Инвентаризация от 11 март / Взаимопомощ / Алкохолно зависими

Вчера изчетох доста от инвентаризациите си, имам да чета още 43, бях скапан, легнах си сутринта в 7 и станах в 11, по едно време ме събуди ........... В такива моменти като съм сънен въобще не мога да реагирам както трябва, пита ме какво правя дали ще идвам на сбирка в ............, казах му, че спя в момента и няма да идвам, а той ми вика, какво става да не си дал на душата?
Казах му, че после ще се чуем, като станах се сетих за него и се ядосах, но ми мина. И днес пак се сетих, и го завъртях в главата си.
Не се вижда въобще на какво прилича, ако може реално да се види трябва да се трепе, да еба това кюфте, и си подава ръката пак с дланта на долу, да еба тоз галош, преди време се обади да съобщи, че започва да пие, и ни пожела да пием по една студена вода, а вчера ми изцепва това с душата, все едно стискам зъби като стоя в АА и се мъча.
Засяга ми самооценката като ме принизява мисли си, че е по умен от мен, че аз тъпанара стоя в тва АА само да доказвам на ей такива чукундури като него, че може да се остане трезвен, всъщност не знам какво си мисли, но съвсем явно си ме принизява тъпото копеле, усран и упикан обаче отворил една голяма уста.
Засяга ми амбициите да се възстановя и да ме харесват хората и да ме уважават.
Засягат ми се и връзките, като си го въртя в главата как ще говоря нормално с хората, нали ще видят, че нещо не в ред с мен и ще ме избягват, ще видят, че съм на настроения.
Засяга ми се и сигурността мога наистина да взема да се напия, заради тва тъпо копеле.
Грешката ми е, че се връзвам на нов човек, какво очаквам да говори и как очаквам да се държи? Нали е алкохолик който не се лекува, не може да дойде в АА и да прилича на Брат Пит и да е с моя благ характер и освен това да е скромен. Дрънкал много ами да дрънка, какво ми пречи на мен, целта ми не бива да е да му сложа тиксо на устата, а да му помогна ако мога. И какво толкова е казал. Даде ли на душата? ме попита.
Грешката ми е, че зад всяка дума която ми кажат очаквам лична заплаха, човека може просто да искал да се намира на приказка, от къде да зная дали нарочно го е казал, с точно определена цел.
Грешката ми е, че си мисля, че всички хора са като мен, аз понякога казвам неща които са насочени към друг човек с цел да го направя смешен, и някой като реагира подобно на мен и решавам, че прави точно това което правя и аз с определени хора които ме дразнят, (с другите се държа нормално).
Какво трябва да направя?
Да предприема действия за това да не влагам скрит смисъл в това което казвам, уж майтап, но крайната цел е да нахраня звяра, да се почуствам повече от човека с когото говоря, а той да се почувства тъп. И като съм такъв егоманяк как мога да приема, че другите нямат предвид това което аз бих вложил в смисъла на нещата, нали изхождам изцяло от собствената си гледна точка. И как да не очаквам някой да ми се присмее като го правя постоянно с хората(не всички разбира се, само тези които ме дразнят).
Другото което мога да направя е да продължа да се държа по същият начин, като се опитам да приема, че и хората могат да се държат както си искат, ще помисля за предприемане на действия по този въпрос.
Всъщност дори Бог да промени характера ми да не влагам никакъв скрит смисъл в нещата което се старая да правя, то хората пак няма да се променят, те ще си говорят каквото си искат и дори тогава когато съм променил начина си на мислене и моите възприятия на информацията ще се променят, но тогава може да ме дразни някой друг с нещо друго което прави или казва. Тоест най важното над което върху което трябва да работя е да приема, че хората говорят, че аз мога да променя много малко от държанието им към мен.
Изцяло трябва да насоча усилията си в промяна на собственият си характер, не на хорският, няма как да ги управлявам хората, аз трябва да се нагодя към света, не да очаквам света да се нагоди към мен.
Недостатъците ми:
Егоизъм не спирам да си мисля само за собственият гъз, момчето ми се обажда да ме чуе и пита дали ще ходя на сбирка, а аз съм се вкопчил в това да внимавам да не ми каже нещо на въпреки, толкова много мисля за себе си, че се е превърнало в мания, не допущам така никой до себе си, така никога няма да позволя на някой да ме опознае или аз него.
Егоцентризъм аз съм в центъра на тази вселена и никой няма право да ме принизява, по какъвто и да било начин.
Нечестност каквото и да казвам и правя накрая се оказва все някой друг виновен за това, че аз не мога да приема хората такива каквито са и за това, че съм болен от алкохолизъм. Само нещо да ми докривее и някой друг е виновен. В случая ....... какво ми е виновен, че аз бях крив като се обади, бях и сънен и не реагирах подходящо като ми се обади, а аз не мога да си позволя да не реагирам правилно, трябва да съм перфектен, иначе какво ще си помисли за мен, никой няма право явно да си мисли за мен нещо което аз не искам той да си мисли за мен, в случая, че той е по умен от мен. Единият вариант е да промия всички мозъци на този свят, а другият е да позволя на Бог да ме промени.
Страх ме е да не би хората да не вземат да не ме оценят правилно, защото съм свикнал когато ме оценят правилно да се чувствам добре, а когато ме оценят зле зле. Тоест основният ми проблем идва от това, че се влияя от мнението на хората, те определят настроенията ми, но това, че се влияя от тяхното мнение идва от моят невероятен егоцентризъм, цял живот съм се опитвал да им докажа на тях, че съм повече от тях, градях си самооценката по изкуствен начин, всичко е било за пред хората, на тях да им докажа кой съм, на себе си защо да го правя, няма смисъл защото никога в живота си явно не съм се харесвал истински за да си доказвам на себе си каквото и да било. Иначе съм вярвал, че съм най щастливият човек на този свят, докато хората ме харесваха и правеха това което исках от тях да правят за да мога аз да бъда ОК. От малък не съм се оценял такъв какъвто съм, по скоро не съм приемал някои мои черти на характера, като съм ги приемал за слабости. Много ми бяха високи изискванията към мен, и успях да ги спазвам само по изкуствен начин като правех така, че хората да ме харесват, дори хора които не харесвах много много. Това се превърна в моя зависимост от хорското мнение, сега хората управляват живота ми без дори да са край ме, дори в гардероба да се скрия пак го правят, но виждам, че започва да им става все по трудно благодарение на хората в АА, на спонсора ми и на Бог, но не на последно място.

Господи помогни ми да бъда толерантен, състрадателен и търпелив към моите събратя ...................., ти знаеш кое е най доброто за тях помогни им Господи и помогни и на мен да ги приема такива каквито ти си пожелал да бъдат, покажи ми господи как мога да им помогна, помогни ми да не ги осъждам господи, не искам аз да съм техният съдия, ако решиш използвай ме за да им помогнеш. Помогни ми да предприема действия за промяна в отношението си към тях, ти ми кажи какво да направя господи. Направи така, че да не се изказвам на сбирка с цел да влияя на някого някак си освен ако не е да му помогна, помогни ми да не се държа зле с тях днес. Помогни ми днес да не занимавам с техните недостатъци, а да успея да ги погледна с твоите очи, помогни ми да обичам хората за да мога искрено да им помагам и да съм от полза за Теб и тях. Предпази ме от гняв господи, нека бъде твоята воля, а не моята.
Амин.