Случи се нещо.
Ядосах се.
Направих няколко инвентаризации на случката.
Открих какво засяга случилото се в мен.
Видях грешката и недостатъците си.
И какво от това.
Аз знам, че програмата на АА е програма за действие.
В конкретния случай - след инвентаризацията аз приемам случилото се с неговия автор, знам какво засяга и кои са моите недостатъци. Имам и решение как да постъпвам, за да не се повтори ситуацията, в която аз съм наранен. Решението е насочено към мен, коригира моето поведение и мислене.

Докато тънех в гневовете си по повод на горните неща открих няколко възможни линии на мислене и поведение и тук дойде объркването ми къде е границата между самозаблудата и пълноценната работа по програмата на АА.

Ето кое ме обърка:

Ако наистина съм открил грешката си – трябва да действам в посока да не я допускам отново, за да не се гневя.

Каааааааак - крещи един глас в главата ми:

А) да „действам” като не правя нищо (да се заключа вкъщи, да си изключа телефона, да не се виждам с хора), за да не бъркам и страдам – това го отхвърлих като вариант, защото си е чисто бягство от живота и проблема;

Б) да „действам” като продължа да живея, но каквото и да правя, да не го приемам за ценно, за да не бъде засегнато от който и да било – логиката е - ако не усещам нищо, няма как да ме нарани нещо, ако нямам приятели няма как да се засегнат връзките ми с тях.
При това положение аз ще мога да приема по абсолютно еднакъв начин лъжеца, крадеца, изнасилвача, убиеца от една страна и твореца, откривателя, благодетеля, лекаря от друга страна – все като средства за изразяване на Божията воля и който и да било, каквото и да върши – да лъже, краде, убива, твори, открива континенти, спасява човешки живот, аз просто ще го регистрирам като факт, нямайки отношение към него ще се запазвам "ненаранен" и ще живея в някакво ново измерение.


в) да се изправя пред причинителя на страданието ми, без да "обезценявам" ценностите си и да му покажа, че не трябва да се държи по този начин - това е линията на поведение, която винаги съм следвал в живота си и която ми донесе изключително много беди. Точно поради тази причина този модел на поведение отпадна като възможност за реално действие.

Озадачи ме абсурдостта на идеята за "обезценяване" на ценностите ми, за да мога да не страдам, когато бъдат накърнени. Обезценяването може да бъде направено директно - като започна да си повтарям не обичам жена си, не са добри приятелите ми или завоалирано чрез "преоткриване" на живота и отричане на всичко, което е било в периода докато пиех и не признавах, че съм алкохолик. Тук ми се губи границата межде самозаблудата и работата попрограмата - защото тази линия (на отричане на връзките с хората и тяхната важност, на безкрайно обезценяване на ценностите) може да ме накара да мисля, че трябва да отрека любовта към дъщеря си, за да мога един ден, ако някой изверг я изнасили или убие АЗ да не се чувствам засегнат и да съм добре, или да трябва да изхвърля всички вещи от дома си и да оставя ключа от външната страна на вратата, за да мога да не се чувствам наранен, ако крадец влезе в дома ми – да не съм наранен, защото аз видиш ли съм му оставил сам ключа отвън, а и да няма какво да ми вземе, защото съм изхвърлил всичко.

Моля за мнение по този въпрос.
Моля да ми отговарят хора, които работят по програмата на АА, да споделят СВОЯ опит във възстановяването и дали са се изправяли пред този проблем.
Дали тези размишления не са опит егоцентризма ми да си купи индулгенция, за да мога свободно да съдя хората и аз да преценявам кога, как и защо да правя прогламата на АА.

"Ако наистина съм открил грешката си – трябва да действам в посока да не я допускам отново, за да не се гневя. "

Гнева при мен идваше от недостатъците ми. Не толкова че съм допуснала грешка, а че не мога да приема че мога да я допусна. С течение на времето и с доста такива анализи на поведението ми откъде идват тия болезнени реакции стана така, че се промених. Неща, които съм си признала че съм безсилна пред тях,
че ме нараняват до степен да плача или да спра да общувам, започнаха да ме оставят хладна към тях. Аз лично нямаше как да се променя това не е в моята сила, единствено приложих добра воля да ходя на сбирки и да правя нещата, които ми предлага спонсора.
Но е факт че от една мимоза, която се обиждаше само като и кажат първата буква на името ставам все по малко обръщаща внимание на това. И живота така е лесен и приятен.

...А всъщност противоречие няма...
Ти не можеш и не искаш да се абстрахираш от живота,така че подточки "а" и "б" отпадат
"Ако наистина съм открил грешката си – трябва да действам в посока да не я допускам отново, за да не се гневя."
Да,Програмата ни учи да търсим само собствените си грешки,но замисли се-дали не я търсиш преди все още да си я допуснал?Защото грешка би било и да се реагира неправилно.
в/Разбира се че не можеш и не искаш да обезценяваш ценностите си.Идеята е абсурдна,а примерите-гротескни.И тук естествено следва отговорът:Когато този модел на поведение в живота ти донесе беди в миналото-ти знаел ли си за болестта си,познавал ли си Програмата и бил ли си докоснат от духовно пробуждане както сега?
Така че спокойно можеш да се изправиш пред реалността с достойнството си.Иначе не е честно.
А какво можеш да направиш ако не можеш да промениш...?
Едно-единствено...и ти го знаеш.

P.S.Това,което всъщност ще ме измъчва по-късно е дали съм се помолила защото така ми е било по-лесно или с истинска духовна извисеност...?

"Дали тези размишления не са опит егоцентризма ми да си купи индулгенция, за да мога свободно да съдя хората и аз да преценявам кога, как и защо да правя прогламата на АА."

P.P.S.Ние,алкохолиците,сме по рождение и доживот с мечтата за абонамент за тези индулгенции.А всъщност толкова е просто-спра ли да ги осребрявам,значи съм по пътя на Програмата...

Моля за мнение по този въпрос.

В началото когато започнах да работя програмата на АА изпадах в яростни състояния, само като помислех, че трябва да се срещам с някои хора. Не хранех такива чувства към всички само към определени хора и бях убеден, че съм прав и че тия са пълни боклуци. Бях на косъм да зарежа АА на няколко пъти заради това, но продължих да правя програмата. Мислех си, че съм много добър човек, толкова добър и справедлив, че от добри намерения мога да утрепя някой. Казах си ами той и Хитлер е бил много добър човек, със сигурност е имал добри намерения да прочисти света от боклука. Ами Сталин той е изтрепал 25 000 000(за точната бройка се спори) мисля, че главно сънародници, но със сигурност е имал добри намерения и е бил добър човек.
Загрях тогава, че просто трябва да работя програмата на АА, без да си обяснявам нищо, без да го разбирам, осъзнавам, а наистина просто да ги правя нещата.
Добре нали болестта алкохолизъм е болест на възприятията, си казах на себе си. Ако приема, че не съм в ред, значи с тая шантава глава, няма как да разсъждавам правилно и да вземам правилни решения. Да ама я го обясни на главата ми дето знае всичко и ми казва, че няма друг като мен толкова умен и тнт, само някой чадър може да е над мен, никой не може да ми казва какво да правя. Другата крайност за нищо не ставам не съм като тях те са добре, няма как да са били толкова зле като мен.
Сега в момента се срещам и се разбирам идеално с хората заради които преди откачах, вече мога да се смея естествено, да се радвам на живота, да ЦЕНЯ всичко което имам. Живота си заслужава да се живее. А съм само в началото на пътя, представям си какво ще е след време ако Той е решил да съм жив и трезвен. Нещата просто трябвало да се правят, мога да напиша цяла книга за това, но е излишно, защото и преди си ги разбирах нещата и съм сигурен, че много хора ще ги разберат, но за жалост малко ги правят, и то все хора които нямат друг избор, защото ножа е до кокала.
То на мен няма да се случи или ами трябва наистина да го направя, ама няма да е днес, утре или в сряда, щото имам работа.
Искам само да споделя една фраза от нашата книга, тя е от опита на предполагам около 7 000 000 алкохолици, когато е правена последната поправка на книгата. Тоест това е опит на безнадеждни случаи, които па някаква случайност са останали трезви и освен това се предполага, че са се чувствали добре, щото иначе за какво да стоиш трезвен.
...........предприехме някои стъпки.
Ние се препъвахме в някои от тях. Мислехме, че можем да открием по-лесен по-удобен път. Но не можехме. ОТ ЦЯЛОТО СИ СЪРЦЕ ВИ МОЛИМ ДА БЪДЕТЕ БЕЗСТРАШНИ И ДА ГИ СЛЕДВАТЕ НЕОТКЛОННО ОТ САМОТО НАЧАЛО.
Благодарен съм, че въпреки трудностите (това е много слаба дума) продължих да правя това което ми предложиха в АА, благодарен съм, че ги има тия хора защото без тях, аз нямаше да съм това което съм днес, не че съм нещо особено, просто един обикновен болен човек който го знае и е тръгнал по пътя на възстановяването. И знам, че има някой който ме пази, не защото съм по специален, а защото го потърсих за помощ и той ми я дава. Моля се само да не обърна гръб на помощта му.
Успех на всички!

Не е важно какво ти се случва,важно е как го приемаш.

Мисълта не е моя,но ти можеш да помислиш над нея,помага.

Пусни го Rimon. Спри да се бориш, приятел, то е по-силно от теб и ще те пребори ако продължаваш. Пусни контрола, просто го пусни. Ако си признал, че си безсилен пред неуправляемия живот и ако си предал себе си на Бог, така както Го разбираш....не е нужно нищо повече. Стъпка по стъпка ни е казано какво ще ни помогне, за да не ни убие егоизъмт.
Моли се за човека, който те е докарал до това състояние. Не го анализирай, моли се за него, с молитвата от Четвърта стъпка. Моли се, приятел, докато не усетиш че си е отишла и последната капка гняв към този човек.
Признавам, че на мен в началото ми върви през зъби, ако някой ме е наранил прекалено. Но продължавам. Продължавам да се моля за човека, който ме е наранил, да искам за него добри неща и такъв душевен мир, който искам за себе си. Дали човекът получава нещата? Не знам. Но аз получавам мира, който е най-важен за мен.
После идва молитвата на Седмата стъпка, на която Бог отговаря. Винаги отговаря, но трябва време, защото отговаря осъзнато, не като с магическа пръчка, а чрез хора и ситуации. Така че не се плаши ако същата ситуация се повтори. Той не те наказва.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от girasol* на 19.11.12 22:43.

Къде е границата между самозаблудата и пълноценната работа по програмата на АА.

А) да „действам” като не правя нищо (да се заключа вкъщи, да си изключа телефона, да не се виждам с хора), за да не бъркам и страдам – това го отхвърлих като вариант, защото си е чисто бягство от живота и проблема;
Б) да „действам” като продължа да живея, но каквото и да правя, да не го приемам за ценно, за да не бъде засегнато от който и да било – логиката е - ако не усещам нищо, няма как да ме нарани нещо, ако нямам приятели няма как да се засегнат връзките ми с тях.
При това положение аз ще мога да приема по абсолютно еднакъв начин лъжеца, крадеца, изнасилвача, убиеца от една страна и твореца, откривателя, благодетеля, лекаря от друга страна – все като средства за изразяване на Божията воля и който и да било, каквото и да върши – да лъже, краде, убива, твори, открива континенти, спасява човешки живот, аз просто ще го регистрирам като факт, нямайки отношение към него ще се запазвам "ненаранен" и ще живея в някакво ново измерение.
в) да се изправя пред причинителя на страданието ми, без да "обезценявам" ценностите си и да му покажа, че не трябва да се държи по този начин - това е линията на поведение, която винаги съм следвал в живота си и която ми донесе изключително много беди. Точно поради тази причина този модел на поведение отпадна като възможност за реално действие.

Ти разсъждаваш някак прекалено лабораторно и теоретично и оттук заключенията ти и въпросите, които си задаваш, наистина стават абсурдни, а примерите ти гротескни.
Но ако приложа твоите лабораторни А, Б и В към себе си, ще излезе нещо такова: В някои случаи прилагам А - гледам да избягвам ситуации, които знам, че могат да ми донесат страдание, независимо от риска да изглежда пораженческо или страхливо.

Ако все пак не мога или не искам да избегна подобна ситуация, ще приложа частично Б - в никакъв случаи няма да "обезценявам" ценностите си, но един вид ще ги преразгледам. Най-вече в частта им за моите очаквания. Колкото по-малко очаквания, толкова по-малко рани. Ще продължавам да действам, като се притеснявам дали действията ми са правилни, но ще се старая да не се притеснявам за резултата от тях. Нали съм оставил живота си на Бог, както го разбирам? Вярвам, че ако аз действам правилно, резултатът няма как да е лош, просто Бог няма да да допусне това. (Тук възниква въпросът как да разбера дали действам правилно, но това е друга тема.)
Ще се старая доколкото мога да прощавам. Ще се старая доколкото мога да влизам в кожата на този, който ме е наранил, за да го разбирам. И много, много ще внимавам ДА НЕ СЕ ВЗИМАМ НА СЕРИОЗНО.
Колкото до В - според конкретната ситуация и конкретния причинител. Може да се изправя директно пред причинителя и да му покажа, че не е прав (това много рядко ще го направя), може индиректно да му подскажа и намекна. А може и изобщо да не се занимавам с точка В.
А ако не мога или не се сетя да приложа части от нито една от трите точки, ще се погневя, погневя и ще ми мине.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

(Пък другия път ще се сетя, щото парен каша духа.) Тук обаче ще гледам да не изпадам в самосъжаление, нито да бъда злопаметен. (За щастие не съм злопаметен по природа, иначе злопаметността май трудно се изкоренява, но тя пак е свързана с обидата и самосъжалението.)
Като цяло не забравям, че АА казват, че ние се стремим към напредък, а не към съвършенство.
Най-хубавото на програмата е, че резултатите от нея идват неусетно, без да разберем и често без да знаем, че те са дошли. Разбира се това става, когато действаме по нея и се придържаме към нейните принципи и идеи.

Всъщност най-сериозният въпрос, които си задал, е в първото копирано от мен изречение. Хората изпадат в самозаблуди много много повече, отколкото те самите си представят. Хеле пък ние, алкохолиците. Затова най-големият ми страх, свързан с програмата, е да не се самозаблуждавам и затова често се питам дали не се заблуждавам за това и онова. И знам, че понякога го правя, без да се усетя и ще продължавам да го правя.
Но нали пък ние се стремим към напредък, а не към съвършенство

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите