Чух за един експеримент, който ми направи впечатление. Опитни мишки. Така подреждат нещата, че центърът на удоволствието в мозъка на мишока да бъде стимулиран от електрически заряди. Да му прави кеф. Мишката сама предизвиква дразненето на центъра, като се научава да влиза в някаква кутийка. Нещо подобно.
Какво се случва? Мишката, като научи този номер, прави само и единствено това. Прави си кефа. Нито яде, нито пие вода, нито се чифтосва. Прави си кефа, докато умре.
По-интересното обаче – в един момент й спират тока. Тя се пробва и пробва пак да предизвика удоволствието, обаче няма. След известно време на непрестанни опити загрява, че далаверата е приключила. И тогава какво прави? Не се връща обратно в социалната сфера. Не започва да яде, не пие вода и не се чифтосва. Ляга на дъното на клетката и не мърда. Умира от липса на вода и храна след няколко дена.
Това точно съвпада с моят алкохолизъм. Не можех да си представя да живея без ефекта от алкохола. Когато се опитах да го направя – за няколко дена светът ставаше отвратително сив. Чудех се къде да се скрия, как ще понеса това отчаяние, безсмислие и безцелие. Хората бяха гадни, живота беше гаден, нищо нямаше никакъв смисъл.
Откъде да знам тогава, че съм алкохолик. Дори и на приказки да съм го допускал, то изобщо нямах представа какво означава алкохолизмът. Свързвах го с пиене. Спира се пиенето и нещата се подреждат. Така си мислех. И опитвах и опитвах да спра да пия.
Дори това не можех да направя за повече от четиридесет и пет дни. Просто не загрявах защо започвам да пия отново. Нали бях решил твърдо и завинаги? Аз ли съм най-големият малоумник на света? Четиридесет и пет дни беше максималният срок, за който бях спирал да пия. И това се случва в продължение на почти девет години. Девет години се опитвах да се науча да пия. Не беше възможно да живея без да пия, защото лягах на центъра на клетката и нищо не ме интересуваше. Невъзможно беше да живея без алкохол. Все още не беше станало невъзможно да живея с алкохол. Но нещата се развиваха. Болестта се развиваше.
Най-често започвах да пия още същият ден, в който се заклевах, че няма повече да пия. След което, около обяд, вратът ми се гипсираше, гърбът ми ставаше на бетон, главата почваше да ми боли, всеки шум и поглед започваше да ме дразни. Затова решавах да изпия една водка. За отпускане. Аз нямах проблеми с алкохола. Каквото и да си мислех, че означава да имам проблеми с алкохола. Просто ползвах алкохола за отпускане. Очевидно беше, че ако ми се разрешат останалите проблеми, то няма да има нужда да пия. Гениално! И пиех само една водка. След което продължавах, защото нищо лошо не ми ставаше от тази една водка. Пиех втора. И след втората не виждах да ми вреди. Абе защо ми дойде на ума да спирам за цял живот. Много по-добре се оказва да пия само по две. Защо изобщо да не пия? След двете обаче следваха още две и накрая на сутринта се събуждах в същото разкъсвано от вина, угризения и ужас състояние. Какво става бе? Аз съм уникален тъпанар.
Пак решавах наново. Първоначалните ми решения бяха само с цел да се успокои жената, с която живеех. След време наистина решавах, че искам да спра да пия. Искам наистина. Обаче как се живее одървен от страх, зор, нерви и безсмислие? Айде само днеска, да си пийна само една водка. И въртележката се завърташе отново. Не можех да разбера защо така се получава. Защо не можех да спра след тази една водка.
Тогава за първи път попаднах на информация за АА. И тази информация ми дойде много на място. Получих отговор на въпросът, защо не мога да спра след първата чаша. Този отговор съвпадаше. И не беше отговор, който някой го измислил и го предлага като теория. Този отговор съвпадаше с живота на всеки един алкохолик. Всеки един споделяше за себе си, че тялото му очевидно реагира на алкохола по различен начин. И след първата чаша не може да спре да пие. Колкото и да иска да спре да пие.
Набарах ключа за палатката. Казах си – няма да надигам първата чаша само за днес. Сега вече като знаех какво се получава след първата чаша, просто няма да надигам първата чаша. Не можело да се науча да пия. Няма начин. Трябва днеска да не пия. Това ме изпълни с ентусиазъм и решителност. Сега, когато вече знаех за какво става въпрос, можех да продължа напред. Просто няма да пия. И като не пия – постепенно животът ми ще се подреди. Така мислех. Другата информация от Анонимни алкохолици не ме интересуваше. Не виждах смисъл стриктно да следвам някакви програми, да се моля на Господ, да ходя на сбирки. Просто няма да пия.
Речено-сторено. Първите около два месеца бях много ентусиазиран. Започвах нов живот. Имаше цветове, слънце, надежда. Обаче след много кратко време нещата се влошиха. Всичко си оставаше същото, ако не и по-лошо. Защото преди можех за малко да се изключа, а сега не се изключваш. Трябваше да понасям тази сивота, безсмислие, безперспективност, гадост, мръсотия. Трябваше да ги понасям с невъоръжено съзнание. Не можех да си почина, не можех да се изключа, не можех да си махна главата и да изпадна в безсъзнание. Нищо не се променяше. Променяше се, но към по-лошо. Не можех вече да говоря с хората. Криех се, буквално зад фикуса. Не ми се ставаше за работа. Не ми се излизаше навън. Не можех дори да се движа.
И тогава си казах – вероятно съм луд. Това не е алкохолизъм. Ако бях алкохолик – то нещата щяха да се оправят. Нали не пия? Откъде обаче бях решил, че знам какво е алкохолизъм? Откъде обаче бях решил, че след като не пия, нещата ще се оправят? Изпаднах в положението на мишока, който стои в центъра на клетката и умира. Нямах никакво желание за живот. И бях сигурен, че не съм като другите. Те са спрели да пият и се чувстват добре. Аз не съм като тях. Аз спрях да пия и се почувствах още по-зле. Изобщо и не предполагах, че именно това е алкохолизмът. Че той си действа на сухо по същата поцедура. Отнема желанието за живот, възможностите за живот. Алкохолът ми е служел доста време, за да ми лекува алкохолизма. За да ме прави способен да си почина, да работя, да се радвам, да се изключа, да бъда част от този свят. И когато вече не действаше по този начин – какво ми остана? Как исках да се върна обратно на осемнадесет, когато алкохолът действаше чудодейно за мен. Свързваше ме с хората. Караше ме да бъда центъра на забавленията. Можех да обичам хората, да говоря с тях, да бъда смел и да се забавлявам. Това беше изчезнало. Но още по-гадно – като спрях алкохолът, се оказа невъзможно да живея без него. Невъзможно да живея по този начин. Затовя бях убеден, че не съм алкохолик, а съм луд. Не допусках, че това си е в реда на нещата. Не допусках, че точно това е алкохолизмът. Душевна болест, която не съвпада с веществото алкохол. Липсата на веществото алкохол не лекува болестта. Но аз не бях като другите. Добре, че пак се опитах да проверя какво става в АА. За всеки случай. И ми се разкри този път. Всичко съвпадаше. Истинските алкохолици бяха точно като мен. Истинските алкохолици нямаха друг избор, освен да се отдадат на Програмата за възстяновяване от алкохолизъм. Защото алкохолизмът ги убиваше и на сухо и отнемаше всяка радост. Също не си представях, че ще мога да живея някакъв жалък живот на стискане на зъби и пиене на хапчета. Защо да не пия алкохол, когато ще се гърча като маймуна. По-добре да умирам.
Обаче не се наложи. Разбрах, че има хора като мене. Че те са предприели Програмата за възстановяване от болестта алкохолизъм, така както е изложена в книгата Анонимни алкохолици. И водеха живот, за който дори не бях мечтал. Поисках това и за мен. Помолих възстановен алкохолик да ми покаже какво да предприема и го предприех. Имам дългове за връщане на човека, който ми предаде посланието за възстановяване и на хората, които направиха възможно то да стигне до мен. Пиша това за хората, които си мислят, че са различни, за хората които не могат да живеят без алкохол, за хората, които са спрели да пият и нещата са станали по-зле. Не сте единствени и уникални. Може би някой ще се разпознае. Ако да – то ние знаем решението на вашият проблем.
Слушах много изказвания на хора, които са ходили по пет, седем, десет, двадесет години на сбирки и не са пили. И са се побърквали, самоубивали, тормозили. Защото са изпадали в същата заблуда, че като не пият - нещата ще се оправят. Обаче тази душевна болест не се оправя с непиене. Възстановяването от болестта алкохолизъм става чрез предприемането на Програмата за възстановяване, която може да се окаже, че дори на сбирки на АА никой да няма представа от нея.
Доста зловещо, но някои работи трябва да се кажат, защото са на живот и смърт.

Оня ден си купувах витамини. След мене в аптеката се появи един познат събрат. Беше трезв. Изчаках наоколо, макар да предполагах какво ще си купува. Подаде парите. Аптекарят попита: „Два ли?“ Не се питаха какъв асортимент. Етанол. Неслучайно се продава безакцизно по аптеките. Това е лекарството срещу алкохолизма. Продължават да го търсят из световните лаборатории и чат-пат из пресата и нета се появява сензационно заглавие от сорта на: „Откриха гена на алкохолизма!!!???“ „Намериха лек против алкохолизма. На любителят на чашката ще му се гади неудържимо при поемането на повече от 50 грама от огнената вода. Май.“ „Руски учени заловили около Байконур извънземна бактерия, която причинява неудържим сърбеж зад лявото ухо, при прием на твърди напитки. Бакхус победен!“ „Американски професор лекува алкохолизъм и наркомания за два дена и срещу само 30 000 долара. Намаления за редовни клиенти.“ „Кудзу и суджук – на ракията напук.“ „Родопска билка в спиртна тинктура отказва завинаги тежкият пияч“ „Ревия на таблетки отказва упоритите пияници завинаги“ „Предлагаме нескъсваеми въжета, за да се вържете към парното“ „Мъж с радиатор на гърба краде бидон с мастика“.
Лекарството против алкохолизма отдавна е открито. То се нарича алкохол. Проблемът е, че в един момент самото лекарство катализира прогресията на болестния процес. Мога да говоря и много модерно. Вместо мърсол, мога да употребя „назален секрет“. Както преди си мислех, че колкото по-модерни думи зазубря, то това ме имунизира срещу алкохолизъм. Ако изобщо имах някаква бегла представа какво е това алкохолизмът. Знам. Знам. Колко хора съм чувал да казват – отдавна съм признал, че съм алкохолик. Знам, че съм алкохолик. Обаче как може да се признае нещо, за което нямаш никаква представа какво е. Знам. Все едно да зазубря отговора на задачите по математика и да ме приемат в Сорбоната. Няма да ме питат как точно съм стигнал до тези отговори. Просто ги знам. Ще спра да пия. Как не се бях сетил по-рано. Просто не съм поискал, не съм спрял. Изненадка. Болестта алкохолизъм не се интересува, че болният е спрял да пие. Това не е достатъчно за възстановяване. Ако беше така, то дизинтерията щеше да се лекува чрез бетониране на сфинктера. Няма дефекация – няма проблеми.
Малко се отклоних от случката. Събратът си купи две спиртчета. Навънка го извиках и го попитах дали ме помни кой съм. Наш общ познат, който е възстановен алкохолик, по-подробно е говорил с него. Човекът се сети кой съм и първите думи бяха - „АААААААА, аз не съм като вас. Не пия като вас.“ Да бе. Обаче ние не пием. Намерили сме начин да не пием. Той - „Аз ако си намеря работа, няма да пия.“ Мойто аз се сещам, че майка му беше казала как от почти 20 години не работи. Вероятно това няма нищо общо с пиенето. Както и да е. Тази сутрин отивам в парка както обикновено и го срещам точно в седем да надзърта в кошовете. Измърмори ми някакво оправдание, макар изобщо и да не го питах да не би да си е изхвърлил по погрешка чековата книжка в кофата за боклук, че сега да си я издирва.
Мисля си – абе той дали се е родил по този начин? Дали се е родил в точката, в която да ходи да си купува етанол от аптеката и да проверява какво има по контейнерите? Да не би пък да е почнал да пие по малко? Защо и в момента твърди, че не пие като нас, че не бил като нас, че нямало нужда да идва при нас и да прави каквото правим, защото няма проблеми с алкохола? Какво ще значи да има проблеми с алкохола? Всъщност много е правилно това, че нямам проблеми с алкохола. Нямам никакви проблеми с алкохола. Болен съм от алкохолизъм. Все едно някой болен от малария да твърди, че има проблеми с тена. Не можел да се изпече както трябва, а от две седмици е по плажа. Ами яж моркови, мажи се с кокосово масло и се завържи за някое чеверме между 12 и 16 часа пред пети пост. Спасителят да те върти равномерно. Ще ти се оправи тена и няма да имаш повече проблеми с нездравословния си външен вид.
Преди няколко дни пък срещам друг един събрат, с който говорих за първи път преди около пет години. През тези пет години се възстановявах и доста хора видях да се възстановяват. Той не беше като нас. Преди няколко месеца го срещнах. Просеше. А последната ни среща разправя, преди да го питам: „Пия по малко. Вече пия по малко.“ Отговарям му, че от това по-хубаво няма. Някой да се научи да пие като джентълмен. Досега науката не е успявала, но той е първият случай. Тениската му беше кирлива около врата. Зъбите – заминали. Мизерна история. Обаче успял да се научи да пие по малко. По негови уверения. Без никой да го пита.
Благодарен съм за желанието да положа необходимите усилия, които ме задържаха трезв ден след ден и направиха възможно да бъде променен живота ми. Анонимни алкохолици е нещо уникално и Програмата за възстановяване също. Искрено съветвам всеки един непредубеден човек сам да си даде шанса и да си направи един експеримент за няколко месеца. Да опита. После сам да прецени, когато има база за сравнение. Естествено, че предложението ми не е отправено към паранормалните индивиди, които знаят нещата, без дори да са ги видяли, камо ли да са ги опитали как работят. Имам имейл на профила. С радост и кеф ще отговора на всеки, който ми пише.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

06.04.2012

Мисъл за деня

Алкохолиците имат проблеми с личността. Те пият, за да избягат от живота, за да неутрализират чувството на самота или малоценност, или защото заради вътрешен емоционален конфликт не могат да се пригодят към живота. Алкохолиците не могат да спрат да пият, освен ако не намерят начин да да разрешат проблемите си с личността. Ето защо да се продължава с пиенето не решава нищо. Ето защо даването на обещание обикновено не работи. Проблемът ми с личността решавал ли се е някога с пиене или обещание?

Вчера след една година трезвост се реших да кажа какво мисля и да си отстоя мнението си. Казаха ми че съм нахална. Не са свикнали да ме виждата такава. Аз винаги съм била нечестна и мила. Сега съм нахална. Но това ми върши по добра работа. Когато съм нечестна и мила избухам в себе си и пия. получава се взривоопасната смес от която изниква проблема с личността. Аз съм нахална, но се показвам мила. не ми стиска. Искам да ме обичат. Вчера за пръв път видях, че ме обичат и когато съм нахална. Моля се във важните моменти в живота ми също да бъда нахална и да си отстоявам мението без страх. Страх от да не ме харесат.
Ако всеки се замисли колко напред щеше да бъде ако на трезво можеше да бъде нахален.
Пожелавам още 24 трезви ценни часа.

Тази сутрин ми се завъртя из главата нещо от сорта за кефа от вкуса на алкохола. Как често при разговори със събратя съм чувал как някой пиел, защото му било вкусно. С мезета, табиети, едикаквиси маркови питиета. И изобщо, ама хич, ама въобще, не ставало въпрос да пие, защото нямал избор. Изобщо не пиел на гладно. Изобщо не се сещал за алкохол. Изобщо и въобще можел да спре да пие, когато си поиска. Утре. След Нова година. След Васильовден. След Ивановден. Чакай да мине Трифонзарезан. След Осми март. След Гергьовден. След Великден. Наесен. След Димитровден. След празниците. От Новатагодина. Съвпадения с мене. И аз така можех са спра, стига да поисках. Просто сега не искам. Не че не мога.
Като ми се завъртя в главата връзката между вкус и алкохол и се заредиха верига спомени. Защото помня още времената, когато ако кажеш на някой „Снимай ме с телефона”, ще си докараш комплексна психолого-психиатрична експертиза.
В нашето село имаше един израз: „Пий колкут тий сладку”. Чувал съм го многократно. По мой адрес и по адрес на други хора.
Какви спомени ми се завъртяха покрай този израз.
Имам спомени и съм живял що-годе съзнателно по време, когато пърлехме прасетата на трап с ардъч /хвойна/. Дава много градус. Иначе после ядеш свински бузи с бакембарди. Тогава още имаше истинска зима. Ставаше се истински по-тъмно и малко след като заколехме прасето, и малко преди да почнем съществената работа около него, се пиеше греяна ракия в джезве. После се режеше кръст на гръдната кост на прасето, посипваше се със сол, изрязваше се корема, чистеха се червата, правеше се кървавицата и т.н. Накрая се сядаше вътре на топло, около масата, пиеше се и се разправяха всяка година едни и същи истории. Бях влюбен в това от дете.
В тези времена имаше много сватби и се правеха на площада на центъра, под чардаци от брезент. Под чардаците имаше трибуна за оркестъра. Перпендикулярно на нея се разполагаха три дълги реда маси. А на всеки ред маси се падаха по два реда пейки. Масите се облепваха в бяла амбалажна хартия, която се захващаше с кабъри. Извън чардака вряха поне три казана с курбан.
В селото почти всички сме роднини, тъй че рядко да не съм присъствал на някоя сватба. Селата бяха многолюдни. Тогава булката все още не хвърляше букет или жартиера, а червена ябълка от втория етаж на майкината си къща. Девера носеше червен везан байряк с чимшир на върха, а кръстника го калесваха с ракия.
Помня много пиене. От малък съм сред пиещи хора. Нормално пиещи и ненормално пиещи. Деветдесет и пет процента, от пиещите, които съм виждал, са нормално пиещи. Имам непосредствени наблюдения и спомени. Много събирания, много празненства, много веселби.
На мене лично са ми правили три курбана за здраве, в три поредни години. На 15 август – Богородица. Хвана дикиш след двадесет години, че на тази дата спрях да пия. Обличане от кръстниците. Бал. Новобранска. Ами на брачедите? Чичо ми на около тридесет годишна възраст се хвалеше, че участвал в петстотин курбана. От тогава датират първите му проблеми с панкреаса. По мои наблюдения, той е тежък пияч, но не и алкохолик. Много сборове, по села, градове и паланки. Кръщенета, водосвети, освещавания, чевермета, дУшино /задушено агнешко в казан запечатан с тесто и положено върху лозови пръчки/, прасенца на фурна, коктейли, новигодини, юбилеи, дискотеки,
Пил съм в най-разнообразни компании, на най-разнообразни места, по най-разнообразни поводи, с най-разнообразни човеци. Освен официалните събития, съм минал покрай студентските компании на най-любимият ми брачет /осем години по-голям от мен/, после покрай гимназиалните и студентски компании на брат ми /четири години по-голям от мен/, после покрай моите летни, гимназиални, казармени и студентски компании. Пил съм с хамали, физици, цигани, професори, метъли, адвокати, истински шофьори и т.н.
За казани, производство, тунел-мискет, шира, джибри, преварки, рандеман, градус, лангер и мускатова, няма да навлизам в подробности.
Пил съм маркови питиета, фалшиви питиета, тридесет годишни ракии, естествени вина, всякакви бири, текили, менти, вермути, ромове, коняци, водки и какво ли не.
Много се отнесох и забравих за какво бях седнал да пиша.
Вкусът. Пий колкут тий сладку. Това съм го чувал да го насочват много пъти към мен. Много пъти към хора, които пият като мен. Никога не се насочва към хора, които си пият колкото им е сладко. Деветдесет и пет процента от пиещите. Разбирам ги и ги разбирам, че не ме разбират. Самият аз съм си мечтал да пия колкото мий сладку. Да пия с кеф. Контролирано. Да мога само да се наслаждавам на ефекта – лекота, смелост, вдъхновение, въодушевление, енергия, радост, любов към всички. Този ефект, в който се влюбих, защото ме направи друг човек. Свободен.
След няколко години пиене се опитвах отново и отново да докарам този ефект. След тези няколко чашки, които виждах другите да пият безнаказано. Макар уж да признавах, че алкохолът ми вреди, то не можех изобщо да си представя да живея без този ефект, без алкохола. Опитвах пак, но се провалях.
Какъв ти вкус – безброй пъти съм натиквал алкохолът направо в гърлото си и там съм го затискал все едно с юмрук да слезе надолу в корема. Целият ми организъм се съпротивлява единодушно и се опитва да го изхвърли навънка, но аз упражнявах цялата сила на волята си да го вкарам там и да го задържа. Да стои. Нямал съм воля. Айде де. Само невежите могат да си въобразяват, че съм пил от липса на воля. Пил съм, поради силната си воля. И липсата си на избор.
Липса на избор. Това означава точно каквото го пише – липса на избор. Нямах избор, макар да мислех, че имам избор. Отвращавах се от вкуса, тялото ми не го приемаше и въпреки това не можех да функционирам без алкохол. Парадоксално. Само един алкохолик може да разбере тази дилема – не можех повече да живея с алкохол, но не можех да живея и без алкохол. Какви вкусове, какви пет лева. Досега не съм видял някой алкохолик да вземе да се сети, че сокът от грейпфрут гали небцето и изпълва тялото с витамини, та да почне да се налива до откат. Без да може да спре. Иначе съм виждал маса хора, които пият с кеф. Наслаждават се на алкохола и могат да контролират изпитото количество. Едновременно и двете – наслаждават се и контролират без усилие. Без дори да се замислят.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

От няколко седмици набарах едни много хубави ягоди на пазара. С аромат на диви. Първоначално си купувах по килограм. След това три пъти си купувах направо по една касетка. Редовен клиент съм и после връщам амбалажа.
Последният път не можах да ги изям достатъчно бързо и се завъдиха мънички мушички. Дрозофили. Викам си - имам проблеми с мушичките. Една сладурана ми казва - нямаш проблеми с дрозофилите, а имаш проблеми с хигиената.
Не виждаш ли мушиците. Тя - виждам ги, но айде тръгни да ги гониш и да ги трепеш? Мушиците са следствие от ферментацията на ягодите. Като нямаш плодове да ферментират, няма да имаш и мушици. Следователно проблемите ти са от друго естество. Дрозфилите са само последица.
Брееее. То и аз уж логик и обяснявам надълго и нашироко на тема - Нерде алкохол, нерде алкохолизъм. Пък не мога да видя очевидното.
Няма ги дрозофилите. Никакви ги няма. И в един момент се появяват. Когато се появи някой залежал плод и отнякъде се пръкват дрозофилите. Тази сутрин разсъждавах как може такова нещо. Къде стоят, къде се въдят. Къде чакат да загние нещо, че се появяват моменталически. И после като няма ферментиращи плодове - и дрозофилите никакви ги няма.

Алкохолът е симптом. Причините и условията са други - алкохолизъм. И това съвсем не означава, че алкохолът не причинява проблеми. Причинява огромни проблеми на алкохолика. Но не алкохолът е причината за пиенето на алкохол. Не алкохолът е причината за алкохолизма. Алкохолизма е причината за пиенето на алкохола. Съвсем естествено е един алкохолик да има проблеми с алкохола, да е зависим към алкохола, каквото и да значи това. Но не само.

