|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | >> (покажи всички)
Тема
|
И аз като Иван ...
|
|
Автор |
bodra2 (непознат
) |
Публикувано | 05.12.12 11:16 |
|
Много се радвам на последните мнения, поздравления!
Най-после човешки постове!
Не мога и не искам да чета тези безкрайни тиради.
Искам да не пия. Знам за проблема си, но никой не ми вярва, освен децата ми.
Мъжът ми пие много и всеки ден, но отказва сериозни разговори на тема алкохолизъм - той не бил, а аз съм и до там ...
Един ден изтрещях и повиках по никое време приятелките си (които бяха в България). Почуствах се изключително! - всички дойдоха без да питат защо.
Казах им, че имам страхотен проблем и моля за помощ, но не ме разбраха...
Пиха с мен по едно, посъветваха ме да спра да рева, да се изкъпя и да не говоря глупости ... и така
Разкажете ми за Първия ден, моля!
Как взехте решението да е точно този ден, как и какво променихте?
Нямам ден без пиене поне от 5 години. Като чета Харакири, все едно съм пред огледалото (друг въпрос е, че изглеждам ужасно и въобще не се оглеждам)...
Ще се радвам ако има поне един отговор, в който да е и моето спасение
| |
Тема
|
Re: И аз като Иван ...
[re: bodra2]
|
|
Автор |
petrus (новак) |
Публикувано | 05.12.12 14:20 |
|
Здравей bodra2
питаш за първия ден, как съм взела решението да е точно този ден. Как и Какво промених.
След 3 дни пиене се събудих в ужасно състояние със синини навсякъде, не че не се бях събуждала и преди така. Бях се изложила с телефонни обаждания на непознати хора, абе пълен резил, не че не бях го правила и преди това. Но се погледнах в огледалото, а то не е приятна гледка и ми дойде едно изречение в главата. "Майка ти не те е родила, за да се докарваш в това състояние." Това ми се е запечатало. След това потърсих помощ във форум и ми отговориха хора с моя проблем. Писах си 2 седмици с тях, усетих подкрепа в моя така тъмен проблем, не можех да го извадя на светло пред други хора. Не е уместно някак си, а е и много срамно. Следвах съветите им. Така се ововах на сбирка на Анонимни алкохолици в града, където живея. Ходих на сбирки и слушах. Исках да не пия. А те не бяха пили от години. Почувствах се една от тях. И продължавам и до днес. А промяната, която се случи с мен е огормна и продължава да се случва. Дано да съм ти помогнала с моята историйка. Успех.
| |
Тема
|
Re: И аз като Иван ...
[re: petrus]
|
|
Автор |
bodra2 (непознат
) |
Публикувано | 05.12.12 15:03 |
|
Благодаря ти за това изречение "Майка ти не те е родила, за да се докарваш в това състояние"!
Не смея да се оглеждам, защото виждам погледите на хората, когато се осмеля да изляза от дома. Извръщат погледа си и все едно питат "Къде е онази хубава жена?".
Не мога да отида на сбирка, а ако го направя ще е еднократно.
Трябва да се справя сама! Сама се докарах до тук, сама ще се върна в живота си.
Само нещо, много мъничко ми трябва, ама не знам какво е
Ще го открия, все някога
| |
|
И аз като теб бодра 2. Като чета, все едно, че става въпрос за мен. И мъжът ми пие много, и той отказва сериозни разговори, и алкохолът се лее всяка вечер. Само, дето не съм събрала още приятелките си. Но едва ли и те биха ме разбрали.
Опитвам се сама да се справя с проблема, много чета във форума, спирам за по седмица-две, но дотам. Страшно е трудна тази борба, но още по трудно е , когато имаш дразнителя до себе си.
Сега отново ще се опитвам да спра, защото детето ми има нужда поне от майка- бащата почти е абдикирал от това задължение.
Пожелавам ти успех и нека си даваме кураж в тази неравна борба.
| |
|
Здравей, Аполония!
Ти сигурно си много по-млада от мен, щом детето още има нужда от вас.
Твоята борба е много по-важна!
Казваш, че седмица - две не са ти проблем, е и за мен не бяха ... с годините става все по-трудно. Вече ми е проблем ЕДИН ден
И аз чета от години тук, но си мисля че щом прописах, нещата ще потръгнат.
Видях, че и ти си се регистрирала днес, дано това да е поличба за успех!
| |
Тема
|
Re: И аз като Иван ...
[re: bodra2]
|
|
Автор |
mina68 () |
Публикувано | 05.12.12 23:33 |
|
здравейте bodra2 и apolonija,
На дадения линк съм описала как спрях пиенето без помощта на АА.
На сбирка на АА отидох по-късно, когато депресията ми се разви до степен <не мога повече>
Някъде съм писала вече, защо не отидох на сбирка. Някои писаници в този форум ми създадоха отблъскваща представа за АА. В ранимото ми тогавашно емоционално състояние не направих нужната крачка, а се мъчих сама.
Не искам да се повтарям, ако искате прочетете из постовете ми.
Днес, в такава ситуация, бих отишла на сбирка, и ако АА не ми помогне, тогава ще се мъча сама.
Ако някоя от вас има нужда и желание, може да ми пише на лични.
Успех, стискам ви палци да успеете.
Редактирано от Хелина на 08.12.12 04:04.
| |
Тема
|
Re: И аз като Иван ...
[re: mina68]
|
|
Автор |
nekoi () |
Публикувано | 06.12.12 00:39 |
|
Здравейте, момичета,
абсолютно съм сигурен в едно - хилядократно по-трудно е един алкохолик да се оправи сам, отколкото с чужда помощ и участие.
Няма да се впускам в историята или по-точно в предисторията на АА, защото все пак има и такава.
Но Бил У. и д-р Боб са открили нещо много просто и в същото време изключително - че когато двама алкохолици са заедно и обединят желанието си да не пият, за тях става по-лесно да не пият, отколкото ако всеки от тях стои в своята хралупа и се мъчи самичък да не пие.
На мнозина АА им помага и ги спасява, но не на всички. Видял съм и познавам много хора, които се оправиха благодарение на АА. Но видях и много хора, на които АА по различни причини не успя да помогне.
Но и едното, и другото не отменят простичкото откритие на Бил У. и д-р Боб.
Ако броя правилно, в тази тема ви преброявам три.
Защо не опитате простичкото откритие на Бил У. и д-р Боб?
Пък другото, както дойде
Edit: Ами ето че не броя правилно, сега преброих пак и ви преброих четири. Не, не съм пиян и тройното не ми се вижда четворно Редактирано от nekoi на 06.12.12 00:41.
| |
Тема
|
Re: И аз като Иван ...
[re: bodra2]
|
|
Автор |
petrus (новак) |
Публикувано | 06.12.12 10:43 |
|
Здравей bodra2
Аз също като теб усещах погледите на хората, това което се случваше с мен докато пиех не оставаше незабелязано. Но не можех да спра да пия въпреки че осъзнавах че съм се превърнала в плашило физически и психически. Даже си бях казала : Ами то се е видяло. Нямах мечти вече, всичко беше непостижимо, невъзможно, нямах измъкване. А не знаех защо е така. Питаш какво и как промених. От хора като мен, разбрах че това е болест. Не ми беше приятно, но имаше изход. Приех че съм болна и трябва да си вземам лекарството. В човешката природа е заложено, че като се почувстваш по добре спираш лекарствата, мислиш че си се оправил. Но има болести, а алкохолизма е болест, които не се лекуват, като сърдечно болните, могат само да се спре развитието им. И така стана при мен. Лекарството при мен са сбирки на АА. В момента съм в чужбина, но и тук си намерих такива. Ходя на тях, въпреки че понякога не ми се ходи, това е заложено в човешката природа. Помагат ми тези сбирки в чуждата страна да се интегрирам по някакъв начин и да направя нещо за болестта си. Успех.
| |
|
Благодаря Ви за милите думи!!! Мина, и аз като теб чакам своя подарък или happy end. Ама явно така не става- безплатен обяд няма. Ами ще трябва тогава да се поизмъча- дано не стане само, както с цигарите - сто пъти съм ги отказвала. Не знам какво точно куца при мен - ентусиазирам се, спирам, радвам се на успеха си и след време, когато вече си мисля, че съм се справила, то те връхлита наново. Причини- колкото щеш, или по-скоро оправдания.
Некой - правилно си ни преброил четири, ама двете са вече на утъпканата пътека, а ние с бодра още при трънаците. Ще се радвам, след време да мога да се похваля, че и аз съм на равния терен.
Засега на сбирки не мога да ходя, но мога да ви чета, а пък вие да ни окуражавате и подкрепяте с бодра в тази ужасно неравна борба с тъпия алкохол. Или може би, не съм права- той е по-умен от нас, щом ни е сграбчил така силно в "прегръдката си".
Благодаря Ви още веднъж за подкрепата и се молете заедно с нас - да успеем.
| |
|
аполония,
с цигарите и аз се борех постоянно и с всеки път ставаше по-трудно.Има много паралели в двете зависимости.Колкото повече пъти си отказвал отровата, толкова по-трудно ти е с всеки следващ път да спреш и количествата растат.
Много години преди да прочета в АА, че не трябва и капка да се пие и няма такова неща като контролирано пиене, бях осъзнала , че при пушенето без едно мога, с едно не мога.Тоест трябва да спра напълно.Това ми се отдаваше дори за години, но в случай на тежки душевни сътресения поддавах пак -една цигарка, много ми е тежко, защото ...За не повече от месец бях пак на кутия на ден.Накрая бяха 40 цигари и повече на ден.Същата картинка с алкохола.На 25 години можех и с месеци да не пия, на 30 редовно си пиех, на 35 количеството беше значително, на 40 не можех и ден без дозата, а тя ставаше все по-голяма.
Спрях, това беше най-трудното.Един път си казах, няма да разпусна след работа с бира, и така на другия ден i na po-drugija...
Алкохолът не решава проблема, а само го задълбочава.
Откакто спрях и двете ми се случиха много критични ситуации, но не реагирам както преди за успокояване с цигарка и питие.Стискам зъби, гледам да спася каквото мога.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | >> (покажи всички)
|
|
|