На моменти сякаш цял свят е против мен.

Как няма цял свят да е против тебе като си тръгнал срещу целия свят, стига настройва хората против себе си, вземи и сподели както си споделил истината тоя път какво точно се случва с тебе, че виж някой духовен недорасляк може да се окаже че е като тебе или може да ти каже нещо което да ти помогне или ти да му помогнеш без да искаш като кажеш истината. Стига си преигравал ти съвършен няма да станеш.

Заклех се в АА.
В паметта на майка ви.
Че ще бъда съвсем различен човек от баща ми,че искам да бъда за пример.
Нямам право на провал.

Ти да не си робот ве, нямал право на провал, той имал силна воля, другите нямат, особено баща ти няма. Ясно ми е какво е да те отгледа алкохолик и да се напъваш да не бъдеш като него, ама така не става. Не познавам човек който не греши, ти да не да си решил да си безгрешен. С воля няма да стане и без воля пак не става, пък ако ти се получи до някъде няма да е честно спрямо тебе и спрямо другите хора защото това няма да си ти, това ще е това което ти се иска да те виждат другите хора, и като знаеш, че е така ще се чувстваш различен и ще се самосъжаляваш или ще се гневиш на другите или ще се страхуваш аве филма го знаеш. Това ли искаш? Да живееш в лъжа ли? С напъване няма да стане, става с пускане на контрола ( и не само), щото болестта използва силните ти страни ги превръща в свое оръжие, целият характер на човека е нейно оръжие. Но алкохолика се заблуждава, че другите са му виновни, света, българия, духовниците, политиците, майка му, баща му и накрая той самия за нищо не става............................

Така е.
Ще пусна контрола.

Където има воля,там има и начин!
TEMPORE NIHIL SANAT!!!

Не пия.
Това е най-важното.
Не съм се запил.
Няма смисъл с никой да се карам.
Никой не можеш да промениш.

Където има воля,там има и начин!
TEMPORE NIHIL SANAT!!!

Това, че не пиеш е най- важното.
Под влияние на алкохола нещата са несравнимо по- зле както психически така и физически за теб.

Има три типа / като цяло/ деца на алкохолици - първите развиват страх от алкохола и никога не докосват алкохол. Обикновено това си отношение го изискват и от другите.
Вторите- започват да пият по малко или еднократно в големи дози и съотватно си мислят, че алкохолът не им влияе така както на родителите им. Накрая стигат до положение на зависимост и от тук положението им е по- сложно от на останалите. Поне до сега никой не отрича наследственото предразположение към зависимости и наследствената реакция към алкохола и не само към него.
Третия тип е най- опасен защото се основава на "какъв бащата - такъв и сина" и на "какво е писано". Такива деца вървят по стъпките на родителите си дори да разбират, че са обречени.

Аз също си казвах и казвам и съм убедена, че никога няма да бъда като баща ми. Същото се отнася и за сина ми.

Никой не можеш да промениш.
Това не е вя,но Всеки се променя и обикновено към по- лошо Ти също се променяш. Друг е въпросът, че не се променя в посоката в която ти искаш. Постоянният контрол е вреден и за двете страни, но без контрола и незащитаване на интересите ти също. Някъде има граница и тя е различни за всеки. Границата за всеки трябва да е там където не вреди на него.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да,така е.
Аз цъм от втория,да не кажа от третия тип.
Знаех че ми вреди,че е грешно да бъда като баща си..незнаех как да се променя.
Дойде момента в който това,за промяната ми го показа жена ми.
Та нима исках да уморя жена си,както баща ми умори и вкара в гроба майка ми?
Така че дойде часа на РАЗПЛАТАТА И ИСТИНАТА.
Дойде времето в което не можех повече никога да бъда предишния.
С помоща на АА,и себе си.
Никой не ме завлече в АА насила.
Сам го пожелах.
След време си повярвах,че мога и сам.
За първи път в живота си осъзнах че сам съм роб или господар.
Твърде дълго робувах на мрачната си страна и алкохола.
Незнам..може и да не съм типичен алкохолик,понеже проявих силна воля и спрях.
Но баща ми беше страшен алкохолик,и умря от тридневен запои.
Понеже беше на път да му ампутират краката от възпаления тромбофлебит.
Имал е незарастващи рани и на двата крака.
Затова като видя за първи път внука си,е знаел че е за последно.
Бил си го е решил,да свърши преди триона в болницата.
Да не се остави да стане окастрен зеленчук.
За някои е страхливост самоубийството,за други безпримерна смелост.
Но вследствие тридневен запой и над 6,7 литра твърд алкохол и няколко пакета цигари направи инсулт.
Паднал в една кръчма и си разбил главата.
Два дни по-късно,след категоричния му отказ за болници и линейки..свърши.
3 седмици по-късно след като видя внука си на една годинка,за първи и последен път.
Сина ми няма никакви спомени от дядо си.
Имам на една касета ВХС около два часа от прощъпулника и кръщенето на малкия,там е виждал дядо си.
Подпухнал,черен от алкохол,със торби под очите.
Пътник..за оня свят.
След смъртта му...бавно се промених.
Уплаших се,че и аз ще свърша безславно като него.
Отиде си с хиляди левове вересии по кръчмите.
Нищо не съм плащал.
Все повтаряше че като умре човек,му умират вересиите.
Да..но каква репутация оставя за сина си.
Как хората гледат днес на сина му..това е въпроса.
Аз искам детето ми да не го е срам от мен един ден,да се гордее с баща си.
Понеже аз нямах особенни поводи за гордост,с такъв баща.
Които имаше златни ръце и 7 разряд в повечето дисциплини в стрителството.
Ама имаше и златни уста,10 разряд за пиене на скоросмъртница и всякакъв твърд алкохол.
За него бирата и виното бяха безалкохолни.

Където има воля,там има и начин!
TEMPORE NIHIL SANAT!!!