Re: За алкохолизма / Взаимопомощ / Алкохолно зависими

Като излязох от банята видях,че по телефона на групата някой беше звънял и бързо позвъних с надеждата,че отсреща ще ми отговори някой събрат-алкохолик,но не стана така,както си предполагах,а вдигна някакъв мъж,с който после се оказа,че се познаваме "задочно" от разговор преди време също по телефона.Поговорих си малко с него,постарах се да направя така,че да предаде на тази наша сестрица да се обади,но доста бързо видях,че това,което се опитвам да направя няма да стане и дори накрая за малко да се ядосам,ама така яко,както от доста време не бях се ядосвал.Попитах го как е....,а той отговори,че е много добре,само дето скоро пила на рождения си ден и аз го питах ами като е добре,защо е пила,на което ми бе отговорено,че е пила,защото я набил,а той я набил,защото пила(явно преди това) и така или иначе малко не се разбра с това,кое е първо и кое второ-първо пропиването след една година без алкохол и после боя,или първо боя,та след това пропиването след една година без алкохол.Както и да е -в крайна сметка се постарах да му предам това,което зная за болестта от своя опит и от това,което става с други алкохолици от моя тип,които нищо не правят за да се възстановят и се постарах наистина да го направя простичко,но явно това не помогна за да ме разбере по някакъв начин относно състоянието на "жена му".Докато говорихме с него на няколко пъти каза,че "много я обича и се грижи добре за нея и как първата му жена също пиела много,та сега нямало да го позволи отново" и аз колкото повече го слушах,толкова повече виждах остреща един сух алкохолик,който иска и си играе с живота на тази нещастна женица,но нищо не можех да направя.Отново се постарах простичко да му поясня,че без нас тя просто е обречена,като въобще не ми пукаше какво може да си помисли за когото и да е,но и това не помогна като накрая за малко да се скараме яко,слава Богу това се размина,но след минути той отново позвъни и ми каза повече да не я търся на тоя телефон,аз вече взех "лекичко" да се ядосвам и се постарах съвсем толерантно да го попитам какво означава това?Той отново отговори да не звъня на тоя телефон,а аз питах да не ми забранява да я търся и търсим въобще,а той каза,че той се грижел добре за нея и тя няма нужда от Анонимни Алкохолици и това е.Аз отново го питах дали е вярно,че я обича,той отговори,че мноооооооооооооого я обича и аз тогава съвсем просто му казах,че ако я обича ще я пусне да идва и да се лекува от алкохолизма,тъй като му обясних,че такива като нас или умират,или полудяват като не правят нищо за болестта си и го питах той може ли да поеме отговорност за живота и,на което отговори отново,че може,добре се справя и толкова.Казахме си дочуване или нещо такова,а аз видях какво е положението на един средностатистически български алкохолик от безнадеждния тип(като мен) и как ако не са Анонимни Алкохолици и тази простичка,но велика програма ние просто нямаме никакъв шанс да оживеем.Като че ли това ни е малко,но от доста време в България се опитват да ни пробутат някакъв "полски модел" на АА,някакво "друго нещо,с идеята,че това е Анонимни Алкохолици" и докато в БГ нямаме нито единство,нито някакво решение за това "Кое е АА,кое трябва и кое не трябва да се прави",в същото това време наши братя и сестри-алкохолици ще продължават да умират и да влизат в затворите или в лудниците за постоянно и най-вече-ще има още толкова много "грижовни съпрузи",които ще продължават да ни обгрижват до портите на лудостта или смъртта...
Та след като се запитах какво иска да ми каже Бог с това,което ми се случи,сега си мисля,че вече е време да се постараем да видим кое какво е в БГ относно Анонимни Алкохолици така,че да можем след време да поискаме не само да ни видят,че ни има,не само да се обединим като Братство действащо заедно,но в Държавата ни да видят,че алкохолика не е някой омацан и опикан пройдоха,"който си пие,защото просто така си е решил",а да проумеят поне малко за какво става дума,и че всеки от нас има право да живее и да се радва да живее.Явно спазването и прилагането на Дванадесетте Традиции на Анонимни Алкохолици е не само "пожелателно",а ако искаме да оживеем,а и след време и други алкохолици да живеят,трябва наистина съвсем реално да се поогледаме и да направим АА така,както би трябвало да бъде,защото не само нашия живот,но живота и на други наши идващи след нас събратя зависи от това:

"Единството на "Анонимните алкохолици" е най-ценното качество на нашето братство. Животът ни, животът на тези, които ще се присъединят към него, зависи изцяло от това единство. Ако не останем единни, АА ще загине. Без единство сърцето на АА ще спре да тупти; артериите ни по света няма да разнасят животворната милост на Бога; Неговият дар за нас ще бъде прахосан безцелно. Върнали се обратно в пещерите си, алкохолиците ще ни упрекват, казвайки: "Какво страхотно нещо трябва да е било АА!"...
Традиция Първа от 12/12.

Бъдете здрави,трезви и Бог да ви благослови,мои събратя.

Бъди себе си.