Напивал съм се два пъти. Единия път на рожден ден в осми клас, когато за пръв път пих алкохол и ликьорът от рози ми се стори мног овкусен и безобиден. И вторият път, когато в девети клас, местен хулиган черпи цялото кафене и понеже казах, че не пия, ме гледаше втренчено докато изпия питието на екс.

И двата пъти ми беше много гадно. Не само физически - гадене, повръщане, световъртеж, загуба на равновесие и чувството, че ще умра, но и психически - пълна апатия към живота и случващото се около мен.

Та, защо пиете?

Защото ви е вкусно?

Защото се чувствате добре докато пиете?

Защото ви е приятно когато се напиете?

Защото се отпускате като се напиете?

Защото забравяте проблемите си и ви е по-леко като се напиете?

Защото изпадате в приятна еуфория като се напиете?

Напук на някого / нещо?

???

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Има един парадокс. Когато някой казва: "Аз лъжа". Той лъже ли или казва истината?
Та този парадокс е разбулен по един много прост начин. Изразът трябва да бъде бъде свързан само с конкретно друго твърдение. Иначе е безсмислено всеобщо да се твърди "Аз лъжа". По принцип. Оттам идва парадоксалното и невъзможно да разгадаване положение. Лъже ли или казва истината този, който казва, че лъже?

Няма очевидна пряка връзка, но да разгледаме въпросът "Защо пиете?".
Целта на този въпрос. Обикновено въпрос се задава с цел, за да се получи информация.
Но има и един друг вид въпроси, които не изискват отговор. Това са реторичните. Що пиете бе?!
На мене са ми го задавали този въпрос, но не са искали отговор. По-скоро са ми го задавали, за да ме обвинят.
И по трети начин са ми го задавали, с трета цел - да ми покажат, че не мога да пия и как не ме е срам да пия. Някой, който може да пие, каквото и да значи това, може да пие, иска да ми покаже, че не мога да пия и ме пита - защо пиеш бе?
Дори така да е. Ако с този въпрос някой иска да ми покаже, че той няма проблеми с алкохола, а аз имам проблеми с алкохола и иска да ми се почуди или да ми се изсмее, то този човек не подхожда обективно към въпроса.
Казано накратко - сам на себе си задаващият въпроса не си е задал въпроса - Защо задавам този въпрос? Защо питам? Искам да разбера или искам да кажа - Чудя ви се на акъла? Искам да науча нещо, което не знам, или искам да покажа на едни малоумници, че не знаят нещо, което е толкова просто и очевидно за мен?

Но да речем, че някой, който няма проблеми с алкохола, каквото и да значи това проблеми с алкохола, ме пита "Защо пия?" и влага в този въпрос следното - "Аз никога не съм имал проблеми с алкохола. Пил съм само два пъти в живота си. Искам да разбера, защо ти не можеш да направиш същото?".
О`кей. Така вече го разбирам въпросът.
По този повод има един виц:

Отишъл чукчата на екскурзия в Африка. Връща се след един месец и съплеменниците го разпитват:
- Видя ли някоя зебра?
- Видях.
- И как изглежда?
- Нали сте виждали северен елен?
- Виждали сме.
- Ами, като елен, само че черно-бяло.
- А жираф видя ли?
- Видях.
- И как изглежда?
- Нали сте виждали северен елен?
- Виждали сме.
- Ами, като елен, само че с много дълга шия и на петна.
- А крокодил видя ли?
- Видях.
- И как изглежда?
- Нали сте виждали северен елен?
- Виждали сме.
- Нищо общо с крокодила!!!

