мисля че не мога да спра да пия, много ми е трудно, всеки ден ставам с мисълта че днес няма да пия но но не се получава, страх ме е че ще изгубя семейството си а нямям сили да престана, преди години говорихме с pupav но така и не се престраших да се срещна с него. Трябва да си поговоря с някогоно не искам да описвам живота си в интернет.
Много ми е трудно, всеки ден като пия малко и започвам да плача че не съм успяла да не пия и от там започва многото, дали водка, дали бира дали вино и т.н. В момента отново плача, имам две страхотни момчета и съпруг който наистина иска да ми помогне, не знае как, проблема е че аз ............. искам но не мога да си представя че никога няма да пия, знам че не мога да пия като други хора, знам също, че и не трябва да пия, от това страт децата ми и съпругът ми, но нямям идея как да го направя

Редактирано от reni2677 на 28.10.11 15:02.

Здравей рени,ти имаш проблем като много от нас.Объркана си,изпитваш вина за това,че пиеш всекидневно.Познато ми е това чувство,всяка заран се заричах,че повече няма....Тук ме знаят като човека започващ от 1-ви или от понеделник

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей reni2677
Поздравления за куража, да споделиш тези неща тук с нас и да потърсиш помощ в отчаянието си.
Разбира се, че не е нужно да разказваш целият си живота си в интернет..
Аз също съм майка на две деца и имам съпруг. Преди повече от три години подобно на теб невярвах, че е възможно да не пия и ме беше адски страх от което. Е, невъзможното се оказа възможно. Може би, бих могла да помогна и на теб.
Имейлът ми е:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей, Рени. Години наред живеех в състоянието, което описваш. Страшно е, зная, но в разказа ти откривам и сигнали, които искрено ме радват. Първо, пишеш, че имаш съпруг, който иска да ти помогне, но не знае как. Второ, сама съзнаваш, че пиенето ти не може да продължава повече. Това ме връща към началото на моя трезв живот. Аз бях ужасена и отчаяна също като теб. Мъжът ми съчувстваше, но вече не издържаше такъв живот. Именно той ме накара да започна да чета за проблема, в който живеехме. Научих, че това е болест, при това много страшна. И е нужна лекарска помощ. Тогава двамата с мъжа ми се обединихме, за да се борим с общия враг, който убиваше любовта и щастието ни. Престанахме да се обвиняваме взаимно. Аз спрях да лъжа; той прие пиенето ми като неизбежен симптом, който ще изчезне, но трябва малко време. Разпитвахме, докато не открихме наистина добър психиатър. Бихме се мъжки с този коварен звяр - алкохола. Тази война дълго време определяше всичко, което правим, живеехме като на фронта - днес оцеляхме, значи денят беше добър. Но си струваше... ето, вече трета година не пия. И животът е хубав. Пиша всичко това, за да осъзнаеш едно - сама няма да се справиш. Никой не е успял досега. Не подценявай изключително силния съюзник, който имаш - семейството ти. Бъди напълно откровена с тях. На този етап това е най-важното за теб - намирането на бойни другари, защото битката няма да е лека. Просто сложи картите на масата и си признай така както го правиш тук, в този форум - не мога да спра. И кажи на мъжа си "Помогни ми!". Двамата вече ще се справите, твърдя го от опит.

Здравей Рени

тази крачка да напишеш тук е ОГРОМНА. Може би не осъзнаваш. колко много ти се е случило като кажеш НЕ МОГА ДА СПРА. Аз си бях измислила такъв ник НЕ МОГА. И наистна не можех. И не знаех как да спра да пия. НО исках и не можех. Това признание пред мен и пред други хора изигра жизненоважна роля при мен. След като потърсих подкрепа във форума се престраших и отидох в Анонимни алкохолици Стара Загора. Мислих 2 седмици преди да отида. Ами ако срещна някой познат, какво ще кажат за мен, аз съм силна, справям се със живота, това е страшно нещо, срам ме е. Но все пак отидох. Днес мога откровено да кажа, че ако не бях осъзнала че е много сериозна болест алкохолизма нямаше да спра и щях да си пропилея живота и да продължа да наранявам близките си. Сега стана така че близките ми имат нужда от помощ и аз съм щастлива че не пия и мога да има я дам.
Моля те да опиташ, аз ти гарантирам, че в Анонимни алкохолици ми дадоха дтуг живот и то хубав.
Пожелавам ти да вземеш това решение и за себе си, защото на мен много ми помогна. И най важното е че продължавам да получавам и давам подкрепа на хора като мен. Това ме прави зякакси много щастлива, а и имам нужда от това, за да не пия.
Повярвай ми при мен беше също така ИМАХ ВСИЧКО заради което си заслужава да се живее, но пиех. Сега ИМАМ ТРЕЗВОСТ, което ми дава сили да живея и ТРУДНИТЕ И ХУБАВИТЕ МОМЕНТИ. Защото трезвостта е предпоставка при мен като алкохоличка да живея така, че да кажа ЗАСЛУЖАВА СИ ТОЯ ЖИВОТ ДА СЕ ЖИВЕЕ.

Здравейте, днес все още не съм пила, но ми е адски трудно - много съм нервна, абсолютно всичко ме дразни и нямам настроение за нищо. Идва ми да крещя или пък съм като в някакава депресия, не мога да се понасям. Преди малко съпругът ми излезе с децата и първата ми мисъл беше да прескоча до магазина поне само за една бира, но все още се държа да не го направя. Всеки ден когато пия ми идва желание да върша всичко с удоволствие, да се усмихвам и да не обръщам внимание когато децата ме ядосват, а днес просто всичко ме побърква.

Редактирано от reni2677 на 29.10.11 15:54.

Аз след малко отивам на сбирка.
Има ли сбирки при теб? Иди. Ако не ти помогне, със сигурност няма да ти навреди.
Може да ти помогне и за това, да отложиш с две часа пиенето и след сбирка да мислиш, да пиеш ли или не. Днес.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мила Рени

аз бях така. Само алкохола ми даваше увереност и спокойтвие. Но много бързо започна да ми и пречи. Напивах се и бях в еуфория а наоколо имах недоволни физиономии. Мислех че без алкохол няма да мога да бъда забавна в компания, че всичко ще ме дразни. Но не можех и да пия, след като пиех една чаша не можех да спра. И така ставаха бутилка, две, три. Стигах до бели петна и до обиди в семейството си. На сутринта се заклевах,че повече няма да пия. Но само до вечерта издържах. Много коварна болест е алкохолизма. Дава ти фалшиво усещане за свобода, а си в лапите му а те въри както си иска. Не можех без него.
Сега и аз се учудвам, че не пия и съм добре, за мен това е чудо. Но трябваше да се призная за победена от алкохола, че не мога да продължа живота си така. Защото изхода от тази болест е фатален , смърт или лудница, ако алкохолика не спре да пие. Спирането при мен беше трудно, имах две седмици абстиненция. Помогна ми да пиша много във форума.
Пиши и ти, тук всеки от нас се радва, когато някой споделя и споделящия помага и на нас да останем трезви. Това е истината. Държим се един за друг и така успяваме да не пием.
Пожелавам ти наистина от сърце да намериш пътя. Ние сме тук и те подкрепяме. Пиши, това помага.

Явно всичко е строго индивидуално.Аз в почивните дни почвах от сутрин,инак поне от 2 часа следобед.Треперех,докато глътна първата глътка.А като спрях почти нямах абстиненция.Сега ми се пие,но поносимо.Опитай да издържиш днес,ще видиш утре колко ще си свежа.Стискам палци.

Ами все едно виждам себе си преди години.Какво да ти кажа,минал съм го това твоето в момента.Има изход обаче.Сега ми казваш,че не виждаш живот без алкохол,самата мисъл те ужасява.Мисля че с цената на върховни мъки го преодолях това чувство.По-скоро с времето започвах да мисля калво съм пропуснал в живота си ,мислейки само за пиене.Вече години откакто не пия,6 месеца откакто спрях и гадните цигари.Напоследък носа ми е в страшно състояние.Тук където съм в Норвегия е много влажно,ако си астматик по-добре се преселвай в южна европа.Всяка сутрин кашляне и каране с мивката по половин час,взе да ми идва в повече.По модела на криенето ми да пия тайно,пушех също тайно.Имаше ли смисъл да подлагам цялото си съзнателно съществуване на едно криене.?Може би като ме четете сега ще кажете тоя е луд,човек на 40 а се крие като малко дете.Едно че ме беше срам от себе си,друго -също и от най-близките ми.С болести съм за които хирурзите навремето ми казваха-цигарите са смърт за теб,спирай ги тотално и от раз.А пиенето по 100грама на нова година.Тогава ги иронизирах,че лекар с торбички под очите и пушеш по кутия на ден ми ги разправя тези неща,хората ми викаха-ТЕ НА ВСЕКИ ТАКА РАЗПРАВЯТ,ГЛЕДАТ ДА ТЕ УПЛАШАТ ДА СПАЗВАШ ДИЕТАТА СЛЕД ОПЕРАЦИЯТА.Знаеш ли през цялото това време на моя живот,всичко ПРАВИЛНО е било пред очите ми,хората са ми го казвали,колкото и банални да са били тези лекари,били са прави!!Но на мен ми беше по-удобно винаги да бъда опозиция на всичко което можеше да ме спаси от алкохола и цигарите.Дори че бях на лекарства не ме спираше да пия и пуша,дори че ми се появиха хемороиди от пиенето и мешавицата с антиколагуланта,и това не ме спираше,дори че плюех кръв(от венците) сутрин и се давих като куче,пак не ме спираше да пия и пуша,дори че ми се повръщаше на моменти като захапех 1рта бира на гладно в 8.30 сутринта,пак си мислех че е въпрос на време да свикна и да премине гаденето....обаче когато бях на косъм да загубя семейството ,пък и работата на няколко пъти,тогава сякаш някой ми удари плесник.Осъзнах че това е преломната точка.Фантазията ми обрисува за секунди себе си като един пройдоха,изгонен от работа,пияница редяш се за помощи на социалните и тичащ за бира рано сутрин,после си представих какво ще е да нямаш с кой да размениш 2 думи сам между 4 стени,после си представих как евентуално в бясна ярост жена ми щеше да ми дава да виждам детето си 1 път в седмицата,и как опитвайки се безрезултатно да я спечеля за нти път в живота и ще се появи някой който ще ми бъде заместник,и детето му на него ще вика татко

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите