Защо пия?

Отдавна ме мъчи този въпрос. Защо се получи така, че започнах да пия и стигнах до запоите. Защо се страхувам, че пак ще се повтори пиенето?
Нямам точен отговор. Имам смътна представа. Мисля, че монотонното ежедневие ме вкарва в шаблона с пиенето. Това да правя едно и също всеки ден приспива вниманието ми, скучно ми е и перспективата утре да правя пак същото е равнозначна на усещането, че нямам какво да правя. Когато това се съчетае със самота и се появява мисълта за алкохола. Чрез него се вкарвам в някаква паралелна реалност изпълнена с предизвикателства, простотии и т.н., но е нещо по-различно. Нещо като душевно самозадоволяване. Сам и по извратен начин, чрез алкохол вкарвам разнообразие в ежедневието си. Помня как още преди години когато се зададяха почивните дни или празници на мен ми ставаше тъпо. Щях да съм сам. Нямах приятели. Не знам защо нямах и защо сега нямам. Не полагам усилия да имам. И като нямам – открих алкохола. Той ми стана приятел. Приятел, но и предател. Сега непрекъснато си повтарям, че съм алкохолик. Важно е да не го забравям. Физическата страна е ясна – една чаша и няма да има край докато не се приведа в безпомощно състояние. Един ден установих, че само с повтаряне няма да стане. Повтарях си го през целия ден и въпреки това мислих за алкохол. Мислих за него не защото ми се пиеше, а защото ме беше страх да не ми падне пердето и да превключа на автопилот. След сбирката се успокоих. Видях хора. Същите като мен, но усмихнати, весели, имаха какво да правят. Замислих се толкова ли не мога да намеря и аз какво да правя, дори и вечер да съм сам. Алкохолът ли е това „което имам да правя”. Не, не е. Не трябва да се предавам на мисли за бъдещето. Когато мисля само за един ден живея по-лесно. Когато се замисля за месеци напред и настъпва объркването. Започнах съзнателно да променям начина си на живот. Не помня от кога не бях готвил. Напоследък нищо не ми се правеше. Гости пък май въобще не бях канил откакто живея в сегашното си жилище. Започнах да правя и двете. От скоро задаващите се почивни дни не ми носят усещане за самота и липса на ангажименти. Когато отминат аз започвам да мисля за следващите почивни дни. Как и кога да изчистя жилището. Кого да поканя. Какво да сготвя. Какво да правим. Това ангажира вниманието ми и не мисля за алкохол, няма ги страховете от напиването. Как пропих. Не знам. Предадох се първо в главата си и после алкохолът пречеше да променя каквото и да било. Или просто така ми е било приятно или не ми е било приятно, но ... и аз не знам какво е, тук ми е бяло петно, нямам обяснение. Но постига ефекта да не се ангажирам с нищо. Само бутилката беше важна. Като се замисля не ми беше приятно да пия. НЕ харесвах вкуса на алкохола. Но го правех.

Сещам се как веднъж при мен дойдоха едни клиенти и ми възложиха лесна работа. Като я свърша ще ми платят голям хонорар – много пари за нищо работа. За малко да зарежа всичко и да се захвана с тяхната работа. В главата си бързах да получа парите. Седнах пред компютъра и се замислих. Какво ме караше да бързам. Пак някакъв страх, да не остана без пари. Да, но тези пари не ми трябваха в онзи момент, щях да ги харча час след половин година. За какво да бързам и защо да не свърша това, което имам да свърша днес - така си помислих. Оставих документите. Тя намериха място в програмата за следващия ден. Подтиснах импулса за действие. За безмислено действие. Ако бях свършил тяхната работа другите неща щяха да останат на заден план. Щях да свърша и тях, но бързайки и в крайна сметка щях да се прибера вкъщи притеснен. Не искам сам да си вкарвам притеснения в живота. Стигат ми тези, които живота сам ми натрапва.
Мислех и за един случай. Мой познат ме нарани. Мислех не защо и как го е направил, а как аз го приемам. Отначало ми стана гадно. После си казах имало да се случи. Какво да правя аз след това. Ами какво да правя. Усмихнах се. Там където случката засягаше други хора се опитах да обясня за какво става въпрос. Някъде успях, някъде не. Така трябвало да стане. Голяма работа. Що да се тормозя аз за чуждото поведение. Засегнало ме. Хубаво. Що да не видя дали в цялата ситуация няма и нещо, което да ми е от полза. Поразрових по-надълбоко в себе си. Оказа се, че наистина има нещо хубаво. Видях себе си в друга светлина. Такъв какъвто ме приемат околните. Ако ми е харесало – ще запазя този образ, ако не ми е харесало ще променя това, което не съм одобрил в себе си и начина по-който ме приемат околните. Ето, намерих нещо хубаво в лошото. В резултат на случката загубих едни приятели, но пък спечелих други. Явно така е трябвало да стане.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Имам силна фобия към земетресения. Бях сама и изпитах ужас, какъвто не съм изпитвала от десетилетия. Ако този катаклизъм се беше случил преди 5 години, щях да съм на черешата още половин час след първия трус. Повтарях молитвата десетки пъти, свързах се с приятели от АА във фейса и скайпа, въпреки паниката успях да анализирам хвърления поглед към една бутилка в хладилника.
Аз, алкохоличката, имах тази нощ прекрасен повод да се срина в блатото отново. И да намеря брилянтния безусловен отговор на въпроса защо пия.
Затова за мен е много по-важно да кажа защо не пих тази нощ.
Защото в АА научих, че не аз упрвлявам и контролирам нито живота нито смъртта. Защото отдавна съм предала на Когото трябва да решава какво да прави с мен.
Защото поне петима братя и сестри ми припомниха всичко научено докато треперех и ме успокоиха.
Защото в един чат за алкохолици срещнах брат, не пиещ от 12 часа и там, в Сибир, неговото "земетресение" беше много по-страшно от моето. Защото в стремежа си да му помогна, забравих че ме е страх до смърт.
Благодарна съм на Бог за това изпитание, благодарна съм че съм трезва днес, благодаря на всички, които ме подкрепиха тази нощ.

Здравей, Римон,
като чета всичко това ми е така познато, но преди доста години, когато не си позволих да опиша всичко това, което сега чета и при теб и се идентифицирам,
мислих си, че трябва да се справя сама с тези проблеми, и още,
мислих, че не мога да си позволя да ги споделя с някого,
мислих, че това е твърде срамно,
мислих, че това е съдба, орисия, магия,
мислих, и това е най-страшното,
мислих, че няма измъкване за мен, няма,
просто точно за мен няма,
ето това е най-страшната заблуда,
че няма измъкване, това първо, и
второ, за мен специално,
с тези две заблуди просто бях обречена,
и полека лека, вече и не можех да си задавам въпроса
защо пия,
защо се повтаря,
защо отстъпвам,
защо иначе съм така силна и способна,
защо се предавам пред алкохола,
защо не е като с другите неща в живота ми.

Скуката има място в живота ми, самотата, оф, все съм се смяла, заглавието на романа на Маркес, сто години самота, все едно за мен е писано, ама аз не говоря за физическа самота, пиша за душевната самота, душевната самота, ето това е нещо, което не мога да опиша тук с думи, въпреки че добре се оправям със словото.

Душевната самота, душевната пустота, душевната бездна, която стои и
не може да се напълни,
душата, която
не може да се почувства спокойна,
успокоена,
насладена, и
готова да раздава щастие,
ето заради това пиех аз, заради това пуших, заради това пих и много лекарства, ето затова и не виждах смисъл да живея...

Много тъжно взе да става, но достаточно предавам усещането за предишния си живот, точно такова е усещането, тъжно и безнадеждно, и безмислено и някак, самотно и празно.

Обаче ето, всичко, което и ти пишеш е вярно,
може да се намери път,
може да се намери изход,
може да се направят малки крачки, във всички посоки, и
да се тръгне към нов живот.

Да, може, и аз съм свидетел, може да се върви с вяра и с надежда в живота, и с достойнство.
Това е така смислено и хубаво, че наистина, почти забравям мъката в предишния си живот.

Пиенето и лекарствата, респективно болестта при мен разруши мечтите ми, реализирани и нереалиризини, реализираните ги разруши, нереализираните се опита да ги погребе.

Много мразя тази болест, и пораженията, която тя нанася върху душите на хората и на близките им, тя отне живота на много близка моя роднина, и не мога да се примиря с тази болест, не мога да се примиря с нелепата и загуба заради нея.

Сега съм много благодарна, че душата ми намира успокоение и почивка и така мога да живея без лекарства, без алкокол и цигари,
и това ме изпълва с вдъхновение и
желание да разкажа това и на някоя друга отчаяна жена...