Преди два дена в работата ми изчезна един инструмент за мерене.Изчезна и се намери веднага. Сетих се ,че няма кой да го открадне ,а просто някой го е взел за временно ползване. Проблемът не е ,че го е взел ,а ,че го е взел без да пита. А на мен ми трябваше веднага ,защото трябваше да измеря нещо и да заминава продукцията. Искаха да я товарят.
Оказа се ,че този инструмент го е взел един колега от друг цех ,дошъл за малко при нас да свърши някаква работа. Отидох при него и учтиво му казах ,че този инструмент ми трябва и да ми го върне. Той беше с гръб и дори не благоволи да се обърне. Вика ми -ей ,сега след малко. А аз си викам-тоя ме нема за нищо мен. Никакво внимание.Разполага си се с чужди неща -все едно му е бащиния. И оттук ми почна филма в главата.Егото почна да се вихри с пълна сила. Викам си -ще го изчакам още малко. Ама вътрешно набирам скорост.
Отидох си на моето работно място и недоволствам.Недоволствам ,ама си трая.След малко тоя образ идва и носи инструмента в ръка ,минава небрежно покрай мен ,спира се до мен и почва да си говори с друг колега. Аз продължавам вътрешно да си буча ,но на него с цялото усилие на волята спокойно му казвам-колега ,тия дни ще ми върнеш ли инструмента? Той вика-сега ,бе , ще ти го върна. И тръгна да се разхожда нанекъде из цеха.Бре да му се не знае. А ситуацията в главата ми стана сериозна. Тоя се бъзика с мен. А не смея да подходя по-сериозно ,защото ще стане гюрултия. Възможно е да не се овладея,нещата да излезнат извън контрол и да ми падне маската.Маската ,която слагам за пред хората-представям се за един ,а всъщност съм съвсем друг. Представям се за много добър ,мил ,учтив ,а е възможно да стане така,че да се покажа съвсем друг и хората да го видят.Да,ама аз не искам хората да ме виждат ,какъв съм в действителност. Защото искам хората да ме харесват,зависим съм от мнението на хората.Затова и се показвам такъв ,какъвто не съм. А като пиех веднага ме разбираха какъв съм.
И след малко колегата ми върна това,което ми беше взел. Но аз продължих да недоволствам още пет минути поне ,как може да има такива хора-несъобразителни и нахални. Споделих го това с един колега,а той вика-бе той си е такъв бе ,не се коркай,той не е виновен.Винаги си е бил такъв.
Оказва се ,че човека си е такъв ,а аз приех нещата много лично.Като ,че ли нарочно така се държи ,да ме засегне и точно това ми е грешката ,че приемам ,че всичко е насочено срещу мен. Заформих си цял филм в рамките на десет минути , а преди време този филм можеше да продължи с дни. При така наречените нормални хора,вероятно това ще мине и замине за секунди. А аз ще си го въртя с дни в главата и накрая от безпомощност ,че не мога да променя човека ,или ситуацията ще изпадна в самосъжаление и ще се запия. А положението е такова,че докато не приема този човек и тази ситуация ,такава каквато е , няма да получа покой и да продължа напред.
Точно това ми дава АА-инструменти ,с които да се справям с подобни ситуации. Ситуации,които като се натрупат няколко такива в главата ми и ще изгърмя.Т.е ще се напия.Защото това ми беше отдушника.
И аз като тежък алкохолик или правя Духовната Програма на АА,или пия.Средно положение няма.Както няма полубременна жена.
Ако бях тежък пияница ,можеше да мина и без АА. И без Бог ,или Висша сила,кой както си го разбира. Можеше да се появявам от време на време по сбирките и да казвам на някой новичък как си седя трезвен и без да правя Програмата на АА,просто защото го мога,мога да стискам зъби. А той ,може да страда от тежка форма на алкохолизъм ,но да ме види мен ,че мога да съм трезвен и без да полагам някакви усилия и той да почне като мен.Вероятно ще се запие и ще умре.
Мога също така да пиша в този форум ,че АА са сектанти ,дебили ,галфони,клонинги и т.н. И така да убия последната надежда на някой болен събрат,който търси спасение във форума. И да се запие и да умре. Защото моето спасение дойде оттук.От този форум. Тук разбрах какво е АА и тук намерих помощ.
Мисля си ,кое ли е за предпочитане-да се опитам да съм безмилостно честен със себе си и да действам в АА,или да се въргалям в собствения си блъвоч пиян,да се излагам ,да се саморазрушвавам,да повличам бликите си,да ровя по боклуците ,да ме заключват в лудниците ,или в затвора.
Средно положение няма.
Хиляди пъти опитвах сам да спра да пия.Не става.АА ми даде живот ,за който не съм и мечтал.

Благодаря ви братя и сестри от АА.

цитат

( Можеше да се появявам от време на време по сбирките и да казвам на някой новичък как си седя трезвен и без да правя Програмата на АА,просто защото го мога,мога да стискам зъби.)

Защо си мислиш че някой който не следва Програмата на АА стиска зъби,как знаеш това.Ако го знаеш от твоя опит,то ти смяташ ли се за мерило.

"Повечето от нас не искаха да признаят, че са истински алкохолици. Никoй не обича да мисли, че телесно и психически се различава от другите. Следователно не е учудващо, че кариерата ни на пиячи се характеризираше с безконечни напразни опити да докажем, че можем да пием като другите. Идеята, че по някакъв начин, някой ден ще успее да контролира и да се наслаждава на пиенето, е голямата мания на всеки абнормен пияч. Продължителността на тази илюзия е смайваща. Мнозина я преследват чак до вратите на лудостта или смъртта.

Научихме, че дълбоко в себе си трябва напълно да приемем, че сме алкохолици. Това е първата стъпка към възстановяването. Заблудата, че сме като другите или можем да станем като другите, трябва да бъде разрушена."

Гл.ІІІ от Голямата книга-"Още за алкохолизма".


...................

Днес имах възможността да поговоря с един мой събрат в психо-диспансера в града и когато трябваше да го направя за миг само се замислих дали точно сега трябва,дали еди какво си или не,но не мислих много,а просто отидох,намерих го и си поговорихме доста време за нас,за пиенето и живота ни като цяло.Докато си говорихме,виждах как между нас имаше една стена поставена точно от самата болест-алкохолизъм,която тотално пречеше на каквато и да е информация да достигне до него.Виждайки това се помолих и продължих да участвам в разговора,и да виждам своето тотално безсилие пред алкохолизма.Както слушах и споделях от себе си, по едно време съвсем простичко му казах,че съм при него не за да се правя на "професор или лечител",а най-вече за да остана трезвен,защото трезвеността си не мога да я затворя в буркани,а за да се радвам на това,което имам трябва да го споделя с тия,които го пожелаят и съм му благодарен за отделеното ми време.Казах му,че обичам нещата да си ги обяснявам по най-простичкия начин за себе си,и че ако имах друг начин за да оставам трезвен ден по ден и да се радвам на трезвеността си без да правя нищо,то е съвсем просто и логично сега да съм някъде другаде,а не при него в психото,като подчертах,че ми е приятно да си говоря с него освен,че е важно за мен,но има толкова много неща,които вече с удоволствие мога да правя по всяко време,че това щеше да е последното,което щях да върша сега,ако не беше жизнено важно за мен да продължавам да го правя.Като го казвам,наистина виждам,че е така,а не е някакво празно бърборене и колко важно е за мен да предавам на другите това,което ми беше подарено в Анонимни Алкохолици по много,много причини.Все по-ясно виждам за каква лудост става дума и колко съм безсилен пред моя алкохолизъм,и пред този на другите мои събратя и как единствено връщайки се ден по ден в АА и правейки кротко ден по ден това,което трябва да се прави,мога да имам Живот,за който дори не съм си мечтал и в най-смелите си фантазии...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз съм тоя пример.
Следвам си моя програма.
В основата на моята програма стои АА,но останалото е моето усилие.
Единственно мое,и с мои сили.
нЕЗНАМ..НО ОТ 2009 СПРЯХ АЛКОХОЛА,ОТ 2010 ЦИГАРИТЕ.
нЕ Е МНОГО,НЕ ИСКАМ ДА СЕ ХВАЛЯ,НО НИТО СЪМ ОПИТАЛ КАПКА ИЛИ ГЛЪТКА ОТТОГАВА,НОТО ПЪК СЪМ ПУШИЛ.
Сори за големите букви,капса ми убягна.
Вчера баджанака гледам,електронна цигара извади от джоба,опъна два пъти и я прибра.
Питам го,какъв е принципа на действие?
Ами капел някакви никотинови капки,но нямало катран..и прочие.
Напуши ме на смях.
Сетих се замоите неуспешни опити с дъвки НИКОТИНЕЛ,Пластери против пушене,и какви ли не други системи.
Същата вечер бяха на банкет,баджанака..и разбрах че доста цигари е опаткал,покрай електронната.
Което веднага ме озари..ами накъдето той е тръгнал,аз отдавна вече съм се върнал.
Лошото е когато хората,и той в частност е от тези хора,не искат съвети.
Аз нито цигарите,нито алкохола спрях със заместители или ограничения.
Стигнах до простата истина-БЕЗ ЕДНО МОГА,СЪС ЕДНО ИЛИ ДВЕ НЕМОГА.
Имам нужда от 101.
Това е то зависимостта.
Която гледам се проявява у мен към спонтанно пазаруване,или някаква страст къмфишове за тото или томболи.
Напоследък съм си решил,колкото по отдалеч обикалям магазините за техника или тото пунктовете..по-добре.
Та ми стана смешно,и трагично в същото време гледайки баджанака,как периодически поддръпваше от цигарата.
И ми разправя-не ми се пуше!!
Знам му викам аз,и на мен така не ми се пушеше или пиеше.
Той е на степента сега или фазата-ОСТАНИ ВЪВ ОПИТА .
При зависимите хора и души,може да важи едното просто правило-не посягай към първата чаша,цигара,наркотик...каквото там се сетите.
Или по-скоро УБИЙТЕ МИСЪЛТА ЗА ТОВА изобщо-в зародиш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите