Миналият петък стоя на входа на парка и пия кафе. Сутринта. Пет и четиридесет и пет. Тъмно. Появява се една женица. Жален вид. Наглед нормална. Иска един лев за такси. Мъжът й получил инсулт. Питам я откъде знае. Знае тя. Питам я защо не се обади на Бърза помощ. Не помня вече какво ми отговори. Извадих два лева и й дадох. Тя тръгна да разваля в нон-стопа, но й казах да не ми връща. Замина нанякъде. Според мен не за такси, а за етанол. Може да си го купи като медицински спирт, пластмасово фалшиво вино, осемдесет и седем годишно малцово няманеискам, страст на кристали или в каквото там го забъркат това химично съединение с ефекта, който поражда. Мъжете и жените пият преди всичко заради ефекта породен от алкохола. Дори до известна степен да признават, че това ги уврежда – животът им на алкохолици им изглежда единственият им възможен. Какъв алкохолик? Просто по някой път прекалявам. Как ще живея в тази гадна мизерия наоколо, в това безпаричие, насред човешката подлост? Искам малко да се отпусна. Ефектът.
Логически няма как това с инсулта да е вярно. Представям си я женицата как на разсъмване изпитва страдание сравнимо с агонизиращ близък. Трябва да вкара. Съпругът, който още не е получил мозъчен удар, на свой ред се опитва да я задържи в апартамента и дори й нанася юмручен удар. Някъде в областна на мозъка. Беше бушонирана. Както се казва в нашто село – Беше яла токати. Токата и фуга в реминормажорбемол от Рембранд ван Рейн. Кой е предателят насред Нощната стража. Или предателите. Много съм начетен. В главата ми е калабалък.
Замислих се – какъв е шансът на тази женица някога да получи измъкване ако няма кой да й покаже, че има измъкване. Ако на всички нас от АА вземе да ни текне, че АА е отминал етап в живота ни и тръгнем да изобретяваме нещо или просто да полудяваме ден след ден на сухо и да разправяме, че много ни помогна АА, но сега вече нямаме нужда. Какво ще правят тези с нуждата? Да вземем да назначим трезви алкохолици на граждански договор. Или най-добре да наемем Гражданска отбрана да дежури и да им пуска на запис посланието. Без това Гражданската защита е с нашият знак като им гледам колите. Триъгълник в окръжност. Равностранен.
Във вторник майката и дъщерята на един действащ събрат ме попитаха – Защо след толкова години продължаваш да ходиш в АА? Нали вече нямаш проблеми?
Отговорих им по начинът, по който отговаря на този въпрос един от основателите на АА. И не защото не мога да се сетя нещо друго, а защото и за мен това е единствената приложима истина.
По четири причини.
Първа причина – Защото ми е кеф. Обичам да правя неща, които ми е кеф да правя. Не се намирам в АА и не отделям толкова време и енергия, защото нямам какво друго да правя. Имам доста неща за правене и доста хора, които не са алкохолици, на които им е кеф да бъдат с мен. Стига да съм в добра духовна форма. Което пък няма как да стане ако не я поддържам. Все едно да лежа по цял ден на дивана и да тренирам за Токийският маратон. Същата работа да се зъбя по цял ден на работа, да ме дразни шефа, да треперя от яд по светофарите, да ме гърчи кризата и всичко това да чакам да мине от само себе си и тогава да направя нещо, че да се чувствам добре. А то няма как да се чувствам добре ако не направя нещо, че да се чувствам добре. И в един момент се оказва, че ми доставя огромно удоволствие и зарежда целият ми живот с кеф. Зареден с кеф – работя, общувам, забавлявам се, почивам, плащам сметки.
Втора причина – Защото така се застраховам от евентуално запиване. Неизбежно е, ако не ми е кеф, да си поискам отново да изпитам онзи ефект породен от алкохола. Онова отпускане, лекота, енергия, затопляне, взривът в средата на гърдите, вдъхновението, искрата, почивката, онова – майната му на всичко. Мдааа. Или да живея като мъченик. Много хитро. Свързано с първата причина – не да живея с кеф, ами да живея с голямо пулене и зъбене, защото мога сам и вече знам. Гениално. Мога сам и вече знам. Малко ми се поизпилява емайла, имам запек и киселнии, не мога да обърна внимание на жена ми, сметките ме притискат, животът е без перспектива, на работа е отврат. Обаче, обаче, обаче – аз не пия и съм велик. И идва един момент на заиграване. Майната му ако ще е така. Откакто съм трезв, видях доста хора да се запиват повторно след години и