Здравейте! Малко по никое време влизам в този клуб,но може би пък точно сега трябва-празници и изкушения - дал Господ. Та въпросът ми е има ли такова понятие "полуалкохолик" и може ли такъв да си бъдеш цял живот, без разни поражения върху здравето ти? Например, никога не се напиваш ,не пиеш много,но пиеш всеки божи ден. По малко,но редовно.

Весело изкарване на празника !

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Влизаш в точното време и на точното място.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не става въпрос за мен,а за мъжа до мен. От доста години го прави.Сигурно, защото му е кеф или преборва стреса...Май не е нормално още сутринта чаша бира да върви със закуската...И да има проблем,не признава.Как да помогна? Иначе и аз пийвам,но никак не държа .

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Чудо голямо!
Германците започват с бира от сутринта.И то с литрови халби.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей, miata,

Ще споделя моят опит и това, което съм видяла с очите си, не съм го прочела по книгите, въпреки че доста неща прочетох и чух след 10.03. 2010 г., откакто не пия алкохол и съм в Анонимни алкохолици.

Наблюдавала съм баща си цял живот и съм била все до него, преди не съм се замисляла разбира се, но откакто аз постъпих на лечение заради алкохолизъм и започнах да работя по Програмата на АА, започнах да разглеждам и анализирам неговото пиене и моето пиене.
Татко е човек с много широка душа, обича да се весели, обича да пийва, тогава и пее, смее се, става както се казва "душата на компанията", бивш спортист, носи страшно много алкохол, и така, доста алкохол е изпил в компании през живота си. Моите наблюдения, сега вече анализи показват, че аз за толкова години не го видях нито веднъж сутрин да търси алкохол, нито веднъж. Случвало се е, вечер е препил, явно е, преял е, цяла нощ се е веселил, недоспал е, и така, и на сутринта му е криво. Наблюдавала съм го, на сутринта той пиеше кафе или не пиеше кафе, не закусваше обикновено, обличаше се и излизаше и обикаляше града и парка, това правеше той. После, на обед изобщо не искаше да чуе за ракии или други алкохоли, малко хапваше и отиваше да поспи. Вечерта също не търсеше алкохол, и на другия ден също. Това съм запомнила.
За разлика от него, преди години, видях вече покойната ми братовчедка, как пие бира по никое време, ей така, сядаме на кафене и тя пие бира и пуши. Още по-късно видях и себе си как сутрин още в десет сутринта търся да пия концентрат за да успокоя неврите си, по-нататък във времето, сутрин още като се събуждах и търсех и пиех концентрати, за да не треперя и още по-нататък : събуждах се като се беше намалила концентрацията на алкохол в кръвта ми, и това беше още в пет часа и търсих само едно : да пия ...

Има разлика според мен, човекът, който си го има този ензим - алкохолдехидрогеназа се казва, си пие, може да е малко, средно или много, това зависи от организма или от желанието, не знам, но той си го разгражда алкохола до прости захари и го отделя.
Човекът, който го е загубил този ензим, пиша загубил, защото е напълно възможно някога да го е имал, както впрочем четох последно, хората, които са предразположени към алкохолизъм, някога са го имали този ензим, даже той се е увеличавал, като защитен механизъм на природата за да се съхрани индивида, за да могат да се разграждат все по-големите количества приеман алкохол, нещо невероятно е природата - пази от разрушение творението си, но в един момент и тези големи количества от ензима не са в състояние за разграждат все по-големите количества алкохол, което напълно го разбирам, защото аз самата се следях как все повече и повече пия ... И тогава ензимът изчезва, няма го, и алкохоликът като пие, не може да разгради алкохола до прости захари, ами го разгражда до ацетон, и ацетона носи непоносим физиологичен дискомфорт на човека и алкохоликът иска да се пие още алкохол, и така алкохоликът търси и пие още алкохол, и се получава този омагьосан кръг на пиене при алкохолика, който аз лично преживях, и от който наистина чувствах, че няма излизане.
Аз лично съм опитвала да не пия за известно време, или там си правих някакви си обещания, пред себе си, правих си някакви си мои схеми на намаляване на количествата, правих си мои планове за пиене на леки питиета, например бира в последните ми години, правих си мои си разчети, опитвах се да се успокоявам, опитвах се да не мисля за проблема, опитвах, опитвах, опитвах много работи, обаче те се разиграваха основно в главата ми, не реално... Това е драматизма заболяването АЛКОХОЛИЗЪМ - правя си много проекти и планове, и имам желание, и имам решителност, но това остава само в главата ми, защото аз лично нямах сили да направя това, просто нямах такива сили ...да стана един ден и да кажа, няма да пия повече и да не пия, моите сили не ми стигаха за това ... Такива сили намерих в АА, силите и на други хора, заедно с моите сили за да не пием заедно.

Полуалкохолик ?!? - явно няма, ето татко сега не пие, просто заради моя проблем не пие, сега на Рождество Христово отиде на гости и се почерпи, също на Нова Година, но пред мен не пие и това той га прави на драго сърце, защото той видя как стадах аз, аз спрях да пия в лечебно заведение и сега ходя редовно на сбирки на АА, братовчевка ми е покойник, тя не пожела да отвори душата си и да потърси помощ, остана сама с алкохолизма си и си отиде от този свят ...

Кетен, благодаря ти. Изчетох с интерес това,което си написала. Браво за силата да предприемеш нужното и да се спасиш - надявам се завинаги. Мъжът,за когото говоря,няма силата да си признае,че има проблем. Има стеатоза на черния дроб/така ли се казва?/, има подагра, но не признава за проблем с алкохола. Вярно,не пие големи количества и не се напива,никога не прекалява, но не може без чашката. Просто не може!!! От сутрин до вечер. Сега е на 60.А след 6-7г. какво ще стане? Не мога да го завлека при АА.И съм доста притеснена.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И аз благодаря, но искам да подчертая, сили аз нямах, ако имах сили, щях да спра да пия сама, нямаше да търся помощ от психиатри, нямаше да пия лекарства, даже нямаше да пуша цигари, защото аз съм много добре запозната кое е вредно и кое не е за организма ми.
Обаче аз нямах сили да живея без помощни средства, и затова пуших и взимах лекарства и пиех.
Силите, които ми трябваха да не пия, да не взимам лекарства и да не пуша даже, ги намерих в Анонимни алкохолици, чрез работата си по Програмата на АА, чрез връзката ми със спонсора, с другите алкохолици - така намерих тези Жизнени сили - сили за Живот без помощни средства.
Силата, която ме измъкна от старите ми навици, от старото ми мислене, от стария ми начин на живот - това е обединената сила на много хора, свързани с една единствена цел - ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ ОТ АЛКОХОЛИЗЪМ.
Вдъхновяващо е да усетиш тази сила, тя може да разтърси и най-приспания човек, убедена съм в това !

Много добре казано, Кетен. Ти обаче пропускаш същественото - ти си признала пред себе си и другите проблема си, като преди това си го идентифицирала. Говоря малко наизуст,разбира се, защото не съм алкохолик, но преди година отказах цигарите и мисля,че механизмът на осъзнаване и отказване е сходен. При пушачите далеч не е така драматично и с всички емоционални, социални други аспекти,но нали пак е дрога? Много се оплетох,но с една дума- как да помогнеш на някого,който не признава дори пред себе си,че има проблем?
Това не знам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей отново, miata,

Малко теория първо, алкохолизмът е болест, отказването от алкохол за алкохолика е невъзможно, това трябва да е ясно, алкохолът за алкохолика е упойката срещу болестта.
Механизмът на отказване на цигарите и алкохола е възможно според мен да се смята за еднакъв - на база работата по Програмата на АА. Ето аз спирам алкохола като работя по Програмата, спирам лекарства, като работя по програмата на АА, и спирам и цигарите, като работя по Програмата на АА, това е така. Обаче няма медицински термин за пушещите цигари, или за заболяването, всъщност това е вид наркомания, но понеже е легитимирана продажбата на цигари, не се счита за наркомания. По същността си обаче е наркомания, защото никотинът е наркотик. Още, има си отделни сбирки на АН, или анонимни наркозависими, има сбирки на зависими към ПАВ.
Аз лично посещавам сбирки на АА, и Програмата на АА е Програма, която е написана за спиране на АЛКОХОЛА и аз съм работила и продължавам да живея като се опирам на Програмата, на приятелите от АА, и на сбирките.
Вярно е, че аз съм се предала, признала съм си и го признавам поне два пъти в седмицата

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Кетен, здрасти. Изчетох написаното и ми се ще да ти задам няколко въпроса. Първо, разбра ли кое те е карало да пиеш и сега,когато не пиеш, как се справяш с причината? Какво имаш предвид,като казваш,че не можеш и сега да контролираш живота си?
Второ,много творци писатели и други хора на изкуството пият,докато работят. Навик ли е,сила ли е,слабост ли е,не знам...Това алкохолизъм ли е?
Трето, алкохолизмът болест на слабите хора ли е? Имам предвид проблеми на психиката, ранима душа, свръхчувствителност...И ако си намериш центъра, няма ли от само себе си да престанеш да се дрогираш.
Чета тук из клуба и ми прави впечатление,че сте се събрали интелигентни хора,чувствителни...
Благодаря ти.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите