Статията е качена в .pdf на сайта на АА група "Приятели". Който иска може да я изтегли от раздела, където са публикациите и на други статии за Анонимни алкохолици в българските медии.

Статията включва и кратко споделяне на една наша приятелка и член на АА.

Към раздела:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

...ето и едно мнение на лекар за АА:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Така е, Харакири, и мнението на този лекар, и на психолози, и на други лекари и на възстановени от алкохолизма, и моето собствено мнение, на човек, който е зависим от алкохола, и е трезвен вече година и девет месеца с АА, е :
АА може да помогне на изгубилия надежда за спасение алкохолик, духът на съпричастност, духът на състрадание и любов лекува. Това е мнението и на всеки разумен и нормален човек.
Принципите, от които се ръководят Анонимни Алкохолици, имат свещен смисъл и сила.
Те могат да измъкнат от тинята на алкохолизма всеки, който иска да води трезвен, смислен, и достоен живот, така както измъкнаха и мен.

Аха, мерси. Качих го и това

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Още много пъти по много ще го напиша тук, че сега се чувствам така, както никога досега не съм се чувствала и съм много благодарна на АА и на всички, които са ми помогнали да стигна до този ден.
Преди пет години с приближаването на Коледа се приближи стремително към мен и духът на алкохолизма, последните ми спомени са за едно вино, в картонена опаковка, от три или пет литра, не помня, което изпих преди да му е дошло времето за пиене, т.е. преди празника.
Мъжът ми тогава беше много разочарован от случилото се и се наложи да купи ново вино.
Аз НЕ изпитах чувство за вина, само очаквах новото вино, очаквах той да купи още вино, защото имах нужда да пия още.
После, на самата Коледа или Нова Година, НЕ помня, едва не си счупих предния зъб, което много ме изненада, притесни, обърка и стресна и озадачи и възмути и още много състояния предизвика в мен, но ...въпреки клатещият се зъб не спрях да пия....

Ще го напиша още КОЛКОТО Е НЕОБХОДИМО по много, че духът на АА ме ИЗЦЕЛИ !

И аз ще го напиша още много пъти. Защото още много пъти ще бъда благодарна и ще се убеждавам, че ако не бях попаднала в АА, нямаше да мога да посрещна всичко това, което Провидението ми е подготвило.
Преди 6 дни си отиде баща ми. Мир на праха му. Един от моите най-големи, както мислех - непреодолими страхове - страх от смъртта на близък. В началото на трезвостта си казах на спонсора - всичко мога да преодолея, но това - не. Смятам, че ако се случи - ще пия. Дълго време, по-назад в трезвостта ми, изпадах в ступор само като си представях сетния час на болния. Татко си беше тръгнал и преди две години, но тогава се върна. Не спях, не ядях, не мислех за нищо друго, не съществуваше нищо друго. Но бях трезва. Така че можех да правя всичко това, което правех. Да се грижа денонощно за него и да подкрепям майка ми доколкото мога. И сега стана така. Да, имаше паника, имаше неистово желание за контрол, и умора, и хленч, и самосъжаление, упреквах Бог, че се бави с решението си...Но бях трезва. Само така можех да съм нужна и да преживея тези 3 ужасно тежки седмици на агония. Ако пиех - първо е под въпрос дали щях да съм жива, защото в този режим отпреди 6 години - едва ли - и второ - щях да съм на черешата от първия миг на последното влошаване на състоянието на баща ми. Което означава - пълна неадекватност. Което означава, че вместо аз да се грижа за нуждаещите се, аз самата щях да се нуждая от спешна помощ. И вместо аз да държа легена за повръщане и да сменям памперси, някой друг трябваше да го прави с мен...
(На погребението на леля ми преди десетина година пих през целия път до далечното дунавско село, през цялата нощ на бдението, цялата сутрин докато траеха всички церемонии, знаете как е на село, после часовете на поминката, после по целия път обратно...и натворих толкова глупости, колкото само пиян човек може...)
Ето затова съм благодарна. Че ми се случи на трезво да преживея един от най-големите си страхове и да го приема мъжката. Без да надигам бутилката и да тъна в сълзи и сополи, без да плета крака и да пелтеча, да се тъпча с лексотани и да вия като пребито псе. Благодарна съм, че усетих скръбта на трезво и разбрах, че мога да преглътна и този хап без да пия.

И това не е всичко.

Във вторник го изпратихме татко. Усетих лепкавите пипала на самосъжалението, окайването, депресивни пристъпи, безпомощност, съдбовност и пр. парализиращи здравия разум емоции. Опитаха се да изпълзят от кутията на Пандора всички онези детайли от арсенала на демона в мен, наречен алкохолизъм, за да се опитат да ме тласнат отново към дъното.

Имах рецептата. Да, да, в АА я получих. И вече шеста година действа безотказно - Господи, дай ми смирението да приема нещата, които не мога да променя, смелостта да променям нещата, които мога да променя и мъдростта на прозирам разликата между едните и другите - и нека бъде Твоята воля, не моята...нека бъде Твоята воля, не моята...Твоята воля, не моята...

В сряда, след поклонението на татко, отидох на други гробища, да положим урната на зет ми, който почина 40 дни по-рано.

В четвъртък сутринта звънна телефона и доведената ми дъщеря съобщи, че току що е родила момиченце...Радост огромна. След тежка скръб.

Всеки, който чете това, знае какво щеше да направи, ако тези неща му се бяха случили докато още пиеше...

Ето затова съм благодарна, че попаднах в АА и съм трезва. Защото утре след тежката седмица на обгрижване на мъртвец, погребения, урнополагания и пр. гробовни дела, аз ще ида да изписвам дъщерята и бебето. След като съм купила количка, и пелени, и бонбони, и шапчици. Трезва аз мога да правя всичко, каквото трябва. Мога да приема реалния живот с радостите и скърбите му точно такъв, какъвто ми го праща Бог. И да помъдрявам с всяка минута.

Ето затова съм благодарна.

Бог да простии баша ти Харакири.
Знаеш ли,сетих се за моя баща.
Почина през 2005.
Сина ми се роди 2004 лятото ,юни месец.
Баща ми почина месец юли,2005.
Успя да види внука си,само за един месец време,докато си бяхме отпуската в бг.
Направихме кръщене,рожден ден на малкия,събрахме се два три пъти цялата рода,покрай поводите.
Баща ми едвам ходеше,така и не ми каза и скри от мен под бинтовете по двата си крака,че вече е имал гангрени и ндвата крака,вследствие крайно изострения тромбофлебит,и запушените вени и на двата крака.
Краката му бяха като релфна географска карта на БГ,както обичаше да се бъзика той.
Надсмиваше се над живота и смъртта,и всеки ден пушеше по 2 кутии цигари,както и пиеше още от 5,6 часа ракия с кафе за запръжка.
Живота му беше станал една огромна и постоянна вересия,по кръчми и по магазини.
Беше ме срам от хората на които дължеше.
Скоро ми разправяше той,като ме понесат към гробищата,ще ви отърва и ще ми умрат вересиите.
Бях му много ядосан,за това,че беше стигнал дотам,до просешка тояга и за смях на цял един град,който е благоустроил,с уменията си.
Беше технически ръководител към кметството навремето,както и много обекти и неща е построил и обновил из града ни.
Но за семейство и дом,нищо не направи.
И когато месец по-късно ,като се прибрахме в Норвегия,когато един слънчев и горещ юлски ден ми казаха,баща ти свърши,все едно земята се отвори под мен.
Мака ми си отиде195,дядо ми ,баща и-4 дена преди нея.
Другия ми дядо,по бащина линия,98.
Чичо ми,на баща ми брат,загина на 42 при зверска катастрофа на петолъчката навремето.
Не можеха да ги разпознаят половината в колата,под един тир,се бяха наврели със 180.
Баба ми ,по бащина линия почина началото на 2005,баща ми юли 2005.
А само преди 40 дни почина и баба мина 91 години.
Страхотна съдба,от 1995 до 2012 си отидаха всички най-близки мои хора,с изключение на детето ми и жена ми.
незнам,тая орисница..много трябва да ме е обичала.
А съм и седмак роден,едвам съм оживял,бил съм 1.300 при раждането.
Нямам братя и сестри.
Навремето една врачка по един импулсен телефон в София навремето ми каза,че в рамките на деситилетие горе длу,ще остана напълно сам,кръгъл сирак.
И че ще преживея страхотни катаклизми в живота си.
Помислих я за шарлатанка.
Сега разбирам,че на 80процента позна,даже и повече.
С времето взех да се убеждавам,че е била права.
Баща ми току що посрещна и видя внука си,и си отиде от този свят.
За това ми е най-болно.
Че детето никога няма да ги познава както аз.
И с времето станах по философски настроен,виждайки клко преходно е всичко,и колко непостоянни и жалки са човешките стремежи за нещо постоянно и вечно.
При всичките тези катаклизми в личния живот,плюс няколко сериозни болести при мен,като единия път ме върнаха от оня свят с операции и системи,се замислям,че това е бил единственния мой път,опомнянето както и оценяването на живота.
На моменти си мисля,може би бог,лишавайки ме от всички близки хора само още на 40,давйки ми толкова болести и премеждия в живота ми,ска от мен най-ценното.
Да остана човек,и да заложа на непреходните ценности,доколото може да има непредходни такива.
Не ми е дал паи и богатства,за да не се развратя,опозоря и разоря.
Незнам,само мои мисли са това.
Щеше ми се да споделя нещо по-ведро,извинявайте за което.
Важното е,че научих житейските уроци,и не повтарям старите мой и бащини грешки.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Моите най-искрени съболезнования, Харакири! Покланям и се прекланям пред скръбта ти и отново ти казвам,че ти за мен си ПРИМЕР и аз чета тоя клуб основно и предимно заради теб! БЛАГОДАРЯ ТИ, СМЕЛО МОМИЧЕ!!!

Скъпа ми Харакири,

моите най-искрени съболезнования за татко ти. Прегръщам те много.

Винаги когато те чета, все едно чета себе си. Дано след време това важи и за натрупаната трезвеност и мъдрост, защото засега е само частта с периода на пиене и страхове.

Моите съболезнования за баща ти Харакири!

И аз съм се замисляла, как бих преживяла тежка загуба, дали ще пия отново.Изпитвам дълбока вътрешна убеденост, че няма да пия.Може би ще поискам наистина да умра, но и тогава не бих пила.