Причини и следствия. Преди време срещнах един събрат, който постъпи на лечение за пореден път.
Питах го: "Какво стана този път?"
Той: "Уволниха ме и се запих."
Аз: "Уволниха те и се запи или се запи и те уволниха?"
Той ми се разсърди, естествено.
Причини и следствия.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от ALONE911 на 19.06.14 12:02.

А защо не реши проблемите си вместо да се гърчиш без алкохол?
Алкохолът не решава проблемите само ги задълбочава/ известна мисъл/, а без алкохол се очертават прекалено ясно и ти трябва да ги решиш. Това не е алкохолизъм, а слабост която може да се тушира не само с алкохол, а и с наркотици. Ти защо избра алкохола? Защото има точно определено въздействие както много други психоактивни вещества., а и чисто физическо въздействие.

Кой е този който ти е обяснил, че като спреш да пиеш и невидима пръчица ще оправи проблемите ти?
А, забравих, че на първата сбирка един като теб се опита да ми обясни това, по- точно обратното. Явно, имам инстинкт за самосъхранение и хора като теб най- малкото / ще спестя думата/.

Още нещо - да не пиша в другата тема. Гледай да си преповториш някои от 12 стъпки, че определено отново си започнал да издишаш.
Уверявам те, че много от "сухите" алкохолици са далеч по- нормални от психически зависимите.
Плюс това по- добре е да си "луд" отколкото "алкохолик" по твоите разбирания. Поне на първите им личи.

Чета и в много моменти виждам себе си преди да спра алкохола,и мои събратя които продължават да го играят този филм.И тук си задавам въпроса защо един събрат си е мазохист или никога не е направил първа стъпка?между другото съм му благодарен че чрез него видях себе си преди година.Последният път ме попита:Какво става,защо пак се запих?Отговорих му:Защото си алкохолик,но и нищо не правиш за да не се запиеш.Няма как аз да ходя вместо теб на сбирки,да правя програма вместо теб,да контактувам с себеподобни вместо теб,да бъда честен вместо теб,да се изказвам,да спра да пия вместо теб.........Аз го познавам от 1 година-за тази година се е запивал 6 пътя-последният път беше защото имал много хубав ден,предния жена му го ядосала,по предния ходил на банкет и т.н.
А същевременно ми казва всеки път е по кофти положението.Нищо не мога да направя за него освен да се моля да го пожелае и той някога.

Алкохолът не решава проблемите само ги задълбочава/ известна мисъл/, а без алкохол се очертават прекалено ясно и ти трябва да ги решиш.

Всичко това е така, Алоне, но тези умни неща ги съобразяваме сега - на трезва глава. Когато си вътре в джаза, хич не ти е до философски размишления. Имаш нужда от 200 грама в 7 сутринта и точка. А сега малко приличаме на оцелели от корабокрушение, които седят на брега и спорят как бе, джанъм, се проби тоя кораб...

Историята с ягодите на Алкажа се надявам да я прочетат хора, които влизат в този форум с надеждата да си обяснят защо пият. Много точна метафора.

Редактирано от memi2011 на 19.06.14 14:45.

То и аз имах нужда, но за щастие все още вечер, но определено от алкохол.
Да, чувствах се добре с него дълъг период от време додето разбрах, че не мога без него.

За щастие не бях си задълбочила проблемите, но след време си ужасих, ако бях продължила така как щях да посрещна следващите.

Нещастие е да се родиш в семейство на алкохолик, но твърде ясна картина за бъдещето.
Ще се въздържа да напиша какво мисля, но аз не успях да простя на баща ми. Колкото повече години минават все повече не мога. Просто не намирам нещо за което да се хвана. Най- лошото е, че повечето деца са на същото мнение независимо по кой път са вървели.
А сега малко приличаме на оцелели от корабокрушение, които седят на брега и спорят как бе, джанъм, се проби тоя кораб...
Това е добре. Как се проби този кораб и защо част не оцеляха.

Как се проби кораба?