Наистина при мен е нужно чудо да стане ,че да се възстановя,имам нужда да вярвам ,че има някой по висш от мен който може да ме измъкне от това положението.Не знам как се казва Бог от наблюденията ми като малък стигнах до заключението ,че не съществува,не че много съм разсъждавал над въпроса,но мисля че бях сигурен във това,просто умът ми не можеше да побере нещо като безграничната власт на църквата по онези времена,мислех си ,че тия свещенници до един са дволични педерасти,чиито единствено желание е да манипулират хората,за да живеят на готово без грам труд.Също тока си мислех,че Бог са го измислили пак хората поради същата причина ,манипулация,и да имам на какво да се усланят в тежки житейски моменти.Ако Бог го има защо едни му викат Исус други Аллах трети еди как си и всеки ревностно защитава своята позиция,че се е стигало чак до религиозни войни,колко ли хора са умрели в такива каузи,защо Бог го е позволявал това,не е ли един всъщност за всички,или са множество Богове които си гледат кино отгоре както едно време са гледали гладиаторите по сцените в Рим.Не си ли играе Бог на някаква електронна игра всъщност.Такива бяха разсъжденията ми за Него и даже се присмивах на хората които са вярвали в него,и им разправях моите теории,не знам каква е била целта ми сигурно да се правя на интересен,не вярвам умишлено да съм искал да им разклатя вярата.Няма да забравя вторият ми баща една вечер когато вече бях на легло от лудостта си,дойде седна на леглото до мен и ми каза,само Бог може да ти помогне искаше човека да ми каже нещо повече,но той е човек наистина без грам самочуствие,измъчван постоянно от комплекси за малоценност,не помня в живота си да е казал на някого и една единствена обида наистина не го е правил,представям си какво мисли за себе си сигурно се ненавижда,а поставя другите на пиедестал,най тактичният човек когото познавам.Продължавам да се убеждавам,че нищо не изглежда такова каквото всъщност е,има ли изобщо човек без маска дълбоко се съмнявам.Не се опита да ме убеди ,че Бог съществува,но май искаше да ми каже,че благодарение на вярата в Него е жив и има семейство и дори се смее понякога от сърце.Но аз бях пълен с предубеждения и не давах дума да се издума за Бог,вярвах във науката искрено и се надявах,че един ден ще се открие лек за депресия ,биполярно афективно разтройство,страхова невроза,шизофрения и тнт,даже в отчаянието си бях решил,че ще се оставя в някоя научна лаборатория да си правят експерименти с мен,да изпробват хапчета да ми оперират мозъка каквото си поискат само да открият лек за хората които са с ментални увреждания.Имаше само едно условие щях да се подпиша,че могат да правят каквото искат със мен,само ако ми усигурят АЛКОХОЛ подслон и па малко храна,докато трае експеримента.И даже щях да им давам акъл за това кое как да го правят защото явно не им е много ясно щом до сега не са открили начина,хората продължават да се побъркват и да мрат като мухи.Че да се върна на баща ми,той до онзи момент не си беше позволил да ми даде съвет изобщо през целият ми съзнателен съвет,но тогава ми сподели за Бог.А аз тъй като много го уважавам ми казах,че се радвам,че на него му помага вярата,и че не искам да говоря на тази тема,спомням си ,че ме беше страх да не разклатя неговата вяра.
Трябваше да бъда размазан за да се обърна към последният вариан АА(3 години след като разбрах ,че съм алкохолик)и там постепенно да започна да откривам Бог такъв какъвто е в моите представи.Вярвам ,че съществува върховен интелект който върши чудеса,ПРИ УСЛОВИЕ ,ЧЕ ГО ПОТЪРСЯ и пожелая помощта му,вярвам,че един ден ще ми върне зравият разум нацяло,вярвам,че си има основателна причина,че го прави постепенно,а не на мига както се получаваше с алкохола който беше моят Бог в продължение на дълги години.Наистина за всичко се обръщах към него,той разрешаваше и най неразрешимият проблем,истинска магия,каква заблуда само хем осъзнавах какво причинява алкохола на хората,виждах ги към края вече на своя път как обикалят като духове от кош на кош,или просят за да си купят пиене,виждах,че не само лудостта изкрива хората та нали като пият стават нормални и те,и ако не спират да пият означава,че всичко трябва да е наред и даже да се подобряват,но защо тогава стават клошари,както казва един събрат да не са се родили такива,повечето имат средно някои имат висше,имали са семейства ,деца,някои са били истински щастливи,но нещо се е случило и хоп живота им се е променил на 180 градуса,дали това е случайно?Виновни ли са ,че са станали такива?На какво растояние съм аз от тях,може наистина да се окаже една чаша в моя случай.Въпреки ,че забелязвах тези неща аз просто отказвах да отрезнея бях си добре така,добре ве човек нали виждаш на къде си тръгнал,защо не спреш,ами как да спра като знам какво ме чака.Значи ако спра зле ако не спра пак зле,какво да правя я по добре да си пия и да не му мисля.Нали всъщност целият свят и хората в него са виновни за това на какво положение съм,нали всички други са виновни,държавата е виновна,че даже свясна работа не може да се намери тук,че се налага в чужбина да работя ,че да изкарам някой лев.Не се бях замислял за това дали има вероятност проблема да идва от някакви качества на характера ми,дали наистина проблема не е в мен самия,как може Николай например да работи в прозводството за толкова малко пари и да е толкова щастлив.Сигурно е луд,това няма как да е истина.Благодарение на програмата на АА и моята висша сила(в която вярвам отскоро) открих много неподозирани неща за себе си,и най накрая проумях,че не държавата или хората в нея са виновни за това в което съм се превърнал.Пътя по който тръгнах наскоро не е лесен не искам никого да заблуждавам,но вече съм убеден,че е верният път,и най интересното е,че не съм сам има много хора които ако си счупя крака ще ме хванат под мишците и ще ме носят докато зарастне,същото ще направя и аз за тях,искрено съветвам хората които мислят ,че имат проблем подобен на нашия да не се примиряват,защото наистина имат шанса да направят наистина истинско в живота си,нещо немислимо,и може да се възстановят дори преди мен,ще се радвам дори да е така.

Дълъг пост наистина.И аз бях голям атеист,че даже и слушаш здрави дет мтъл банди със сатанински послания.Харесваше ми екстремния звук.През годините съм слушал толкова брутална музика,че просто не знам как не съм полудял.Харесва ми музиката и до днес,признавам си,може би само това остана след като спрях алкохола и цигарите,музиката от старото време.С времето се върнах на класическите групи на 70те и 80те предимно.И аз не вярвах че покрай тоталния неуспех на моите родители като семейство,има нещо добро и ценно в този свят.Гнева ми,разочарованието ми,яростта ми към това което беше в дома ми изби в писане на стихове,текстове(уж група щяхме да основаваме,първо immortal remains,после infected world) и пиене като за световно.Толкова много мъст и ярост бушуваше в мен,незнаех дали няма да полудея един ден.И аз като теб си мислих ,че има бог(ако въобще го има и не е човешка фантазия) единственно само да дава благинки на гадовете,на тези които не заслужават.Едва ли не си залепих обложката на Металика на челото-...and justice for all и ми трябваше само една пушка да тръгвам да раздавам справедливост.С годините колкото по-брутален ставаше(според мен защото всичко е само единственно и само в главите ни) живота,по-брутални и изродски банди изнамирах за слушане.И все повече увеличавах количествата алкохол.Първия сериозен удар.В казармата,откриха ми тб линфаденит и ме уволниха по болест.Отново гадния господ и съдбата ми бяха виновни,не аз и злоупотребите с алкохол пред казармата.По-късно когато докторите ме тъпчеха с Етамбутоли,Римициди и пр..аз реших че 2 години си е направо още една казарма и карцер,за да ми казват че не трябва да пия глътка алкохол и да не пуша,че има опасност от белодробна туберкулоза.След 2 години на мешавици алкохол,и хапчета(взимах хапчетата накрая с ракия,и накрая спрях хапчетата и остана ракията)започнах да се изприщвам целия.Последва един период в които трябваше да намаля сериозно увеличения ми черен дроб.След кат спрях лекарствата за дроба,вече бях в София,започнах с плахи стъпки отново с алкохола уж по малко,докато не бях в джаза само и месец и нещо след пропиването.Дойде и 2 сериозно почукване,тогава вече беше наистина сериозно.Вкараха ме в ИСУЛ с диагноза евентуален спукан апандисит и перитонит вследствие от това.Няколко дни по-късно след като 24 часа повръщах съсирена кръв през 15 мин интервали,се оказа като ме отвориха пак че е мезентриална тромбоза и всичко вътре е леш в мен.5 пъти ме отваряха общо и чистийха.За 3 седмици в реанимация свалих 17 килограма.Излязах от реанимацията като евреин след освиенциум.След това години наред диети,но не само след година и нещо,пропих наново.Ужасно ме беше страх да не умра от 100грама уиски.Не умрах.Последва двойно,няколко,после бутилка,и след един месец по-късно и пропуших.Като дойдох в държавата в която съм в момента,вече пиех и пушех сериозно.Бях забравил че само пред близо 2 години щях да умра.И спрях Синтрома,понеже една старозагорска лекарка ми каза че съм твърде млад за Синтром до живот да ме закрепяли.Но само година по-късно и направих страхотна ДВТ.Виех като куче от болки.Започнах синтрома(маревана тук) наново.Трябваше да спра цигарите и пиенето.Но едно прасе науче ли се да рие,няма отказване.Така викат по нашия край.Трябва да му се тегли ножа

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Добре е човек да знае ,че не е сам,благодаря.

Не си сам братко.Много сме и сме силни.Заедно можем!Ще успееш.!И аз всеки един ден като поглеждам бутилките в нас,които не докосвам,не защото не мога,а защото ме е страх и не искам си казвам-тава е най-добрия възможен сценарий.Да не пиеш и да нец се изкушаваш.Мисля че само в този случай страха е полезен и градиве,защото те спасява от блатото на алкохола.В другото ми се ще да съм уверен,ама не е лесно.Чувствувам се тъпчеш на едно място и нерешителен за по -генерални промени.Страх ме е да не загубя тази сигурност,макар и да е банална и гадна работата ми,не искам отново глеми сътресения сега,които могат да се случат ако взема да се хвърля напред да променям доста неща.Защото ме е страх да не пропия и пропуша отново.Но ще трябва след време след като узрея още за нещата да започна да търся нова работа,промяна на повече фронтове.За сега удържам,макар и нелесно да не пия,стискам зъби и казвам друг вариант нямам.Може би и при теб е така?

.....and the grass grows by itself-Basho