Вчера, 5-ти, точно на Архангелова задушница се навършиха 9 месеца от смъртта на приятеля ми, алкохолик.

Времето уж лекувало, ама май не. Може да не съм вече толкова разгневена срещу алкохола, както тогава, но не ми е минало. Просто болката се е притъпила и се е спотаила по-надълбоко. Нощем по време насън ме гнети усещането за нещо, което безвъзратно съм загубила и никога повече няма да се върне и се чувствам половин човек.

Може да не е най-подходящото място за скръб тук, но от друга страна е повод още веднъж да се напомни на онези зависими, които са толкова самонадеяни да си мислят, че има време и че точно те, не са онез, на които ще им се случи нещо такова.

Както и да се напомни, че алкохола бавно убива не само алкохолика, но и най-близките му дори, когато него вече го няма.

Мила 06, съжалявам за приятеля ти.
Но това е истината - алкохолът може и наистина убива. Бързо или бавно. Почти във всяка една катастрофа на пътя присъства и той. Почти във всяко сбиване на улицата с фатален край - отново. Почти във всички смъртни актове на алкохолици, не успели да спрат с тази коварна зависимост. Няма да говоря за заболявания, които предизвиква пиенето, които се оказват фатални за алкохолика и за близките му.
Още веднъж, съжалявам наистина.

Усмихни се, има изход.

Благодаря ти за съпричастността!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите