Хиляди благодарности, че извадихте тази тема от 2011 г. Въпросът съм го задала преди 3 години. От тогава до днес много вода изтече. За тези години разбрах, че няма минало и бъдеще, съществува само днес, а днес аз съм трезва, спокойна и лоялна към околните. Разбирам себе си, поглеждайки този стар пост, ясно ми е защо съм се тревожела тогава. Но последваха толкова положителни промени в живота ми, че миналото, от което съм се срамувала, е напълно заличено. Това трябва да даде кураж и на друг, който в този момент се срамува от постъпките си в пияно състояние, да прекрачи срама и да продължи напред. Времето дава шанс да заличиш стореното и да изграиш различна представа са себе си. Срамът не е градивен, той не ни върши работа. Градивно е удовлетворението от постигнатия душевен и физически баланс. Никога обаче не забравям, че всичко, което имам и което съм днес, дължа на един-единствен факт - че не пия.

Радвам се.
Тези неща минават стига да не се повтарят. Който ги използва след време то определено е по друг повод и говори за слабост на самия него и липсата на достатъчно други аргументи.