Re: И отново....срам...страх и алкохол / Взаимопомощ / Алкохолно зависими

"... Живота ми е просто едно невероятно падение...и мъка."

Животът и без алкохолен проблем не е само щастие и рози, мъка има винаги.Само че като не пиеш, нямаш обезболител и става по-трудно за изтърпяване.
Ако не си алкохоличка вече, пак не е лошо да спреш завинаги с алкохола, защото нямаш гаранция, че по-късно няма да стане много лошо.Аз чаках и последствията бяха фатални.Няма никога да си върна неща, които са ми много важни.Болката е все още непоносима, но ето че трета година не пия и имам надежда , че мога да си извоювам отново някои неща.
Станах коренно различен човек.За жалост имах и хубави качества, но те си останаха в старата личност.Не вървят на новия ми мироглед.Сега градя нови.Бях много самоуверена, за околните често арогантна и високомерна.Това преди да почна да пия.Алкохолът ми унищожи самоуважението, а с него и вярата в собствените преценки, знания и умения...и не само вярата...уменията ми са на 70 % от преди, психиката ми играе номера и блокирам при важни дейности.
.................
Тъжно нали?
Но не е безизходно.
Просто ми е дадено едно огромно изпитание и трябва да докажа, че наистина струвам нещо.

Разбирам, че си също сама вечер, както и аз.Алкохолът ти пълни празнината.Обаче проблемът ти е самотата.На мен не ми трябва алкохол за другарче.Аз съм си достатъчна.

...Снощи се обърнах към приятел, че имам нужда от помощ, трябваше днес да му се обадя и да поговорим, но снощи писах съобщението стимулирана, а днес цял ден вземам телефона и го оставям-срам и страх...

Стигнала си дотам, че търсиш чужда помощ.Пишеш тук, или молиш приятел за съвет.
Това е хубаво, защото е втора фаза, развитие на проблема.( Първата беше да се бориш сама, и да не споделяш от страх и срам с никого.А си мислеше, че проблемa можеш сама да го решиш, все пак ти си способен и интелигентен човек и т.н...Опита и стъпките на АА сама, но нищо не стана).Извини ме ако греша, това разбрах от поста ти.
Мило Ленче, пиша ти с цялата си любов и добронамереност, които изпитвам към събратя и сестри по неволята, просто някои неща звучат жестоко.

Ще има още да се луташ във втората фаза.Пожелавам ти да не е като при мен близо две години.
Оттук нататък имаш две възможности - сбирки на АА, което ти го препоръчвам
като първа.
Втората е просто нечовешка, затова тук във форума ще срещнеш малко хора, които да са минали този път- да спреш САМА.
Този път извървях аз.Много е трудно, но тогава живеех на село и до вечерта до сбирка бях вече хай, а имах и други резерви по отношение на АА, които бяха в голяма степен неволно подхранени от пишещите тук.
Засега това е от мен.
Все някъде ще намериш помощ.Просто търси.
И да не си мислиш , че се отказваш от нещо особено като не пиеш алкохол.Има къде по-хубави неща от това да се наквасиш солидно пред телевизора докато заспиш.