Та на въпросът "Защо пиете?" мога да отговоря по следният начин: "Нищо общо с крокодила".
Това в кръга на майтапа, но както не може да се обясни на чукчата как изглежда крокодила, така и неалкохоликът не може да възприеме адекватен отговор на въпросът "Защо пиете?". Не че няма да е достатъчно интелигентен да го разбере. Каквото и да значи това интелигентен и каквото и да значи това интелектуално разбиране. По този повод се замислям интелектуално дали мога да разбера какво е това да се ражда и какво от това да го разбера.
За да покажа на чукчата крокодира, трябва да уточним някои други работи. Отправната точка. Дали ще ни е северният елен или може да ползваме нещо друго.
Ако тръгнем да отговаряме на въпроса "Защо пиете?", от позицията на бабички по пейките, които се чудят що Ваньо пак се е налял, то далеч няма да стигнем.
Е, откъде да тръгнем?
Ако поставим в условието на задачата следната изходна позиция АЛКОХОЛИЗМЪТ Е ЗАБОЛЯВАНЕ, то нещата доста ще се променят.
Ако изхождаме от там, че алкохолизмът е заболяване, ще можем да зададем правилните въпроси, или ще се въздържаме от да се излагаме.
Например да питам този с артрита, що така смешно са му се изкривили пръстите на ръцете. Аз нямам проблеми такива, що ти така си се изкривил бе човек?
Или да питам някой с дизинтерия, що така подтичва към кенефа на бързи, плавни, малки стъпки, що се е хванал за корема и се е опулил?
Или да си отворя устата пред зъболекаря и той да ме трясне по врата и да ме пита - К`ви са тези кариеси бе? Не те ли е срам?

Ако поставим това в условието АЛКОХОЛИЗМЪТ Е ЗАБОЛЯВАНЕ , всичко си идва на мястото.
Точно това се губи. Никой не го възприема за заболяване, та дори и самите алкохолици. Що пиеш бе? Що не се спреш?
Айде да го задаваме този въпрос на артрозния - Що се кривиш бе? Що не се спреш?
Или на паркинсоновия - Ко си ми се затресъл бе? Пак ли си опика крачолите? Не те ли е срам?

Заболяване. Алкохолизмът е заболяване. Ако не се забравя това, ще се задават разумните въпроси и ще се получава адекватната информация.
Що за заболяване?

Физическо заболяване - когато започна да пия, тялото ми регаира. Етанолът предизвиква в мен, болният, реакция каквато не предизвиква в здравия. Реакцията се изразява в постепенна загуба на контрола. Не мога да контролирам изпитото количество.

Умствено заболяване - моят мозък е запечатъл ефекта, който предизвиква това вещество. Този ефект, който не го изпитва по този начин неалкохолика. И само болният се пристрастява до такава степен, че отново и отново иска да изпита това усещане на облекчение и комфорт, което настъпва след изпиването на няколко чашки. Тези чашки, които не алкохолиците пият безнаказано.

Душевно заболяване: "Имахме проблеми в личните взаимоотношения, не можехме да контролираме емоционалната си природа, бяхме жертви на отчаянието и депресията, не можехме да си осигурим съществуванието, чувствахме се безполезни, бяхме изпълнени със страх, бяхме нещастни, не бяхме в състояние да помогнем на други хора..."

И накрая искам да кажа, че благодаря за този въпрос. Глупави въпроси няма. Този ме накара доста да се замисля. Защо пия?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Направо ме разби!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз прекарах тежка депресия. Някои я приравняват към видовете лудост и направо ме смятат за луд.

Здравей, дядо

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря за грижата Махараджа!

Засега нямам нужда от помощ. "Справих" се с депресията преди близо 10 години. Без хапове, но е дълга история и доста индивидуална. Защо мисля, че съм се справил? Защото тогава ВСИЧКО ми беше наред, а не ми се живееше, нямах желание за нищо, бях неспособен да се накарам да върша каквото и да било, в работата ме обливаше студена пот при получаването на мейл или позвъняване на телефона, защото се страхувах, че няма да мога да се накарам да свърша това, което ще искат от мен и рано или късно ще ме уволнят. Преди две години бях цяла година без работа - не можех да намеря НИЩО. От две години съм на отвратителна работа с 8 пъти по-ниска заплата от предишните години, но изобщо не се чувствам така, както когато бях в депресия. Да гадно ми е, тъпо ми е, защото има причини да се чувствам така, но няма нищо общо със състоянието ми от преди, и когато имам поводи, пак си се чувствам прекрасно.

Три години след като излязох от депресията получих много силна паническа атака. Накратко, че усещането беше като това, когато някой много силно те стресне. Само дето продължи повече от месец без прекъсване дори за минута, докато започне да ме отпуска. Тогава се наложи да пия хапчета година и малко. Усетих привикване към ривотрила и се уплаших. Хванах се да го отказвам, като намалявам дозата наполовина на всяка седмица. Стигнах до 1/16 от хапчето. Представяш ли си - като зрънце захар. По всички закони на химията на моите 100 кг нямаше как да ми действа, но го пих така две седмици, преди да се реша да го спра окончателно. После месец носих шишенцето с хапчета в джоба си да ми пази страх, но така и не посегнах към него вече 6 години и съм сигурен, че може да умра, но ривотрил няма да близна.

Защо сложих "справих" в кавички най-отгоре? Ами защото справянето с депресия, паника и подобни "отклонения" е като справянето с ампутиран крак - можеш да се научиш да ходиш (ако искаш да го направиш) без да куцаш, можеш дори да се научиш да тичаш и то доста бързо, но никога няма да си същият като преди ампутацията.

Пак благодаря за отзивчивостта!

Интересуват ме "симптомите" и "предизвикателствата" на алкохолизма. От една страна поради любопитната ми натура, но не само. Човек не знае какво може да го сполети. Когато синът ми беше на една годинка го спасих от сигурна смърт само защото в някакъв филм бях гледал, че посинелите устни са признак за проблем със сърцето. Ако тогава го бях сложил да спи, както мислехме, никога нямаше да се събуди.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей, дядо,

Въпреки че надали си дядо за мен, но така е написано, и аз се обръщам така към теб :))))).

Аз се идентифицирам с това момиче, дъщеричката ти, която е на двадесет и две години.

Аз на двадесет и две години бях в София и следвах, на двадесет и две точно, и точно така на около осемнадесет се бях напила, и бях направила нещо глупаво и срамно по някакви си мои критерии.
Та на двадесет и две години, когато родителите ми пращаха колети в София, понякога в тях имаше бутилка с алкохол, за да се почерпя. Та и на мен, като ми станеше досадно, тъпо, понякога исках да си "почина" от хората, и тогава си пийвах...

Тъпо, остро, весело, тъжно, досадно, ядосано, скучно, натоварено, изморено, изтощено, емоционално, напрегнато, разстроено, всичко това ме водеше към към употребата на някои неща, към които се бях пристрастила вече, и в чиято употреба намирах успокоение, и едно от тези вещества беше алкохола. Понякога аз не бях доволна и добре, не бях щастлива и намирах успокоение и щастие, и "почивка", "междучасие" чрез тези "неща", едно от които, както вече споделих, беше алкохола.

Изобщо не съм обръщала тогава внимание, изобщо и не съм се замисляла, изобщо и не съм подозирала, че ще се стигне до ето този ден днес, в който ще чета тук във форума на алкохолно зависимите и ще има какво да кажа аз и да разкажа от моя си собствен, труден, изстрадал житейски опит.

Младото момиче може да не е като мен, и дай Боже, може и да е като мен, не знам, само споделям, че съм минала през подобни състояния и стигнах до лечебно заведение за лечение на алкохолизъм, и алкохолът ми нанесе големи поражения, и заради това съм отговорна да споделя тук своя опит, и да напиша ясно, че в началото симптомите при болен от алкохолизъм са почти незабележими, защото за разлика от наркотиците, почти всички хора пият, почти навсякъде се пие, социалното пиене е даже нещо като част от общуването между хората, даже част от традициите ни....

Много често проблемът с алкохола се показва "пред хората", когато вече е станало доста късно, особено при жените, проблемът се поставя на светло, разисква се относно тежестта и пораженията от алкохола, оценя се реалното положение и се търси подходящо решение тогава, когато вече почти няма решение.

Не е дребна работа да се търси вино, само защото му е скучно или тъпо на момичето ... това е моето мнение.

Когато на мен ми е тъпо или скучно сега аз ходя на разходка, разглеждам магазини, пия кафе, обаждам се на някой приятел, отивам на кино, отивам на гимнастика, чета поезия, слушам музика, но това е сега, преди търсих опиянение в алкохола, цигарите, лекарствата ....

Здравей kethen,

Благодарен съм ти за мнението. Притеснявам се за дъщерята, защото е особен характер. За някои неща е много силна и упорита, за други се оказва слабохарактерна и податлива на необмислени постъпки. Слава богу, досега не ни е създавала никакви сериозни проблеми с поведението си, дори напротив, и двете ни деца са като че ли прекалено възпитани за днешното време, но докато синът е твърд и наясно със себе си, тя се лута и понякога залита.

Например, бях много разочарован, когато разбрах, че миналата година, на 21 е пропушила. Жена ми пуши и дъщеря ми никога не е одобрявала пушенето, премина най-критичната възраст за пропушване и когато вече изобщо не мислех за това, тя пропуши. Успокоявало я. Е, тази е малката беля, макар че не е съвсем безобидна.

Но алкохолът наистина ме плаши, защото и на нея както на мен й липсва воля за устояване на изкушения. Вероятно, ако алкохолът не ми действаше толкова зле дори в минимални количества и аз щях да пия много, защото трудно се въздържам от нещо, което ми носи удоволствие дори да знам, че е вредно.

На нея денят и е пълен, дори препълнен с ангажименти - следва редовно, работи в един магазин за хранителни стоки на 4 часа (18-22, плюс събота и неделя през деня), през останалото време е на конната база, където работи с коне от 10 години, но е романтична натура, днешната ни реалност я мачка, постигнатото до момента не я удовлетворява, а бъдещето съвмсем не изглежда розово и е склонна да се депресира. Лошото е, че й е минало през ум да се утешава с вино, което никак не ми изглежда безопасно.

Надявам се късметът й да проработи, защото засега, докато всички сме вкъщи не посяга към бутилката, но знам ли какво ще стане по-нататък, ако не дай боже я сполетят сериозни проблеми.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей отново, дядо,

И аз се надявам дълбоко и от сърце късметът и да проработи, и ти го пожелавам и на теб, и на момичето, само че за мен вече късметът има малко по-друго измерение и смисъл.
Късметът, съдбата, орисията са неща, които се изработват всеки ден, и в този смисъл мислите, думите, действията ни са тези, които определят късмета ни. Искам да кажа, че не може да се чака отнякъде късметът, като последния да се асоциира с нещо като печалба от лотария, и да се ядосваме после на "лошия" късмет.

Като чета отново се идентифицирам с романтичката и идеалистката, която все иска още нещо от реалността, и трудно приема реалността, виждам неща, които нося и аз в себе си, в душевността си, но не искам да изглеждам като някаква зла пророчица, или като активистка от дружество на трезвеници, защото не съм такава, аз самата съм зависим и болен човек.

Та, в този ред на мисли, може да се заинтересувате като родител и да прочетете примерно какво представляват зависимостите, какви зависимости има описани в литературата, как се проявяват, какво е характерно за тях, какви хора са склонни към зависимости, какво представлява алкохолната зависимост и като резултат от всичко това да си изградите едно правилно, научно обосновано, медицински подкрепено становище за мястото на "късмета" в тази тежка, трагична и с много примери за реално дадени жертви, коварна болест.

Ами аз затова се отбих тук - за да получа някаква информация от първа ръка. Не ми се чете медицинска литература по въпроса. Там е теорията, която малко или много ми е позната. Искам да чуя нещо от тези, които не само са преживели проблема, но и са осъзнали, че това е проблем.

Защо? Защото, както споменах, минах през депресия и през паническо разстройство и разбрах, че докато човек сам не осъзнае какво му се случва, защо му се случва и как може да се бори с него, книгите не помагат особено. Така, когато преди време дъщеря ми също получи паническо разстройство, аз за късмет бях наясно с проблема и успешно й помогнах да се справя с него. Не ми се мисли какво би било, ако не бях минал през този ад преди нея и разчитах само на лекари, които няма как да знам колко са добри и прави в диагнозата и лечението си.

Макар да има предпоставки, мисля, че още колата не се е обърнала, а може и никога да не се обърне. Защо разчитам на късмета й? Защото от депресията и паниката разбрах, че човек може да бъде сполетян от състояния, с които да не може да се пребори, ако не прояви достатъчно здрав разум и упоритост.

Другата причина за уповаване на късмета е, че струва ми се при алкохолизма няма подходящ момент за външна намеса преди човек да е станал алкохолик, да го е осъзнал и да е готов да получи помощ. Всяка намеса преди тази точка би била отблъсната. Така мисля. А и дъщеря ми е особена в това отношение - за разлика от сина е по-интровертна и много трудно приема съвети. Дори когато сама види, че съветите са били правилни, пак ги приема за правилни само за конкретния случай и при друг подобен отново ги посреща на нож - нещата този път били различни или ние не сме разбирали и т.н. Затова внимаваме да не пренавием пружинката и вместо да помогнем, да се лишим дори от малкото информация която получаваме от нея, за да сме що-годе в курса на събитията.

Затова се надявам да има късмет лошото да не й се случи или ако се случи тя да може да се справи, или ако тя не може сама, ние да сме в състояние да й помогнем. Не мисля, че в момента бих могъл да направя повече, защото както казах, децата ми са над средното ниво на добро възпитание, не висят по барове и дискотеки, не се връщат пияни (с изключение на оня случай) не миткат по нощите неизвестно къде, знаем къде са и се обаждат ако ще се забавят повече от нормалното. Нямам основания да "затягам колана", пък и ефектът би бил обратен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами защото справянето с депресия, паника и подобни "отклонения" е като справянето с ампутиран крак - можеш да се научиш да ходиш (ако искаш да го направиш) без да куцаш, можеш дори да се научиш да тичаш и то доста бързо, но никога няма да си същият като преди ампутацията.

Здр отново Дядо,
прав си, че никога няма да си същият, можеш да бъдеш много повече от това което си бил преди според мен. Прочетох още три мнения напред, но се върнах на това да ти отговоря за всичко което прочетох.
Направи ми впечатление, че се съсредоточаваш винаги в проблемите и не забелязваш добрите страни на нещата. Притесняваш се прекалено много за дъщеря си, а то с притеснения няма как да и решиш проблемите. Мога да ти кажа как можеш да и помогнеш и то със сигурност.
Като се учиш да се съсредоточаваш винаги в ДЕЙСТВИЯТА ЗА РЕШЕНИЕТО НА ПРОБЛЕМА ВМЕСТО В ПРОБЛЕМА. Защото като го гледаш и се суетиш той нараства и най лошото е, че това ти става характер да търсиш проблеми. И винаги във всичко ще виждаш проблеми, а то няма такива. Те нещата просто си се случват и не са лоши. Важно е как гледаме на тях. Ще ти дам пример със себе си:
Преди когато бях в депресия и тнт. излизам навън в подобно есенно време и си казвам. Ето пак е облачно, мрачно и идва и зима, ще сигурно ще е голям студ. И се депресирах и започнах да изреждам недостатъците на времето, после започвах да изреждам недостатъците на някой човек, после моите и така до безкрай. И така страдах и трябваше да се пие алкохоли или хапове.
А сега излизам навън и използвам очите си да разглеждам красотите които ни заобикалят. Стоях оня ден в градската ни градина и разглеждах една много красива гледка, едни дървета има там които заобикалят един паметник, нещо от сорта на акация са мисля но явно рядък вид. А зад тях две Гинко Билоба, с пожълтели листа. Стоях така в продължение на 20 минути съм ги гледал и съм слушал музика. И сега много искам да си купя професионален фотоапарат за да снимам подобни неща. Преди никога не съм обръщал внимание на природата, а само и единствено на недостатъците. И така докато гледах тия дървета и благодарях, за тая красота, за това, че съм толкова добре, за това че нещата стават все по добри и по добри, се сетих преди как щях да псувам, за нещо или да обвинявам себе си за нещо и щях да""живея""в своя свят който не беше въобще хубав. А то всъщност извън мен имало друг свят в който има всичко, само дето съм го търсил това всичко на грешното място, но това е друга тема.
Мисълта ми е, че ако започнеш да обръщаш внимание на хубавите неща, на позитивните във хората и себе си, ще откриеш един друг свят. И когато го откриеш, ще дадеш пример на дъщеря си и тя ще поиска това което имаш ти и тогава ще имаш реален шанс да и помогнеш. Но е важен примера, не това което ще и кажеш, че е правилно да направи.
И най важното, което трябваше да е на първо място.
Никога не съм вярвал преди в Бог, но в АА го открих, като правих програмата за възстановяване от алкохолизъм. И мога да ти кажа, че той върши чудеса за тези които го търсят. Тази програма е за всички хора не само за алкохолици. Тя става за всеки, човек който не е доволен от живота си.
Така, че търси Го има начини по които може да се стигне до Него.