Обичам човек с алкохолна зависимост... Или по-точно обичах... Вече не знам точно - след надеждите, лъжите и разочарованията всъщност не знам. Наистина не знам.

Предприемаме огромна крачка заедно - излизаме на квартира... Работим и двамата - всъщност проблемът му не пречи на работата, за ангажименти умее да се мобилизира (предимство на свободната му професия). Предимството на моята пък е 8-часовият работен ден и минималното желание и намерение да бъда контрольор и пъдар дали ще има бутилки вкъщи - ако има "вкъщи". Договорът за наем е сключен, квартирата е страхотна, времето, което ни остава отделно е 2 седмици... Някъде в проблемите обаче аз угаснах... Тази вечер след 2 неуспешни опита за спиране с медикаментозната подкрепа на диазепама и малки пробиви, той пак говори несвързано, почти нечленоразделно. Поредното напиване и поредната депресия. Май е само на бира (спря водката няколко месеца след като тръгна с мен), а след поддържането на ниски количества бира има нисък толеранс. Затова са несвързаните обяснения за него и мен, ту в първо, ту в трето лице... "Тя ме кара да се чувствам страхотно" - това всъщност съм аз... Сякаш говоря с чужд човек по телефона... Някой, на когото се опитвам да извадя още думи от устата, ако мога да разбера какво става (а причина всъщност няма, причината е голямата промяна и страхът да не ме загуби... което съм казала, че ще стане при ново пропиване... което по чудо не стана на 2 пъти досега... или съм съзависима, но не много... или съзнавам пропастта пред него, ако си тръгна... или тежестта някой да те обича и да ти вярва прекалено много, че няма да го оставиш въпреки пороците... а не е така...) Сърцето ми вече не трепва... Рева... За човека, за Приятеля, но не за любовта... Любовта свърши. Ще сме съквартиранти и приятели може би. Не знам докога. Прекрасен човек, ум, и приключенец. Пътуващи и избухващи заедно в радостни сбирки с приятели. Прекрасен секс, можем го... Докато желанието ми умря... Последният път беше механично. Да, присъствието му ме радва, топлото тяло, прегръщащите ръце и биреното коремче за намачкване. Но желанието припламва и се губи - някъде в поредното разочарование, поредната болка и разтресени нерви през годината ни заедно, шокът от 2-3 вечери болезнена комбинация на хапче диазепам и малко алкохол, довели моменти на депресия и горчиви думи; самонадеяни спирания и почвания на лекарства (моментите разредиха, но не престанаха). Думите горчат, но не ме обиждат; носят безнадеждност... Ставам "поредната кучка, която ще го зареже"... Предишните две искам да ги убия, но това няма да върне душата и живеца. Прекалено разкъсан от отровни женски нарциси и прекалено боящ се от отхвърляне, търсещ близост и огъващ се от изисквания. Дано не бях твърде строга... Уплашен от бъдещето, уплашен да не ме загуби... и правещ точно това, което да ме накара да си отида. Наследих руини на човек, който още не може да се изгради наново... "Прегарянето" на отдадения в помагащата професия, търсенето на смисъл извън себе си, туширането на семейните проблеми, незачитането на собствените нужди - и верният приятел Алкохол. Бягство във "велики каузи" - а кой, по дяволите е спасявал света преди да се родиш, приятелю?! Май си е бил все така огромен, шарен, смислен или не - опръскан с кръв, пот и сълзи през повечето време, откакто съществува... Няма да спре, ако нас ни няма, но не е същият, ако не сме себе си и страдаме...

Къде се загуби по Пътя, Приятелю? Търсиш смисъла в безумно прибързани искания за деца (безумно плашещи отначало и уж осъзнати, станали безумно привлекателни после)... Не, още нямаме, може и аз да не мога, а може и той, не сме опитвали... Няма да правя нещастни деца, достатъчно добре знам какво е. Дете на разведени от конфликтно семейство и алкохолик - неочаквано добра комбинация. Е, сплавта се оказа чуплива... А смисълът е в теб, макар да си го удавил в отрова. Смисълът си ти! Може би има Бог, а може би няма - не бих отрязала крилете ти, ако търсиш надеждата в Него, но ти се луташ като пеперуда около лампа, объркан, несвикнал да бъде щастлив... Той иска да обичаш другите като себе си, а ти не умееш да възлюбиш единственото, което винаги ще имаш и живота като най-ценен дар...

"Какво научи от мен?" попитах го. "Да бъда силен със себе си, но ти не ми го даде..." каза той. Кога алкохолът е като "серум на истината"? Не ставам за психолог, май... Не знам кой колко вреди - дали провалените взаимоотношения, отворили портата към алкохола или тези неоправдани надежди. Властна ли бях? Прекалено силна не се оказах, колкото и да стоях - страх ме е какво ще стане, ако се срутя и падна - няма да има кой да стои срещу вятъра... "Ти си последната ми любов." Тези думи ме плашат. Всички прекрасни огромни слова преди тях ме окриляха, докато им вярвах... Сега сме изправени пред промени, но огънят гасне в мен... Вия срещу тъмнината, а в гърдите ми има буца сол, не сърце. Той искаше аз да съм стожерът му, а сам е приведена тъжна върба...

Знам, че не четеш тук, но прости ми!

Редактирано от shewerewolf на 30.03.12 23:44.

shewerewolf ,повече или по малко всяка алкохолна история си е вид шизофрения.Обаче да знаеш че има надежда и изход от тежката ситуация,но единствено когато болния разбере че има проблем и той е ГОЛЯМ,и тогава желанието му да се спаси става по силно от желанието му да пие.Приятеля ти може да се спаси от тежката ситуация,но не заради тебе или който и да е било друг,а заради себе си.

Знае, че има проблем, диагностициран е, опитвал е да спре доста пъти, повечето - без лекарска помощ, но с назначени за случая лекарства (отскоро - и диазепам, с отлични резултати за 2 седмици, последвани от илюзията "нищо няма да ми стане от 1 бира")... Но не цени себе си - всъщност е съзависим към хора с проблеми, с които е работил служебно, а такива са присъствали и в личния му живот (по-осезателно една неуравновесена жена), което донякъде предизвиква силни емоции и депресия. Не цени и не обича достатъчно себе си, за да го направи докрай, а компенсира ниското самочувствие със стремежа да помага на хората... Всъщност има доста (даже повечето) от чертите на съзависимите както са описани в "Никога вече съзависим" на Мелъди Бийти (книгата взех за себе си). Освен медикаменти, определено му трябва психотерапия, приятелите май не се справихме достатъчно с разбирането, обсъждането и подкрепата - има кътчета в душата, където може да надникне само специалист...
Днес беше по-тежко (всъщност не помня толкова тежко състояние даже и с водка, а от тогава знам 3-4, и то отдавна), затова и говоренето беше несвързано... Вдигам ръце като партньор, ще го мисля като приятел...

Редактирано от shewerewolf на 31.03.12 02:56.

цитат: отскоро - и диазепам, с отлични резултати за 2 седмици, последвани от илюзията "нищо няма да ми стане от 1 бира




Знаеш ,алкохолизма е болест на ума,а пиенето е следствие и заради тази игра на ума се оказва толкова трудно лечението.Той вероятно подценява проблема си,както и всеки един алкохолно зависим го прави,а ти не си,и няма да бъдеш в състояние да му помогнеш както и никой друг на тази земя.Единстено той сам може да си помогне,да се мотивира и да започне борбата която трае един цял живот,иначе е"кауза пердута".

Повечето от нас, тук пишещите, ще ти го кажат. Ще ти го кажа и аз. Знам само един начин, може да има и други, но аз знам само този. Анонимни алкохолици. Сбирки. Програма. Най-горе има закована тема със сбирките по градове и скайп-сбирките. Можеш да го информираш, че има такова нещо като АА. Но решението да поеме по този път е само негово.
Нито ти, нито приятелите, нито диазепама, нито психотерапевтите могат да помогнат. Уви. Знам колко ти е тежко. Болестта е гадна. Прогресираща, смъртоносна.
Наскоро гледах един филм "Когато любовта не е достатъчна". Разказва за алкохолизма на Бил У. - основателят на АА и за страданията и борбата на жена му. Това е една двойка, успяла да преодолее зловещия проблем и дала опит, сила и надежда на още милиони двойки да заживеят отново нормален живот.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

цитат:Не цени и не обича достатъчно себе си, за да го направи докрай, а компенсира ниското самочувствие със стремежа да помага на хората.



Класика в жанра,

терапията ако въобще се реши да я прави променя точно това а именно начина на мислене, да си прости сам на себе си и да заобича онова уплашено дете което все още живее някъде дълбоко вътре в него,да подобри себеуважението си, и да не е нужно да се обляга на тази патерица (алкохола) за да се справя със житейските си проблеми.Защото оправданията защо пие са милиони,и са родени от "болния"му начин на мислене.И пак казвам всичко зависи единствено от него и само от него,всичко останало,заплахи с напускане или следене и изхвърляне на алкохола,ама заради брат сестра майка или жена деца,и т.н не работи и е обречено на провал.

Да, всеки нови това уплашено хлапе в себе си, но неговото е болно от страх. И професионалните успехи просто не могат да заглушат това... Има някакви заключени нива в подсъзнанието, до които не иска да достигне и не иска да допусне никой там, ключът е заровен дълбоко... Може би специалист ще успее, не знам.

Вече знам. Вечерта, през която започнах темата, е завършила със сблъсък с мебели и натъртване или счупване, днес би трябвало да отиде на лекар, ако поеме тази отговорност за себе си, разбира се. Предисторията (гарнирана със свръхемоционални изблици през седмицата) се оказа поредното непиене на обичайните невролептици... Без симсъл, без причина. Близките ударихме на камък. Само очаквам следващата лоша новина и следващото разочарование, нямам му доверие за нищо. Дадох най-доброто от себе си в тази връзка, повече не ми остана...

И аз съм такова хлапе, болно от страх, което не може да живее в този твърде студен, огромен, плашещ свят...
Много точно е определението, болно от страх хлапе, такава съм и аз, и това е присъщо на алкохолика.
Много години вървях след професионалните успехи, като тайно се надявах чрез тях да преодолея страховете, неудовлетвореността, безсмислието, душевната празнота и липсата на обич в душата ми, ала не успях.
Съв

Здравей и от мен.Да знаеш като ти чета писанията,все едно се виждам себе си като говориш за приятеля си,а ти ми изглеждаш на моята жена и съпруга която неистово се бореше с мен.Тази нощ сънувах кошмарен сън.В съня си се бях напил и пропушил отново(вече повече от година и половина не съм близнал и скоро ще стане година откакто не пуша)и в съня ми жена ми ме зарязваше и казваше че това е края.Аз бях опустошен,ревах в съня си,гоних я и я умолявах...незнам като се събудихме жена ми закъсня за работа ,и двамата не чухме алармата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите