От около два месеца имаме нови съседи,на което първоначално не обръщах внимание имайки в предвид ремонтно-разрушително-шумно-досадните-своеволни начини на извършвания ремонт в жилището.Преди да дойде този нов собственик имаше друг(пиещ алкохолик ,който почина преди време),а там живееха кротки наематели,с които по принцип нямахме проблеми,но когато видях новия си съсед,когато го поздравих на стълбището и когато ме изгледа като извънземно и само нещо измърмори,усетих,че тази предишна идилия е на път да приключи...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Бъдете здрави и трезви,братя,и сестрици-алкохолици,още 24 часа!
Радвам се,че Ви има и до скоро.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Напълно те разбирам Стефко.
И аз имах огромни проблеми в началото с хората от апартамента под мен на първия етаж.
Представи си моята каква беше.нанасяме се в жилище с бебе на 6 месеца,и изведнъж тия под нас отдолу почват ремонт и невъобразим шум.
Не почуквания,а почват с хилти и канго да дънят посред бял ден,че и следобяд,пък и някой дни и в събота или късно вечерите.
Вярно след 8,9 рядко имаше какафония,обаче бенето получи истеричен шок.
И когато бесен отидох да се обяснявам,ми казаха че по закон имали право,и когато ги заплаших със домоуправителя и че ще се обадя до по висши инстанции се оказа че точно тая под нас жената е шефката на цялата кооперация тук,на близо 10 блока-тартора.
И просто онемях и омалях.
Кой съм аз да преборя баш и точно власта.???!!
Макар че точбно тогава в алкохолните ми години се изнервях до срив едва ли не заради тоя проблем и след като нищо не можех да направя,надувах музиките на макс когато можех.
Бях и набрал много понеже ремонта се оказа основен на апартамента и продължи близо 5 месеца.
Цяла една зима на 2004 срещу 2005 год.
Представяш ли си шока,нанасяш се на ново място и тези почват да ти проглушават ушите и имаш чувството че блока ще пропадне.Кънтеше из целия вход,че чак отвън се чуваше.
А пода у дома се люлееше направо.
Хаиде търси рейсове,в зимата,без кола,в дъждове и снегове,и търси къде да го пласираш това дете до вечерта когато утихне,.
Незнам ако беше някой друг можеше щеше да я осъди тая и да и събере всички медии пред апартамента и.
Обаче ние новодомци,емигранти,добрички....гледаме все да се навеждаме и да няма проблеми уж....
Моят съвет е дай му да се разбере на тоя твой комшия и рязко му дай да разбере,чер трябва да се съобразява с теб.
Понеже щом е започнал така грубо да ти влиза още от началото,знай че това изобщо няма да е краят.
И се подгортви на една тихичка комшийска война със всички възможни законови уж средства.
Пък и не дотам законови може би.
Майка и Баща не можеш да избираш,но съседи,приятели и познати можеш.
И аз много си страдам от това че винаги със всички искам да съм добре,със всички да бъда приятел и в добри отношения...обаче не става.
Отнесеш ли се човешки с някого,си показва насреща в отговара на хората към теб кой е човек и кой не.
И не притеснявай че тоя тъпия колхозник твоя комшия бил фрашкан със пари.
Аз ако съм на теб тихомълком тихичко дори и без пари ще го залея зад гърба му със жалби към обшина и отговорни органи.
При всеки шум или проблем му викай полиция.
Дори и нищо да не му направят,да си знае дежурно че ще дойдат куките при него.
И дори и да се опитва да ти се присмива и да те взима на подбив,бъди постоянне в това което правиш.
Както в НЕПИЕНЕТО!!!
Ако човек е постояннен в това което прави и вярва за правилно,то и целия свят да е против него,просто няма да има значение.
Насладата да си нешлифован диамант е неописуема.
И да си черна овца дори в очите на всички.
Слушай единственно себе си,и не се двоуми и мисли че бъркаш.
Колкото повече се съмняваш,толкова повече другите ще имат психологическо надмощие върху теб.
И не показвай това най-вече на комшията ти.
Ехее,ако на мен ми беше рекъл бегай да спиш.....направо гаранция ти давам че само едно изречение щях да ми кажа,чях да си обуя чепиците и да отида да го съобщя където трябва.
За господ ли се мисли тоя.
Ама явно ти е ниско самочуствието пред него,съмняваш се,двоумиш се,не смееш да му се опънеш...и той го вижда това.
И той може би за 60 секунди те е преценил,че ще може да те гъбарка както си иска.
Докажи му противното,бавно и методично.
За да почне да се съобразява с теб.
По-добре да ти има страха,няма да те обича,но ще се съобразява.
С такива хора-толкова,повече не можеш да направиш относно тях.
Няма да те разберат.
ЕЕ аман от нагли парчета навсякъде,навсякъде където и да се обърнеш нахални наглеци.
Ама аз вече ги церя навсякъде на момента,още преди да са започнали да се отпускат в гадостите.
Изобщо вече почти на никой не цепя басма.
И изобщо не ми пука кой ще ме поздравява и кой не,така или иначе с комшиите сме само на едно кимване и здрасти,от 2004 насам.
Големи животни са норвежците,ама и аз не съм малко,на никой вече не ходя да му се слагам и да го заговарям аз.
И запомни най-важното,това че си алкохолик,не означава да нямаш грам достойнство и да не си търсиш правата.
НЕ СЕ ЧУВСТВУВАЙ ВТОРО КАЧЕСТВО ЧОВЕК,Понеже повечето не могат и на малкия пръст да ни се намажат по ПРЕОДОЛЯНИ НЕЩА И ТРУДНОСТИ на нас алкохолиците.
Изобщо и когато съм се опитвал да говоря с отделни хора за това какви сили съм открил и каква борба ми е трябвало за да си върна живота обратно,те ме гледат ,и не ме виждат едва ли не,през мен гледат недоумявайки вътрешно,и неразбирайки изобщо за що иде реч.
Понеже едва ли са очаквали такава ЧЕСТНОСТ И ОТКРОВЕННОСТ НА 1000процента.
Е ми казвам си всичко,не съм гаден двуличник и манипулатор,и предпочитам да говоря това което мисля,и затова тук с колегите норвежци в работата почти и не говоря с тях,защото нямаме нищо общо какво да си кажем.
А и глупави разговори за времето не ми се водят,дали щяло да вали или не.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Прегледахме изминалия си живот. Значение имаха само изчерпателността и честността. Когато свършехме, разглеждаме всичко внимателно. Първото очевидно нещо бе, че този свят и хората му често грешат. Повечето от нас достигнаха само до извода, че другите грешат. Обикновено стигахме до заключението, че хората продължават да ни обиждат и това ни нараняваше. Понякога имахме угризения на съвестта и тогава се сърдяхме на самите себе си. Но колкото повече се съпротивлявахме и се опитвахме да наложим това, което ние искахме, толкова повече нещата се влошаваха. Както на война, победителят само привидно печелеше. Моментите на тържествуване бяха кратки.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

дадохме си сметка, че вероятно хората, които ни причиняваха зло, са духовно болни. Въпреки че не харесвахме симптомите им и въздействието им върху нас, те, както и самите ние, бяха болни. Помолихме Бог да ни помогне да проявим към тях толерантността, състраданието и търпението, които с готовност бихме проявили към някои болен приятел. Когато някои ни обиждаше, ние си казвахме: “Това е един болен човек. Как бих могъл да му помогна?

Избягвахме отмъщенията и споровете. Не можехме да се отнасяме така към болни хора. Ако постъпим така, разрушавахме възможностите си да окажем помощ
................................................

Тази философия, брато, означава, че цял живот трябва да се навеждаш пред тези, които искат да вземат нещо твое или да нарушат душевния ти и материален комфорт. Очевидно е, че е нужно да привикнеш хем да не пиеш, хем да отстояваш интересите си. А интереси се отстояват само чрез битки, няма друг начин измислен.

Кел файда като си трезвен и жив, обаче всеки те мачка както си иска и ЗНАЕ, че може да те мачка както и когато си поиска?

Ако оставяш такова впечатление у другите през първите 60 секунди от срещата ви, то тогава има нещо много сбъркано в цялата система, да знаеш...

Most Germans own a second property.
It is called Greece.

"Тази философия, брато, означава, че цял живот трябва да се навеждаш пред тези, които искат да вземат нещо твое или да нарушат душевния ти и материален комфорт. Очевидно е, че е нужно да привикнеш хем да не пиеш, хем да отстояваш интересите си. А интереси се отстояват само чрез битки, няма друг начин измислен."

Интересно мнение и позиция, ама все пак, дали си наясно кой е този клуб, защото аз оставам с впечатление, че нещо не си наясно, това е клуб на алкохолно зависими, а алкохолно зависимите са зависими хора, дали си се запознал или прочел какво е това зависим човек и какво изпитва той, и как живее в този свят ?

Аз съм зависима, и непрекъснато чета и действам и се опитвам да осъзная проблема си и се опитвам да живея нормално, като отчитам, че съм зависима, ето това се опитвам да направя, и това не е никак лесно, защо не е лесно ли, не разбира се защото аз точно го казвам.

Има много доказателства, че зависимите хора живеят трудно и умират рано, много хора си отидоха от този свят, зависими, дето "водят битки", или търсят сбърканите места в системата.

Дали ясно се изразявам не знам, но това, което пишеш, може да се прочете навсякъде, че трябва да се отстояват интересите, това не е така ново или актуално, всеки среднограмотен го знае, въпросът е как да се отстояват интереси, ако човек е болен от алкохолизъм, ето това е супер интересно, ако може за това да дадеш някой съвет, би било вече интересно, поне според мен де.

Ето това е прогресивното, невероятното, уникалното, как се остояват интереси, как се живее, ако човек е болен, ако е бил почти умиращ от злоупотреба с алкохол, ако нервите са зле и мозъкът е унищожаван периодично и систематично, ето за това става въпрос, как се живее сега, как ?

Иначе е ясно, битки, победи, интереси, 60 секунди, мачкане, и такива, но ако съм умирала и съм била почти без сили даже да си организирам един свой ден нормално, даже и един ден без алкохол, айде да видим за какви битки ще говорим, нещата се пречупват под друг ъгъл, дали ме разбираш, приятел ?

Иначе въпросът с файдата е ясен, искам да ти споделя, че алкохолиците са твърде умни и хитри, и сигурно ще се сетят за файдата и секундите преди теб, ама са са твърде болни, та това са секундите е ясно, въпросът е след 60-те секунди животът да продължи ... ето това е !

"Очевидно е, че е нужно да привикнеш хем да не пиеш, хем да отстояваш интересите си. А интереси се отстояват само чрез битки, няма друг начин измислен. "

Цял живот съм умирал от страхове от какво ли не,или от кого ли не,но като взех да пия на 14 години всичко си дойде на мястото-или поне така си изглеждаше,защото дори и да пиех си бях същия страхливец и смотаняк(поне в своите си очи).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Бъдете здрави и трезви,братя и сестрици-мили алкохолици и Бог да е с вас!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Дилемата е направо страшна - хем да се съобразявам с другите, хем да не им давам на тия същите други да ме стъпчат. И то без да се боря с тях. Без да им отмъщавам, без да ги мразя, без да се страхувам от тях и от онова, което ще ми направят или от онова, което си мислят за мен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от girasol* на 07.06.12 07:25.

Вчера отидох до пазара да си взема нещо за ядене,поразходих се насам-натам без да бързам и си припомних как допреди време това щеше да е някаква далечна и не осъществима моя мечта.Никога от около 22 години насам,аз не съм ходил на пазар без или да съм дрогиран с алкохол,или с някакви хапове и още помня едно мое посещение на пазара във Велинград,където ходихме с жена ми,и големия ни син и как щях да откача тотално когато бях наврян в гората от хора "ходещи на никъде и заемащи ми въздуха,от който се нуждаех".Тогава разбира се не пиех(това бе първия път когато вече бях почнал да се давя с лекарства) и когато въобще си нямах и на идея,че дори и да спра да пия,дори и да се тъпча с хапове като за световно-няма начин да живея нито свободен,нито по какъвто и да е начин,без страховете в мен да ме карат да бягам от всеки и от всичко.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Днес мога да си погледна деня без страхове и да се преборя с нещата спокойно. Няма я обидата, която ме блокираше да действам напред, няма го страха, че днес като мъжа ми се разсърди то завинаги така ще остане и ще се случи най лошото. Това нереално спиране на времето, тази заплаха, че състоянието ми ще остане каквото е в момента вече го няма. Осъзнах, доказа ми де, след като само за днес остана трезва, че утре ще си тръгне деня отново, ще е леко, трудно, понякога протяжно, понякога натоварено, стресово, понякога лежерно, понякога просто необмислено, такова е времето ми сега и състоянията се менят. Това ми дава сила и надежда, че утре ще е по добре, след като не пия днес. А и моментите в които ми спира времето и се нуждая от алкохол да си го забързам за да е на моя ритъм стават все по малко. Не аз давам ритъма, а се нагаждам според него. И така е леко и приятно да се живее.
Пожелавам на всички още 24 ценни трезви часа.

Одеве,си говорех с моя спонсор и се бях засилил да му разкавам за една случка и докато стигна до същността се оправдах пет пъти,така извъртях и нагласих нещата ,че да му оформя мнението ,че аз съм пич, да остане с впечатление,че аз съм постъпил правилно.Не ,че имаше толкова за какво да се оправдавам, не че случката е кой знае от какво значение,важното тук е ,че се опитвах през цялото време да наглася нещата аз да излезна прав и всичко да бъде в моя полза. Обаче човека ме гепи веднага в крачка. Още преди да му кажа ,каквото исках да му кажа той ми вика-ми кво ми нагласяваш нещата бе,кво се оправдаваш и какво ти пука аз какво ще мисля за теб.Направо разказвай ,каквото имаш да разказваш и не ми оформяй мнението. И хубаво си погледни нещата и си ги напиши защо се оправдаваш и защо се опитваш да нагласяваш мнението на хората така ,че да се изкараш прав.
И ме закова на момента.Отщя ми се да му разкавам ,ама му доразказах де.Но като се замисля винаги съм постъпвал така.
Най-общо казано ,така съм постъпвал винаги ,защото съм алкохолик.А не толкова общо казано, аз от дете не съм приспособен да живея нормално със хората.Защо е така незнам.Ама е така.Все съм искал да постъпвам правилно винаги ,а това е невъзможно.И,когато постъпя неправилно ,следва неодобрение.Ама аз не обичам да не ме одобряват,Искам винаги да бъда одобрен,хвален и хората да си мислят за мен все хубави неща,колко съм съвършен и колко съм готин.Да ,ама не съм.И тук идва разочарованието.После идва и самосъжалението .А самосъжалението и запоя при мен вървят ръка за ръка. За да не стигна до това разочарование и самосъжаление, искам винаги да съм харесван. Демек ,зависим съм от хорското мнение.И това е робството,все да се чудя аз дали съм постъпил правилно и дали не и дали ме одобряват и дали не.Ми ,ако не ми пука какво впечатление ще оставя в околните за мен ,може би живота ще стане по-лек.
Затова в малкото моменти ,когато съм съумявал да сваля маската ,която съм наденал и да се покажа такъв ,какъвто съм в действителност съм се чувствал най-добре.Всичкото друго време егото ме е хванало здраво и ми казва ,че трябва да се покажа колко съм печен ,как съумявам да се справям с всичко ,колко много знам и т.н.....,Но понеже нито съм печен ,нито знам ,нито се справям и бивам разкрит.А ,да бъда разкрит не ми е добра оферта.
Алкохолик съм ,щото не приемам света ,хората,нищо не приемам .Искам да е на мойто и не признавам никакви закони.И като не ги признавам ,не ги и спазвам.Ама е ясно ,че законите не може да не се спазват.Следва наказание.И понеже съм безпомощен срещу законите ,безсилен съм ,най-лесния път е да се напия.Но ,в един момент разбрах ,че не може все да съм пиян ,защото си докарах един куп болести,започнах да полудявам и да мисля за самоубииство.Да не говорим ,че бях доста близо или до затвора ,или до лудницата. Ако бях хвърлил топа щеше да си е направо бонус.
И понеже не можех нито да пия,нито да не пия-не можех да пия ,защото нещата тръгнаха верно на умирачка,или на нещо незнайно какво,не можех да не пия,защото не мога да живея в тази действителност,не я приемам и се скапах съвсем -изход няма.Ни така,ни иначе.
Тогава намерих спасение в АА.Нямаше къде другаде.Тук ми се разясни подробно какво е алкохолизъм и ми се каза сам да преценя дали съм алкохолик ,или не.Направо съм си 100 процентов алкохолик.Веднага го разбрах.
И благодарение на Програмата на АА имам невероятния шанс да живея два живота в един.

Благодаря Ви братя и сестри от АА.

Редактирано от goro.66 на 27.06.12 18:57.

Дали ясно се изразявам не знам, но това, което пишеш, може да се прочете навсякъде, че трябва да се отстояват интересите, това не е така ново или актуално, всеки среднограмотен го знае, въпросът е как да се отстояват интереси, ако човек е болен от алкохолизъм, ето това е супер интересно, ако може за това да дадеш някой съвет, би било вече интересно, поне според мен де.
..............................

Извинявай, че ти отговарям след толкова време.

Очевидно е, че интересът на алкохолно зависимият е да спре да пие. Да живее. През по-голямата част от времето, това е очевидно за всеки, само не и за пиещия, но това е друга тема.

От поста ти останах с впечатлението, че ти говориш за все още пиещи хора, а аз писах на Стефко, който е непиещ алкохолик. Има голяма разлика, понеже пиещият е една развалина, докато спрелият да пие алкохолик с течение на годините все пак възвръща човешкия си облик, интересите си, хобитата си и най-вече желанието да постигне нещо през оставащото му време на тая земя. Да реализира един или друг аспект от потенциала си на човешко същество, да даде на този потенциал материален изразител - нещо, което може да се пипне и види от всеки.

Също така, не знам дали те разбрах правилно, но от поста ти останах с впечатлението, че непиещият алкохолик не е способен да отстоява интересите си чрез директен сблъсък (не задължително физически) с един или повече опоненти, понеже този сблъсък ще предизвика емоции, които са лоши за неговата трезвеност. Според мен обаче е точно обратното - най-доброто лекарство за потъпканото или анестезирано с години самочувствие е успехът. Победата.

Затова и моят съвсем дилетантски и непретенциозен съвет към всеки, който се възстановява от някаква химична зависимост, е да търси успеха. Да го иска, да воюва за него.

Most Germans own a second property.
It is called Greece.

1.Хората се отбраняват, когато почувстват, че ги нападам.
2. Хората ме притискат, за да видят дали поддавами до къде. Ако поддам този път, ще натискат и следващия. И по-следващия.
Изводът за мен е, че не трябва да нападам и обиждам хората, с които съм в конфликт, но и не трябва да ги оставя да ме тъпчат. /Понякога се получава това благословено равновесие/
3. Ако едната страна отстъпва, то и другата ще отстъпи. Но важното е да си знам границата, докъде може да налазва външен човек. Да не е прекалено тясна, нито пък да я няма и душата ми да е "разграден двор".
.................................

Ето, точно това исках да кажа в първия си пост в тая тема.

Ти алкохоличка ли си или си просто люркър тука, като мен?

Щото ако си първото, значи не е истина, че непиещите алкохолици не могат да воюват за интересите си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей,

В поста ми става въпрос за непиещи хора, които са тръгнали по пътя на възстановяването, като изводите и наблюденията ми са на база моя опит, моя живот, моите действия и постъпки, и наблюденията ми върху хора, които също се възстановяват от алкохолизма.
Става въпрос за години, ето това е вярно, става въпрос за години възстановяване от алкохолизма, иска се време, търпение и работа, здрава работа.
Необходимо е наистина повече търпение, работа с алкохолици, подкрепа и непрекъснати действия, наблюдателност и осъзнаване на проблема, и то всеки ден, за да има реални резултати и задоволителна трезвост.
Действително, трезвият алкохолик трябва да се научи да отстоява позициите си, да убеждава, и да побеждава, напълно съм съгласна, това е гаранция за изграждане на увереност, че предприетите действия са правилни и се върви в успешна посока на възстановяване.
Правилно е впечатлението, което съм създала с написаното от мен, трезвият алкохолик / като в поста си съм имала предвид себе си / трудно отстоява позициите си, защо, защото не винаги му стигат силите, защото се налага да постъпва по нов начин в живота си, да предприема действия, които са нетипични за предишното му битието, не са характерни за личността му. Така е, точно възможностите за предприемане на нови и различни от предишният начин на живот действия, продължаване на действията и преследването не цели, постигане на успехи, точно това може да стимулира и мотивира възстановяващия се алкохолик да продължи работата си, и даже да удвои силите и старанието си във възстановяването си от алкохолизма.

Успехът си е успех, смирението си е смирение, не бива да се бъркат понятията, смирението не е овчедушие, съгласна съм с вас и благодаря за отговора.

Ти алкохоличка ли си или си просто люркър тука, като мен?

Щото ако си първото, значи не е истина, че непиещите алкохолици не могат да воюват за интересите си.

Arize, не съм просто люкър. Де да бях.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз имам нужда от спокойствие и мир в душата си.
...........................

Така е, обаче: Спокойствието означава да имаш покрив над главата си, елементарни удобства някакви, които струват пари, и храна разбира се. Това означава, че трябва да имаш доходи, което пък означава работа някаква, а това почти винаги е свързано със стрес и битки. Както и да е, може би аз не съм дорасъл да погледна през твоите очи.

Друго ми стана интересно - ти твърдиш, че си била брутален алкохолик. Аз живея близо до колелото на тролей 9 в Борово и това място си е стара поста на клошари, които до един са алкохолици, разбира се. И не мога да си представя, че ти, Некой или Стефко някога сте били като тях.

Конкретно ти пишеш толкова грамотно, толкова изстрадано зряло и интелигентно, че просто не мога да си те представя да се търкаляш с алкохолиците от колелото на тролей 9. Трудно ми е да ви поставя в едно изречение дори.

На колко години си?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей, Arize,
Извинявам се, че се намесвам, но бидейки алкохоличка, това, което се пише ми е познато, и много ме вълнува, и не мога да се сдържая да не отговоря.
В това се състои осъзнаването на един болен от алкохолизъм, той осъзнава, че има нужда от пари, удобства и всички други неща, които са необходими и желани от нормалните хора, и същевременно осъзнава това, което му пречи да ги има, споделям на база моя опит, много сериозно осъзнаване и събуждане.
Ако човек е болен от алкохолизъм, а е решил да живее и иска да остане трезен, ще се наложи да израстне и да дорастне.
Интересно е, но е истина, точно най-болните алкохолици са най-умни и интелигентни, право пропорционална зависимост. Интелигентността, образованието, възпитанието, социалната среда, културата няма нищо общо с болестта алкохолизъм, болестта алкохолизъм използва най-добрите качества и способности на един индивид срещу самият него, за да го руши и да наранява хората, които са около него.
Възрастта и годините също нямат значение, ужасна работа е.
Да, ако болестта се развие и продължи да разрушава личността, ако не се тръгне към възстановяване, то тогавна наистина индивидът няма да може и да пише грамотно, но тогава няма и да пише тук, тогава няма изобщо да има на какво да пише, и няма да има желание да пише ...
Хората, които пишат тук, като се опитвам и аз да съм една от тях, се възстановяват от болестта алкохолизъм, свършват това, което е необходимо по Програмата на АА, живеят по малко необичайни за нормалните хора принципи, за да се чувстват и функционират като нормални хора в обществото, за да могат достойно да вървят по пътя си и да не крият лицето си.

Конкретно ти пишеш толкова грамотно, толкова изстрадано зряло и интелигентно, че просто не мога да си те представя да се търкаляш с алкохолиците от колелото на тролей 9. Трудно ми е да ви поставя в едно изречение дори.


Arize, ще ме побъркаш от смях.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Уж все гледам да се държа добре с хората ,да съм внимателен, учтив и се надявам да получа същото отношение ,ама все ще се намери някой да ми затанцува по нервите и да ме вкара в приключение и то умствено.Но така май е редно ,за да се видя какво представлявам ,как реагирам в подобни ситуации ,докъде съм стигнал ,ако въобще съм тръгнал де.
Преди няколко дена един колега ,работи при нас общ работник,а аз работя на едни машини дойде при мен и ми вика-не може ли да редите детайлите така,че да ми е по-удобно да ги товаря.Викам му -може бе.Нямаш проблем.А тоя колега,общака,той просто не изтрезнява.Все е замаян.Не допуска да изтрезнее. А да ме черпиш една бира ,може ли-викам и това може .Дадох му два лева да си купи бира.Отдавна го усетих ,че е попивателна.Като мен.Много ги надушвам. Ама детайлите да ги редите да ми е удобно.Викам -добре бе.Беше ми на акъла да му кажа ,че ще ги редя ,както си искам ,а той не цел ден да ми държи някой израстъци от тялото и да се чуди къде да се крие и да пие бира ,а да бачка.Ама мир да е ,колеги сме ,ще му изпълня желанието ,няма да ме затрудни много.
Вчера ми приключи смяната в 15 часа и тръгнах да се преобличам .И го срещам тоя образ по средата на цеха върви с една лопата.И като ме видя се разгневи ,почервеня и размаха лопатата срещу мен.Аз бързо отстъпих назад ,ама той беше бая къркан и оплете краката ,едвам запази равновесие. Викам си -тоя как размахва тая лопата най-много сам да се обезглави.Досмеша ме малко.И му викам -сега какъв ти е проблема.Втората атака от негова страна беше като ми лъхна.Верно щях да умра.На прокиснало .Така и аз миришех като пиех.-- Ще те утрепа ми вика. Снощи знаеш ли как гадно беха наредени детайлите.Е да ,ама аз снощи не съм бил на работа.Запазих спокойствие и му казах ,че съм първа смяна и си отговарям за мене си. Да си говори с колегата от другата смяна.Насъбраха се още колеги ,щото тоя вдигна гюрултия.Един му вика -бе не виждаш ли, че човека тази седмица е първа смяна бе.Дожаля ми за него.В най-добрия смисъл .И видях себе си.Като пиех правех същите глупости.Сетих се ,че няма смисъл повече да се занимавам с него и си тръгнах.
Подкарах си барутарника и се замислих.Ами останах сравнително спокоен в този случай.Не се разгневих,говорех с него спокойно,въпреки ,че като размаха лопатата ми мина за секунди мисълта да му вкарам един между очите,но само за секунди.Това май не е много по духовната програма.А и ще ме изгонят още на момента и то дисциплинарно.И съкращенията няма да ме хванат ,дето течат в момента.И най-важното -не се впечатлих особено от цялата ситуация. Понеже останах спокоен през цялото време ми влезе мисълта ,че съм се излекувал. След малко забравих за случая.
Излекувал съм се дръжки.В некой друг живот.След няколко часа случая ми се върна в главата с пълна сила. Абе тоя откъде ,накъде ще ми говори на мен така. На мен така не може да ми се говори . И ме обвинява несправедливо.Лелеее ,усетих как се засилвам ,набирам скорост и ще стане страшно.За мен. Засилих се да го псувам наум ,ама се сетих ,че не е много редно по пътя по ,който съм тръгнал да псувам.Те и клетвите не са редни ,ама си викам дано докато готви тоя катил да му падне гръм в тенджерата.И това не помогна.Ако продължавам да мисля в същия дух много е вероятно да се заплющя.Ще изпадна в още по-голям гняв ,после в самосъжаление и запоя ми е в кърпа вързан.
Опитах да се успокоя и се замислих какво ми се казва в АА.Погледнах от малко по-друг ъгъл на нещата. Този колега май и той си е болен.Всеки ден напиня бира скед бира, а на обед вече минава на твърдо питие.М и защо да се меря с него да му търся кусури ,да му се сърдя.Той просто не знае какво прави.И погледнах на него със съчувствие ,като на човек болен като мен.И той няма вина за това ,че е болен.А аз съм тръгнал да го съдя ,да го псувам ,макар и на ум.Затова ,че ми бил засегнал егото.Затова ,че ме обвинил несправедливо.Голяма работа .
А голяма моя грешка ще е да допусна той ,или който и да е било да ми вършее из главата ,дори и за минута. Да не говорим ,че по-рано съм допускал подобни случаи и хора дни и месеци в главата си.И започва някой да ми танцува върху емоциите и да ми управлява живота. И от един такъв случай може да се запия,да не говорим ,ако стане натрупване от подобни отрицателни емоции.
Само от мен зависи какви мисли ще допусна в главата си.И дали от една ситуация ще си заформя цял филм ,или просто ще я маркирам,ще си направя съответните изводи и ще продължа напред.Но всичко това е ден по ден ,само за днес.Позволя ли си лукса да си помисля ,че съм се излекувал ,отпусна ли се ,спра ли да действам ,не се ли поддържам в добра духовна форма запоя е съвсем близо.

Бог да е с вас братя и сестри от АА.

Преди малко се прибрах от сбирка и се чувствам доста по-добре от преди сбирката.Благодарен съм на Бог за АА и за сбирките и за хората на сбирките и за всичко.
Вчера направих точно година и шест месеца без алкохол.Въобще и не съм предполагал преди ,че мога да не пия дори и два дена.Все си бях мотан ,или пък махмурлия.Бившата ми приятелка недоволстваше ,че не могла да ме види в нормално състояние.Една вечер съм бил пиян ,на другата вечер махмурлия.Не допусках чисто и бистро съзнание.Ако се окажех по погрешка някой ден напълно трезвен ,а и да не съм махмурлия -голяма рядкост беше това ,света ми изглеждаше ад.Както пиинех стотина грама и живота ставаше хубав.Естествено със сто грама не може да се седи.Нужни са седем ,осем по сто.И така години наред.В последните няколко години феродото съвсем се изтърка.Няма спиране ,братче.Дойдоха болестите ,гонене от работа, виждах съжалението в очите на приятелите ми,.Започнах да усещам ,че нещата тръгнаха много на зле.И всеки ми вика -трябва да спреш да пиеш,ама никой не казва как.Ми какво да кажат хората ,като и те не знаят как .Виждат ,че пиенето много ми вреди и ,че трябва да спра ,ама айде спри де.Как да стане.
Отвсякъде знаци ,че не мога да продължавам така.Няколко месеца преди да спра се наложи да влезна в болница за няколко дена.Паднах от една маса и си счупих ръката.И дойде един приятел да ме види.Излезнахме да пушим и докараха навън един на една количка направо на умирачка човека беше.Надул корема ,подул се целия.Цироза.От пиене.Изписват го като безнадежден случай.Санитарките се чудеха дали да го качат в колата на роднините ,или да го изчакат да умре и направо към моргата.Чудиха се ,чудиха се ,па накрая не видях какво стана ,ние се прибрахме с моя приятел .Той се потресе.И аз се потресах.И му викам-край спирам да пия.Той вика -ми май си трябва.Виждаш за какво става на въпрос.
Изписаха ме и след четири часа бях яко мотан.Нема оправия.Това е положението.След няколко дена умря един мой съученик от цироза.И той много пиеше.Пак обещания пред себе си ,че спирам.Вече бях зарязан от бившата си приятелка.И да не си изпълня обещанието поне няма кой да ми дудне.Като я няма можех да си се наливам на воля.Даже това ми беше оправданието.Пия ,защото ме заряза гаджето.Ама кой лъжа -не е ясно.Себе си май.
Обаче понеже и крака ми се поду от пиене ,подагра ,полиневропатия,увреден очен нерв и незнам още какво и казах-край.Спирам.Ако пак се напия вече ще потърся помощ от АА. Бях разглеждал форумите на АА.Демек ще се самонакажа с АА.Това ми беше заплахата за мен.Напия ли се -отивам в АА.Но аз и не знаех какво точно е АА.Но ми изглеждаше като наказание да отида в АА. А и срам.Да търся аз помощ от други хора.Толкова ли съм слаб ,та не мога сам да се справя с алкохола.Естествено -напих се.И то доволно.Цяла седмица денонощно.
Свързах се с Анономни Алкохолици и това ,което научих бая ме разтърси.Ми аз не съм морално деградирал,не съм престъпник.Аз съм болен човек.Болна ми е главата,мислите ,чувствата и имам нужда от помощ.Проблемът ми е,че съм егоцентрик ,искам света да се върти около мен и да не се съобразявам с нищо. И ,че не приемам нищо ,нито себе си ,нито хората ,такива ,каквито са.Явно трябва да работя в тази насока ,но сам не става.Нужна ми е помощ от хора ,минали по този път.Сам 25 години не можах да се справя.
Колкото и да се опъвах ми светна ,че мърдане няма.Ако искам да спра да пия и да започна да се променям се налага да ходя на сбирки.Да ходя на сбирки за мен значи да си взема лекарството.Но само част от лекарството.
Тъй като болестта си седи в мен ,само с ходене на сбирки т.е. само с посещаване на болницата няма да започна да се възстановявам.Нужен ми е човек с повече трезвост ,който да ми показва как да правя програмата на АА.Сам не мога.Не знам как.Човек ,който работи по Програмата на АА.
На сбирките видях ,че има хора с дълги години непиене ,които изглеждат много зле,вероятно така и се чувстват.То си личи.Те само ходят на сбирки ,без да предприемат действия по възстановяването си.Разбрах ,че повечето такива хора не свършват хич добре.Понеже болестта в мен прогресира ,а аз си седя трезвен ,без да предприемам нищо , много е вероятно да полудея и да се самоубия.тази лудост в мен иска или алкохол или действия по духовната Програма.Какво ще избера зависи само от мен.До момента в ,който разбрах ,че съм болен нямам кой знае каква вина ,но от момента ,в който ми се разясни ,че имам проблем ,за който има изход ,ако не предприема действия по възстановяването си вината си е изцяло моя.
Мога да кажа ,че съм пробвал да спра да пия с помощта на АА само ,ако съм приел да правя всичко ,каквото ми се предлага в АА.
Сутринта бях на лекар.Той ми предписа три вида пекарства.Аз ги взех и трите ,а не само едното.Ако бях взел само едното нямам право да обвинявам лекаря,че не се възстановвам.

Благодаря Ви братя и сестри от АА.

Здрасти и пак извинявай, че ти отговарям след толкова време.

Вие и двете с Гирасол застъпвате една и съща теза, което ме навежда на мисълта, че в АА има консенсус по въпроса за житейските битки и по-точно за нуждата да се избягват, когато е възможно. Whatever works for you

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей,
мисля си, че в АА няма консенсус по въпросите, свързани с житейските битки, в АА има посочен изход за излизане от тъмнината на алкохолната пристрастеност.
Много се писа, болестта алкохолизъм си е болест, житейските битки са си житейски битки, разбира се, ако човек е здрав и стабилен и няма проблеми с алкохола, житейските битки ще изглеждат по различен начин.
В Голямата Книга е поместена Програма от действия, благодарение на която е възможно един пристрастен към алкохола да живее без алкохол и да посреща житейските битки. Стабилността е Божи дар, действията по стъпките на Програмата е отговорност на алкохолика, който се е запътил по пътя на трезвостта и достойнството.
За демографския срив, за малцинствата и социалната политика имам отношение и мнение, но тук не му е мястото да го изразя.
По отношение на това, че чрез АА и Програмата в Голямата Книга на АА, много загубили надежда за достоен и смислен живот хора, откриват нов път и придобиват вяра, изправят се и тръгват отново достойно в живота, това е наистина прекрасно и полезно, както за самите нас, така и за хората около нас.
И аз съм горда, че съм част от АА и че мога да живея сега без алкохол.

Днес се прибрах от работа ,легнах и почнах да мисля.Мисля си така.-Какво да правя сега.?Къщата е за чистене.Ама ме мързи.Може и утре.Гладен съм. Като се прибирах не ми се ходеше до магазина ,а той е на две крачки от нас.Ама пак не ми се ходеше.В хладилника има яйца ,има и лютеница. И хляб има.Супер ,няма да излизам.Обаче тия яйца трябва да ги изпържа. И продължавам да си мисля аз.За да пръжна три ,четири ,пет яйца трябва да измия нещо ,дето става за тая цел и поне още една чиния.А мивката е пълна догоре с мръсни чинии.
Егати живота.. За да ям ,трябва първо да отида да работя ,да изкарам пари ,да напазарувам ,да измия чиниите ,ако искам да ям в приятна обстановка трябва и да изчистя.И всичко това за едно ядене.И продължавам да мисля.Нито ми се чисти ,нито ми се готви.Нито ми се занимава с подобни дейности.А целия следобед и вечерта е пред мен. В този момент в главата ми изплува мисълта какво правех преди време ,когато пиех.Ставах бързо.Всякакъв мързел изчезваше.Независимо дали имаше асансиор ,или не слизах на бегом до магазина и си купувах патронче.Тази празнота във времето я запълвах с водка.По -лесно е от чистенето ,а като се застрелям и не ми се ядеше вече.Кво ти ядене.
Слизах и си купувах само едно патронче с идеята да го мушна и после да ям и да правя ,каквото и да било. Да ,ама никога не ставаше така.Изпивах го за около 30-40 мин. и пак до магазина за патронче. А магазинерката се скъсваше да се чуди ,що не си купя направо цяло шише ми се набирам като линейка надолу -нагоре.Ама как да и обясня на жената с какво мислене съм.Ми ,аз се надявам да си глътна само едно патронче и после да не пия вече.И аз искам да съм като нормалните хора.Искам ,ама няма.
Та лежа си днес и продължавам да мисля. А мислите ми се засилиха в посока на самосъжаление.Сетих се ,че не минава отдавна вече номера с патрончето.Нито с шише ,нито с нищо.Щото само 20 грама да пиина и ще се отключи алергията ми към алкохола и така бесно ще се заплющя ,че поне три седмици няма да спра.Ако въобще имам възможност да спра.Щото може и да се катурна скоропостижно .Така ,че това отпада. И таман да изпадна в някакво гадно униние и звънна една сестра алкохоличка на тела. С нея говорихме около половин час.Така ,че унинието се отложи с 30 мин.А тя ми вика -знаеш ,че правим обратното на това ,което искаме.Аз исках да си лежа ,да бездействам .Викам знам.И тя вика -ми какво чакаш ,айде почвай.Като приключи разговора с нежелание станах и почнах да мия чинии. И видях как ежедневно болестта се опитва да ме закопа.Кога чрез бездействие,кога чрез гняв ,ревност ,еуфория ,или каквото и да е.Май е по-добре много да не мисля ,а да действам ,да правя нещо и това нещо да е полезно за другите,тогава ще е добре и за мен. Пак с нежелание изпържих яйца,но направих обратното на това ,което исках и сега си седя на компа ,трезвен съм и пиша.Случайно ли ми се обади тази мила сестрица от АА незнам .Само знам ,че няма нищо случайно.
Затова съм къркал аз.Щото искам всичко да ми е наготово ,да не полагам никакви усилия,света да се върти около мен.Като ,че ли някой ми е длъжен за нещо.Искам да получавам ,ама да не давам.Може ,ама не и в тоя живот. И ако не си променя начина на мислене ,пак ще се заплющя.И като не получавам ,каквото искам идва недоволството ,гнева ,че съм безпомощен да получа ,каквото искам и самосъжалението.И се напивам.И то денонощно.С други думи ,трябва да се нагаждам аз към живота ,а не да се опитвам да го нагодя към мен и моите изисквания ,които край нямат.Същото отношение трябва да се уча да имам и към хората .Да ги приемам ,такива каквито са ,а не да се мъча да ги променям.Имам право да променям само себе си.Малко трудничка ми изглежда тая работа ,но не и невъзможна.Щом други го могат и аз го мога.Ако искам да остана трезвен.Но това може да стане само в АА ,като общувам постоянно на сбирките и извън сбирките с хора от АА.

Благодаря ви братя и сестри от АА.

От дете съм си алкохолик.Като бях на три-четири години ,братовчедка ми ,по-голяма от мен ме напи с ракия. Колко бой хапна ,заради това не е истина.Ама аз си се натаралянках доволно. Но не съм алкохолик ,защото братчедката ме напи.Такъв съм ,защото така съм се родил.С алкохола проблеми нямам.Проблемът ми е в главата.
Пия ,защото не мога да обичам.Студен съм като камък. Криви са ми хората,аз съм си крив,нищо не приемам.Нито себе си ,нито околните.Като дете ,като ученик не обичах децата , не исках да общувам ,имах малко приятели,а на всичкото отгоре се мислех за нещо повече от тях.С какъв акъл съм си въобразявал ,че съм нещо повече. Като давам омраза ,получавам омраза. Впоследствие видях ,че така няма да станат нещата и си промених отношението.Започнах да се сприятелявам и да оказвам уважение.Автоматично получих същото.Каквото давам ,това получавам.Да ,ама не ми идва отвътре.Насила работа малко. Насила ,ама имаше ефект.И сега го има.Както се държа с хората ,така и те с мен.Освен ,ако не се появи някой дебил ,дето ни се води ,ни се кара.Но и към него като се отнеса с уважение и той омеква. Требва да е ептен катил да не се разбере.
Но дори и да се бях приобщил малко към хората ,аз пак пиех.И то яко.Чудех се защо пия толкова много.Отговор няма. Щото външно може да съм артист и да се преструвам ,че обичам и уважавам хората ,ама вътрешно си викам -сиктир оттука бе.Същото е и със ситуациите и със света около мен.Държавата ,хората ,блока,квартала ,магазинерката ,колегите ,всичките са врагове.И колкото повече им търсех кусури ,още повече излизаха.Абе все едно нищо хубаво няма никъде.Само във водката има.
Като дойдох в АА нещата се проясниха малко.И да се правя на Ал Пачино , каквато и роля да играя почти винаги бивам разкрит.Значи трябва да претърпя дълбока вътрешна промяна ,да си променя начина на мислене ,на възприемане на света и тогава това ще се отрази веднага и на външното ми поведение.Тогава ще си бъда естествен ,ще бъда аз и няма да има нужда да играя роля.Да се правя на този ,който не съм.Защото това си жива мъка.
Тук в АА ми се предложи Програма ,която да ми оправи грешния начин на мислене и на възприемане на света.Да започна да се възстановявам от тази коварна болест.
И като един истински алкохолик често се замислям -ама дали правя нещата ,както трябва,дали някъде бъркам.После си викам -ама все пак аз не съм анонимен светец ,а анонимен алкохолик.Колкото мога ,толкова.Но пък и не забравям ,че ,колкото дам толкова и ще получа.


Благодаря ви братя и сестри от АА.

Здравей,много истина има в поста ти.
И аз като ,че ли съм се чуствувал почти през целия си живот по същия начин.
За разлика от теб имах много приятели,с лопата да ги ринеш.
И в махалата,и по-късно в компанийте,докато с годините осъзнавах че това са само хора за маса.
Нещата които ни свързваха бяха пиенето,музиката(понеже всички бяхме върли метъли и рокаджии),някакви идеали и идеи които с годините избледняха и изчезнаха.
И накрая приключвайки с беседите и философстването колко несшраведлив е света и че афресията и злото движат света..накрая след години остана да ни свтързва само алкохола.
Вече от три години не пия и за малкото време което прекарвам в Бг на година,виждайки старите дружки и приятели,осъзнах,че наистина освен простотиите,алкохола и музиката..едва ли е имало нещо повече което да ни свързва.
Единици са хората,двама или трима с които можем да си кажем нещата като едно време.
Вече съм и семеен отдавна и с дете,и вече те като стари ергени повечето,или парясници и разведени,като се събират,нещо не съм им интересен.
Скучен съм като не пия,не ми го казват,ама го виждам и усещам много добре.
Повечето от тях са се превърнали в манекени на винпром,хора 75,76,77 набори че и 78 им треперят ръцете сутрин рано доката не са пили едно две за отскок и за поправяне.
Опитах се да опитам почвата за разговори за проблема или за зависимост,дали чустват нещо като угнетение и провал относно алкохола...но усетих ярост в погледите им,никой не дават да им се бърка на пиенето.
Не само че си мислят ,че нямат проблем,ами и дават жега яко с нови сили,че сега преди 40 да се върнем на младежкия лайв и акъл.
Лесно е да скиташ по кръчмите,докато майките са се заели с децата.
Все едно виждам моят баща преди 20 години.
Същото,търсих го по кръчмите да дойде да се наядем веднъж като хората,като семейство.
Докато майка ми бавно угасваше пред погледа му,заради алкохолизма му,нехайството към семейството,както изневерите му.
За малко и аз да влезна в неговия стил на живот(никога все пак не висях по кръчмите с приятели,а пиех тайно и се криех,къде преди работа,къде по време на работа),но се благодаря на бог или силата отгоре,както и на жена ми и близките ми които не ме оставиха да затъна в блатото на алкохолизма.
Та като се замисля,много неща и хора и събития са били преди благодарение на алкохола.
Винаги бях заобиколен от хора,център на събития и душата на не една или две компании,с дар слово,с чуство за хумор и идиотско държание,бях нас нещо като пиедестал,и винаги ме потупваха по рамото,че съм супер готин...единственно с жените нямах големи успехи,там бях смутен и стеснителен.
Ако не бях пил,почти не смеех да заговоря някоя.
Срама изчезваше след няколко бързи уискита или рома.
И усещайки че се котирам повече и между приятели и момичета,помпих като звяр направо.
Чудеха се как мога да пия и драйфам и пак да пия ,падам,драйфам и залитам,и да карам по цели нощи.
Още от малък и аз си усещах и знаех,че това пиянство няма да ме довде до добър край.
Но така ми беше готино и удобно,и потушаваше проблемите и немисленето по тях.
Докато накрая се осъзнах че не пия вече заради момичета,приятели или готиност,а накрая взех да пия заради самото пиене .
Преживях деситилетия на кошмари и резили,накрая,най-накрая благодарение и на АА ,както и на жена ми намерих и аз своето аз,което така и не открих в деситилетия на алкохолна мъгла.
И в деситилетия на играенето на разни роли и спектакли,с цел впечатляване на околните.
В крайна сметка се благодаря на жена ми,и на висшата сила,че днес и сега имам дом,семейство и близки които ме разбират и помагат.
И имам малко приятели останали които също ме разбират.
Защото приятели за маса и мохабети много,но истинските са малцина,да не кажа почти никои.
Сполай ти и живей трезво.

Прошката е най-вече да си простиш сам на себе си!

На път съм да получа ресантиман към колегите си.Или те към мен.Не знам точно.
В тази фирма ,ако не си женен и нямаш деца си живял напразно ,безсмислено ,едва ли не излишен съм на земята.И да съм излишен ,щом Господ ме държи тук ,значи не съм много излишен.Все за нещо ме държи тук.
Вчера се заговорихме с един колега.Не сме се засичали много ,защото сме в различни смени.И той ме попита -със семейството ли си беше на море.Викам му -не съм женен.Леле тоя човек като ококори едни очи.-Я...........верно ли бе?? Викам -да.-А деца поне имаш ли? Викам му -не ,нямам.Ееееегати......,ми ти си дъртанян бе,как си се оставил така.? Започна да ми става досадно,неприятно,какво толкова го бърка сега моя живот.Той като се е оженил и има деца да не е цъфнал и вързал.Почнах да се ядосвам ,ама колегата продължава да рови и да се чуди.И ме пита -ми какъв е смисъла на живота тогава.? Тоя изкара ,че живея напразно.Зачудих се как да го разкарам,или аз да се махна нанякъде.Пишман станах ,че се заговорих с него.Баш това ли сега го вълнува,като това ми е болна тема.Щом се ядосвам ми е болна тема. И не ме е толкова яд за това ,което пита,че не съм женен и нямам деца ,щото наистина много не ми е зор за това, а защото рови и ръчка в личния ми живот без да се познаваме кой знае колко.
И вденах ,че на човека това му е идеала за осмислен живот.Да се ожени и да има деца.Което е прекрасно. Така и е редно.Само ,че за да му дам смислен отговор ,защо на тия години не съм женен трябва да му обясня ,че за мен 25 години идеала ми беше водката.Че много рядко ми е минавала мисълта да създам семейство ,защото още преди да го създам ,щях да го разваля.Как да му обясня ,че докато той се е грижил за жена и деца ,аз денонощно се наливах и основната ми мисъл бе ,как да си осигуря пиене ,как да се справя с махмурлука ,на кой как да се извинявам за простотиите ,които сътворявах.И как да му кажа ,че чак сега се събуждам и сега се уча да живея наново.Сега започвам да се уча на взаимоотношения с хората ,на ценности,на любов .И ,че ,ако бях създал деца ,щяха да са едни нещастници.Не ,че някоя искаше да ми роди деца.Ама и това не ми пукаше .Важното бе да съм замаян. Та Бог знае на кой да дава семейство и на кой не.
Та невъзможно е да му ги кажа тия неща ,защото не искам да му ги казвам ,а и защото няма да ме разбере.Той е с друго мислене.Но пича направо за 5 мин обезсмисли моя живот и ми идеше по едно време да се гръмна ,за да не цапам земята ,или да се метна от деветия етаж.
Видя ,че не съм много словоохотлив и ,че няма много материал за клюки и сменихме темата.
Но аз продължих да си мисля.И мисълта ми протече така.--Вероятно така е трябвало да ми мине живота,да мина през всичко това,за да стигна в АА, да разбера ,че със стария начин на мислене доникъде няма да я докарам.
Да схвана ,че не започна ли да се променям ,мислите ,чувствата ,действията,не започна ли да мисля повече за другите и по-малко за себе си ,аз си оставам същия и пак ще се запия.Та сега мога да видя какво е било преди и какво е сега.За да видя какво е рай ,трябва да съм минал през ада.За нищо не заменям сегашния си живот с предишния.Благодарен съм на АА ,че мога да ги споделя тези неща с вас.

Благодаря ви братя и сестри от АА.

Здравей, goro.66,

Наистина те разбирам, ама така добре те разбирам и ми е ясно, само че не съм мъж, но вероятно усещанията и при двата пола са подобни.

Как добре те разбирам, Боже, и даже се идентифицирам с теб, на такъв тип като този, за когото разказваш, обикновено реагирах по един от следните няколко начина :

- ако съм била спокойна, започвах лекично и спокойничко да обяснявам някои основни неща

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

други неща

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

и тогава, каква е разликата

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

goro 66


и на мен ми е болна тема.Обществото е жестоко към бездетните.Става ми непоносимо гадно когато прочета за някоя жена коментара- тая е ялова.Анонимността на интернет позволява изказ на най-долни мисли.
И от уж приятели се случва да чуя нетактични изречения.
Аутсайдер(ка), лузър(ка)- не се съмнявам, че доста от хората мислят за мен така.
Нямам вече мъж, нямам деца, нямам материални придобивки , нямам работата заради която години учих и се борих.Хронични болки и повяхнала кожа, излишни килограми и торбички под очите от постоянен плач.Всичко това го дължа на себе си.Не обвинявам и алкохола за това.Искам да се променя, но не мога.Карам си по старите стереотипи.
Мисля, че ти goro 66 беше написал - стават чудеса.За мен няма да стане чудо.
Винаги съм вярвала в доброто, и в чудеса и в идеали.Но има неща, които не мога да променя.
Например предразсъдъците на хората...не ми се задълбава по темата.

Ожених се на 19 години,на толкова ми се роди първия син(който сега е на 28),на 22 години се роди и втория ми син(който сега е на 26).Аз започнах да пия когато бях на 14 и за пръв път спрях да пия малко след като се роди големия ми син-(когато бях на 19)...
Сега съм на 48 години и през всичките тия години след деветнадесетата си година когато спрях да пия за първи път за година време,аз не престанах да се опитвам да пия като "нормалните хора" или просто да спра да пия,което така и не успях да постигна.Винаги след поредното ми спиране на алкохола,след това отново се запивах и ставаше винаги от зле-по-зле като въобще не предполагах,че проблема не ми е в пиенето(колкото и странно да изглежда на пръв поглед),а е в моето мислене,моите чувства,моето поведение и въобще в самия мен,а не в бутилката,или където и да е другаде.Като си спомня,аз още от малък се чувствах някак си различен от останалите деца и то без да имах каквото,и да е обяснение за моето състояние,като си смятах,че "когато порасна,като завърша,като си намеря добра работа,като се оженя и......" ще се почувствам по-добре,ще бъда по-смел,по-спокоен,по-уверен,по-....какъвто и да е,но вярвах,че ще стана по-добре когато нещо около мен се промени.Това с времето не стана,аз все повече се затварях в себе си,трябваше ми все повече алкохол за да живея и да правя каквото и да е и накрая вече нито можех да пия,нито да живея без да пия.Относно моите синове мога да споделя това,което съвсем ясно видях при себе си,и с което въобще не се гордея със себе си,нито пък смятам да си посипвам главата с пепел-просто видях как през годините на пиене и не-пиене,аз просто не съм мислел за никой друг,освен за себе си и за своето собствено удоволствие.Видях как не съм обичал никой-дори и децата си,за което също не се обвинявам,тъй като се стараех да давам от себе си колкото мога,но просто съм бил опериран от това толкова важно нещо за всеки за да живее добре-от това да обичам когото и да е,но без да вися на врата му,или той(тя) да виси на моя..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тук си напълно прав,за НЕСЪЗДАВАНЕТО на семейство което да страда с теб.
Ако и баща ми и майка ми бяха постъпили така,сега нямаше да ти пиша ,понеже нямаше да съм роден.
Не те обвинявам,твое решение си,ти си знаеш най-добре.
Но не е зле наистина да помислиш за старини.
Ужасно е наистина стари хора които съм виждал,бездетни,без много роднини,как се мъчат сами в самота.
Ако не си могъл по физиологични причини да създадеш деца е едно,но познавах и напълно здрави хора които си умряха и мъжете и жените един по един и гледката да няма кой да те погледне на стари години не е приятна.
В същото време,най-близките ми,леля ми е жива и не погледна баба ми ,която е на легло и е на 91 години вече.
Леля ми има 2 деца,братовчедка и братовчед имам в бг,тя 63 набор,той 67.
Тя има две деца,той е стар ерген който го грози неприятна участ на старини,понеже едва ли ще се ожени вече.
Та мисълта ми е че дори и да имаш роднини,доста често ти обръщат гръб.
Братовчедите ми порастнаха в моята къща,като малки,сега не се сещат че имат баба.
И двамата са финансово добре,десет лева не са дали за баба ми ,или да предложат да дадат на жената която я гледа.
Аз от чужбина пращам и плащам всичко.
И за гледачка на баба ми,и за сметки,и за каквото и да е останало.
Може и в АА да учат на любов към ближния,аз вече близки нямам.
Имам идиоти които с погнуса обърнаха гръб и на майка и на баба.
И я оставиха на махалата и на чужди хора комшии да и решават съдбата.
Живечт на 60км от града ни,около 45 минути с кола.
За 2012 година посетиха баба ми веднъж,за 30 минути.
Колкото да донесат една две кутии с бисквити и вафли.
И изхвърчаха яко дим,да не би някой от комшиите ни да ги притесни с въпроси относно баба ми и защо никакви не се вясват.
Леля ми най-безпардонно ми заяви,който си има къща да се оправя и с баба си/
Демек след отказа от дела и в полза на мен,тя вече ангажименти няма към собственната си майка!!
И понеже не била оправила нотариално никакви имоти към децата и,братчедите ми.
Ами ако повече се въртяха преди години около баба ми,понеже от десет години не живеем със семейството ми в бг,можеше и да е оправила нотариално имототе.
Докато баба ми си беше с акъла,ми каза,че щом не се интересуват от нея,нищо няма да им припише.
Сега всичките лайна и проблеми са върху мен.
Оправям се,помага ми тъста ми там и комшиите,да са живи и здрави.
Но относно прошката,аз не мисля,че ще мога да им простя някога в живота си.
По-скоро на човек посегнал да ме убие,бих простил,но на тези Анти-роднини-никога.
Незнам,но се оказаха пълни неблагодарници,но аз съм по-силен от всичките тях взети накуп,поне два пъти по силен духовно от тях.
И господ няма да ги забрави и ще им въздаде.
По един или друг начин.
Рядко толкова завистливи животни,които нито са вложили и дали нещо,пък правят сметка на чуждите пари и бабината пенсия,може да срещне човек.
Простите хора са и ужасно нахални,справка-леля ми!!!
И безхаберието на братовчедите ми.
Ще реват и плачат на старини обаче някой да ги погледне ,къде се вика,даже и да надникне през прозореца.
Мисля че за такива неща си идва възмездието!!!

Прошката е най-вече да си простиш сам на себе си!

Ще взема отношение още веднъж, но темата е твърде сериозна и е така болезнена за мен, тя ме връща назад в годините, седем осем години назад, и си спомням много добре всеки ден, всеки час и времето, прекарано в страдание, болката е изрязала дълбока рана в сърцето ми и съзнанието ми, запечатано е, и заради това не мога да остана безучастна.

Аз съм човек, който много иска да се хареса на обществото, за бъда приета, одобрена, аплодирана, уважавана, оценена, така наречения инстинкт за приемане от обществото и хората, или стаден инстинкт, който при мен е многократно по-голям отколкото при другите хора и вече не изпълнява основната си функция, но това го научих от спонсора си в АА и това много ми помогна, това ме извади от блатото на самосъжалението, отчаянието и ниската себеоценка, и сега мога спокойно да го напиша, това вече не ме тормози, и даже бих искала да помогна на всеки страдащ като мен, защото добре познавам това страдание и още, просто е безсмислено това страдание, наистина е безсмислено, обществото не страда заради мен, и следователно аз също няма защо да страдам заради него.

Оф, пиша това и трябва да споделя, че до преди две години мислих по съвсем различен начин, и точно този проблем беше първото изпитание, което доведе до сериозно разклащане на нормалното ми състояние, не можех да приема, че няма да имам дете, и не се съгласявах с това, и не се съгласявах и не се съгласявах, и не се съгласих, разсърдих се на Бог, че не ми дава дете и тогава полудях.

Много неща ми се случиха от тогава, много ... , сега гледам на света по друг начин, най-важното, което научих в АА от спонсора си също, е да не се сравнявам с другите, аз съм си аз, аз си имам своя си живот, своя си път, своята си мисия, и никой не може да ме замести, както и аз не мога да заместя никого другиго, ние всички сме уникални и имаме своето предназначение, заради което сме тук, тук и сега.

Излишно губене на време е да мисля какво нямам, защо го нямам и да изпадам в дълги анализи в тази плоскост, здравият разум иска от мен да се съсредоточа върху своя си живот сега, и да видя ясно какво имам, да благодаря крокто и смирено за това, което имам, и да се опитам да раздам това, което мога от себе си на хора, които имат нужда от това.

Звучи малко приповдигнато, възвишено и вълнуващо, и всъщност наистина са такива чувствата ми, понякога се увличам даже, но за мен е много важно да имам вдъхновение в този живот, иначе ми е трудно да живея.

Много си права.Обществото е такова.
Баба ми преди да стане дементна и да се залежи,казваше-човек трябва да мисли най-вече за старини,не за младини.
Затова трябва да се жени,за да има кой да му обърше задника,даже и да е разведен като мен,ми викаше тя.
Каква ирония само-сега е на 91,сама,има жива дъщеря(майка ми-нейната сестра почина,както и баща ми) която има две деца момиче и момче,и никой от тях не я погледнал.
Не искаха да я вземат при тях,казаха да си търся жена да я гледа.
Те имали животни,внуци,болни били,нямали стая пригодена....стотици прекрасни извинения.
Та иронията е ,че баба ми която вярваше и говореше това,сега я гледа жена,обслужват я комшии и чужди хора.
И леля ми преди години ми реве и премрънква,олееее що не беше жива майка ти сега да гледа баба ти.
В този същи момент ми идеше да я тресна с нещо тежко и държавно в черепа,да се строполи и пред тъста ми и пред комшиите които също бяха в стаята.
Та живота има извратено чуство за хумор!!!
Понякога и да имаш роднини,то те заслужават ЛИНЧ !!!
И все пак е по-добре да оставиш нещо след себе си,дано това нещо да е достатъчно добродушно и човечно изконно в природата си.
Аз мисля,че добрите хора се раждат такива,лошите и те също.
Ако е добър човек изконно ,по природа колкото и лош да стане,пак ще намери себе си и пътя към доброто.
Понеже злодея обикновенно е двуличен и ухилен(като леля ми и производните и),но когато нещата опрат дотам,да покажат доколко са хора,зверовете в тях оживяват с пълна сила.
Аз не съм от тяхното тесто.
Само калеко ми е човек,който няма думата изобщо в собственната си къща и всички му викат да мълчи и да не се обажда.
Как не взеха нещо от него братовчедите ми,а наследиха цялата злоба и интригантство на леля ми).
Хич не му е лесно на калеко ми,на мухата прави път човека и е много добър,а им козирува ежедневно.

Прошката е най-вече да си простиш сам на себе си!