„Няколко неща ми харесват откакто изтрезнях:
да се чувствам добре сутрин;
да използвам напълно интелигентността си;
да се радвам на работата си; любовта и доверието на децата ми; липса на угризения; доверието на приятелите ми; изгледът за щастливо бъдеще; възможността да оценя красотите на природата; да знам за какво е всичко това.”

Зачетох се в това, прати ми го един събрат.
Колко много истина, сякаш е писано за мен. Колко еднакви сме алкохолиците, еднакви в това, което ни е съсипало и в това, към което се стремим и което ни възстановява.

От известно време се чувствам добре сутрин – откакто спрях всички видове хапове за сън. Спя като пън и сутрин главата ми е бистра, ставам спокоен и дори и да съм се успал го няма онова притеснение, онзи страх, онова чувство за предстояща опаснот – страх, опасност, наречена предстоящ ден, среща с хора, работа, спорт, обаждане до бившата ми жена, среща с колеги, приятели.

Все още не използвам напълно интелигентността си – правя го нарочно – преди се хвърлях панически да работя, претоварвах се и допусках грешки, които ме разочароваха и ме вкарваха в кръговрата на запоите. Ако е писано и е рекъл Бог пак ще я използвам, а и да не я използвам сега се чувствам добре, мисля трезво, работя трезво, не ми липсват материални неща – и така да си остана – добре съм и не пия, спокоен съм.

Радвам се на работата си – първо, че я има и второ, че я върша съвестно. Върша толкова неща на ден, колкото мога да свърша качествено, не се нагърбвам с всички задачи и това ми помага, придобивам увереност в себе си и така лека полека се справям, не разочаровам клиентите си и усещам как доверието им в мен се връща.

Любовта и доверието на детето ми – това го усещам най-силно, смехът на дъщеря ми го чувам и когато легна, виждам радостта в очите й, това ме кара да осъзная, че когато аз съм добре и тези, които обичам ще са добре, най-малкото ще се радват, че нямат пиян и смърдящ навлек в живота си на когото не могат с нищо да помогнат и който съсипва своя и техния живот.

Липсата на угризения – това ми дава възможност да спя спокойно и да се събуждам спокоен, грешкита, които допуснах, кашите, които надробих – те са факт, предстои ми да ги оправя доколкото е възможно, но не живея в миналото, не живея с угризения и това ми позволява да не се страхувам за утрешния ден – живея, мисля и не пия само за днес, а когато утре стане днес – пак ще се старая да е така – това ми помага.

Изгледът за щастливо бъдеще съм го оставил за бъдещето – досега все планирах, все нещо градях – какво се получи – градях измислен свят и в центъра му стоях аз, пиян, опикан и насран, трепереща отрепка, черно петно на хубавата картина, на прекрасния пейзаж, който представляваше измисления ми живот.

Колко много неща виждам по различен начин и колко много ми харесват сега – мислех се за неповторим интелигентен тип, който знае и може всичко, а се оказа че съм голям глупак – та хората от АА ми казваха опитай няма нищо да загубиш – но аз не опитах – съжалявам за изгубеното време.

Знаеш ли откакто спрях да насилвам нещата да стават мигновенно,откакто наистина изтрезнях и физически и психически,минаха години.
Мога да кажа ,че вече минаха 4 години от онази злокобна 2008,2009 година за мен,когато имах чувството,че дявола се беше вселил в мен.
Предусещайки и знаейки,че сговнясвам тотално живота си,че упорито тичам към развода и опозорението,знаейки че ставам за смях пиян и залян,фъфлеш и опикан на моменти по улици и шопинг центрове в опит да потуша болката преди работа с поне шестица бира от по 500 грама всяка...
И това уж се опитвах да го контролирам,уж да пия само една две,които утре ставаха четири или пет,в опита си да вървя по ръба срещу всички,всичко и себе си и близки...накрая дойде момента на катарзиса и пълната промяна.
От тези злокобни 2008 и 2009 остана само болката и срама,който все още ме гложди на моменти.
Макар че вече съм се помирил със себе си и съм го отдал на болестта.
От тогава наистина няколко неща се оправиха.
1.Спирайки да пия,около година и нещо по-късно спрях и цигарите като преди това за Нти път опитвах.
2.Живота ми се подреди,започнах най-накрая да осъзнавам,че близките ми,семейството и аз не заслужават,пък и аз не заслужавам тази агония,тяхното унищожение,както и моето.
3.Спирайки да пия и пуша погледнах на живота под друг ъгъл и огромна подтисната духовност в мен се извиси и бях буквално луд,жаден и гладен за дебати,дискусии и помощ към околните.
Чрез признаването на проблема,търсейки помощ,аз давах и надежда.
Помня че в най-мрачните мигове,бях загрижен повече за другите с един алтруизъм и добрина която под парите на алкохолния АЗ не ми бе присъща.
4.Видях се с пари и сложих в ред бюджета си.
В последните години се пооборудвах с техника,мебели,наскоро компютър,нова пералня и представяте ли си-----ВЧЕРА СИ КУПИХ КОЛА,Фолцваген дизел 2005 от най-добрия ми приятел.
Дълги години ме беше страх на такава драстична стъпка,за това,че и в Норвегия всичко е адски скъпо,и все не ми стигаха парите(но за алкохол и цигари преди все имаше),за да се реша на по-крупни покупки.
И ето наистина не мога да позная себе си,къде бях в онази 2008 година,и къде съм сега.
Всичко зависило от това да не докосваш ПЪРВАТА ЧАША.!!!
Върху това се вкопчих със зъби и нокти,първо броих дните и нощите,после седмиците,но виждайки че с броенето като,че ли бях на крачка от това да пропия,реших че е най-добре веднъж завинаги да разбера,че ммоето тяло НИКОГА ПОВЕЧЕ не бива да приема и капка Алкохол.
И сега в момента когат не спя по нощите,понеже доста хубави неща ми се случиха ,макар и да ми играе окото от дни(дано да не е предвестник на нещо лошо,а да е само вследствие от стрес и психическа преумора),си мисля и не мога да повярвам колко хубави неща дойдоха в живота ми когато осъзнах ,че от близките и доброто на семейството ми по-важно няма.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите