Здравейте всички! Колко невъзпитано и нетактично общество сме, разбрах едва след като спрях да пия. Имам предвид реакциите в общия случай на моя отказ да приема предложен ми алкохол. Омръзна ми непрекъснато да се обяснявам пред познати и още по-лошо - пред непознати хора как така не искам даже да опитам еди какво си. Сигурна съм, че всеки в този форум се е сблъсквал с този не точно "проблем", но с тази неловка ситуация. И ми се ще да споделите вашия опит как, с какви точно думи най-ефективно, без да обидим отсрещната страна и без да ставаме излишно много център на внимание да отклоним поканата за чашка. Убедих се на собствен гръб, че най-простото и най-вярното "Не, благодаря, алкохолик съм", не е за препоръчване да се употребява в България. Ако с тези думи откажа алкохол на служебно парти, например, на другия ден ще съм уволнена (повод все ще се намери, но причината ще е болестта ми и, повярвайте, това не са напразни опасения). Наскоро родната ми майка каза нещо ужасно. Подготвяхме парти за рождения й ден и тя рече: "Довечера гостите ми ще те питат защо не пиеш, но да знаеш, че предпочитам да им казваш, че си проститутка, отколкото алкохоличка". Оказа се, че краткото "Не пия" също не върши работа, хората продължават да настояват (че бирата не е алкохол, че виното е домашно, че на такъв празник е грехота да не се чукнеш и прочее). Най-често казвам, че съм развила алергия към алкохола. Следват подробни разпити как точно се изприщвам и къде (чудесен разговор за маса!) Та, питам и ще се радвам на всеки даден акъл, вие как отказвате когато настойчиво ви предлагат алкохол?

- Да идем да сръбнем по едничко за добре дошъл, г-н бирник!

- Да му опънем по чашка, г-н Гущеров!

- По едно коняченце с лимонче така... много е питателно преди обяд...

А той, човекът, се бори със съвестта си, калява си волята и се противопоставя енергично.

- Не мога, вика, братя, не пия! Съжалявам, вика, но от пеленак не съм слагал такива неща в устата си. Не, вика, че убеждението ми е такова, а просто на просто организъм. Извинявам се, но не мога. Съжалявам. Виж, ако чак пък толкова настоявате, едно локумче мога да взема.

- Дай един локум на госта бе!

- И от мене един, но по-голям да е!

С колата съм / или налага се по-късно да карам/.
На антибиотици съм.
Уморена съм, а ме чака и работа през нощта
Ако са много настоятелни, а знам какво е да са много настоятелни давам да ми сипят вино в чашата казвам наздраве с всички и поднасям към устата без да пия. Така или иначе никой не те гледа отпила ли си или не, щото са заети с първата голяма важна глътка. Общо взето най-настоятелни са хората, които са решили да се отрежат.
И все такива тъпотии.
Ако не ми е до любезнечене казвам по-рязко: "Не, благодаря" или "Не ми се пие" без обяснения. И да се получи лека неловкост ще е до след първата чаша и после вече никой не те закача.
Като цяло не мисля, че някой специално е седнал да ми брои чашите или хапките, та ако се увлечеш от общото настроение, на никой не му пука пиеш ли или не, пушиш ли, тъпчеш ли се и въобще.

Ти си жена доколкото разбирам,аз познавам много жени които не пият и няма никакъв проблем с това.Като са настоятелни обаче,казваш им че имаш здравословен проблем(което си е истина) и си спряла изцяло пиенето на алкохол бил той и бира вино и т.н.
ПС тъй като искаш съвет,избягвай такива компании за известен период,помага.

Майка ми никога не е пила, но досега не съм чул да има проблеми с предлаган алкохол. При положение, че е член на голяма фамилия, в която алкохолът участва във всяко едно събитие.

Струва ми се, че само алкохолиците го имаме това алиби, че всички пият и голям зор ни е да отказваме. Всъщност в такива случаи очевидно алкохолът ни липсва. Излиза, че непиенето и стоенето сух е подвиг, който всички следят и за който всички трябва да се грижат. И съответно - ще бъдат отговорни ако се напия. Защото аз имах доброто желание да не пия, но навсякъде ме карат да пия и не щат да приемат отказ. Дори и най-близките ми. Друг е въпросът какво търся на места, в които се пие. Ако нямам основателна причина да бъда там. Защото бях на сватби, на кръщенета, на рождени дни, на празници, на които нямаше как да не бъда - никой не се занимаваше с мен, като не се чудех как да покажа, че не пия.
Освен това на никой мой близък не си играя да се обяснявам, че съм алкохолик и какво точно значи. Камо ли на майка ми и на баща ми. Само това им трябва. За тях има значение единствено това, че не пия. Как и защо го правя - си е моя лична работа. Споделям едниствено с хора, за които имам голяма доза увереност, че са алкохолици. Иначе няма голям смисъл да се правя на много велик. В такива случаи съм усещал, че нещо искам да се изкарам голяма работа.
Аз съм алкохолик и не пия. Хахаха. Голяма съм работа. То е много трудна задача. Особено в България. Колко съм специален. Вижте ме. И оттука нататък много внимавайте да не ми размахвате чаши около мене, защото ще бъдете виновни за моето запиване.
Друга една ситуация по този въпрос - ако се остане на непиенето само, болестта си прогресира. Ако непиенето е усилие, ако непиенето зависи от други хора - много е опасно. Това е нелекуван алкохолизъм.
Тук е една от основните заблуди, която дълбоко е забита в предубедените и клиширани наши мозъци - че непиенето решава проблема с алкохолизма.
Да, ама аз съм алкохолик не защото пия, а пия, защото съм алкохолик.
И ако не се заема с възстановяването си от болестта, то ще има да откривам наново чайника.

Има едно много готино цитатче в Голямата книга за алкохоликът, който не пие и си мисли, че си е решил проблема:

„Понякога някой тежък пияч, който в момента не пие, казва:
„Алкохолът въобще не ми липсва. Чувствам се по-добре. Работя по-
добре. Живея по-добре." Като бивши проблемни пиячи ние се усмихвахме
на подобни изявления. Знаем, че нашият приятел е като малко момченце,
което си подсвирква в тъмнината, за да прогони страха. Той сам се
заблуждава. Дълбоко в себе си би дал всичко, за да може да гаврътне
пет-шест чашки, без да трябва да носи последствията. След известно
време отново ще опита старата игра, защото без алкохола се чувства
нещастен. Не може да си представи живота без алкохол. Някой ден няма
да е в състояние да си представи живота както с алкохол, така и без
него. Тогава ще опознае самотата, както много малко хора я познават.
Ще се намери на ръба на пропастта. Ще поиска краят му да дойде."

Здравей и от мен.Незнам какво да ти кажа.Откакто спрях да пия,поне старите ми авери и дружки в България когато си ходим летата го приеха все едно вече не съм същия човек.Нищо никой не казва кой знае какво когато всички се наливат по реките,палатки и вили касто сме ходили с тях,но в очите им някакси усещам един вид или съжаление,или неразбиране на моето непиене...незнам.Пробвали са се да ми тикат чаши ,бири и шишета.И аз съм се чувствувал неловко доста пъти.Но решей че ако поразглася насам натам че си имам проблем,пък най-вече и заради здравето не пия понеже съм на лекарства ,може би ще разберат.Знам че би ме разбрал човек който е в моето положение,само той би ме приел безрезервно и без упреци,чудене и насмешка.Наистина в бг си е цяло геройство да оповестиш на всеослушание че не искаш да свършиш и ти като баща си,както и да подметнеш че и хората които ти се чудят защо не пиеш,може би и те са в кюша с мен,но не го осъзнават.Казах им,не че не мога да пия,обаче мярката ми е до насиране,познавате ме всички,така че ще се въздържа,без само едно,две или само една лека биричка..пък и семейството ми и разбирателството в него е на първо място.Няма да забравя след като разказах на тъста си без угризения за преживелиците ми със АА и мъките които преживях докато осъзная че съм алкохолик и преодолея срама от това..той ми каза това което не те убива ,те прави по-силно,и щом алкохола контролира теб,значи не ти трябва изобщо.В разговорите с него запомних думите му...БЪДИ ГОСПОДАР НА СТРАСТИТЕ СИ,НЕ РОБ!Което ти пречи,не му бъди роб,и унищожи това което те разрушава.Бавно си върнах лека полека живота и доверието на близките си.Ето утре съм на концерт на яка шведска банда-Амон Амарт.Знам на такива места винаги бирата и пиенето са се леели като вода,но аз въпреки че вече си взех билети за три концерта,си повтарям почти всеки ден сега преди първия концерт,че отивам заради музиката,да изпия една,две,три БЕЗАЛКОХОЛНИ бири,понеже съм с колата(а такава изобщо нямам,но пък кой ли и знае)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

хората, никога не си спирал да пиеш като смок

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

наистина , в много нетактично общество живеем . Не мога да ги разбера що за хора са , щом не могат да приемат правото на избор на някой към напитки и храни . Какво ги човърка тези , непрекъснато да задават въпроси свързани с нежеланието на други хора за пиене ?
И то особено сред хора , които твърдят , че са по-интелигентни , "интелигентното" им любопитство не се задоволява преди да са ти разнищили тотално поведението , включително , отказът от алкохол .
На мен ми е трудно да отказвам , но много се дразня , когато настояват да им дам отговор , защо се въздържам от пиене.

Често ми се е случвало това, но истината е, че ние самите си преекспонираме нещата, защото си знаем проблема и ни се струва, че всички ни гледат и коментират как така не пием, нещо като "гузен негонен бяга". Осъзнах, че всъщност никой не се интересува дали пия или не пия. Просто съм попадала в компании, които знаят че пия и се чудят защо сега не е така, аз примерно и мога да ям, но не винаги искам да ям и това не е проблем нито за мен, нито за тях. Но алкохолизма ми натяга нещата и ми се струва как ме гледат, ако не пия. Ако се случи да настояват си казвам истината за мен сега - пия лекарства за високо кръвно и ми е противопоказен алкохола. Може и да излъжа, че пия антибиотик например, но в друг момент със същата компания, пак антибиотик не става...така че аз специално си казвам нещата както са, имам здравословен проблем. Но в повечето случаи, не мисля че се налага да давам обяснения, които ме затормозяват.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Имах вчера такъв случай на ресторант. След като си поръчах за аперитив кока кола и дори се чукнах за наздраве с нея отказах и виното за вечерята ме попитаха хората, с които бях. Ама въобще ли не пиеш вино. И аз казах, че не пия понеже съм на диета. А диетата е вярно, пнеже не ям мазнини заради здравословното си състояние имам камъни в жлъчката. А тя детата ти и алкохол ли забранява, не си ли пекалено строга към себе си. Казах а не и се усмихнах без да се впускам в обяснения. И след това даже единия каза, а да алкохола е много калоричен, понякога го подценяваме в диетите. И така не ме занивамава много това на масата. Не съм с очилата, които ми казват а те нарочно те разпитват, а те са нетактични. А беше така преди да работя по АА Програмата. Като вчера една приятелка обажда се една клиентка и иска час и като и дава тя за следващата седмица , казва А да ти работиш само до 4.30. И моята приятелка чува с очилата които е надянала

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите