Много се радвам на последните мнения, поздравления!
Най-после човешки постове!
Не мога и не искам да чета тези безкрайни тиради.
Искам да не пия. Знам за проблема си, но никой не ми вярва, освен децата ми.
Мъжът ми пие много и всеки ден, но отказва сериозни разговори на тема алкохолизъм - той не бил, а аз съм и до там ...
Един ден изтрещях и повиках по никое време приятелките си (които бяха в България). Почуствах се изключително! - всички дойдоха без да питат защо.
Казах им, че имам страхотен проблем и моля за помощ, но не ме разбраха...
Пиха с мен по едно, посъветваха ме да спра да рева, да се изкъпя и да не говоря глупости ... и така

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей bodra2
питаш за първия ден, как съм взела решението да е точно този ден. Как и Какво промених.
След 3 дни пиене се събудих в ужасно състояние със синини навсякъде, не че не се бях събуждала и преди така. Бях се изложила с телефонни обаждания на непознати хора, абе пълен резил, не че не бях го правила и преди това. Но се погледнах в огледалото, а то не е приятна гледка и ми дойде едно изречение в главата. "Майка ти не те е родила, за да се докарваш в това състояние." Това ми се е запечатало. След това потърсих помощ във форум и ми отговориха хора с моя проблем. Писах си 2 седмици с тях, усетих подкрепа в моя така тъмен проблем, не можех да го извадя на светло пред други хора. Не е уместно някак си, а е и много срамно. Следвах съветите им. Така се ововах на сбирка на Анонимни алкохолици в града, където живея. Ходих на сбирки и слушах. Исках да не пия. А те не бяха пили от години. Почувствах се една от тях. И продължавам и до днес. А промяната, която се случи с мен е огормна и продължава да се случва. Дано да съм ти помогнала с моята историйка. Успех.

Благодаря ти за това изречение "Майка ти не те е родила, за да се докарваш в това състояние"!
Не смея да се оглеждам, защото виждам погледите на хората, когато се осмеля да изляза от дома. Извръщат погледа си и все едно питат "Къде е онази хубава жена?".

Не мога да отида на сбирка, а ако го направя ще е еднократно.

Трябва да се справя сама! Сама се докарах до тук, сама ще се върна в живота си.
Само нещо, много мъничко ми трябва, ама не знам какво е

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей, Аполония!
Ти сигурно си много по-млада от мен, щом детето още има нужда от вас.

Твоята борба е много по-важна!
Казваш, че седмица - две не са ти проблем, е и за мен не бяха ... с годините става все по-трудно. Вече ми е проблем ЕДИН ден

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

здравейте bodra2 и apolonija,

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Хелина на 08.12.12 04:04.

Здравейте, момичета,
абсолютно съм сигурен в едно - хилядократно по-трудно е един алкохолик да се оправи сам, отколкото с чужда помощ и участие.
Няма да се впускам в историята или по-точно в предисторията на АА, защото все пак има и такава.
Но Бил У. и д-р Боб са открили нещо много просто и в същото време изключително - че когато двама алкохолици са заедно и обединят желанието си да не пият, за тях става по-лесно да не пият, отколкото ако всеки от тях стои в своята хралупа и се мъчи самичък да не пие.
На мнозина АА им помага и ги спасява, но не на всички. Видял съм и познавам много хора, които се оправиха благодарение на АА. Но видях и много хора, на които АА по различни причини не успя да помогне.

Но и едното, и другото не отменят простичкото откритие на Бил У. и д-р Боб.

Ако броя правилно, в тази тема ви преброявам три.
Защо не опитате простичкото откритие на Бил У. и д-р Боб?
Пък другото, както дойде

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от nekoi на 06.12.12 00:41.

Здравей bodra2
Аз също като теб усещах погледите на хората, това което се случваше с мен докато пиех не оставаше незабелязано. Но не можех да спра да пия въпреки че осъзнавах че съм се превърнала в плашило физически и психически. Даже си бях казала : Ами то се е видяло. Нямах мечти вече, всичко беше непостижимо, невъзможно, нямах измъкване. А не знаех защо е така. Питаш какво и как промених. От хора като мен, разбрах че това е болест. Не ми беше приятно, но имаше изход. Приех че съм болна и трябва да си вземам лекарството. В човешката природа е заложено, че като се почувстваш по добре спираш лекарствата, мислиш че си се оправил. Но има болести, а алкохолизма е болест, които не се лекуват, като сърдечно болните, могат само да се спре развитието им. И така стана при мен. Лекарството при мен са сбирки на АА. В момента съм в чужбина, но и тук си намерих такива. Ходя на тях, въпреки че понякога не ми се ходи, това е заложено в човешката природа. Помагат ми тези сбирки в чуждата страна да се интегрирам по някакъв начин и да направя нещо за болестта си. Успех.

Благодаря Ви за милите думи!!! Мина, и аз като теб чакам своя подарък или happy end. Ама явно така не става- безплатен обяд няма. Ами ще трябва тогава да се поизмъча- дано не стане само, както с цигарите - сто пъти съм ги отказвала. Не знам какво точно куца при мен - ентусиазирам се, спирам, радвам се на успеха си и след време, когато вече си мисля, че съм се справила, то те връхлита наново. Причини- колкото щеш, или по-скоро оправдания.
Некой - правилно си ни преброил четири, ама двете са вече на утъпканата пътека, а ние с бодра още при трънаците. Ще се радвам, след време да мога да се похваля, че и аз съм на равния терен.
Засега на сбирки не мога да ходя, но мога да ви чета, а пък вие да ни окуражавате и подкрепяте с бодра в тази ужасно неравна борба с тъпия алкохол. Или може би, не съм права- той е по-умен от нас, щом ни е сграбчил така силно в "прегръдката си".
Благодаря Ви още веднъж за подкрепата и се молете заедно с нас - да успеем.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

аполония,
с цигарите и аз се борех постоянно и с всеки път ставаше по-трудно.Има много паралели в двете зависимости.Колкото повече пъти си отказвал отровата, толкова по-трудно ти е с всеки следващ път да спреш и количествата растат.
Много години преди да прочета в АА, че не трябва и капка да се пие и няма такова неща като контролирано пиене, бях осъзнала , че при пушенето без едно мога, с едно не мога.Тоест трябва да спра напълно.Това ми се отдаваше дори за години, но в случай на тежки душевни сътресения поддавах пак -една цигарка, много ми е тежко, защото ...За не повече от месец бях пак на кутия на ден.Накрая бяха 40 цигари и повече на ден.Същата картинка с алкохола.На 25 години можех и с месеци да не пия, на 30 редовно си пиех, на 35 количеството беше значително, на 40 не можех и ден без дозата, а тя ставаше все по-голяма.
Спрях, това беше най-трудното.Един път си казах, няма да разпусна след работа с бира, и така на другия ден i na po-drugija...
Алкохолът не решава проблема, а само го задълбочава.

Откакто спрях и двете ми се случиха много критични ситуации, но не реагирам както преди за успокояване с цигарка и питие.Стискам зъби, гледам да спася каквото мога.