|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | >> (покажи всички)
|
|
|
Здравейте,
Доста неща изчетох в тоя клуб и реших да споделя.
Напоследък съм твърдо убедена, че съм алкохоличка. А тъпото е, че никой не ми вярва... Казах за проблема си на двете ми най-добри приятелки - отговорът от едната беше "Абе я си пий щом ти е гот и си свиркай, нищо ти няма", а другата ми каза "Не, не си алкохоличка, ти не си виждала алкохолик, ти си просто пияница и проблемът ти не е в алкохола, а в главата".
Та... пия всеки ден, и то не малко... някъде около 150-200 гр. твърдо, предимно водка. Понякога лятото пия само бира, но не мога да изпия повече от 2 бири. Пия само вечер, след 19 или по-късно. Никога не съм могла да пия през деня или не дай Боже сутрин. Пия предимно вкъщи сама, когато изляза някъде с приятели обикновено нарочно тръгвам с кола и нищо не пия или пък пия 2, максимум 3 малки водки за дълго време, ако съм без кола. Но ако не съм пила, пия като се прибера... набързо стотина грама и си лягам. Понякога, макар и много рядко, пия повече от 250, но тогава се напивам, става ми лошо, повръщам... на другия ден не искам да се сещам за алкохол и наистина не пия. Добре че тия моменти са не повече от два пъти в годината. Но това не променя нещата... Сутрин като се погледна в огледалото, ми се гади от себе си - нездрав вид, торбички под очите, гадно ми е в устата. И естествено идва доброто намерение никога повече да не пия. Но до вечерта ми минава, оправям се и пак пия. Започнах да забравям. Изпитах истински ужас, когато една приятелка ми каза какво сме говорили вечерта по телефона, а аз нямах никакъв спомен за това.
Явно не мога да съм като нормалните хора, които пият навън с компания, а сами не. Аз правя точно обратното.
Досега не съм се опитвала умишлено да не пия, сега ми е за пръв път.
Реших да спра, реших от днес, надявам се да се справя. Имам една бутилка, ще се опитам да не я пипам
Но май имам нужда от помощ...
| |
|
|
|
"Да определите това, можете само вие самите. Много от сегашните членове на АА си спомнят, как са им говорили, че те не са алкохолици и са ги съветвали просто да развиват у себе си силата на волята, да променят обстановката, повече да почиват или да си намерят някакво ново хоби. Но тези хора в края на краищата се обръщаха към АА, защото дълбоко в душата си разбираха, че алкохолизмът ги е победил, и те са били готови да опитат всичко – само и само да се освободят от своята зависимост от алкохола.
Някой от тези хора преминаха през тежки изпитания, преди да разберат, че алкохолът не е за тях. Те пропадаха и алколизмът ги доведе до кражби, лъжи, измени, а след това и към убийства. Отнасяха се лошо към своите задължения на работа, а семейниите отношения станаха непоносими. На тях за нищо не можеше да се разчита. Те опустошаваха себе си физически, психически и духовно.
Но сред тези, които се обръщаха към АА, имаше и други със значително по-благополучни биографии. Те никога не са били в затвор, не са се подлагали на хоспитализация, а техните неумерени “пийвания” не са били забелязвани нито от приятелите, нито от близките. Но колкото повече разбираха какво е алкохолизма, толкова по-страшно им ставаше и те отиваха в АА, недочаквайки болестта да ги заведе твърде далече.
За членовете на АА има само алкохолици и неалкохолици, а „умереният алкохолик“ е илюзия. И само човек сам за себе си, може да определи зависим ли е от алкохола или не."
| |
|
|
|
Здравей!
Аз не съм алкохоличка, но приятелят ми беше алкохолик и почина преди 9 месеца. Затова се чувствам пристрастна към проблемите с алкохола.
