Днес съм много благодарна, че съм трезва и мога да направя някои нови малки крачки, още не много уверени, още с колебание и страх, но все пак, крачки, реални действия, мои действия след страхотията на пиянството и лекарствата.

Днес искам да благодаря на хората, които дадоха от себе си, за да съм добре сега, и да мога да съм част отново от обществото.

Какво е алкохолизма, и какво причинява ... ? аз нямах сили даже да отворя страницата в интернет, където имаше описание кога така нареченото социално употребяване на алкохол се превъръща в алкохолизъм, дотолкова се струхавах от проблема си и наистина си зарявах главата в пясъка, все по-надълбоко и по-надълбоко, проблема го заравях по-надълбоко с голямата и тайна надежда да си отиде по този начин, ей така, да си отиде от само себе си, да изчезне.

Проблемът не изчезна, а се увеличи с времето. Старателно скритите празни и смачкани пвц бутилки от бира в гардероба ми бяха накрая явно свидетелство за това, хубавите ми изпрани дрешки, ухаещи на цигари и бирени изпарения...

Преди няколко дни един човек ми каза, че има още много да си троша главата, запомних го, щом съм го запомнила, това означава, че се е превърнало в резентмънт, или нещо, което е продукт на моята машина за бавни кадри и повтаряне в главата ми, и се е завъртяло и не си отива от главата ми, но трябва да го изпратя и да си отиде, за да не ми причинява дискомфорт.

Как да стане това ?

Как съм мислила и постъпвала преди, пък и сега разбира се.

„... още много ще си трошиш главата ....”

1. предизвиква страх, че наистина ще си счупя главата, чисто физически, като веднага обаче сега си задавам логичния въпрос дали някога съм си чупила главата, та отново да я чупя ?

2. предизвиква страх и замисляне, дали пък няма да си счупя главата в преносен смисъл, но пак си задавам логичен въпрос, колко пъти съм си чупила главата и как някой е наясно аз кога и по какъв точно начин съм си счупила главата ... в преносен смисъл ?

3. предизвиква обмисляне на възможността, дали този човек не е някакъв екстрасенс или да контактува с тайни извънземни разумни същества, та да познава кой колко пъти ще си чупи главата, физически или в преносен смисъл няма значение, и е ръкоположен като един радетел за пазенето на хората от счупване на главите им и ги предупреждава овреме ... ?

4. замислям се, дали пък някой не е подочул нещо от някого за мен, колко пъти съм си чупила главата, какво точно е подочул, от кого го е подочул и .... и така да се прави някаква връзка колко пъти остава още да си чупя главата ?

5. възниква въпрос, колко години още ще живея и ще си чупя главата, и как ще си я чупя, дали той знае това ?

6. предизвиква обмисляне, дали не трябва да спра да правя каквото и да е било и просто да стоя в къщи и да мисля да не си чупя главата и по този начин да осмисля оставащите дни в моя живот, как да не си счупя главата ... ?

7. дали пък да не му тегля една дебела ... нищо, че съм жена и не съм грубиянка .... и да му кажа аз на него колко пъти той ще си счупи главата ...

.... това обаче не ми харесва, отхвърлила съм го от живота си и главата си, и не го искам... ако направя това, ще задействам закона за причината и следстието или закона на кармата, или елементарния физичен закон от учебника по физика за седми клас....

Новото аз, да видим новото аз, какво учи Програмата на АА, и какво съм научила самата аз, какво ме е научил и стария ми опит.

• Мислите, всички мисли горе са ненужни и пагубни, те дълбаят, губят ми времето, тормозят ме, изморяват ме, взимат ми ценни часове, в които мога да отида на кино, да пия кафе, или да играя гимнастика, или да правя нещо, което ми е приятно, така че, не искам да се занимавам с това повече, тези мисли са старото ми аз, проблемът е в навикът и инерцията, нищо друго, има създадени някакви връзки, които се включват автоматично...

• Желанието, желанието ми да анализирам и да си изясня всичко, ама абсолютно всичко, докрай всичко, като затова съм изчела доста книжки, това ми желание ме превърна в една подвижна въпросителна, която ставаше с годините все по-дебела и голяма, въпроси, които не намираха разрешение, и колкото повече четях и мислих, толкова повече надебеляваше въпросителната, и толкова повече ме засмукваше, как, къде, кога и кой и пак защо и защо и защо...и с тази въпросителна тръгна пиенето, и лекарствата, това е свързано с алкохолизма ми и невъзможността ми да приемам реалността, това е старото аз , което иска всичко да анализира и за си изясни, всичко, докрай... сега чрез работата по Програмата приемам, че някои неща няма да ми се изяснят, няма да ми се обяснят, тряба да ги приема ей така, на доверие, на доверие към Бог и към Програмата на АА, много по-спокойно е така, и по-нормално и смирено.

• Желанието ми да отговоря на нападението, желанието ми да покажа, ей..., я ..., ти ли бе..., желанието да поставя някого на мястото му, желанието аз да се разпоредя, аз да подредя, да оправя, да наместя, да бъде моя последната дума, това е старото ми аз, и е страшно болно това състояние на духа и тялото ми също... това не го искам, защото аз не съм Господ, и нямам право на последната дума, право на последна дума има Бог, и аз ще отстъпя...

...и ще се моля за този човек, когато се сетя за счупването на главата ми, и отново ще се моля за човека, и пак ще се моля за човека, докато не си отиде мисълта и човека от главата ми....

Благодаря на всички, и най-много на тези, които са в главата ми, защото чрез тях се научих как да постъпвам по нов начин и да се моля за хората, които ме дразнят и така да освобождавам и изчиствам главата си от тази бъркотия без алкохола и лекартвата ми и цигарите ми и хората, които трябваше да ми слушат глупостите.

Благодаря за споделения опит kethen.
В момента и аз съм на тази вълна.Наистина тази програма на Анонимни Алкохолици е уникална и непрекъснато се разкриват нови истини чрез нея за мен.Снощи бях на една онлайнсбирка и една сестра сподели как се молила за хората,които остават в главата й за дълго,след като им се е обидила.Тя сподели,че се е молила почти непрекъснато за тях ден и нощ дълго време-толкова,колкото е необходимо.В един момент вече отчаяна,че не изчезват от главата й е изпитвала страх и недоверие,че това ще помогне,но пак е продължавала .И малко след това просто е установила,че вече ги няма тези мисли и гневое към тези хора.Няма ги резентмънтите.Просто са изчезнали.Чудо.
На тази сбирка четохме как двама известни спикери-Джо и Чарли,двама алкохолици,,като мен,които са следвали години наред принципите на програмата на Анонимни Алкохолици споделят за своето възстановяване.Те разказват същото.Когато някой ги е обидил или наранил се молели за него сутрин и вечер и пак сутрин и вечер и на обяд и следобяд и пак и пак и пак.Аз бях чела тези спикери и преди.На мен и спонсора ми е предлагал да се моля за хората ,които са ме обидили или съм им се обидила.Но,защо при мен не работеше това.?Този въпрос си зададох снощи.Вярно е,че съм се молила за тези хора,вяро е ,че на моменти изчезваха резентмънтите ми ,обаче скоро пак се появяваха и то доста скоро и доста често..Защо,какво пропусках?
И снощи на тази сбирка мисля,че си отговорих.Ами аз не го правех с постоянство..Моля се,после пак се обиждам на човека,после се моля на другата вечер,после на сутринта забравям,на обяд се обиждам на човека,държа си ги тези неща в главата или се напъвам да ги спра.Понякога успявам за моменти и то понеже да речеме са ми се случили някакви неща,които съм искала и денят ми е бил хубав.После пак идват,решавам вечерта да се помоля,сутринта пак забравям и така.
Снощи след тази сбирка се молих за хората,към които тая обида.Сутринта се молих пака.Днес във всеки момент,в който се появи подобна мисъл,неприязън към някой,гняв,обида ,веднага започвам мисленно молитва за него,независимо къде се намирам.Дори,когато разговарям с този човек.Той говори,дразни ме с нещо,от това,което казва или прави,а аз се моля за него.После се разделям например с този човек,но идва спомена и пак обидата и гневът и веднага започвам поредната молитва.Описаах си тези молитви снощи в инвентаризацията,която изпращам на спонсора си.Тази вечер пак.И така мисля да продължавам.Не ме интересува колко време ще ми отнеме това.От предишния ми опит мога само да споделя следното.Когато все пак е имало случаи да се моля поне няколко дни с постоянство за даден човек,на който съм ядосана в един момент съм усещала,че искренно започвам да му желая тези неща за които моля Бог да му даде.Но скоро след това пак спирам,прекъсвам и забравям.После пак му се разгневявам за нещо или си спомням нещо старо.Но спирам да се моля.Когато ми стане непоносимо от тези въртящи се в главата ми огнени кълба/резентмънтите/ си спомням,че трябва да се моля за дадения човек.И започвам пак и пак спирам и така просто не проявявам търпение и вяра и постоянство да получа резултатите от молитвите.И казвам това не работи.Ммдаа... Все едно да си поливам цветята два дни редовно,после три дни да не ги поливам,после пак да ги полея един ден и после пет дни да не ги поливам,после да им сипя съвсем малко вода,после на другия ден да ги полея,а после десет дена да не ги поливам.При суша това няма да е достатъчно и в един момент ще се чудя защо цветята са нещо омърлушени,защо са дребнички или защо нещо направо изсъхват.
Та се чудех,че за този човек се моля вече месеци,а пак имам резентмънти към него.Да,но колко пъти го правех и колко често през тези месеци...Дали всеки път,когато се появи резентмънт,дали всеки път когато се появи първата искра на спомена за недоволство и гняв към дадения човек,дали когато многократно са стояли тези искри и пламъчета и са се превърнали вече в пожар.,а през това време са отнемали от съня,от способностите ми да работя,от храната ми,от възможността да съм тук и сега ,от силите,от способноста ми да подаря на някой усмивка или добра дума..Дали не съм се сещала да се помоля за този човек и то през зъби тогава,когато всичко това е ставало непоносимо болезнено за мен.След поредната да речеме паника или няколкодневна изморителна истерична криза на болеста .
Такава е моята болест алкохолизъм.Никога нещо не съм довършвала докрая.Имах големи амбиции за нещо,но скоро след това се отказвах,после се амбицирах за нещо друго и пак се отказвах..Винаги решавах аз какво да правя.Никога не се доверявах на друго мнение,съвет,предложение.
Затова съм благодарна сега,че все пак реших да пробвам дали пък тази програма на Анонимни Алкохолици няма да ми подобри живота,няма да ми даде онова спокойствие и щастие,които аз толкова отчаяно исках и сама търсех.Бях го намерила в алкохола,после в лекарсвата,в секса,във цигарите,във манипулирането на хората да ми доказват колко съм велика..Във нереалистичните си мечти и амбиции,които си оставаха на действие неосъществени или недовършени.А през това време минавах през хората и не ми пукаше за тях.Не зачитех тяхното мнение и се обиждах на всеки,който ми дава съвети.
Затова съм благодарна.Защото повярвах,че това да се моля за хората,които ме обиждат и нараняват не е някаква смешна шега или тъпотия,а е за мое добро,за моя мир и щастие.И повярвах,защото с очите си видях,че тези,които ми го предлагат имат този мир.И слава Богу вече и аз го установявам от моя личен опит.Ще продължавам да го правя.И това е само част от чудесата,които ми предлага програмата на Анонимни алкохолици,за да мога да живея и да се радвам на живота,без да имам нужда да пия алкохол или други разрушителни средства,с които да приспивам съзнанието си ,за да избягам от реалноста.
Благодаря на всички,които отделиха от времето и енергията си,за да ми покажат пътя и на всички ,които вървят по този път и не съм сама.

Здравей petu6on,

Неегоистичната молитва за мен е крайъгълният камък, моментът, в който колелото на съзнанието ми се "завъртя" в обратна посока, изведнъж се наложи да заменя чувствата на гняв, обида, недоволство, омраза и "отписване" на човека, към когото са насочени тези чувства, от живота ми, в нещо ново.

Благодаря на спонсора си по Програмата на АА, че ми показа пътя, това е изключително трудно да се направи.

Упорито, последователно, всеки ден, всеки път, когато се сетя се моля за хората, които ме дразнят, това е много важно, защо ли, в началото може да е само семенце, може да е искра, може да е малко и незабележимо коренче, да, но с времето то расте, и след някой ден, изведнъж може да съм изправена пред огън с пламъци, пред огромно дърво с мощни корени, тогава .... тогава трябва да се потушава огън, или да се изкоренява дървото, аз лично познавам само един бързо действащ начин, чрез който почти разруших тялото си и психиката си.

Практикуването на неегостичната молитва ми помага да излизам от себе си, разрушава и разбива себелюбието ми, което се подхранва от обидчивостта ми, чувствителността ми и комплексите ми, също така и намалява развихрилият се егоцентризъм, който е разрушителен и пагубен за мен.

За мен лично няма друг избор, даже няма и в състояние на летаргия в съзнананието ми въпрос : дали пък наистина трябва да се практикува тази молитва, дали за всеки човек трябва да се прави, дали трябва всеки ден, дали пък да не се опитам да излъжа... да надхитря .... не, няма кого да лъжа повече, болестта не може да бъде излъгана или надхитрена, с моето аз не мога да я победя.

И тогава просто продължавам.

Продължаваме !