Здравей memi2011,
алкохоличка съм и не пия 4 години и 9 месеца. Спасих се в Анонимни алкохолици. Работейки по 12-стъпковата програма. Припомням две от тези стъпки.
8 Стъпка
Направихме списък на хората, на които бяхме причинили зло и пожелахме да изкупим вината си пред тях.
9 Стъпка
Лично изкупихме вината си пред тези хора, когато това бе възможно, освен в случаите, когато това би наранило тях или други.
Гардеробите на моето пиянско минало са пълни със скелети. Мине се не мине време и по някой изпада оттам, за да ми припомни, че няма как да продължа напред, ако не изрина авгиевте обори на над 20-годишните си алкохолни излагации и простотии. Загубени приятелки, защото в пияно състояние съм споделяла тайните им пред трети лица и после това инфо се е върнало към тях. Или защото наквасена съм прелъстявала гаджетата им. Отвратени мъже, на чиито вратове съм висяла (и не само) по публични места, незачитайки репутацията им. Синът ми, с неговите все още ярки спомени как съм го наказвала жестоко за нещо незначително. Мъжът ми, който ме е хващал да флиртувам виртуално с бутилка пред компютъра в късна доба и да пиша "Обичам те" на непознати чатъри...Гаф след гаф, след гаф...Тогава не виждах да съм сторла нищо лошо. Не виждах колко болка съм причинила.
Тежеше ми всичко това, със страшна сила, когато мозъкът започна да се избистря и изплуваха всички мръсотии, на които съм била способна, когато не съм била аз, а пияното ми подобие.
Ужасно трудно ми беше да почна да се извинявам, защото мислех, че ако аз например съм "споделила" с някого нечия съкровена тайна, защо пък той веднага се е разбъбрил - той е виновен, не аз. Или когато съм сваляла някого "несвободен" и той е поддал, значи ангелите му са слаби, аз какво да направя.
Е, няма как да отида сред бивши колеги и да кажа: "Простете, дето се търкалях по дансинга преди 10 г. на коледното тържество на офиса." Това наистина може би е забравено от тях, може би и аз вече съм забравена отдавна.
Но когато става дума за конкретни нанесени поражения, щети или пропуснати ползи на някого, той трябва да влезе в списъка на тези, на които дължа извинение.
На някои се извиних за нещо с 20-годишна давност - те ми отвърнаха че съм луда и изобщо кой си спомня вече. Други, омаскарени от мен на по-късен етап, се зарадваха, че не пия и съм нормален човек. Трети приеха извинението, но не скъсиха дистанцията или не простиха.
Важното е, че на мен ми олеква, след всяко "Прости ми". За мен не е важно дали човекът отсреща го е направил или не, аз не мога да контролирам нито спомените му, нито чувствата му. Аз мога да напаравя само това, за което ме съветва програмата и да разбера, че то наистина помага. Защото скелетите намаляват. Пък и да се покажат - не ме притесняват. Не тръпна в ужас.
И само за протокола, виждам се и се чувам, а с някои работя по общи проекти, с много от тези, пред които съм се излагала, ама здравата...
Това й харесвам на програмата. Наистина ми помага да живея спокойно, да няма вече "И подозрително блясват шпаги от минали страсти...", да има повече днес и сега.
А инак попарата ще си я сърбам до край, няма как. Но цената е такава, че мога да я платя, за да остана трезва.

Здравей,

Изобщо не се притеснавяй, след известно време (при всеки е различен периодът, но надали по дълъг от две-три години) чувството ти за вина ще бъда заменено от голямо себеуважение и гордостта от победата. Толкова е хубаво, че си струва всяко усилие.

Понеже си в началото вероятно ще имаш проблем дори да говориш за алкохола а в компания ще ти е трудно да се удържаш да не посегнеш към чашата. Сега концентрирай волята си върху това - да не пиеш. Не е нужно да обясняваш, че си бивша алкохоличка, дори не е нужно изобщо да го споменаваш на непознати. Това си е твой проблем и ти се бориш с него.

Срамът посетепенно ще отмине, а повечето случаи ще останат в миналото. Ще ти е много лесно да ги отхвърляш, а в един момент повечето дори ще ги забравиш. Накрая ще гледаш с автосарказъм на тях и тогава вече ще ти е лесно и да говориш за алкохол без да имаш и капка желание да пиеш.

Възможно е да се появи желание да помагаш на алкохолно зависими когато си постигнала "победата". А по-дъбър помощник от бивш алкохолик няма, защото е олицетворението на надеждата.

Страхувам се тези пристъпи на вина да не ме приближат до първата чаша отново (ако например срещна на улицата човек, в чиито очи някога съм се дискредитирала по най-долен начин).

Помни, че срамът ще отмине, а неприятните спомени ще избледнеят, дори ще се изтрият, а в един момент няма да те вълнуват изобщо, нито да те притесняват.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Защото скелетите намаляват. Пък и да се покажат - не ме притесняват. Не тръпна в ужас.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Прощавайте, но нямам опит с такива програми. И искам да попитам следното за собствена информация:

Извинението задължителна част от програмата ли е или е доброволно?

В смисъл, който има нужда да се извини някому, да го направи, разбира се.
Но ако е личност, която не счита, че дължи извинения в едно общество безобразно толериращо алкохола, то може да продължи напред и без да се извинява на когото и да било. (Изказването на съжаление за действия под влиянието на алкохол пред определен човек, кръг от хора, всъщнжст извинение ли е?)

ПС. Благодарността изказана на подкрепилите и помогналите по Пътя, не само, че не оспорвам, но считам и за един от най-разтоварщите психиката актове.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е какво толкова се е случило, че толкова да те е срам? Кажи, че да преценя - може да се окаже, че не е нищо особено и притесненията ти са напълно излишни.

Пешо, те не са едно и две, че да ги изброя всичките. Става въпрос за обичайните излагации на пияна глава. Например, да не помниш как си се прибрал и да са те "доставяли" събутилници до вкъщи; да нямаш идея как е свършило коледното парти в работата (и какво точно си правил на него); да наговориш най-ужасни обиди на свой гост ей така без причина и после да недоумяваш защо не ти говори; да провалиш делова вечеря на съпруга си като се накъркаш пред партньорите му; да доведеш посред нощ у дома всички отрепки от кварталната кръчма да си допивате. Веднъж не ме допуснаха до една прексконференция (работя като журналист), защото миришех на алкохол. И най-страшното - ударих шамар на майка си. Още много има. Е, как се живее с това?

Здравей memi2011,
май няма нещо от изброеното, което да не съм правила.
Е, как се живее с това?

и правилно си усетила,че:
Страхувам се тези пристъпи на вина да не ме приближат до първата чаша отново (ако например срещна на улицата човек, в чиито очи някога съм се дискредитирала по най-долен начин). Обръщам се към по-опитните от мен, защото зная, че със сигурност сте минали през това
Конкретно ще ти отговоря на мен какво ми е помагало и помага.
Стъпки от 4 до 9 вкл. от програмата на АА ми донесоха свободата от чувството за вина.

Хубаво е тези неща да се правят с някой, който е правил това, с когото можеш да споделяш и да си чесна със себе си и който би могъл да ти бъде полезен, ако искрено желаеш да не повтаряш миналото и да опитваш промяна. На езика на АА такъв човек, който би могъл да ти помогне наричаме спонсор.
Ти ходиш ли на сбирки? Опитай. Може би там ще намериш отговорите на въпросите и проблемите ти и решенията им.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

здравей и честита нова година от мен.
нямам какво повече да добавя, освен да се съглася с всички по-горе.
действително обаче, ние преувеличаваме значението на предишните си постъпки за повечето хора.
дай време на времето. дръж се здраво за програмата. аз повече от година бях сух алкохолик и това е лудост. при мен отне около 2 години и доста действия от моя страна, за да се убедедят дори и най-близките ми хора, че миналото е минало. че каквото и да съм правела под въздействие на алкохола, не е било мое решение, продуктувано от здрав разум или реални чувства. под въздействие на алкохол хора убиват и се самоубиват. дори в съда престъпни деяния, извършени под въздействие на алкохол, се разглеждат по други критерии.
ти едва ли си убила някого.
не ти казвам да забравиш, а да приемеш. каквото било, било. не можем никой да убедим, че миналото просто е тяхна илюзия.
нека си мислят каквото искат. нито ги убеждавай, че си се променила, нито разубеждавай че си виновна.
времето и твойто взстановяване и постъпки ще променят отношението на околните към теб. ти ще го усетиш. карай спокойно и гледай първо възстановяването си. това е нашия проблем. околните си имат лични проблеми. когато спрем да се омаскаряваме и им създаваме сеири ни забравят за нула време.
успех и горе главата!!!

Лично мен, миналото ме държи в трезвост, само за миг да не си спомня какви съм ги вършил, ще ме успокои и пак ще посегна отново. Това, че работя, колкото мога по програмата със спонсор задължително, ме държи на това ниво, в което съм и днес. Съвършен и безгрешен е само един. Сам не можах да се справя и потърсих сила по висша от мен, видях кой съм всъщност и тя ме върна обратно в живота и мога само да съм благодарен,Трудно но е, но е постижимо факт, да си смачкам гордостта и да не променям всички около себе си, ако можех и целия свят, разбрах че не е моя работа, и това ми помогна на мен. Има изход, постижимо е!
Благодаря и успех!