|
|
|
Тема
|
 Безмилостна честност...
|
|
| Автор |
stefko_aa (Загорец) |
| Публикувано | 25.04.12 14:13 |
|
|
Днес сутринта отидох из гората-така,както правя от известно време и освен малка тренировка,си отделих време да се моля радвайки се на природата и хората около мен.Беше доста добре,докато не се срещнах с една позната,която зная от скоро и си имаме приказка-беше добре като се заговорихме,но не стана добре,когато една възрастна жена ми каза нещо,което ме накара да си напъна ума в главата.Каза просто:"Добре прочисти въздуха тази сутрин!",на което аз доста се зачудих,дойде ми като гръм от ясно небе,но най-вече се затрудних да проумея смисъла на това,което ми каза тази "мила женица".
С малко пояснение-тя ходи редовно с дъщеря си в гората(която е някъде около мен на години,но постоянно е с майка си),тази нейна дъщеря има син,който съм виждал веднъж в града,и който изглеждаше да е доста зле като цяло.Та същата тази баба си имаше наглостта да ми каже това,което ми каза и то с такъв тон и изражение,все едно цялата земя си е нейна,а аз имам наглостта да и се бъркам в сценария.След като се поосеферих за миг я попитах какво има в предвид,и че просто не зная за какво става дума,а тя с най-голямото си нахалство ми отговори просто,че аз си зная много добре,на което отново се зачудих,пожелах и приятен ден,тя отговори,че няма да ми пожелае това,аз и казах,че си е нейна работа,продължих молейки се наум като после имах време да преосмисля нещата.Това е нужно за моето душевно състояние,като е препоръчително да имам мир в себе си ,което да гарантира моята физическа трезвост.
Ядосах се за това,че тази жена имаше неблагоразумието да ми направи забележка за нещо,за което наистина си нямах и на идея(освен ако не бе свързано със свободното ми държане с хората в гората, но което пък въобще не я опрадвава),но което можеше да ми откачи главата ако се бях забил с мисълта"колко е тъпа,не си вижда нейния хал,а взела да оправя моя и тн".
Видях как моето изискване за това да бъда приет от всеки,да се харесвам от всеки и най-вече-да съм постоянно "невинен" ме накара да и отговоря все едно,че съм длъжен да го направя за да не си помисли нещо грешно за мен.Дали е грешно или не-това няма никакво значение-важното в случая е това,което трябваше да направя,и което дори не успях да усетя-трябваше въобще да не и отговарям,и да не влизам в напълно ненужни и вредни за мен пояснения "кой крив и кой прав".Не го направих,поради това,което споделих и воден най-вече от своят егоцентризъм и страх от това "какво хората ще си помислят за мене".Цял живот съм искал да бъда одобряван и приеман от хората около мен.Толкова ми липсваше самоуважение,че нямаше начин да оживея без алкохол или хапове,което в продължение на доста години направи така,че не само въобще нямах никакво уважение към себе си,а дори не исках и да живея.
Без значение дали пия днес,или не(като слава Богу съм трезвен в момента),виждам колко е жизнено важно за мен да живея без нуждата от хорското одобрение,което обаче много лесно може да се окаже и се оказва често "нож с две остриета".Водейки от мисълта,че имам правото да си правя каквото си поискам,и че не плащам данък обществено мнение,и най-вече с идеята,че това е по програмата на Анонимни Алкохолици,мога да натворя също толкова разнообразни простотии така,както и когато си пиех на воля.Това,което ме пази да не се засиля и по тая пързалка на суетата ,и нечестността е точно всекидневното действие и постоянния и честен преглед на това,което е в мен и ме кара да се чувствам некомфортно.Виждам своите недостатъци,описвам ги когато се появят,споделям ги с човек,на когото имам доверие,и който ми помага в Анонимни Алкохолици,изправям се срещу тия мои недостатъци,които се появяват,моля се те да бъдат отстранени,споделям ги със свои събратя и продължавам.
В крайна сметка мястото на светците е в Рая,а аз съм все още на земята в Анонимни Алкохолици и това,което ми дава желание да продължавам е виждането,че не само аз съм така,а има и други като мен,с които мога да споделя без да се налага да се крия и да си вярвам "колко съм оздравял или колко съм велик"...
Благодарен съм,че има с кого да споделя това,което ми се случва и ви желая още 24 часа чисти и трезви!
Бъдете благословени,братя и сестрици-алкохолици!
Бъди себе си.Редактирано от stefko_aa на 25.04.12 14:18.
| |
|
|
|
Браво Стефко.
Значи винаги съм се чудил откъде намираш тези сили и време.
За АА,за цялата им програма,това да споделящ с нас и да ни бъдеш като пътеводител.
Мога смело да ти кажа че аз имам още много да израствам в гордостта и егоизма.
Тези две неща трябва да преодолея.
След два дни правя точно година откакто спрях и цигарите след алкохола.
Залъгалката ми беше ,че по-лесно ще преодолея липсата на алкохол,ако не спирам от раз цигарите.
Мисля на този 28ми април,когато е и рожденния ден на балдъзата да стана на крака към края на вечерта и да извадя една малка тортичка с една свещ само за майтап.
И да кажа на всички че съм безкрайно благодарен на оня свише че вече мога да дишам рано сутрин,а не да се давя от никотин,както и да благодаря на господ и себе си,че вече не съм близнал алкохол близо две години.
Беше доста преди тоя рожден ден последната ми бира.
Обаче тия дни констатирах ,че доста често викам на детето,очаквам от него да е като в казармата,опитвам се да го дисциплинирам все повече и повече,но се получава обратния резултат.
Не сме в много добри отношения с жена ми тия дни.
Незнам но вместо да се засили сексуалния ми апетит и полов живот,имам чувството че стана обратното.
Тежката работа,малкото време вечер,прекалено натоварената семейна и работна програма се отразиха.
Жена ми ми е доста обидена че намирам все по -малко сили и време за ласки.
А какъв наивник бях,че след като навлезнах сериозно в релсите на трезвенноста,си мислех че с времето всичко ще е цветя и рози в семейния живот.
Лъгал съм се.
Напоследък явно зависимостта се измества към тото и разните му там билетчета на късмета.
Не съм глупак и много добре знам че лесни пари няма.
Нито пък лесно падналото нещо от небето,човек го оценява правилно.
Но с оглед на тежката ми и изнурителна работа,на която за съжаление съм се уловил като удавник за сламка,имам чувството че ще лудна скоро.
Някакви фикс идеи се прокрадват,хайде сега този тираж,днес още едно билетче на къмета,сърбят ме ръцете като че ли да ида да купя поне десет и с неистова бързина да изтъркам баркода в надеждата на три поредни еднакви числа.
Опитвам се да се спирам,но напоследък преминах от импулсното пазаруване на техника към почти всекидневното купуване на томбола.
И като прибавиш и стреса ,тичането и омразната работа(която уж държа за да не пропия отново ако се сгромолясам да остана без работа ако взема че стъпя накриво и да напусна неблагоразумно)и като че ли какво друго ми остава за утеха освен тотото и томболата.
Като всеки ден горещо се моля да ми даде бог печалба за да заработя най-после сам за себе си,да направя нещо със живота си,да си взема най-после кола,да осъществя така мечтания ремонт на апартамента за което все няма пари.
ПАРИ....Знам че нищо няма да занеса на оня свят,но на тоя материалния,не ми се ще все да съм покрая а не в рая,и да се налага да живея за да работя за слава и за едната обикновенна заплатка,без бонуси.
Която колкото и да е добре за България,за Норвегия си е просто заплата нормална за живеене но само толкова.
В същото време наблюдавам предимно мерзости у шефове и колеги,и това как несправедливостта тържествува всеки един ден около мен,и бива поощрявана.
Демек дава се на кйто реално не заслужава,той бива ценяван.
Дори и да е на светлинни години от теб.
Незнам в някакъв мой конфликт съм си,относно добро и зло,справедливо и грешно.
Знам че всичко са понятия и гледни точки,но моите духовни виждания и нагласи са абсолютно несъвместими с това което очите ми виждат всеки ден около мен.
И затова си мисля че парите колкото и банално да звучи ако ми дойдат отнякъде)понеже вътрешно съм убеден че бог би трябвало да ме възнагради материално за старанията ми като цяло в последните три години,и да ме овъзмезди по някакъв начин като съдба)бих се дистанцирал от това което не обичам,бих се занимавал с това което искам и което смятам за важно като идеи и призвание,и бих се опитал да бъда един по-добър шеф ,отколкото моите сега които ни изпиват бавно соса всеки ден.
Но знам че сценария които искам е научна фантастика,но нали знаеш НАДЕЖДАТА УМИРА ПОСЛЕДНА,и ме сърбят ръцете да получа най-после отплата и късмета за които си мисля че съм заслужил,за да излезна с високо вдигната глава,и с нещо подплатено като милион два да речем.
Но колкото повече задуваш парите(понеже никога не съм бил особен материалист),те повече се отдръпват от теб.
Не е ли куриозно,първия билет който изтеглих за първи път на томбола в живота си и беше печеливш.
С него купих два,после още един,и така почти всеки ден по един билет купувам вече две седмици подред,обаче все на косъм се разминавам от големите печалби.
Знам че парите щастие и любов не дават,но в този свят не плащаш сметките с божия любов.
Гадно място е света в който живеем,аз само исках малко светлина и надежда в тунела.
Но днес отново продължавам борбата за насъщния.
ПОтново сме дръпнати с жена ми един към друг,прекалено малко съм се сещал за ласки,отново ще препускам по задачи след малко..и си мисля че ме обхваща фикс манията за това колко неща наведнъж би решил един милион норвежки крони например.
Тук реално нищо не са.Една кола,един ремонт и ги няма.
Но нали знаеш ние българите не обичаме да сме сляпи роби на банките.
Щеше ми се да ми бъдат парите за колата като награда от провидението за ада през който преминах през последните години
Но се замислям все повече има ли божия спаведливост,на съдбата там,на провидението,или всичко са празни приказки,и това провидение дава с кола винаги на хора на които не трябва,а ние борещите се добри по сърце и душа хора изживяваме ада всекидневно на неправдата и борбата за къшея през целия си живот.
Или всичко е закона на джунглата,който превари,той свари.
С нахалство ,към прогрес.
Но не съм от тези категории.Затова явно тотото никога не идва,нито пък птичето каца на рамото докато търкам бар кода на лотарийния билет.
Всичко е създадено явно да ни изсмуква и материално,и психологически и душевно.
Изобщо не писах за алкохола в този пост,но и той има скрит смисъл.
Явно липсата му в вените ми,ме кара да изпадам в зависимости.
Като в един клип Addiction King на шведската банда Entombed.
Даже се поздравихме с вокалиста накрая ,понеже е половин македонец,и полавихме на българо-шведско,македонски.
И ми каза след като се прегърнахме той зад заграждението на цсената,аз от другата страна,че всичко си отива,но важното е да останеш себе си,и да живвеш и вярваш в това което си.
Това ми каза Ларс-Горан Петров.
Извиняващ за прекалените лирични отклонения ,бих се радвал да ми пишеш пък и други,как да преборя тези манийки за печалби,пазарене,пиенето на доста кафе на ден,и как да преборя стреса на сухия алкохолизъм.
Имах много добър период на релакс,източни книги,увлечения по тези неща и ню ейдж музиката.
Като че ли всичко беше толкова добре,че чак съмнително добре да му се ненадяваш,и изведнъж започнах със заместители-зависимости.
Кое ли ще бъде следващото???
Дано не влезна някой ден на щурм в някоя банка и да претръскам сейфовете.
Дай някакви насоки Стефко,отдавна си тук,стар и патил член си на форума.
Шапка ти свалям за усилията ти и вътрешната сила.
Ше ми се и аз да бях още по-силен.
Благодаря ви че ми изчетохте ненормално дългия пост и излиянията ми.
.....and the grass grows by itself-Basho
| |
|
|
|
На един мой приятел от бг баща му разправяше-
Знаеш ли какъв е шанса да спечелиш джакпота от тотото?
Да боядисаш една сламка в синьо или червено и като я пуснеш от единия край на града от водоема,да влезне точно в твоята чешма
Просто малко да разведря обстановката.
Просто господ ми е дал повече може би от материалното,любовта и близостта на близките ми,непиенето и промяната ми.
То кола ще си взема накрая,ще се заробваме към банките,пък пари за болната ми баба и за бг,Йок!
И ние имаме живот.
Пропих преди години от много стрес(алкохолика винаги има извинения),но да искам може би отплата и овъзмездяване от бог колко много съм заслужил,и да ме е яд че тези търтеите винаги са едни гърди напред(моите шефове,костюмарите,хората на тънките тарикатски длъжности,писарушките)а свестните хора работят и заради другите които ги мързи.
Толкова много негативна енергия ми създават.
Нямам сили вече да се боря с вятърни мелници,да говоря и доказвам на никой нищо.
Правя каквото трябва да става каквото ще!Но без алкохол и цигари!!!
И да се насявам един ден дано съдбата ме оощри по някакъв начин.
Не съм лаком,колкото ми даде,но да е достатъчно за да бъда независим от експоататорите.
Ако ударя от милион нагоре честно заклевам се в най-святото което имам и в което вярвам,ще започна веднага бизнес,и ще се старая да бъда шефа и работодателя който да бъде за пример,изряден и справедлив,защото тенденцията гадни работодатели и подтисници управлява и царува в този свят.
Поне във форума мога да си кажа всичко на воля.
Тук те ги няма да ми казват че много съм бил говорил и недоволствам.
Не им искам тяхното,искам бог да ми даде шанс с кеш в джоба за да бъда това което би трябвало да е всеки достоен човек.
Не бих преживял ада на удоволствията ,разгула,страстта и бохемството още веднъж.
Този път съм му ударил мрежата и съм му заковал пироните завинаги.
Дано бог да е достатъчно милостив към мен,за да видя по-бели дни занапред.
и по-безоблачно бъдеще.
.....and the grass grows by itself-Basho
| |
|
|
|
Здравей,финтрол.
Винаги съм искал да имам пари-много пари и постоянно завиждах на хората,които имат наистина доста пари.Също така смятах,че хората,които ходят по пазари и продават разни неща са някакви скапаняци или малоумници,докато аз в същото това време просто само си говорех,мрънках,казвах си те колко са тъпи да се занимават с простотии,а за тия дето имаха вече милиони-че са късметлии,а аз просто съм тотално прецакан от Бог.Имам едни съседи,които продаваха култивирани печурки свое производство на една масичка в края на пазара,а по-късно станаха собственици на хлебозавод;едни други продаваха на пазара в Димитровград какво ли не,а сега от години си имат свое фотографско студио и явно и двете семейства са доста добре като цяло.Не искам да им се ровя в живота-просто споделям какво съм си мислел,как това желание да имам много и много нарастваше с годините,как си оставаше само едно просто желание без никакъв шанс за реализация и как моето пиене ставаше все по-зле и по-зле,докато стана така,че жена ми просто си събра нещата и изчезна от дома,вземайки децата със себе си.Нищо ново и непознато като сценарий от филмите за алкохолизма,като дори сега все повече осъзнавам,че това е било най-доброто за жена ми,за децата ни и също така и за мен самия.След развода пиех вече на умиране,защото просто нямаше вече за какво да живея-пиех,спирах за кратко и после продължавах да се опитвам да живея в този НАПЪЛНО НЕСПРАВЕДЛИВ,НЕЧЕСТЕН И ЕГОИСТИЧЕН СВЯТ,като разбира се по никакъв начин дори и за миг не можех да допусна,че причината за това мое постоянно нещастие е в самия мен,а не в каквото и да е,или в когото и да е извън мене.
Доста години на пиене и не пиене,и на всякакви опити да спра да пия и да живея без дрога и алкохол ми бяха необходими за да стигна до ИЗХОДА,който имах невероятния ШАНС да открия в Анонимни Алкохолици.Там имах възможност да видя,че не съм като другите нормално пиещи хора,и че никога няма да мога да пия като другите,но най-вече осъзнах,че проблема не ми е в алкохола,а съм болен от една душевна,умствена и физическа болест наречена алкохолизъм.Оказа се,че самото ми спиране на пиенето е наистина важно,но съдейки от своя опит с безбройните спирания и почвания на наливането ми с алкохол,едва на четвъртата си трезва година без алкохол в АА осъзнах защо наистина нямам проблем с алкохола-колкото и парадоксално да ми изглеждаше като факт.Като се върна назад през годините съвсем ясно виждам,че като пиех наистина си създавах доста проблеми,но истинския проблем наставаше точно след като отрезнеех от поредното си напиване и едва сега(отново в Анонимни Алкохолици) видях защо е така.Когато първоначално започнах да пия,аз исках да съм смел,приказлив,част от компанията и изобщо -да съм част от Живота,и въпреки,че винаги се напивах, аз просто не можех да живея без своето "лекарство",което накрая щеше да ми вземе и самия живот.В последните ми пиянски години когато не пиех,и което бе доста рядко,аз бях изпълнен със всякакви страхове,неприязън,омраза към всеки и всичко,не знаех защо е така и след поредното спиране на алкохола последвано от доста яки напъни да остана трезвен и обикновено с помощта на психо-хапове,отново се запивах.Оказа се,че тази душевна и умствена болест си е работела в мен,без значение дали пиех или не,като го осъзнах едва около Нова Година-че каквото и да се случва с мен,или около мен,което ме кара да се дразня,да се страхувам,да недоволствам, истинската причина за това е точно вътре в мен.И дори и да променя целия свят,дори всички и всичко да е така,както "на мен ми се иска",аз отново няма да бъда спокоен,защото Алкохолизма е в мен,а проблемите-извън мен и освен това "това,което ми се иска се оказваше,че то никога не е това,което на мене ми се иска"...
Всичките други зависимости-от хора,от хазарт,от секс,от ядене,от работа,от хорското одобрение са просто една част от алкохолизма и ако не се оправя душевно и умствено,нямам никакъв шанс да живея добре-без значение с алкохол,или без алкохол.
В Анонимни Алкохолици открих единствения за мен начин да живея живот свободен от алкохол,но също така-и без алкохол,действайки по простичката програма за възстановянане от алкохолизъм-Дванадесет Стъпки-Дванадесет Традиции на Анонимни Алкохолици.
Ще се радвам за теб,ако ми пишеш на писмо по е-мейла или на лична в дира,за да се чуем и да поговорим.
Бъдете здрави и трезви,братя и сестри-алкита,и Бог да е с вас!
П.П. Като става дума за много пари и отговорности,има една проста приказка:
"На бодлива крава,Бог рога не дава"...
Бъди себе си.
| |
|
| 
|
|