Тук ще ти пишат хора по-подготвени, по-наясно и по-компетентни по твоят проблем, защото самите те го имат, но не пречи, мисля, да кажа, как отстрани аз виждам твоята ситуация:
Хората, които нямат проблеми с алкохола, почти никога не се замислят за тях, нито имат ясна представа, какво е да имаш проблем с алкохола. А много често и самите хора, които имат проблем с алкохола и дори алкохолици, също не са наясно и не искат да си признаят, че алкохолът за тях не е като при много други нормални хора. Затова и приятелките ти едва ли са подходящите лица, които биха могли да те разберат или помогнат.
Така, както описваш ситуацията си, не е много ясно дали си в някаква начална степен на алкохолна зависимост или си в по-напреднал стадий. Често на практика тези граници са абсолютно размити и неясни и докато човек дни, месеци, години се самоубеждава или оставя други да го убеждават, че няма проблеми, от пияница, се превръща в закоравял алкохолик.
Едно, обаче, е ясно от твоето споделяне. Ти имаш проблем с алкохола и то такъв, според мен, че няма никакъв смисъл да си изясняваш дали си просто пияница или вече алкохоличка. Дори и да си пияница, ако сега не вземеш категорично мерки, следвашият път, когато пак се запиташ същият въпрос, не се знае, дали вече няма да е твърде късно, както моят приятел.
Ето, ще ти кажа за себе си. Чета тук и въпреки личният ми опит с моя приятел, не спирам да се удивлявам за какви количества алкохол става дума и как въпреки тези количества, и как въпреки натрапливостта на темата "алкохол" в главите на пишещите, много от тях продължават да се питат, аз алкохолик ли съм или просто пияница. Какво значение има, дали си все още пияница, след като става въпрос за 150-200 гр. твърд алкохол всяка вечер. Ама пиели били само вечер, не били стигнали още до там, че да пият през деня или "недай си боже" сутрин!
Лично аз се ужасявам от тези количества и смятам, че те са абсурдни, дори за т.н. тук "неалкохолици" или за хора, които можели да контролират пиенето си. Е, добре, аз мога да го контролирам, но не смятам, че пиене всеки ден дори и на 50 гр. е нормално явление, поради факта че това е нещо без което човек може да се чувства добре и че дори и да трябва да се поотпусне и разтовари има къде-къде по-приемливи начини да го прави, отколкото всекидневно, макар и само вечер да се налива с алкохол. Пия само по празници съвсем малко вино или леки коктейли, а заради приятелят ми, за да му дам пример и да не се изкушава, спрях да пия съвсем. Но главното е, че никога темата "алкохол" не ме е вълнувала. Нито цигари, например. Не съм се старала специално, но така и никога не е стоял пред мен проблемът да пропуша или не, кога и по колко алкохол да пия. В резултат, никога не пропуших, макар че съм запалвала за опит, а за пиенето вече казах.
Айде, да речем, аз не съм подходящият пример. Но тук непрекъснато чета, как главният въпрос на алкохолиците и на "кандидат-алкохолиците" или пиячите е въпросът за "контрола" над алкохола или количеството. "Защо не съм като другите и не мога да се контролирам". Още не разбирам, защо изобщо трябва да се задава този въпрос дори във фазата, когато човек още не се е алкохолизирал или е просто пияница? Защо е това фиксиране върху темата "алкохол" или "количество алкохол", докато се превърне в натраплива мисъл...
Но, идеята ми беше, че щом сама си се сетила да се замислиш по този въпрос, няма значение кой, какво ти казва, просто се вземи в ръце и спри. Точно сега и на момента. Не чакай утре, не чакай вдруги ден, или след като минат празниците и т.н. Повярвай, няма да разбереш, как си прекрачила онази тънка граница, от която няма връщане назад или ако има, то си е направо чудо. Ако ти е трудно сама, отивай в АА, даже не ако , а обезателно. Защото опитът на толкова много хора тук показва, че единственият многократно потвърден ефективен начин е АА.
Щом имаш бутилка, която "ще се опиташ да не я пипаш", това ти е сигналната лампичка. Нормалният човек или пияч, никога няма да му се върти в главата мисъл от рода на тази.. имам ли бутилка вкъщи, ще се опитам "да не я пипам" и т.н.... Вкъщи има 2-3 бутилки алкохол, които от миналата година не съм проверявала дали не са изветрели. И през ум не ми минава да си давя мъката с тях, въпреки, че и аз си имам какви ли не мъки, като всички хора - пиещи или не... Но пак да кажа... остави ме мен... но прочети другите изстрадани истории тук...
Хайде, дерзай! Стискам палци и успех!
Редактирано от Mila06 на 09.11.11 13:59.
| |
|
|
|
Аз не се мъча да убедя себе си, че съм най-обикновена пияница, защото никак не е успокоително... Знам, че имам проблеми с алкохола и се опитвам да ги реша...
Досега никога не съм се опитвала да спра, просто си превърнах пиенето в навик - като обуването на пантофите, като се прибера.
Вчера устисках, днес също... и не ми беше трудно:)
Един чай и половин чаша кока-кола свършиха перфектна работа.
| |
|
|
|
Здравей,щом си осъзнала,че пиенето ти е проблемно,това е добре.И аз като теб се питам и чудя какъв съм вече доста време.Пустия му навик.....и сега докато пиша поглеждам в ляво на компа,където седеше чашката ми...Да ти споделя как се боря аз...може и да си хвърлила едно око на темата ми,може и не.Та от 22 дни съм спрял,карам на инат.Не ми е особено трудноа физически,но психиката страда.Мисля,че човек трябва да запълни празнината която се е отворила с нещо друго,инак ще е трудно.Хоби ли някакво ....аз например подновявам спорта,нещо като стимул.Сега,при мен може би е по-различно,аз не искам да спра тотално да пия,поне не на този етап.Искам да се науча някакси да пия рядко и по-малко.Дали ще стане...кой знае,бъдещето ще покаже.Но ми е напълно ясно,че върна ли се към предишното пиене,нищо добро не ме чака.Доста объркано стана,извинявай:)Стискам ти палци да си силна,ако мога с нещо да помогна,насреща съм
| |
|
|
|
Добро начало! Поздравления!
Ето, виждаш ли, не е съвсем трудно, нито пък невъзможно. Въпросът е, ако "старият лош навик", те издебне и те връхлети изведнъж и най-неочаквано. По всяка вероятност, ти ще си нащрек и ще се справиш. Но ако често започва да те "изненадва" изгарящото желание да "видиш какво ще стане" от една само чашка, или 50-100 гр. и т.н... В този случай, ако имаш подкрепата на група АА, ще видиш съвсем други перспективи за справяне с "демона", които когато си сама, кой знае защо не се появяват.
Засега се справяш сама и то чудесно. Просто имай едно наум, ако започне да те измъчва непоносимо желание за пийване "само на една чашка". Потърси подкрепата на група съмишленици и хора, които успешно са се справяли и се справят вече дълги години с проблема.
Също, намери тук инфо в закованите най-отгоре теми и се запознай по-подробно. Има и един тест, който сама може да си направиш. И непременно пиши и споделяй тук. Винаги ще се намери, кой да ти отговори и подкрепи. Ще видиш, че не си сама и има кой да ти помогне, когато имаш нужда, а около теб не са подходящите хора.
Продължавай в същия дух и успех!
Редактирано от Mila06 на 10.11.11 12:07.
| |
|
|
|
Зимата на 2006 година бях за пореден път в алкохолна кома,свестих се в интензивното отделение, като това съвземане беше доста "интересно" за пияната ми кратуна.
Като се свестих първото,което видях бе някаква слаба светлина,имаше някакви хора налягали около мен и аз се позачудих какво ми се случва.След като "трезво" анализирах дадената обстановка,след като малко си понапънах главата стигнах до извода,че първо съм жив,второ съм пиян,трето съм у дома ми,но....какви бяха тия пияндури край мен,как съм ги довлякъл и как сега ще се отървавам от тях?Та това бяха мислите,които ми занимаваха при това събуждане от оня свят.Това разбира се не го знаех и дори се позамислих какво правят тая тълпа от доктори,които се суетят олоко мен в продължение на часове.Доста по-късно,след като излязох от болницата и просто оживях след проведеното ми лечение,ми се изясни за малко,че за пореден път съм се разминал със смъртта.Нищо ново или страшно,въпреки че имах доста силни желания да умра когато и да е,но въпреки това помня как се разревах когато една моя позната лекарка ми каза,че състоянието ми е наистина сериозно.Това разбира се нищо не означаваше за мен,но и това го видях малко по-късно след като излязох от болницата.Когато вече ме развързаха от леглото,както си бях навързан с разни маркучи в себе си,аз бях много жаден и исках да пия вода,като чешмата се намираше само на два метра от леглото.Аз станах,с доста труд се доближих до чешмата и първото,което веднага анализирах бе,че до мивката имаше "сестрински шкаф",а от своя минимален опит знам,че там по принцип има спирт за разни неща.Малко остана да потърся в шкафа,но ми бе толкова зле,че просто се отказах и се върнах обратно в кревата.
След няколко дневния ми престой в Хирургията и поставената ми диагноза -"остър панкреатит",аз излязох навън с желанието повече да не влизам в болницата и да не умирам,само дето при едно обаждане по телефона,когато имах нужда от пари за да си платя престоя,аз съвсем лекичко усетих,че вече това,което го говоря относно спиране на пиенето май си остава само една химера,без конкретна надежда.
Това се оказа и самата истина,защото след като лекарите положиха доста старание да ме излекуват и буквално да ме върнат от смъртта,след като аз наистина пожелах да спра да пия,след като наистина си вярвах,че наистина няма да пия,то стана така,че само след най-много двайсетина дни аз пийнах малко и влязох в един двайсетдневен запой,от който си бе истинско Чудо,че оживях.
Сега съм трезвен от скоро,но се радвам на това,което имам и от ден на ден се убеждавам,че няма нищо друго,което може и ме пази от алкохола, и от болестта-Алкохолизъм,освен действията по простичката програма на Анонимни Алкохолици-Дванадесет Стъпки и Дванадесет Традиции и то само за днес.
"Факт е, че повечето алкохолици по все още неясни причини са загубили правото на избор в пиенето. Нашата тъй наречена воля преставя да съществува. Ние не сме в състояние в дадени моменти да извикаме в съзнанието си с достатъчна сила спомена за страданието и унижението, което сме преживели само седмица или месец по-рано. Ние сме беззащитни пред първата чаша.
Почти сигурните последствия, които идват след поемането дори на чаша бира, не ни карат да се замисляме. Ако ни минат през ум такива мисли, те са мъгляви и лесно се изместват от предишната неоснователна идея, че този път ще се държим като другите. Онзи вид защита, която ни възпира да поставим ръцете си върху гореща печка, напълно се проваля."
Гл.ІІ от Голямата книга-"Има изход".
Желая ви още 24 часа трезви и чисти,братя и сестри -алкохолици,и Бог да е с нас!
Бъди себе си.
| |
|
|
|
Здравей, zarena! Прочети, ако трябва три пъти, всичко, което Мила ти е написала, защото е много точно. Тя не е алкохоличка. Аз обаче съм. И от личен опит зная, че щом сам започнеш да си задаваш въпроса "Абе да не съм алкохолик, че пия толкова много?", значи вече си вътре и с двата крака. Отговорът в повечето случаи е "Да. Алкохолик съм". Макар обикновено да минават много, много години, докато човек честно си го даде. Самият факт, че си се ровила във форума на алкохолно зависимите, подсказва, че нещо те човърка, че нещо усещаш, че виждаш как нещо не е наред... Аз започнах (по време на студентските си години) да пия точно като теб - първо само в компания, после си търсех повод аз да почерпя, след това започнах да си купувам (а ти вече го правиш!) и да пия като теб "само вечер"; после и по бира с обяда; после и при як махмурлук (клин клин избива), после и по 3 бири преди да ида на работа и накрая.... се събудих на 40 години, пиеща по един литър водка на ден. От 7 часа сутринта. Не ме питай какви беди си причиних покрай това. Във всички области на живота си - здраве, семейство, работа, приятели. Не ме питай и какви нечовешки усилия ми струваше да се откопча от алкохола. Имай предвид, че в ранните стадии на моето пиене повечето мои приятели реагираха като твоите. Казваха "Бе, я си пийни и си свиркай!" Накрая всички тези приятели избягаха с ужас от мен, защото бях непоносима дори за себе си. Всичко това споделям, не за да те плаша (надявам се проблемът ти да се окаже не толкова сериозен), а за да те предпазя. Защото алкохолът работи на принципа на разваления зъб - няма как да стане по-добре, винаги става по-зле. И в този метафоричен дух - пломбирай кариеса незабавно. А ако се замислиш, не е ли май портокаловият фреш по-вкусен от водката? На мен поне ми е по-вкусен.
| |
|
|
|
Всъщност аз скоро си зададох въпроса... Досега не съм опитвала да спра, все си мислех, че няма проблем, но все пак пих почти 20 години.
Все още не пия... А имам в шкафа бутилка водка. Чакам пустата абстиненция с притеснение, но нищо ми няма...
Само дето пия много чай и вода. Какво точно трябва да чакам като реакция на организма? Чела съм разни страхотии, дето не искам и да си ги представям, но ги очаквах. Честно казано се чудя защо нищо не усещам. Кога трябва да се случи?
| |
|
|
|
Аз също нямах абсиненция като спрях,което ме учуди,защото напоследък често пиех поне от обед.Така изкарах 23дни,но вчера и оня ден пийнах малко вино.Щом нямаш абстиненция,мисля че е добър знак,наблегни на психиката,намери си някое интересно занимание,което да те отвлича от мисълта....
| |
|
Тема
|
 Re: Признах пред себе си
[re: иван]
|
|
| Автор |
aлkaжa (общителен) |
| Публикувано | 12.11.11 12:34 |
|
|
Кога стана циганин, кога ти почерня гъза, джанъм?
| |
|
Тема
|
Re: Признах пред себе си
[re: aлkaжa]
|
|
| Автор |
иван (новак) |
| Публикувано | 13.11.11 15:41 |
|
|
Би ли ми обяснил какъв смисъл си вложил в последната думичка?Предварително благодаря.
| |
|
Тема
|
Re: Признах пред себе си
[re: иван]
|
|
| Автор |
aлkaжa (общителен) |
| Публикувано | 14.11.11 08:13 |
|
|
Аристокрация..., 132 етаж, ресторант. До прозореца седи мъж в черно и пие уиски. До него сяда друг мъж, двамата си пийват. Първия вика:
- Тук е такъв силен вятър, че ако скочиш през прозореца вятъра обратно ще те върне (На момента скача през прозореца и полита, но влита обратно).
- Давай, сега е твой ред. Втория скача през прозореца и като камък полита надолу...
Идва бармана:- Батмане, стига си прай матап с клиентите...
Та смисълът, който вложих в последната думичка е следният: - Ашколсун, Батмане, евалла!
| |
|
Тема
|
Re: Признах пред себе си
[re: иван]
|
|
| Автор |
Papell (непознат
) |
| Публикувано | 14.11.11 19:26 |
|
|
Разбра ли сега? Той е Батман Ти не си.
| |
|
Тема
|
Re: Признах пред себе си
[re: aлkaжa]
|
|
| Автор |
иван (новак) |
| Публикувано | 14.11.11 20:57 |
|
|
Благодаря,че ме успокоиимах момент,в който си мислех,че си вложил негативното мнение на думата....
| |
|
|
|
Здравей и от мен.Предполагам си малка все още на 20 и няколко.Като те чета,преоткривам себе си на моменти.Горе долу поне наполовина,и затова реших да пиша и аз.В момента съм в чужбина и не пия 2 поред година,а и не пуша поне от 6,7 месеца.Вече започнах да губя спомени откога не съм пушил или пил.Като млад тинейджър,ученик,пък и след казармата и аз като теб в началото още като ученик в по-горните класове и най-вече в средното пиех само вечер,само по няколко,ставаше ми лошо и повръщах много.В началото на (занаята) както го казват по нашия подбалкански край,бях и аз барабар Петко с мъжете.Щеше ми се да мога да държа и да пия като по -големите,като бащите и чичовците из махалата които като седнеха и осъмваха,че даже и замръкваха с дни по масите със салати,фасове,бутилки ,карти и табли.Баща ми беше най-красноречивия пример,носеха се легенди за него из градчето ни.Колко държал,късде кой бил надпил и останал последен на масата.Колкото и тогава смътно да не съм разбирал за какво става въпрос,колкото и да съм опитвал и да ми е гадило и да съм си казвал ,че алкохола е гаден и не ми харесва ,с годините примера на големите пиячи,пък по-късно на приятелите и компаниите ме зарази.Исках да започна направо от кладенеца,от началото на този огромен проблем.А той е обстановката около теб.Колкото и на повечето да не им се вярва,но аз съм бил неведнъж свидетел на това как външни хора се заселваха,идваха по една или друга причина в градчето ни и как мъжа примерен и трезвен като сълзица,само след няколко години работите между него и половинката му,отиваха към развод.Така че СРЕДАТА и ПРИМЕРА ЗА ПОДРАЖАНИЕ играят огромна роля в една детска психика.Когато си на 16,17 години целият ти свят е идеали и въздушни кули.Като се сетя какъв идеалист бях навремето и ми се ще да си ударя поне няколко шамара.Обаче всяко едно нещо и дошло за да ни научи на нещо друго.Това осъзнах едва преди няколко години.Та и аз ми беше гадно пиенето,ама както казват по нашия край,трябва да усвоиш майсторлъка на пиенето с времето.И аз така го усвоих спрямо алкохолния бащин ген,че просто след време започнах да го засенчвам баща ми.И се роди лафа,че крушата не пада по- далеч от корена.Но за тези няколко бирички,няколко стграмки ми е думата.Аз лично сега не намирам ама ИЗОБЩО за нормално когато съм бил на 5.6 години да ми даваха по някой гълток анасонлийка да засуча мустака,да замириша на мъж.Въобще и комшии,и баща ми,и по-големите все като зевзеци ми даваха да позасуча мустака,пии пии ми викахам,тя баба ти няма да разбере.Тия подстрекателства,след време отключиха УРАГАН направо от алкохолна страст.Имаше гидини в които живеех за да пия.Радвам се че не стигнах все пак до момента в който щях да ПИЯ ЗА ДА ЖИВЕЯ.Баща ми стигна до този момент.По-късно дойде хеви метъла,тайфите,купоните и куфеенета по дискотеките.Цяла една младост я изкарах по масите с чашка във ръка.Просто друго не съм виждал през младостта си,освен компании,чаши и цял град от пияници(най-вече мъжете).Бзикат се по нашия край за някои които сутрин рано с кафето преди работа вкарват по някоя ракиика или коняче,че щом черковата е била в 8 часа,значи е време за КАЛУГЕРСКО КАФЕ.То аз не помня и един трезвен поп да сме имали.Въобще поквара и алкохол отвсякъде.Само се благодаря на бог че израстнах в малък град,в провинцията,защото по това същото време на 90те със сигурност наборите ми пък и познатите ми в София,Пловдив и въобще големите градове,са били на диазепами,треви и кодеини.Вече в бг алкохола не е на мода,наркотиците са.Ако имахме достъп тогава,щяхме със сигурност да продрусаме повечето от нашата тогавашна компания.Та има един позитивен факт.Изолиранността на малкия град и провинцията ни спаси.С времето обаче усещах,че пия повече от другите,че започва да ми се пие и сам,ей така за настроението,да подтисна нещо,да се ПОЧУСТВУВАМ ЧОВЕК ,защото като че ли освен алкохола друго нямах.Ни семейството ни беше наред с баща алкохолик по кръчмите,ни пък нещо вървеше изобщо като хората,нито ми се учеше,нито ми се работеше тогава,бях едно погубено и загубено дете вследствие на липсата на семейство и възпитание.Баща ми не живееше у нас дефакто,като във вица едно време живеех срещу затвора,сега живея срещу нас,само където вместо в затвора той живееще в кръчмата.Чувствувах че света е едно гадно място където всичко става насила,само заради фалшивите ценности като семейство,общество и пр...че всичко е като само за пред хората.А вътре пълен батак.И сега години по-късно нещата са горе долу същите в този малък градец където алкохола е на 1 място.Може зимнина да няма,ама джибрите са задължителни и пари за захар трябва да има,да пусне поне 60,70 литра казана.Та ако ти се притесняваш от няколко чашки както мен навремето,по-добре е да се ПРИТЕСНЯВАШ докато не е станало късно.Дано да не израствапш и ти сега в подобна алкохолна среда.Защото докато дойде време да се усетиш,вече ще си яко в джаза и ще си за смях на повечето.Винаги ме е дразнило страшно много това когато хора които пият и се оливат периодически,същите тези хора да се подиграват и гаврят с алкохолици и пияни.Но господ си знае работата.Хората сме склонни да търсим само чуждите трески в очите,собственните си чепати огромни греди не виждаме,защото пуърво нашите трябва да извадим.Та ако чустваш че имаш проблем ,по-добре работи по проблема.Не слушай и вярвай на приятелите ти които се пишат за такива,че проблем нямаш.И на мен всички така ми разправяха,че съм се издухал,че си вкарвам филми в главата,че какво монах ли искаш да ставаш...Слушай сърцето си.То винаги отсъжда вярно.Ако мога да се върна в времето когато бях отявлен пияч,бих послушал сърцето си тревогите си тогава че имам проблем.Защото хората обикновенно ни правят лоша услуга.Като ни утешават че трябва да сме със стадото,че нищо ни няма,че виж ти не си от тези долните алкохолици които се влачат и падат по улиците,имаш семейство,имаш работа,имаш акъл,интелект...не ти не си.Да ама щях да съм.И едно огромно БЛАГОДАРЯ на съпругата ми че ме изтрая толкова години,че ме измъкна от тази отровна среда,пък и държава,и сега като правя равносметката виждам че въпреки безбройните мои грешки и издънки,всичко е било за добро.Усещането да се будя сутрин свеж,трезвен и с бистра мисъл не мога да го заменя с нищо.Дерзай и направи каквото трябва,и ще стане което е истински правилно.Можеш без алкохол,всички можем.Щом аз който бях толкоз безволев и милион пъти съм се дънил и напивал и пропушвал,щом аз успях да съм ефективен трезвенник и нешушач,значи и вие можете.Не всичко е само воля,иска се да умреш вътрешно за алкохола и миналото си.Нека тези дни на алкохол си останат в миналото.Вчера четох в книга на ОШО ,че само когато стария аз уме,може да дойде новия.Това важи и за мен и за всички с алкохолизъм.Трябва да умре стария алкохолен аз,стария шаблон,и сега наистина се чувствувам нов,по нов начин,един прероден човек,както когато бях дете,по детски невинен.Макар и да съм бил голям грешник.Дълъг пост стана,но се надявам да съм ти дал някои отговори които си търсила.
.....and the grass grows by itself-Basho
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | >> (покажи всички)
| 
|
|
