Срам ме е,че съм болен човек,но какво мога да направя освен да споделя,може някой да се идентифицира с мен,и това да му помогне.Психиката ми е невероятно изкривена,а за физиката да не говоря,но не съм се родил такъв,бях много щастлив човек,до 21 годишна възраст.Но това е друг въпрос,утре правя 3 месеца в АА,и имам невероятно подобрение за този кратък период от време,но...............
Нека ви разкажа вчеращният си филм,стоим си аз брат ми и майка ми,и тя изведнъж забеляза ,че имам плешиво петънце на главата,аз не знаех за него,и се паникьосах,не стига ,че съм ненормален алкохолик,надебелях от тия хапчета,нямам пари ,ами сега и оплешивявам.Сетих се ,че плешивото място се беше подуло и ме боли,и майка ми предположи ,че е мастна тъкан,и ми разправя ,че и баща ми имал такова мазал го с чесън и пораснала коса.Но докато тя ме мажеше с чесън,филма си вървеше.
В този момент брат ми стоеше до компютъра и ми вика,попитай гугъл за проблема той знае всичко,и се ухили.
Аз така изкривих информацията в съзнанието си ,че си помислих,че брат ми се смее на плешивостта ми,а от там и на мен,и му казах:-Да смей се,брат ти болен ти се смееш,и побеснях,идеше ми да го пребия,и той млъкна.Тогава майка ми се обади,ами той брат ти се смее на друго не на теб.И тогава загрях ,че той по принцип си се смее на всичко,и сигурно се е засмял на това ,че гугъл знае всичко.Попитах го дали е така,но той мълчеше,пак го попитах като му казах,че е важно за мен да знам истината.И той ми вика,не мога да разбера защо си помисли,че се смея на теб.
От там се сетих за симтомите на шизофренията,че ако си мислиш,че хората ти се смеят или говорят зад гърба ти е възможно да си шизофреник,и от там тръгнаха още десет филма,беше трудно молих се да остана трезвен този ден и след час заспах докато слушах спикери.Това нямаше как да стане преди три месеца когато за пръв път дойдох в АА,щях да откача нацяло и да се напия.
Снощи главното ми притеснение беше ,че съм разбрал брат си погрешно,и си представих колко ли много хора съм разбрал по този начин,изкревяйки реалността,заради комлексите си.Снощи осъзнах напълно във каква лъжа живея,но пък поне знам коя е правилната пътека и съм тръгнал по нея до скоро лазех,после се изправих,и сега падам все по рядко и по рядко,най важното е,че знам къде ме води тази пътека.
Още един ден съм трезвен,и не спирам да работя по програмата на АА,за мен това е важно сега,защото виждам много трезви от години хора които са били в моето положение и сега са щастливи.И аз постигнах доста,преди не можех да излезна от къщи на вън без да пия,защото тръгваше някакъв филм на ужасите,не можех да стоя сред много хора на тясно пространство,директно си хващах пътя и се напивах,и не можех да говоря пред много хора ,а сега го правя всеки ден,и това само за три месеца,представям си какво ще е след 2-3години,иска ми се да превъртя времето за да се чуствам добре да съм нормален вече,но нали ще пропусна да живея,и ще изгубя много ценен опит с който мога да помогна на накой алкохолик в подобно на моето положение.Пък и като мина през този ад от който постепенно излизам,ще се насладя с изцяло на свободата.
Исках да ви споделя повече за страданията си ,но ме е срам наистина,само ще споделя,че почти постоянно има много кръв във болните ми фантазии,насилие,страдание ,самосъжаления,резентмънти и всякакви такива.И в началото ми идеше по хиляда пъти на ден да се самоубия,не можех да понасям това в което се бях превърнал,не виждах изход,но виждах ,че има други алкохолици трезви ,щастливи,и имах много миниатюрна надежда,че един ден може би........
Не знам какво ме е запазило всъщност да не се самоубия,нямам представа,мога да предположа,че е инстикта ми за самосъхранение,страха,или може би господ.Хвърлих чоп и се падна господ,да избирам да вярвам сляпо ,че той е виновен аз да съм жив и да имам малко здрав разум в главата си,той е виновен,че здравият ми разум се връща постепенно,просто трябва да се науча да бъда търпелив.
Това ви го пише един бивш огромен атеист,който бе тотално смазан.
Искам да споделя това със хората които имат съмнения,дали не са луди,ами явно то това е алкохолизма,но има измъкване,намерете най близката сбирка на АА ,или ако няма такава в града ви основете си,с моите събратя и сестри ще ви помогнем,за да стъпите на здрава почва.

Аз исках първо да съм добре и после да съм благодарна. Сега е обратното като съм благодарна съм добре. НО аз трябваше да бъда първа. Аз трябваше да повярвам че има за какво да благодаря когато бях зле. И благодарях за това че съм зле и пътво за това че съм трезва. Сега става обратното вече. Когато имам затруднения съм пак благодарна за трезвостта си че мога да се преборя с тях. Иначе щях да вегетирам пияна и заляна потънала в самосъжаление и живота да си тече.
Благодаря че има братя и сестри които искат да вървят пътя на безусловната вяра, която дава свобода. Не се страхувайте да дадете първи. Аз дадох вяра и получих свобода.

eбати и живота
ни ми е требвал , ни съм го искала

Не ти трябва животът,пък си писала по хиляда хорума,Кастанеда,психология и психоанализа и тнт,защо ли?
Да не би случайно нищо вече не ти е интересно,но въпреки това се ровиш навсякъде за да откриеш своя""Витаминол""както беше писал Кастанеда за един майстор на маски.
Когато се уморих от търсене ,бях решил,че това е последната врата на която ще почукам,и ако и там не открия това което търся,това ще е краят ми,но когато ми отвориха вратата видях хора които ми казаха,че са били точно като мен и знаят решението на проблема, отне ми доста време да им повярвам,но повярвах просто виждах въпреки всичко тези хора успяваха да останат трезви,и се смееха за какво ли не.Сега съм част от тях и съм горд,че останах достатъчно дълго да ги изслушам какво имат да ми кажат,и повярвай те знаят решението.