години на непиене. Една, три, пет, петнадасет. Остави ти запиването ами да живея години като Арнолд Шварценегер да се напъвам по двадесет и четири часа да ми изскачат жилите от зор и да се правя на голяма работа. Мерси боку. Предпочитам лежерно да се нося с радост и кеф в този живот. И след като това очевидно и доказано по моят собствен живот и върху моето собствено седалище – какво повече да му разсъждавам. Кефара, брато. Естествено, че не така точно формулирах отговорът към жените, които ме попитаха. Казах им истината – че ако не се придържам към духовната програма и не ходя на сбирки редовно – ще се напия. Независимо колко обаятелна личност съм и какъв невероятен интелект притежавам.
Третата причина. Защото имам да изплащам дълг. Все пак нали твърдя, че не съм неблагодарно копеле. Или поне такъв вид вадя като мятам мъдри цитати и си пъча благородна осанка. Ако някой ми даде пет лева – сън не спя. Ако посред нощ ми се обади човек в беда – скачам от топлата постеля и оставям сънена доскорошна девица. Или падналото от гнездото вранче бягам в Спасителният център да отнеса. И не ща похвална грамота. Съответно мрънкам против невероятните неблагодарници. Обаче, когато тези в АА са жертвали време и усилия да донесат това послание до всеки страдащ алкохолик и до мен – това го забравям. Мога ли да го забравя мили жени. И не само, защото в момента искам да ви очаровам колко съм необикновен. Това си е така. Дължа животът си на АА и затова имам да връщам. Персонално го дължа на човека, който си жертва времето и положи усилия да ми покаже как да се измъкна. Затова съм отговорен, когато някой някъде потърси помощ. Ръката на АА да е винаги там.
Четвъртата причина. Тя е свързана и с последното изречение. Ако всички се оправим. Ако за всички нас стане отминал етап АА. В началото много ми помогнаха. Спасое балшиба. Буе, буе. Вече съм ок. И си заминавам. Всички си заминем. Какво става тогава? Къде ще отидат тези след нас? Кой ще им покаже, че има измъкване? Тази женица, която сутринта търси един лев. Може да е за такси, където да завлече колабиращият съпруг. Може да е за етанол. Ако е за етанол – колко са такива в момента и колко такива вероятно ще потърсят помощ. И къде ще я намерят, щом ние вече няма да имаме нужда от АА? Вече ще сме се оправили и ще сме тръгнали по този свят и по другите етапи. Интересно къде. Вероятно за това ще се погрижи правителството. Или определени хора ще бъдат натоварени да казват на алкохолиците, че по-добре да не се пие. Прекомерната употреба води до пристрастяване. Или уврежда здравето. Добре, че ми каза, че не се бях сетил да спра. Ама като не мога и не знам какво точно ми има. И като нямам силна воля. И като не съм изчел мъдростта на вековете и даото на чесъна и психотерапията на Кандински. И всичко в тиквата ми е една каша? Уж интелигентно момче, но защо пие така? Що не вземе да спре? Що не пиеш по малко бе? Ами винаги ми е малко. Аз пия малко, защото винаги ми е малко. И съм много интелигентен. Нямам проблеми нито с алкохола, нито с нищо. Какви точно проблеми?
Защо като почна и не мога да спра?
Защо винаги почвам, когато съм спрял? И съм обещал, заклел, ревал?
Защо – дори и спрял – този живот ми се струва истинско мъчение?
На тези въпроси можа да ми отговори единствено трезв алкохолик, който е възстановен чрез Програмата на АА. Иначе книгите от сорта на Изкуството да стана щастлив или да се науча да си бъркам с палците на краката в ушите. И двете изкуства за три дена. Или как да кажа какво е дзен, когато съм налапал букова цепеница. Тези книги мога сам да ги прочета и да науча като папагал всичките лафове на Ларошфуко. Да ги пея като плоча. Явно обаче съм по-тъп от всички останали интелигентни алкохолици, защото на мене не ми помогнаха по-добрите житейски философии и извисените източни, западни, южни и северни морални кодекси.
Пожелавам на всички още 24-трезви часа.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На мен лично в програмата на АА 12 стъпки най-много ми е харесало изречението, че основното е човекът в частност да разбере и осъзнае, че има проблем, ако това условие не е изпълнено останалите се обезмислят. И второто, че решението е да не пиеш, както при всички видове зависимости, ако пушиш, да не пушиш, ако се дрогираш, да не се дрогираш и т.н.

А който не може така?...

Рядко сме виждали човек да се проваля,ако стриктно следва нашия път.Не се възстановяват онези, които не могат или не искат изцяло да се отдадат на тази проста програма и това обикновено са мъже и жени, които по природа не могат да бъдат честни със себе си. Има такива нащастници. Те не са виновни; вероятно така са се родили. Те по натура не са в състояние да възприемат и развият един начин на живот, които изисква безмилостна честност. Вероятността да се възстановят е по-малка от средната. Има и такива, които страдат от тежки емоционални и психически смущения, но много от тях се възстановяват, ако притежават способността да бъдат честни."
Това е цитат от Голямата книга на АА.
Може да има и изключения,незнам.Но във всеки случай те не са алкохолици от моя тип..При мен няма среден път.Или мога и искам или давам фира.Не знам последната дума дали така се пише,но мога да го кажа и по друг начин.Чака ме затвор,лудница или смърт.Това е също от Голямата книга на АА.А аз й вярвам,защото много от нещата ги изпитах на собствен гръб.

"Нашите истории разкриват в общи линии какви бяхме преди, какво се случи и какво представляваме сега. Ако сте решили, че искате да имате това, което притежаваме ние и имате желанието да направите всичко, за да го получите, то вие сте готови да предприемете някои стъпки."
Благодаря ти алкажа.Вярвам ти,че се кефиш на живота без алкохол.Преди мислех,че се преструват хора,като теб или пък завиждах,но сега,когато и аз започнах да усещам този мир,наистина ти вярвам.Но когато някой споделяше,че действа по тази програма и се чувства добре,а аз му завиждах,тогава аз повтарях,че не мога.Минаха години на душевни мъки на сухо,без да пия ,продължавах да казвам,че не мога.За себе си виждам,че докъто съм си повтаряла,че не мога просто съм се оправдавала да не извърша някакви действия,които някой друг ми е казал,че ще ми помогнат понеже винаги съм се мислила за по-умна от другите./Моя начин,на мен само моя си начин ми помага,аз така ги разбирам нещата,или в това няма логика и т.н/.Та докъто си повтарях и си се самозаблуждавах,за да си своеволнича както когато пиех,хората като алкажа явно са изпълнявали напътствията на спонсорите си.Простички неща.Без много мислене.Без дори грам мислене. Ден след ден и ето го резултата,на хората им е кеф да живеят.А аз им завиждам и казвам,че не мога,а иначе искам това,което притежават.Но какво значи искам.Значи мога да искам,а не мога да изпълнявам.А може би не искам да изпълнявам?Както и да е.Оказа се слава Богу като започнах да изпълнявам ,че мога.И сега все по-често и на мен ми става кеф,че живея.Разликата между хора като мен и алкажа е,че тези като мен губят много години,през които са в ада,а някои просто вече ги няма.Благодаря,че аз все още съм жива.



"Ние се препъвахме в някои от тях. Мислехме, че можем да открием по-лесен, по-удобен път. Но не можехме. От цялото си сърце ви молим да бъдете безстрашни и да ги следвате неотклонно от самото начало. Някои от нас се опитваха да се придържат към старите си идеи и не постигнаха никакъв резултат, докато не се отказаха от тях изцяло.

Помнете, че срещу нас стои алкохолът - коварен, объркващ, всемогъщ! Без помощ не можем да се справим с него. Но има Някой, който притежава цялата сила - този Някой е Бог. Дано да Го откриете сега!

Половинчавите мерки не ни помагаха. Стояхме на кръстопът. С пълно отдаване помолихме за Неговата подкрепа и грижа.".
Всички цитати са от Голямата книга на Анонимни Алкохолици,глава 5-"Как действа програмата."
А аз съм алкохоличка,при това щастлива.Няма как да не съм.Кой не би бил щастлив,ако му бъде подарен втори живот и то далеч по-хубав от първия?Е,има и неблагодарници,например някой алкохолик,който не може и не иска да бъде честен със себе си.Всичко,споделено от мен си е от моя опит и личното ми мнение.

Редактирано от petu6on на 25.05.12 03:03.

Аз съм съвсем отскоро тук и дори не съм наясно с условния формат-към всички ли/които ще прочетат това/трябва да се обръщам,или конкретно?Моля да бъда извинен за невежеството.
"Е,има и неблагодарници,например някой алкохолик,който не може и не иска да бъде честен със себе си", petu6on.
Може и да греша с поредната си малка параноя,типична за всеки алкохолик,но анализирайки предисторията и хронологията,това касае мен.
Нито ще се извинявам,нито ще се оправдавам-просто защото не е вярно.
И защото не ми дреме на гъза за всечие мнение.А само за нечие.
Вероятно не е много редно да го кажа,но така или иначе преди време ми бе дадена свободата да го направя:Мисля си,ама някак си така международно си го мисля,че не са чак толкова много хората в нашите среди,които да са по-благодарни на Алкажа от мен.И това не са четки,а факти-повярвай ми.
И,друго-аз не съм оттука и съм за малко-защо точно когато човек е честен със себе си и с околните е нужно да му се отговаря с мантрата за обратното?
И,друго-нима не е ясно,че Алкажа е по-равен сред равните?Нали се сещаш,че и това не е четка,а факт?Което не означава,че не завиждам благородно на подобно извисяване.И да не би да бъда разбран неправилно-стремежът ми никога не е бил такъв.
Затова и си позволих риторичния въпрос:"А който не може така?"...
А темата за щастието е достатъчно обширна,за да не ми се коментира.
За щастливия с фафлата си олигофрен...
За тъпия селянин,който е щастлив с месото,изпусканите от фасула газове и потния секс с дебелата си жена.
Затова когато ме попитат как съм,отговарям с:"Благодаря,нормално!"
Сори,тъпо се получи.Не мога да изразявам добре това,което мисля.
Въпреки всичко благодаря за правото на мнение.
Желая всичко най-добро.

Аз също не мога на 100 процента, но се опитвам да го правя. В началото изобщо не можех. След 20-годишен спиртен стаж въобще не разбирах за кое точно не съм честна след като грохнала съм допълзяла до вратата на АА. Каква по-голяма честност от това искат от мен, по дяволите. Не бях честна за най-главното, бях уплашена за живота си, не честна, и след около половин месец трезвост си казах, че не съм като тях. Това ми беше достатъчно да почна отново да пия "контролирано". Да ходя на сбирки и да пия. Не обелвах думичка, не само защото на употребилите не се дава думата, аз не казвах, че пия. Все пак имах угризения, че не съм трезва. Но малки. Гледах умно и уж бях супер разтърсена от историите на другите. Всъщност всяка разказана история ме караше да затвърждавам убеждението си, че "тези са супер зле, горките", но аз ще поизползвам малко тяхната терапия и ще започна за пия контролирано...Предполагам се досещаш докъде стигнах само след месец и половина...
Тогава разбрах за каква честност говорят, какво означава "да искам да спра наистина" и "наистина да искам да спра". Разбрах, защо нищо няма да стане без първа стъпка, че съм безпомощна пред алкохола и животът ми е станал неуправляем. (Едно лирическо отклонение към Finntroll - това е първа стъпка, а "не посягай към първата чаша" е правило, изключително важно, ала първа стъпка от програмата на Анонимни алкохолици е "Признахме че сме безпомощни пред алкохола и че животът ни е станал неуправляем.")
С дните, месеците и годините трезвост все по-пълно ми се разкрива понятието "безмилостна честност". В началото мислех - какво пък толкова, ами тези среднощни пиянски беседи с часове, в които казвах безмилостно честно какво мисля за отсрещната страна право в очите? Просто ги смазвах с откровението си, как да не съм била честна. И за себе си им казвах, че прекалявам с алкохола, че съм покварена, че съм такава и онакава и да не се занимават с мен и да бягат надалеч.
Ставаше дума за друга честност, за която не подозирах, че съществува. Честността пред самия себе си. Да се научиш да откриваш истинския мотив за всяко свое действие и мисъл, пък и жест ако щеш. Да се научиш да различаваш замаскираното зад гняв и агресия чувство, да го овладееш и да искаш да работиш то да се появява все по-рядко. Да се научиш да поемаш отговорност за думите и постъпките си. Да не казваш "не ми е добре" когато те мързи или да знаеш, че всеки път, когато крещиш е защото не е станало както ти си искал. И още камара подобни неща, за които в началото на пътя няма как да знаеш.
Ти поясни, че въпросът ти е риторичен, но аз почувствах желание да отговоря, защото в началото и аз мислех "че няма да мога така". Какво ти "мислех"! Първо бях убедена, че тая няма да стане, после почнах да си избирам само определени ситуации, в които да проявявам безмилостна честност, после дойде периодът на честност, ама не безмилостна. Имаше и период в който се занимавах само да откривам у другите братя и сестри кога не са безмилостно честни...Искам да кажа, че вървях през различни етапи на обучение на честност според програмата.
И това "не може" изчезна бавно и трудно, но изчезна. Затова е програмата, тя казва прави - едно, прави - две и рано или късно те измъква на светлия път.
Разбира се, че още не съм безмилостно честна, но се опитвам да бъда. Поне в този пост

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите