Хората, които са преминали през разни трудности и са допускали разни грешки, разбират за какво става въпрос и няма да те съдят. Останалите, на които животът им е бил лек, не заслужават особено внимание. Пък и техният ред ще дойде, както се казваше в един филм- всеки ще бъде изпитан. Тогава ще придобият по-зряла представа за живота.
Друго е това със срама да си дадеш сметка на какво се дължи, дали има някакъв благороден корен или е повече от самомнение и егоизъм.

Колко интересно е да видя тази тема, и да прочета мнението си от преди три години, супер изживяване и удоволствие.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мисля, че въпросът тук касае постъпките в нетрезво състояние когато контролът върху поведението ти е занижен или напълно загубен.

За щастие нямам такива, а и аз не пиех на обществени места. Имах и изключително тихо пиянство което въобще не би променило бъдещето ми ако не бях успяла да откажа алкохола.

Към авторката на темата. Просто приемаш, че това е минало и който те приема или му е "пукало" за теб тогава, то определено ще намери оправдание за теб и ще забрави и прости като случаите никога няма да ги използва против теб. Другите винаги ще намерят повод дори не свързан с алкохола или просто той им е "подръка".
Как ще преодолееш срама пред себе си? Просто помисли, че от такова състояние да станеш "нормален" човек не е никак лесно. Така, че трябва дори да се гордееш със себе си.

Между другото отказа от алкохола е най- голямата победа лично за мен в живота. Мислех, по- точно бях убедена, че няма да успея. Боже, успях - победих себе си. Дори се надскочих.

Да, точно за това е въпросът, за постъпките в "нетрезво" състояние, когато контролът е занижен, или изобщо липсва.
Под "нетрезво" състояние, аз визирам химическа зависимост, зависимост от човек, зависимост от алкохол, зависимост от пари, зависимост от секс, зависимост от работа, зависимост от власт. Почти напълно обсебване на съзнанието от някое от изброените неща, като в резултат на това е невъзможно да се мисли "трезво" и липсва контрол върху поведението.
Радвам се за теб, че познаваш само зависимостта от алкохола, но алкохолизмът е нещо различно.

Алкохолизмът или пиянството?

Мисля, че алкохолизмът е точно моето описание, а "болест на тялото и душата" , нещо друго.
По принцип накрая всички са на едно и също ниво или по - точно под нивото, но пътищата са различни в началото и съответно методите за пред отвъртяване на края са различни.

"След това предприехме поредица от активни действия, като на първо място прочистихме дома си - нещо, което много от нас никога не бяха правили. Въпреки че вземането на решение бе жизнено важна и основна стъпка, тя нямаше да има постоянен ефект, ако не бе последвана от усилия да се изправим лице в лице и да се отървем от онези неща вътре в нас, които ни блокираха. Пиенето бе само симптом. Затова трябваше да достигнем до причините и условията.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз това не го разбирам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от ALONE911 на 07.05.14 16:37.

"Непреодолимото желание за пиене води до редица положения, поради които хората са готови да принесат върховната жертва, но не и да продължат да се борят.

Класифицирането на алкохолиците е много трудно, а неговите детайли не са обект на тази книга. Има, разбира се, психопати, които са емоционално неустойчиви. Ние всички познаваме този тип хора. Те постоянно “зарязват завинаги”. Страдат от прекалени угризания на съвестта и правят много планове, но никога не взимат решение.

Има хора от типа на този, който не желае да си признае, че не може да пие. Той планира различни начина на пиене. Сменя вида алкохол или обкръжението си. Има хора от типа на този, който винаги вярва, че след известен период от време, в които не е пил нищо, може отново да пие без каквато и да е опасност. Съществува и маниакално-депресивен тип, който вероятно приятелите му най-трудно могат да разберат и за който може да се напише цяла глава.

Освен това има и хора, които са напълно нормални във всяко едно отношение, с изключение на въздействието на алкохола върху тях. Те често са способни, умни, дружелюбни хора.

Всички те, както и много други, имат една обща черта: не могат да започнат да пият, без да се появи непреодолимото и неконтролируемо желание да продължат. Това явление, както вече посочихме, вероятно е проява на алергия, която отличава тези хора и ги обособява в отделна категория. Нито една от известните ни форми на лечение не е успявала да го изкорени окончателно. Единственото средство, което трябва да им предложим, е пълното въздържание."

гл."Мнението на лекаря" от Голямата книга

.................................................

Ако откриете, когато искрено го пожелаете, че не можете изцяло да се откажете или че когато пиете, не сте в състояние да контролирате изпитото количество, тогава вероятно сте алкохолик. Ако случаят е такъв, вероятно страдате от заболяване, което може да бъде превъзмогнато само от духовен опит.

За човек, който се смята за атеист или агностик, придобиването на подобен опит изглежда невъзможно, но да продължава както преди за него е равностойно на катастрофа, особено ако е алкохолик от безнадежният тип. Да бъде обречен на алкохолна смърт или да живее на духовна основа, са алтернативи, които не винаги се приемат лесно....."

".....Ако само някакъв морален кодекс или по-добра житейска философия бяха достатъчни, за да се превъзмогне алкохолизма, много от нас щяха отдавна да са се възстановили. Ние обаче открихме, че такива кодекси и философии не могат да ни спасят, колкото и усилено да опитвахме. Можехме да искаме да имаме морал, можехме да искаме да намерим утеха във философията, можехме с цялото си сърце да желаем тези неща, но ни липсваше необходимата сила. Нашите човешки резерви, начело с волята, не бяха достатъчни - те напълно се проваляха.

Проблемът ни се състоеше в липсата на сила. Трябваше да намерим сила, чрез която да живеем и това очевидно трябваше да бъде Сила, по-висша от нас. Но къде и как можехме да открием тази Сила?

Е, тази книга се отнася точно до това. Нейната основна цел е да ви помогне да откриете Сила по-висша от вас, която да разреши вашия алкохолен проблем."
Гл.ІV от Голямата книга-"Ние агностиците".

..........................................

"За повечето нормални хора алкохолът е символ на веселие, приятелство и живо въображение. Той води до освобождаване от грижите, скуката и тревогите. Води до весела близост с приятелите и събужда чувството, че животът е прекрасен. Но не така стояха нещата с нас през онези последни дни на тежко пиянство. Старите удоволствия бяха отлетели. От тях бяха останали само спомени. Вече не бяхме в състояние да изпитаме приятните мигове от миналото. Упорито се опитвахме отново да се радваме на живота както преди и страдахме от сърцераздирателната мания, че ще успеем да намерим някой нов чудодеен начин да се контролираме. Опитвахме отново – и отново се проваляхме.

Колкото по-малко ни понасяха хората, толкова повече се отдръпвахме от обществото, от самия живот. Когато се превърнахме в поданици на Цар Алкохол, в треперещи обитатели на безумното му царство, вледеняващата мъгла на самотата се спусна над нас. Тя се сгъстяваше и ставаше все по-непрогледна. Някои от нас потънаха в калта с надеждата, че ще намерят разбиране и одобрение. За момент ги откривахме – след това идваше забвението и страшното пробуждане, за да се сблъскаме с ужасните четири Конника – Ужас, Объркване, Безизходица и Страх. Нещастните пияници, които четат тази страница, ще разберат това!

Понякога някой тежък пияч, който в момента не пие, казва: „Алкохолът въобще не ми липсва. Чувствам се по-добре. Работя по-добре. Живея по-добре.” Като бивши проблемни пиячи ние се усмихвахме на подобни изявления. Знаем, че нашият приятел е като малко момченце, което си подсвирква в тъмнината, за да прогони страха. Той сам се заблуждава. Дълбоко в себе си би дал всичко, за да може да гаврътне пет-шест чашки, без да трябва да носи последствията. След известно време отново ще опита старата игра, защото без алкохола се чувства нещастен. Не може да си представи живота без алкохол. Някой ден няма да е в състояние да си представи живота както с алкохол, така и без него. Тогава ще опознае самотата, както много малко хора я познават. Ще се намери на ръба на пропастта. Ще поиска краят му да дойде."
Гл 11 от Голямата книга "Един поглед в бъдещето"...............

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от stefko_aa на 07.05.14 21:15.

В тези цитирани извадки виждам доста различни мнения. По съм склонна да приема първия цитат.

Аз не съм "проблемен пияч", а човек който е стигнал на етап в който е разбрал, че не може да бъде вече нормален пияч.
За разлика от други аз много бързо фиксирам проблема. Разрешението за мен не беше никак така лесно както го описват други.
Няма и необходимост да казвам "няма да пия" защото съм убедена, че ако реша да се самоубивам ще избера по лесен начин, а и по- почтен. В такова състояние не съм необходима на никой включително на себе си.
Образно казано трудно можем да бъдем приятели с нещо което е посегнало на живота ми.
Има много хора които се отказват от алкохола още преди да стигнат на етап на зависимост. Пробват, разбират, че не могат да пият и не пият.
Аз обаче разбрах доста късно когато вече трябваше да се боря със зависимост. По стечение на обстоятелствата рядко си правя илюзии и рядко се подхлъзвам по един и същи път. Не съм толкова силна, нито толкова неразумна да мисля, че съм изключение от правилото.
Твърде много съм загубила в следствие на алкохола в детството си, не очаквах, че това може да се случи с мен и честно казано когато го установих бях потресена. Моята представа за алкохолизма беше коренно различна. Последствията обаче съм ги видяла и никога няма да се заличат от съзнанието ми. Определено, аз и да не бях успяла да откажа алкохола не бих стигнала до там. Явно, нямам заложено такова желание за живот или съм го загубила далеч в миналото.
Всеки друг живот или смърт ми се струва по приемлива от тази на алкохолик. Може би преди тях поставям наркоманите.

Някой ден няма да е в състояние да си представи живота както с алкохол, така и без него. Тогава ще опознае самотата, както много малко хора я познават. Ще се намери на ръба на пропастта. Ще поиска краят му да дойде."

Някои хора са се изказали доста неподготвени по въпроса за "самотата". Има доста самотни хора които се чувстват доста комфортно в компанията на себе си.
Последното го изказвам съвсем точно.