Искам да споделя опита си с вас. Преди да се озова в АА не съм вярвал никога в Бог и че е възможно аз отново да функционирам нормално, даже алкохола вече не можех да го пия нормално, тоест пиех го но не ми действаше като преди успокоително, а само наливах и после като му спреше ефекта откачах, не можех въобще да стоя сред хора. И нямаше как да изкарам пари за да си набавя още алкохол иначе сигурно нямаше да спра да пия докато не умра.
След като видях че и в психиатричното отделение в Раднево не ми помогнаха да се излекувам от болестта си, реших че няма смисъл вече да се мъча а по добре да се трепя. Но си дадох един последен шанс да пробвам АА в моят роден град Стара Загора (скрита реклама). Ревах на първата сбирка и казах че съм глупак и за нищо не ставам, разбира се не го вярвах това, аз си мислих че съм генеален, че знам всичко и за това съм така. Просто съм по различен.
Оказа се че абсолютно нищо не съм знаел, всичко е било заблуда.
Бог има! И той върши чудеса с хората които са на зор и го потърсят (друг начин за търсене на Бог не съм чувал, възможно е да има.)
Много ми се иска да изпиша тука цели романи, да ви разкажа какви неща ми се случват, но ако съдя от моят личен опит на алкохолик, много малко хора ще си направят труда да прочетат романите ми, а може и да греша вече нищо не знам и по този начин се оказа, че научавам все повече и повече, но аз нищо не искам да знам вече. Странна работа!
Само ще разкажа накратко, че от както правя 11 стъпка от нашата програма усилено се случват невероятни неща с мен, вярата ми не е много силна още изпадам в крайни състояния на страх понякога, но по често се намирам в крайни на състрадание, разкаяние, любов към всички хора и благодарност и това не са просто думи, това е истината, която се уча да използвам постоянно във всяко едно свое действие. През по голямата част от деня чувствам абсолютно спокойствие, но радиото пее разни неща и ме смущава още, но аз не спирам да се обръщам към моята висша сила която наричам Бог. И да я моля за прошка и за това аз да обичам хората аз да ги разбирам аз да им давам, аз съм от полза, ако може да не се налага да утешавам никой защото не искам да страдат. И колкото повече давам на хората около мен толкова повече получавам, но не материално на този етап. А просто спокойствие което много искам да се науча да оценявам това моля Бог днес да ме научи да го правя.
Какво по хубаво има в това да оцениш това което имаш и да простиш на врага си, да го обичаш, нали аз печеля, че не изпадам в яростни състояния и не се побъркват от страхове и самосъжаления. И вярата ми укрепва ден за ден, но ми се иска да е по силна и за това действам само за днес. Не си правя никакви илюзии, че съм възстановен или нещо от сорта, възстановявам се постепенно и се опитвам да следвам волята Му само в този ден. Аз съм съвсем друга личност от човека който бях само преди 10 месеца. Прекалено кратък период за човек който очакваше никога да не се оправи, че за него просто няма изход за другите може и да има, но аз не съм като тях.
Много исках да ви разкажа нещата които ми се случват, но ще отнеме много време за да ги опиша образно.
Искам да кажа само на хората които са толкова отчаяни както бях аз когато крака ми прекрачи вратата на АА, че има изход от цялата ситуация нищо не е загубено и нещата стават ако просто оставите предразсъдъците си на страна и направите същото като мен.
Никой нищо няма да ви накара да правите насила, АА не е секта, събираме се мъже и жени които споделят опит, сила и надежда в борбата с алкохолизма. И най важното е че ИМА ПРОГРАМА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ ОТ АЛКОХОЛИЗЪМ, който ми казаха че се намира в главата, а не в бутилката.
Благодарен съм за всичко което ми се случва!
Успех на всички!

Прав си, много си прав Махараджа,


БОГ ИМА СЪС СИГУРНОСТ И ТОЙ ВЪРШИ ЧУДЕСА


Споделям по-надолу някои мои размисли по темата, не натрапвам мнение

Склонност за потвърждаване (английски: confirmation bias) e склонност на хората да дават предимство на информация, която потвърждава техните предварителни концепции или хипотези, независимо дали информацията е вярна.[1] В резултат на това хората събират информация и си припомнят такава избирателно, като я интерпретират по начин, определен от техни лични предпочитания и склонности. Тези предварителни приемания и склонности на разсъждаване и интерпретаиця се появяват особено по отоншение на емоционално значими въпроси и също за вече установени вярвания.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BA%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%B7%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D1%82%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5

Подобен опит имам и аз - от пълно неверие преди - до ( при мен ) приемане на съществуването на сила, по-висша от мен.


Както и да го погледна , това си е чиста склонност за потвърждаване.

Преди съм намирала навсякъде пример за несъществуването на Бог, а сега си обяснявам хубавото , което ми се случва с чудо , сътворено от Бог за мен.

Конкретен пример -преди година намерих жилище, което да съответствува на моите нужди и да е с поносим наем.Много често си мисля- Бог ми помогна.Намерих квартира, която е супер и с 30% под нормалния наем, поради недостатъци, които на мен не ми причиняват неудобство.Дали Бог ми помогна или една колежка в която бях тогава на гости, и която ми разказа за това жилище и ме препоръча на хазаите? След дълги години на криене на проблема с мъжа ми -от срам и страх - тогава за първи път се осмелих да призная, че бракът ми е бракуван и че искам да се махна от мъжа ми. Не си мислете, че ми беше лесно.Тук е много трудно да признаеш, че си се провалил, дори и да е в личен план.Всеки дава навън образа на успелия, никой не иска да го съжаляват.За проблеми не се говори , това дори и с приятели.В служебен кръг -изобщо.Защото утре ако не спазиш срок или не задоволиш искания на клиент, причината ще бъде в теб, дори и за това вина да има колежката от съседния отдел.
Опасенията ми по този въпрос се потвърдиха.След като се разделих с мъжа ми и се преместих , което задължително обявих официално в службата имаше някои негативни последици, които базираха точно на това, че съм изморена от пренасянето , може би изнервена и подобни.
Както и да е .Трябваше да се плати цена за свободата.Сега ми е по-добре.Не съжалявам, че го напуснах мъжа ми.Скоро вече и на хартия ще сме разведени.

Според мен има сила,има някаква по-висша настройка,но дали е точно бог незнам.
По-скоро вярата в нещо те настройва и програмира за това.
Харесвам източните духовни учения,понеже според мен те са най-близко до отговора,тантризъм,даоизъм,зен,будизъм.
Там се говори за чакри ,канали ,за насртойка на финните полета,за много неща на които ние казваме чудеса или боиг.
Напоследък не излизат много качественни фантастични филми,или сцай фикшън,но определено харесах много ПРОМЕТЕУС.
Какво ако наистина,ние сме самите ние за себе си богове?
Както се застъпва идеята във филма.
Материални доказателства няма за бог и висша сила,освен това което е в главите ни.
Явно там е отговора,ако съумеем да използваме тялото,психиката си,възможностите на съзнанието си в пълен капацитет,чрез съзнателно програмиране бихме могли да се справим и с най-тежките болести и зависимости.
Казвам го това,не защото не вярвам в бог,а защото чрез собственните си сили и усилия,вследствие на месеци наред програмиране пред огледалото,надъхване и повтаряне на все едни и същи фрази-силен си,можеш,ще успееш ,нищо не е по силно от теб в този свят,понеже можеш и истински го заслужаваш...с тези и подобни на това фрази,спрях трайно алкохола,накрая сам ,без помоща на АА.
Те ми помогнаха много във времето в което имах нужда от подкрепа,но след това ПОВЯРВАХ във собственните си сили,благодарение на дао и тантра литературата,благодарение на източните духовни практики.
Разбрах че всичко зависи от мен..приказката помогни си сам,за да ти помогне и господ.
Така че боиг не спря вместо мен алкохола,аз спрях.
И то сам със собственни сили най-вече.
Понеже пшо времето на АА периода ми,все още се дънех и пропивах.
Интересно,че щом заработих сериозно сам над алкохолизма си,и вече без помоща на АА успях.
Не искам да засегна или обидя никой,просто разкавам моя опит и моя начин на възприятие и траен успех с непиенето ми.
Знам че не съм нормален а съм болна откачалка-алкохолик,но знам и че среден път няма относно алкохолизма.
Само по това се различават будизма и даоизма,там е важен средния път.
Стремя се да го следвам и да не залитам в крайностите,обаче относно алкохолизма няма среден път.
Бих споделил с вас нов път и пътека-ИЗПОЛЗВАЙ ОТ ФИЛОСОФИИТЕ И ВЯРАТА,ТОВА КОЕТО Е ПРАКТИЧЕСКИ ВЪЗМОЖНО И ПРАГМАТИЧНО.
Защото може да следваш до запетайка голямата книга,обаче след като например имаш 10 години в АА и все още се дъниш и продължаваш да не осъзнаваш къде грешишп и защо пропиваш отново,то значи мантрите не действат.
Трябва ти нова мантра коята да пасва на теб и която сам да си създадеш.
Аз поне в това се убедих.
Това в което повярвах за правилно и работещо,то ми и помогна.
Така че не всичко е сляпа вяра,а един вид вътрешно програмиране вследствие на избирателната сила на индивида адекватно да отсее плявата от житото.
Дано да не излезна като непростим наглец и еретик спрямо някой сега,но това е моето виждане за справянето с проблема.
Никога не съм бил сляп догматик,и от това много съм се пазил винаги,от възторжените каузи и учения.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Наскоро станаха 3 години от последното ми вкусване на алкохол,както и година и половина без цигари.
Сам предимно успях.
Така че благодаря на себе си и вътрешната си сила,както и на жена ми която не ми даде шанс и отсрочка.
Благодаря и на АА за подкрепата им в началото на непиенето ми.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Един събрат беше казал, че мненията са като гъзовете и всеки си ги има.
От друг бях, чул, че това което всъщност виждаме, всеки си го вижда индивидуално, със своите собствени възприятия, така че всичко може да е просто една халюцинация, всеки човек си вижда нещата по негов си начин.
А от едно друго място прочетох, че дяволът се крие в подробностите. Е в това вече съм на сто процента убеден, въпреки че твърдя че нищо не знам.

Честито за трите години желая ти да си все по добре и по добре!

"...От друг бях, чул, че това което всъщност виждаме, всеки си го вижда индивидуално, със своите собствени възприятия, така че всичко може да е просто една халюцинация, всеки човек си вижда нещата по негов си начин...."

Ами това е точно Първа стъпка от Програмата за възстановяване от алкохолизъм, която АА предлага като начин на действие срещу болестта.

Това, което виждам е пречупено и отразено от моето аз, което пък се храни от болестта ми, която пък се характеризира и рисува чрез моите недостатъци, които са характерни в определено съотношение и граници само за мен, и затова реалността за моето аз, не е равна на истинската реалност при нелекувана болест, но стана много теоретично, та и за самата не се харесвам така пиша по този начин.

Сега ще разкажа нещо не теоретично, наскоро бях на гости на леля ми и говорихме за братовчедка ми, която почина от алкохолизъм, какво е наблюдавала леля ми през дългите и тежки години на падане съвсем до края, което подобно вижда и при мен, което е много показателно.
Леля ми е наблюдавала как милата ми Д. не вижда реално нещата, и упорито обаче не слуша как другите ги виждат и възприемат и не може и не може да ги види, въпреки че и се показва или казва каква е истината, не, и не, и как си е вярвала, и аз се идентифицирам напълно с нея, често виждам нещо, което не е такова, но аз си вярвам на сто процента, защото нямам на какво друго да се опирам, освен на моето си аз, горе в главата ми, което работи на база недостатъци, които произвежват това неправилно възпирятие.

Ето затова е така ясно и логично, болните ми мисли и болното мозъче, което само създава проблемите, не може само да ги реши, именно защото то само си ги създава, то работи на ход създаване на грешни възприятия.

Това е за мен така наречената "объркваща страна на алкохолизма".

И е истина, само Бог може да се справи с това болно мислене.