По повод думата полуалкохолик, думата, която реално не съществува, днес се сетих още нещо.
Има много неприятна болест, свързана със стеснението на кръвоносните съдове, стенокардия се казва, от нея се страда първо и после се умира. Какво искам да кажа, тази болест започва в началото си със следните симптоми, примерно повишаване на нивото на холестерола в кръвта. Това е симптом, той се регистрира, и лекарите предлагат тогава да се премине към здравословен начин на живот, да се променят някои навици, да се приема здравословна храна, да се развие някакъв двигателен режим и т. н. Това е предложение, отговорността е на болния дали ще приеме присърце предложението и дали ще се вслуша в съветите на лекарите. Има тогава два варианта, да се изпълни предложението, или да не се изпълни. Ако се изпълнят предписанията, ще настъпи намаляване на нивото на холестерола, ако не се приемат предложенията, тогава се получава развитие на болестта, получава се задушаване, затруднено дишане, стойностите на кръвното налягане се повишават. Отново следват съвети и даже предписания на медикаменти от лекарите, плюс първоначалните предложения за здравословен начин на живот. Отново има два варианта, или да се следват предписанията на лекарите или да не се следват. Ако не се приемат отново предложенията стигаме до запушване на кръвоносните съдове, на 90 - 95 %, което налага оперативна намеса, правят се така наречените бай паси или стендове, не знам точно каква е разликата, но знам, че това е оперативна намеса и тя е рискована, и може да завърши трагично.
Какво исках да кажа, като начало при стенокардията имаме висок холестерол, той алармира за начало на сериозно заболяване.
Като начало при алкохолизма имаме предразположение към повишена употреба на алкохол, като край имаме лудница или смърт.
Много по-трудно е, наистина, много по-трудно е да се направи някаква първоначална регистрация на симптомите, и да се дадат подобни предложения, и да се спре развитието на заболяването, напълно на база моя опит, много трудно, всички пият, и аз пия,така разсъждавах аз, какво толкова, всички се понапиват и аз също, какво толкова, всички прекаляват с алкохола, да не съм само аз, какво толкова ...
Мен специално ме научиха в къщи да си пийвам по малко, в къщи, заедно с родителите си, и никой разбира се не е мислил, че може да се случи трагедията ми със злоупотребата с алкохол.
Кога съм била полуалкохоличка и кога съм станала алкохоличка, има ли резонен такъв въпрос, за мен има резон, кога би могъл, ако така може да го наречем, полуалкохолика да се спре и да не става алкохолик, правилно ли е така да се пита, за мен е правилно, стига да може да се спре развитието на това страшно заболяване.
Имаме пълното право да питаме дали не сме полуалкохолици и как може да не стигаме до алкохолици, ако разбира се сме се сетили за това навреме. За съжаление, това навреме обикновено не се случва.
Ако се върна на горепосочения пример със стенокардията, аз бих изказала моето мнение, че заболелия вече с примерно 90-95 % стеснени кръвоносни съдове се лекува, за това заболяване има много медицински сведения, има опит и практика за лечението му, има даже така да се каже уважение към болестта, въпреки че тя се е развила вече докрай, докато към алкохолизма, обяснимо за мен, няма такова разбиране, отношението е съвсем друго, даже някои лекари в сърцата си не приемат това за едно от най-тежките заболявания.

Здравей miata,

Отговарям веднага,
на първия въпрос : да, разбрах, на 44 години разбрах кое ме е накарало да пия, преди това да пия лекарства и да пуша и преди това да развия зависимост и към храни, обаче да не се отклонявам, да, разбрах кое ме е карало да пия, това са несъвършенства, дефекти в характера ми. Тези несъвършенства в характера ми оформят един духовно болен човек, какво разбирам под духовно болен човек ли, човек, който се смята едва ли не за Бог, който не отстъпва назад, не осъзнава, че Бог ръководи света, а едва ли не мисли, че той може да ръководи, смешно ли е, лудост ли е, безумие ли е, глупост ли е, не знам, но така излиза, може да го наречеш както искаш, но така мисли духовно болния човек.
Сега не пия, и благодаря на Бог за това, че не пия, как се справям ли, ами той характера ми е същия, пак съм си изпълнена с недостатъците, които ме заведоха до пагубното пиене, но сега имам Програма от ДЕЙСТВИЯ, които ми помагат да преодолея болестните симптоми, неразположения, емоционални натоварвания, обсесии и желанието ми за бягство от реалността.
Аз контролирах живота си, в смисъл го управлявах 44 години, в резултат на това управление се наложи да постъпя в болница за лечение на алкохолизъм, това е първото лечебно заведение, което посещавам за моите 44 години. Ясно е, че нещо не мога да управлявам както трябва живота си, поне това ми се изясни. Защо се получава така, защо не мога да го управлявам както трябва, защо не мога като разумните хора да си управлявам живота, да взимам решения, които да правилни и полезни и за мен и за хората, отново отговарям, защото съм духовно болна, защото имам някои недостатъци, които са в повече, отколкото при другите хора и те ми пречат да управлявам добре живота си.

Второ, за творците, писателите, художниците, музикантите, не знам, аз самата съм учила пиано и солфеж, няколко години, и съм свирила много упорито, за мен това е къртовски труд, имам наблюдения, според мен за да стане един музикант виртуоз, е наложителна изключителна дисциплина и работа, дисциплина, упоритост, работа, не знам дали би могъл един пианист да стане виртуоз като пие, поне аз така мисля.

Трето, алкохолизмът е болест, през 1951 г. Международната Здравна Организация класифицира алкохолизма за болест. Болестта се определя като психическо заболяване със зависимост към алкохол, не знам дали точно се изразих медицински. Неуравновесеният характер, изпълнен с недостатъци, води до желание за пиене, липсата на ензим, който разгражда алкохола пък води до невъзможност да се спре пиенето и така се оформя един затворен кръг на развитие на зависимост от алкохол, от който не може да се излезе. Аз бях в този омагьосан кръг, и спрях да пия с помощна на Анонимни алкохолици и Програмата за възстановяване от алкохолизъм известна още като Дванадесет Стъпкова програма за възстановяване от алкохолизъм.
И аз благодаря

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Кетен, благодаря за пространното изложение на проблема. Стигнах до извода,че от мен става един добър алкохолик - като психологическа предпоставка,- защото напоследък си сипвам редовно вино,когато се изправя пред проблем,когато съм развълнувана,притеснена и т.н. На количества обаче не го докарвам, защото повече от чаша ме довежда до болестно състояние и повръщане. Но това утешение,което започвам да намирам в чаша вино ме притеснява. Едва ли мъжът ми би ми повлиял, ако аз нямам вътрешната нужда. Сигурна съм 100%, че няма да увелича количеството,но това трябва ли да ме успокоява? Много странно се получи: наблюдавах човека до себе си и мислех,че той има проблем,а се оказа,че и аз съм пътник за ада. Или е нормално да си сипеш в един момент?! По филмите нали все това правят,а никой не казва на другия,че е алкохолик? Питам се възможно ли е тялото да се стреми да замести една дрога -цигарите, с друга?
Дали не те отегчавам вече с моите въпроси?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей miata,

долавям лека шега и така, лековато отношение към проблема в думите ти, и те разбирам, и аз съм била такава, никога не съм мислила, че и аз ще стана като братовчедка си, и си мислих, че това е далеч от мен, и е на игра, но сега вече не мисля както преди, защо ли, защото отворих лекичко вратата към ада и надникнах там...
Не знам дали си пътник към ада, аз лично не бих си правила шега с това, защото често посещавам психиатрични лечебни заведения и там се срещам с жени, които имат този проблем, като мен, алкохолизъм, и съм видяла толкова страдание и мъка, та, не бих си позволила да се шегувам с това, просто сърце не ми дава.
Филмите, оф, какви филми бе, аз изгледах толкова много филми, и заради тях не мога да вляза в реалността

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Кетен,въобще не се шегувам - нито с теб, нито със себе си. Истина е това,което пиша и добре,че ми разясни някои неща. Все си мисля,че делото на давещия се е в негови ръце, та ще взема мерки. Не теб ти пожелавам бодрост,оптимизъм и сила.Постигнала си много и ще задържиш нещата,защото можеш. Който може,значи иска.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей,miata:) Ще ти кажа,че kethen е напълно права за подценяването на проблема.Надявам се,че нямаш склонност към зависимости,но не разчитай на това.Аз съм писал доста тук,че допреди 10-12години изобщо не пиех,а на възраст хич не съм малък.Почнах с по 40-на грама вечер,сега нямаш идея за какви количества говорим...Ти най-добре се познаваш,замисли се как чувстваш нещата.Ако ти се струва,че без чашата винце не можеш,най-добре още от сега спри.После е дяволски трудно,да не се повтарям с другите.Лек ден,и умната:)

Здравей miata,

За шегата, може и да не съм доловила вярно импулса ти, шегата с мен, е въпрос на егото ми, ще се оправя, шегата обаче със себе си, ако допускаш такава, според мен грешиш, защото е все едно че се шегуваш с демони.

Но стига за това, според мен ти си на прав път, а пък аз се опитвам да ти помогна с това, което съм научила, все пак доста време съм в АА и се надявам да не съм стояла там напразно.
Да, делото на давещия е в неговите ръце, отговорността за живота ти е твоя, ти от днес нататък ще решаваш сутрин какво да правиш, да живееш без капка алкохол и да виждаш от ден на ден, че това може да е прекрасно, или да се замотаваш с една, или две или още чаши вино в момент на мъка, тегота, веселба, емоция, вълнение и т.н. Ето това ще е твоето решение и ако постигнеш стабилна трезвост, ще се радваш един ден на твоето си лично решение, че си тръгнала по нов път.
Аз съм много благодарна на Бог, че ме заведе в АА, че ми показа едни невероятно упорити хора, и ме вдъхнови чрез техните думи и дела. Това е невероятен шанс и възможност да променя живота си. Аз поисках, това е така, поисках повече да не разочаровам татко си и ако майка ме гледа отнякъде, да не я разочаровам повече, ето това наистина поисках в сърцето си, не исках повече да я наскърбявам, да.
Сега вече искам да съм полезна на себе си, защото може да се живее приятно, полезно и смислено, без алкохол, на трезво, Бог ми показа, че това е напълно възможно.
Поискай и ти, всичко е възможно !

Тази тема ме замисли за нещо странно.Хипотетично погледнато,дали ако навремето,когато пийвах по една чашка,бях попаднал на този сайт,нещата щяха да са други в момента....Гледайки от дистанцията на времето,мисля,че още тогава съзнавах как ще се развият нещата,но наистина не предполагах ,че ще се стигне дотук.Може би съветите на патили хора са полезни за някой в началото...аз поне се стремя да го правя при всеки удобен случай,е виртуално само.Даже като се замисля говоря повече на непиещите:)
Във всеки случай,miata,късмет е,че си попаднала тук.Дори да не си склонна към зависимост,оттук само може да спечелиш:)

Редактирано от иван на 06.01.13 17:09.

Както няма,малко бремена жена,така няма и полуалкохолик1 Обикновено пияниците правят така,но ние алкохолиците не можем да пием малко------или пием както трябва или не трябва да мислим за алкохол( под каквато и да е форма ) ! Така,че Вие решете,дали има зависимост или няма,но има и друго и то е ако почва да пие от сутрин и да не изпитва удоволствие от самият алкохол,това е вече лошо!

Благодаря на всички за добрите съвети. Бъдете здрави.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите