото и да,което просто не ми отърва да го направя.
На 19 години се ожених и на същата възраст за първи път в живота си спрях да пия алкохол за около една година,тъй като видях,че като почвах да пия винаги се напивах,и постоянно правех някакви простотии,видях,че не мога да пия "като хората",и че след като не мога да пия,то просто ще трябва да спра и спрях.....
След една година време отново започнах да пия с плахи стъпки,като след осмия месец без алкохол ме натиснаха разни неопределени и силни страхове,които взех "да си лекувам" отново като си пиех.На 25 години вече тръгнах редовно по невролози,психиатри,естрасенси,гледачки,към края се свързах и с психолози,което по никакъв начин не успя да ми помогне да не пия,но направи така,че вследствие на тия "лечения" на неизлечимата болест-алкохолизъм,накрая ме закачиха освен за алкохола,но и за хапове-променящи съзнанието.Като резултат от това,накрая преди да спра да пия,вече имах здраво утвърдена двойна зависимост-и към алкохола,и към лекарства-променящи съзнанието.Когато бях на 38 години,жена ми(бивша от доста време) ме натири,качих се при майка си и почнах да пия на умиране,тъй като си имах съвсем "основателна причина" и нищо вече не можеше да ме спре по пътя на систематичното и упорито самоунищожение,което продължавах да правя с такова настървение,което никога и за нищо не бях прилагал дотогава.Доста пъти пробвах да се трепя,доста пъти бях в изтрезвителното,няколко пъти бях в кома,стигнах и до лудницата,молех се често на сутринта да не се събудя,но...отново ставах,отново проклинах деня,в който съм се родил,и отново мъките с пиене и не-пиене почваха ден след ден-година,след година и така до момента,в който преди да стане непоправимото,имах Шанса да получа помощ от Анонимни Алкохолици.
В началото почнах да правя това,което ми се предлага,но след кратко време се сметнах за "нещо повече" от когото и да е в АА,отделих се,пробвах отново някаква терапия,където ми напълниха главата с още страхове и простотии и след една година и повече без алкохол са запих,пих 33 дена и за малко не умрях и не полудях при тоя маратонски запой.
Това,което ме спаси беше,че след като вече не можех повече да вкарам какъвто и да е алкохол,след като реших поне да си умра у дома си,просто се предадох и спрях да пия и се наврях в нормалната абстиненция,но най-важното беше,че точно на тая дата,на същия ден от седмицата,аз се довлякох на сбирка,стоях като напикано мушкато,не можех да говоря след хаповете,които бях пил сутринта,но просто отидох,стоях,треперех и се молех,виждайки,че има други,които не пият и дори ми се "смеят на мъките",през които преминавах същия ден....
Днес и сега(на 48 години),връщайки се назад през годините,виждам,че нищо,и никой по никакъв начин не успя да ми помогне да не пия и да живея в трезвеност,освен Анонимни Алкохолици и Бог,когото намерих там действайки по Дванадесетте Стъпки на АА така,както ми е предложено;така,както са го направили първите сто възстановени алкохолици,имали невероятната възможност да споделят това с тези,които искрено го пожелаят и са готови да направят всичко,което е необходимо за да го получат...
Бъдете трезви и здрави,мои събратя,и Бог да е с вас!
Благодаря ви,че ви има.
Бъди себе си.
|
|
Стефко, много се радвам, че мога да те поздравя и оттук, и да ти пожелая само най-хубавото, което може да се случи на човек !
С теб се запознахме в психиатрията, където бях постъпила за лечение на алкохолизъм. Не помня точната дата, ти дойде от името на група Пробуждане Анонимни алкохолици в Стара Загора. Не си спомням детайли, но добре си спомням един жив, енергичен и приказлив човек, който отдели много време и сили, за да ми разкаже за СВЕТЛИНАТА, или поне ЗА ЛЪЧИТЕ, проблясващи в тунела на алкохолизма.
Няма как да го забравя това, няма как да го омаловажа, или да го приема за "случайност"....
Доста време мина оттогава, сега съм трезва и съм ти благодарна за времето и усилията, които даде от себе си !
Пак пожелавам още много години щастлива и достойна трезвост !
http://www.vbox7.com/play:086cfff7
Редактирано от kethen на 25.01.13 09:44.
|
(Усмивка)