Здравейте всички, които имате повече опит от мен. Алкохоличка съм. Не пия повече от година. Животът ми стана нормален, близките ми са щастливи, аз - най-много. С една дума, всичко е наред, ако не беше... споменът за миналото. Периодично ме връхлитат ярки спомени за ужасно позорни случки, чийто главен герой съм била в пияно състояние. Срамът е неописуем, безкрайно мъчителен и безнадежден. Излагала съм се по всички възможни начини, във всички възможни ситуации, пред всякакви достойни хора. Когато си спомням за това, аз отново се чувствам онова жалко и отблъскващо същество и отново презирам себе си. Страхувам се тези пристъпи на вина да не ме приближат до първата чаша отново (ако например срещна на улицата човек, в чиито очи някога съм се дискредитирала по най-долен начин). Обръщам се към по-опитните от мен, защото зная, че със сигурност сте минали през това. Как се справихте?

Здравей от мен.какво да ти кажа,вината е там някъде,въпроса е дали ще и дадеш власт да те убие.Аз също се чувствувам много често както ти го описващ,но със времето научих едно-НЕ МОГА ДА ПОПРАВЯ И ПРОМЕНЯ МИНАЛОТО,НО МОГА ДА СИ ВЗЕМА ХИЛЯДИ ПОУКИ ЗА ТОВА КОЕ НЕ БИВА ДА ПОВТАРЯМ НИКОГА ОТНОВО.И това е ненормалното ми пиене.Както и преди съм писал тук,някакси успях да убедя себе си ,че нямам бъдеще със алкохол,нито една чашка или бутилка бира дори.Знам какво е чуството на вина и неловкост,знам какво е да срещнеш хора пред които си се изложил,но се опитвам лекичко ако се завърти разговора с тях за пиене ,да вмъкна в контекса на разговора това че съм преодолял кошмарите на пиенето си,на това че съм алкохолик(не ме е срам да го кажа в очите на никой),че да им кажа че правя всичко възможно да вървя по един духовен и нов път.Опитай се да убедиш всички около себе си в живота ти,че си нещо ново и можещо да се държи на положение.Мисля че след най-големите си падения,направих и най-големите си отскоци в живота си досега.За себе си си мислих преди години,че вече изход няма.Благодарение на близките ми,и най-вече на вътрешната ми воля за промяна,вече съм съвсем различен човек.Опитвам се да говоря,да се опитам да помогна ако усетя че някой от приятелите ми или познатите ми има нужда от помощ относно алкохола и страда.Но повечето за съжаление не намират проблем в себе си,но честно казано са си същите алкохолици като мен.Потърси ДУХОВНОТО в себе си и ще намериш неподозирани в себе си сили.Успях след дълги болести да се върна на тежката работа която за съжаление работя все още(липсва ми смелост да рискувам),успях да спра цигарите сам,без чужда помощ,също и и не пия години наред вече.Открих в себе си отново самоуважението.Тези които евентуално ми се присмиват заради многото ми изцепки се моля дано да не дойдат и те на моята както бях преди.Човек не бива много да се чуди или подиграва с някой или нещо,защото вероятността това на което се присмива или осъжда е почти 100пр.да му се върне и на него.Вселената е строга и справедлива.И не се самосъжалявай и не изпадай в депресии.Направи си услуга,започни да обичаш себе си.Твото аз.Колкото и смачкано и изтормозено да го чувствуваш.Никой не е повече от теб,и имаш сили за чудеса.Открийй силата в себе си.Давам ти кураж,защото така давам и на себе си.При мен будистките книги и философии направха чудото на пречупването.Всичко е в главите ни,ние правим живота си ад или рай.От нас си зависи как ще е.И в АА книгата пише подобни неща.Така че от теб си зависи.Дано да съм ти помогнал.Преди бях страхотен егоист на който всеки друг освен мен самия ми беше виновен.Сега се фокусирам предимно в себе си,и се старая да бъда обективен и по-мъдър.Успех!

.....and the grass grows by itself-Basho

Здравей memi2011
това чувство което е в теб, срама , самосъжалението , позорни случки имах много и в началото много се срамувах от тях. Програмата на АА ми помогна много в тази насока, да обикна себе си, да повярвам, да изляза от блатото . Не забравям за миг дори миналото си , защото ако го забравя може да си повярвам и да забравя, че съм алкохоличка. Спомена и връщането ми към ужасните сцени на миналото ми ме държи на повърхността. За себе си мисля , че не искам да забравя изцяло какво е било, какво ми донесе алкохола и какво ми отне. Често ми се случва когато излизам с приятели да си спомнят за някой случка, някоя издънка, да кажат на глас нещо което на първосигнална не ми е приятно, но се усмихвам на това, и си казвам - да тежък период беше но благодаря на бог, че днес съм добре, трезва съм, щастлива съм, дори не ми трябват успокоителни лекарства за да преодолявам трудностите. Уча се ден по ден да обичам себе си такава каквато съм . Не мога да върна миналото нито да надникна в бъдещето , не мога да променя на хората мислите но мога да живея днес, в този ден и само в него да се усмихна , да загърбя егото си до колкото мога и да съм благодарна за това което ми се случва днес. Простих си грешките те, когато имам възможност моля за прошка и хората които съм наранила. Не се обвинявам за нищо, просто се моля да не допусна същите грешки, не се смея на хората и се моля за тези които го правят. Имам приятелка която злоупотребява както с успокоителни така и с алкохол. Често се сеща аз какво съм правила като се напия, как съм се изложила и ми се смее. На нея често и казвам - да благодаря на бог за днешния си ден и се моля за хора които все още не са се осъзнали и не са разбрали, че сами си причиняват всички вреди. Напомням и че от както не пия алкохоло не съм пила и успокоителни и се чувствам прекрасно.
Обичай себе си. Аз не искам да забравя какво е било, това мен ме държи на повърхността всеки път когато си повярвам, защото разликата между мен и все още пиещия е само една глътка, която не знам дали утре няма да изпия.
Освободи се от чувството на вина , вчера е минало и не можем да променим, утре не е дошло но само днес можеш да не се чувстваш виновна и само днес можеш да си простиш.

ами само си мисли сега какво си казват тези хора , пред които си се излагала " Ей тази жена се е оправила, браво!"

освен това всеки има своите падения, а и света не се върти около теб, всички да помнят и мислят точно пък ти как си се изложила. Ходиш с високо вдигната глава и това е. На никой нищо лошо не си наравила в крайна сметка!

Здравей, Меми! Благодаря ти за искреността!

Не знам дали ти някой е споделял с теб, че болестта алкохолизъм е нещо различно от алкохола. Че самото спиране на алкохола, не означава, че с болестта е приключено.

Пиша ти това, защото самият аз се намирах в тази заблуда. Самият аз не знаех, че пиенето е само симптом. Причините са други. Много парадоксално ми звучеше това. Ако не бях го изпитал на гърба си, вероятно все още щях да си мисля по следния начин – Нали вече не пия? Защо продължавам да се чувствам зле? Нали си разреших проблемите с пиенето? Явно имам нещо друго. Пиенето се оправи, но сигурно съм психично болен.

Имам една година и тринадесет дни без алкохол. И се чудех, защо не смеех да погледна хората в очите. Когато излизах от вкъщи, се ослушвах да не би да засека някой съсед на стълбището. Отварям вратата и ако чуя някой друг да излиза – бързо се прибирам и стоя залепен отвътре до входната врата. Слушам да се махнат хората. Излизам пред блока и имам чувството, че от всички тераси излизат да ме гледат и си викат – къде тръгна този изрод. Срещам на улицата някой познат отпреди или човек, който прилича на някой познат отпреди – и ми се гипсират краката, завива ми се свят, разтуптява ми се сърцето и се чудя накъде да гледам и какво да правя. Правя се, че търся нещо по джобовете, правя се че си ровя в телефона, правя се, че гледам дали Сатурн се движи в правилната си орбита.

Парадоксално ми звучеше някой да ми каже, че точно това е алкохолизмът. Че той си работи на сухо. Че коренът на бедите е другаде - „Пиенето бе само симптом. Затова трябваше да достигнем до причините и условията.....„Егоизъм - егоцентризъм! Ние смятаме, че това е коренът на нашите беди. Гонени от стотици форми на страхове, самозаблуда, себелюбие и самосъжаление...“

Пиенето бе само симптом. Затова трябваше да достигнем до причините и условията. Болестта алкохолизъм е не само физическа, не само умствена, а и душевна. Едва когато се възстановихме душевно, можехме да се възстановим умствено и физически.

В колата на баща ми има лампи по таблото. Когато светне някоя от тях – дава определена информация за проблем в колата. Така му светна лампата, на която пише ABS. Отива на монтьор и му казва – лампата ми свети. Монтьора му отвръща – ще ти залепим едно черно тиксо върху нея, за да не я гледаш. Няма лампа – няма проблеми! Няма алкохол – няма проблеми! Колко просто!

На принтера ми има една червена лампа. Когато светне тази лампа – показва проблем. Или няма хартия, или тонер. Взимам тиксо. Черно. Залепям върху лампата. Лампата не свети – няма проблеми. Няма проблемна лампа, обаче и принтера не печата. Няма алкохол, обаче аз не мога да функционирам. Не мога да изляза от дома, не мога да гледам хората в очите, не мога да разговярям нормално, нападат ме страхове и ужасии, блокирам, крия се, нервя се, не мога да спя, истерясвам.

В хладилника ми има една лампа. Светва, когато има проблем. Светва. Взимам чука и я тряскам. Няма лампа – няма проблем. Само, където хладилника почва да грее, вместо да замразява. После го водя на психиатър да му намести количеството на серотонините. Че това е отделно от алкохолизма.

Парадоксално. Когато по презумпция и дори като аксиома ни е набито в главата, че алкохол е равно на алкохолизъм. Следователно и супер логично: няма алкохол – няма алкохолизъм. Няма лампа, няма проблеми. Обаче пиенето е само симптом. Кашлицата е само симптом. Температурата е само симптом. Болестта е нещо друго.

И ето го въпросът – страховете, срамовете, ужасиите, депресиите – искам ли да ги няма? Ако искам – трябва да се възстановявам от алкохолизма. Но нали спрях да пия? Да, спрях. Обаче алкохол не означава алкохолизъм. Пиенето на алкохол е само симптом на душевната болест алкохолизъм.

Звучи парадоксално, нали? Защото вече добре сме обучени, че алкохол е равно на алкохолизъм. Но аз не съм алкохолик, защото пия, а пия, защото съм алкохолик.

Парадоксално. Все едно да изложа следното абсурдно твърдение – някои психиатри са измислили доста „психични заболявания“ след 1960 година по поръчка и срещу заплащане от фармацевтичните компании, които съвсем легално правят огромни печалби от абсолютно вредни вещества.

Но това е една друга тема. Доста се отплеснах.

Да се върна на въпроса ти - Как се справихте?

Аз лично се справих чрез Духовната Програма на Анонимни алкохолици.

Използвах написаното от един психиатър, който се е занимавал с лечението на около 70 хиляди зависими от алкохола и наркотиците. Той отговаря на въпроса – Какво е решението на проблема чрез опита, който е натрупал с някои от пациентите си. Това изречение ме порази: „От една трепереща, отчаяна, изнервена развалина, се бе появил човек, изпълнен с увереност и удовлетворение от живота.“ И още едно: „Виждам го отвреме на време и той сега е един завиден представител на човечеството.“

Когато четох за първи път този откъс, заедно с възстановен алкохолик, се разплаках. Ревах здраво и дълго време не можех да се успокоя. Сега отчитам, че тогава за първи път се е появила надежда в живота ми. Че има изход и за мене. Че и аз ще мога да стана един достоен представител на човечеството.

