Re: Трезва и щастлива Коледа ! / Взаимопомощ / Алкохолно зависими

Преди две години, когато наближаваше Коледа, бях леко полудяла, защото емоциите ми са много болни.

Наближаващ празник, опияняващи мисли, очакване на нещо, страх от алкохола по тези празници, страх от усещането, че вече съм различна, страх от хората, страх от татко, всичко това много ме натоварваше и някак си не знаех как да измина пътя от Коледа до Нова Година, нямах никаква идея, защото никога не го бях правила БЕЗ АЛКОХОЛ.

Много добре се е запечатало в съзнанието ми, много ярко, много силно и за цял живот, зимата и наближаването на Коледа през 2010 година. Тогава мислих, че няма да мога да издържа без да пия, няма как, твърде много емоции, които просто си се раждаха от мен и не знаех как да ги управлявам, никога не съм знаела всъщност, а през тази 2010 година те бяха много, твърде много, емоциите от загубата и на майка на трезво, наистина не мислих, че мога да се справя, даже тогава споделих на спонсора си, че няма да мога да мина през това, без алкохол...

Действах по Програмата на АА, пишех всеки ден, по два пъти на ден, по три пъти, колкото трябваше, бях много объркана, не спирах, ходих на сбирки, ходих на сбирки в психиатрията в Раднево, също така посещавах жени в психиатричното отделение в Стара Загора.
Точно тогава, на Коледа , имаше жена, която беше там за интоксикация, тогава си спомням, че специално влязох в столовата и разгледах, исках да видя как изглежда отделението на Коледа, има ли нещо необичайно, има ли нещо от духът на Коледа. Видях, че има малка елха на една маса, видях украсата, видях и хората, които се храниха спокойно там, нищо не се беше променило, видях, че Коледа идва и в психиатрията.
С жената се срещнахме няколко пъти, тя идва на сбирки, после се отказа. Срещах се с жената, защото действах по 12 стъпка от Програмата на АА, с помощта на спонсора си. Не харесах особено тази жена, не харесах поведението си, не харесах мъжа, с когото живееше, нищо не харесах, аз съм много критична, и към себе си и към хората, психиатърката ми каза даже веднъж, че плаша хората с думите си и това оценяващо отношение към тях. Какво да направя, не я харесах ... , но и разказах това, заради което се срещнахме тогава, че ИМА ИЗМЪКВАНЕ И СПАСЕНИЕ от пиенето и че ето, една жена като мен може да живее трезва и да не търси алкохол и може да ходи не с наведена глава и без самочувствие заради поведението си и заради алкохолните си подвизи. Опитах се да и го кажа и да и го покажа. След това срещах тази жена по улиците, един път беше пияна, после я срещнах с майка и. Тя не работи, живее с един мъж, който я издържа и който пие. Всъщност много се отвлякох, исках само да разкажа за тази първа жена, която съм запомнила, защото тя беше до мен през настъпващата Коледа на 2010 година.

Много силно впечатление ми направи тогава разговора ми със спонсора относно смисъла на празника Коледа, с настъпващата Коледа на 2010 година се замислих за първи път на трезво, замислих се какво наистина настъпва... Получих тогава една картичка за Коледа, с невероятното стихче :

„Тиха нощ, Свята нощ
всичко спи сал една
свята двойка над своя син бди,
над главица със руси коси.
А навред тишина, а навред тишина.

Тиха нощ, Свята нощ
вест дойде най-напред
от пастирите секли нощта
чули ангел да носи вестта,
че Христос се роди, че Христос се роди

Тиха нощ, Свята нощ
две очи и във тях
нежен поглед сияещ от смях.
Лъч надежда достигна до нас
за спасителен час, за спасителен час.”

Това стихче много ме развълнува тогава или поне така ми се стори, сега ме вълнува много повече, но тогава може би просто се замислих, за първи път в живота си, на трезво се замислих какво всъщност настъпва, Коледа, да, но тя няма нищо общо със спомените ми от предишните Коледи, които ме плашеха накрая, когато свързвах периода от Коледа до Нова Година в пиене, в много пиене, в пиене и даже падания... и се страхувах за себе си ... как ще понеса празниците...

Съвсем различно разбиране за Коледа, съвсем ново, съвсем друго послание носиха тези стихчета за мен...
Роди се нещо ново в мен, роди се, с настъпващата Коледа на 2010 година, която дойде трезва за мен, СЕ РОДИ едно малко спасително пламъче в душата ми !

Тази година Коледа идва отново, Коледата на 2012 година, за мен вече тя е наситена с много силен магнетичен заряд, ражда се Спасител, който носи надежда и малко спасително пламъче за всеки, който търси и иска да го намери, малко пламъче, но с голяма надежда и вяра !

Тази година, преди празниците, отново отидох в психиатричното отделение, защото там има отново жена, която лежи заради злоупотреба с алколол, този път е момиче, което много ми хареса. Момичето е било двадесет дни в кома, не помни нищо, нищо, цялото и тяло е било синьо, косата и приличала на птиче гнездо, така ми разказва тя...
Не знам защо, дали момичето е много по-симпатично, или аз съм се променила малко, но съм много внимателна с него, разказвам му за опита си, за алкохола, за пораженията на алкохолизма, за надеждата за нов живот, за слънцето, което се появява, ако човек избере трезвостта и вярата...

Срещата ми с това момиче е съвсем различна от първата ми среща с жена, болна от алкохолизъм. Преди правих нещо, заради самото нещо или заради някого, сега е различно, сега искам с цялото си същество за помогна на това момиче, колкото ми е възможно, всъщност какво мога да помогна, мога да разкажа всичко, което съм научила, мога да я заведа на сбирка на АА, мога да и дам литература на АА, мога да я запозная с всички хора, които следват Програмата на АА, можа да и разкажа за духовната Програма от действия, които МОГАТ ДА ОСМИСЛЯТ ЕДИН ЖИВОТ, които са измъкнали от ЛАПИТЕ НА АЛКОХОЛИЗМА много страдащи хора, мога да бъда до нея, мога да и покажа ПЪТЯ И СВЕТЛИНАТА, ЗАЩОТО СВЕТЛИНА ИМА ВИНАГИ, НЕ САМО НА КОЛЕДА.

http://www.youtube.com/watch?v=Q1Z5UGNSEys