Ето го и този текст, чиито обещания се изпълниха в моя живот: „Какво е решението на проблема? Вероятно най-добре ще успея да отговоря като разкажа за опита, който натрупах с един от пациентите си.

Година преди въпросния случай, в болницата бе доведен човек за лечение от хроничен алкохолизъм. Беше само частично възстановен след кръвоизлив на стомаха и вероятно имаше патологични умствени нарушения. Беше загъбил практически всичко, за което си струва да се живее и можеше да се каже, че живее, само за да пие. Той откровено признаваше и вярваше, че за него няма надежда. След отстраняване на алкохола не бе открито трайно мозъчно увреждане. Той прие програмата, очертана в тази книга. След една година дойде да ме посети и аз изпитах странно усещане. Познах го по името и отчасти разпознах чертите му, но всяка прилика завършваше дотук. От една трепереща, отчаяна, изнервена развалина, се бе появил човек, изпълнен с увереност и удовлетворение от живота. Поговорих с него за известно време, но не бях в състояние да си наложа да приема, че съм го познавал някога. За мен това бе напълно непознат човек и така си тръгна. Измина дълго време без той да се върне към алкохола.

Когато изпитвам потребност от морална подкрепа, често си мисля за друг пациент, представен от известен лекар от Ню Йорк. Пациентът сам си бе поставил диагнозата и след като бе решил, че положението му е безнадеждно, се бе скрил в една изоставена барака, решен да умре. Той бе намерен от една спасителна команда и ми бе доведен в окаяно състояние. След физическото му възстановяване, той проведе с мен разговор, в който откровено заяви, че смята всяко лечение за излишно пилеене на усилия, ако не мога да му гарантирам, което никoй друг не бе правил, че в бъдеще ще има необходимата “сила на волята”, за да се противопостави на желанието за пиене.

Алкохолният му проблем бе толкова сложен, а депресията му толкова задълбочена, че приехме, че единствената надежда за него е това, което тогава наричахме “морална психилогия”, като се съмнявахме дали дори тя ще има някакъв ефект.

И все пак той “се предаде” на идеите, представени в тази книга. От дълги години не е пил. Виждам го отвреме на време и той сега е един завиден представител на човечеството.

Искрено съветвам всеки алкохолик да прочете старателно тази книга и дори в началото да е искал да се надсмее, може би ще пожелае да се помоли.“

Изключително много ти благодаря, алкажа! Съветите ти затвърждават вече назряващото у мен убеждение, че без помощта на Анонимни алкохолици, няма да мина. Въпреки, че се възстановявам под ръковоството на отличен психиатър доста продължително време. Тъй като наистина дълго време не пия, вече не вземам никакви лекарства и водя нормален живот (с изключение на описания проблем със срама) докторът ми е предоставил изцяло на мен решението за АА. Нито ме съветва, нито - разубеждава. Ще призная честно и защо се колебаех толкова по отношение на тази организация. Някак ми се струваше, че АА ще постави алкохола и борбата с него в центъра на живота ми; мисълта за това колко съм болна ще ме обсеби изцяло; и след като наистина постоянно ми се говори за пиене и колко лошо е то, накрая наистина ще ми се допие. Зная, че е наивно. Просто по най-детински начин искам да забравя думата "алкохол" и да си продължа живота. Ама явно не е толкова просто.

Нямам желание да направя лицевите опори. Защото ме боли от вчера. Но започвам, без да мисля и чудо на петата вече болката минава и идва хубавото усещане.
Когато след като нямам желание не направя услията, аз не мога да стигна до хубавата втората половина на нещата.
Благодаря че правя нещата сега без да имам желание каквото и да значи това да имаш желание. И идва хубавата, втора половина.
Когато правех нещата за които имах желание само съм изпускала толкова други за които съм НЯМАЛА ЖЕЛАНИЕ.
Благодаря че мога да споделям и да искам да помагам на другите.
Преодилявам страховете си и срама си като правя нещата. Започвам без оглед имам или нямам желание. И става и е хубаво. Просто скачам и после става леко и приятно.
Пожелавам ти мила да вървиш по пътя на щастието със смелост, да скачаш всеки ден, а срама и страха се изпарявам само като си скочила. На мен ми помагат другите хора. Но трябва да започна, да правя, без да мисля имам ли желание, страх и ме е, срам ли ме е. Просто скачам с готовност дори и да не се чувствам готова. Май това е живота.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз лично изпитвах много срам и страх, като започнах да работя миналата година, на нова работа, след психиатрия, много силен срам, но като че ли по-правилната дума е страх, да не разбере някой, да не ми се присмее, да не каже, че съм луда, че съм била в такова отделение, че съм злоупотребявала с алкохол, страшно много се притеснявах и страхувах.


Ден след ден, с помощта на АА, на Програмата на АА, на хората, които ме подкрепиха, на спонсора ми, на всички и всичко, което, убедена съм, Бог прати за да ме запази жива и за съм сега добре, ден след ден, срамът и страховете отстъпваха.

Искам да подчертая, това не стана така, изведнъж, и като подарък, аз го възприемам като подарък, но аз направих някои неща, неща, които ми предложиха да направя, и да продължа да правя, това е от моя страна, от страна на Бог дойде постепенното изчезване на страховете и срамовете ми.

Това е моят опит, помощта е от Бог, той може само да помогне да си отидат ненормалните страхове и срамове, когато го потърсим и се помолим Той да помогне.

Най-страшното нещо, което много време ме преследва, и което ме измори много, но пък същевременно ме накара да продължа, независимо колко е трудно, независимо, че много пъти не виждах нито смисъл, нито пък имах реално сили да продължа, най-страшното нещо, беше чувството за вина, и срам от това, което съм сторила пред майка ми, която вече я няма, осъзнатото чувство за вина, за срам, и за всичко, което може един душевно болен човек да изпитва, всичко....

Това е най-непоносимото нещо, което съм изпитвала през живота си, но както по-горе написах, то е нещото, което ме води и досега, и независимо какво ми се случва, ме мотивира за продължа и да се изправям, без значение колко е трудно.

Та, вина, срам, страх, ако хората са пред теб, живи са, няма проблем, може да изглежда като голям проблем, но това с времете ще утихне и ще се успокои, само е необходимо желание и малко смелост и да се отиде на открита среща и да се извини човек, това сега не са само така, думи, и съвети, това е изпитано, изстрадано от мен и е моят опит. Така аз отидох на старата си работа, там, където пих и се излагах, и се извиних, това стана миналата година, точно по това време, около Коледа, отидох и прегърнах съпругата на управителя и се извиних, нищо повече, оказа се, че хората ми се радват, радват се, че сега съм добре, и са забравили всичко....

Няма нищо страшно, важно е, най-важното е, че си жива, че си добре, че вървиш напред, че имаш желание да продължиш и да изграждаш нов живот, ден след ден, спомените, сенките, призраците от миналото, това е нереално, то си е отишло и няма да се върне повече, въпрос на време е да си отиде и да не те тормози повече, само имай търпение, имай кураж и вяра.

Teзи от които изпитваш срам и неудобство обикновено си мислят за теб много по малко от колкото ти си въобразяваш.Тука вярвам че повечето от нас са толкова изложени че няма повече накъде.Ти се фокусирай да върху себе си и гледай да си добре,кой какво мисли или не мисли не трябва въобще да те занимава.Успех ти желая и смислен живот.