Незнам дали е от липсата на алкохол,обаче много се изнервям.И без това съм нервен по принцип,обаче напоследък,колкото и да се опитвам да пазя баланса,трудно ми е с възпитанието и създаването на ценности на детето ми.Жена ми ми казва че викам и крещя на моменти в желанието си да го науча как да прави нещата и да не е само на въпреки като мен.Ами за съжаление аз самия нямам бащин модел,как да му го дам и на него.Много ми се е събрало,обаче виждам че и непиенето също не е безпроблемно.Стреса избива по друг начин,вманиачаваме се и се изнервяме в други насоки ние алкохолиците.Ако някой има идеи как да намеря по безопасен път към сина си,без заплахи,порицаване и опитване само по военному да го контролирам...да ми помогне наистина,защото наистина нямам нерви когато ми се плези насреща и само ме ядосва,много ми е трудно да запазя контрол без да се развикам или изкрещя.Уж си научих урока от будистките книги че насилието само поражда такова и насила хубост не става,а като че ли ми адски трудно да го приложа на практика.Жена ми разправя че съм се изнервил до крайност.Дали е вследствие на дългото ми не-пиене?Има ли вероятност от липсата на алкохол да се чувствувам екстра нервен и избухлив.По принцип отвреме на време се пие около мен.Не го чувствувам като неистов проблем,обаче явно се отразява подсъзнателно.Напротив,изглежда ми доста лесно,дори и9 на моменти алкохолните миризми и миризми на цигари са ми неприятни.Дори и пия безалкохолна бира на моменти,нямам засечка досега да премина на алкохолна,понеже вкуса е сходен.Вярно доста увеличих кафето,колата,сладките неща.Явно организюма има нужда,или по скоро мозъка има нужда да навакса ендорфините и зеротонина.Обаче на моменти наистина се държа по детски относно детето и за неща за които би трябвало да постъпя по друг сериозен начин.Като че ли се оставям много лесно да се провокирвам,мислейки че хората ме провокирват и се опитват да ме контролират.Явно има мнооого още да работя по смирението и сбогуването с аза.Интересно ми беше психчно-физическа реакция ли е това след като вече си непиещ алкохолик,да се чувствуваш изнервен в повече от това което си,или си е просто индивидуално.Би ми било полезно да споделите опитностите си.Понеже трябва да предприема промяна в отношението си към сина ми.Той е в тая възраст,7,9 години когато наистина момчетата са трудни.И на мен ми е трудно покрай всичко друго,също и непиенето ми.И май ми идва в повече.Като че ли копира моето поведение,и двамата трудно мелим брашно.Да се надявам да не е като мен остър камък,а да е като майка си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А и не ми се гълтат валериани и успокояващи по цял ден.На доживотно лекарство съм и аз.В повече лекарства ще ми навредят.Би бих признателен ако дадете линк към книга,литература или някаква лайв програма.Благодаря ви.

.....and the grass grows by itself-Basho

Здравей Финтрол73 и благодаря за темата.
Имам абсолютно същия проблем със сина ми, който е на 14. Ужасна е войната, която водя с него, нагрубявам, обиждам, посягам даже, крещя, разплаквам се като малко дете, не мога да се гледам...
За съжаление знам всичко, което трябва да се направи, но не го правя. Знам всички причини за поведението ми - от програмата, просто лъсват. Трезва съм над 4 и половина години. Навсякъде и с всички приложих стъпките и животът наистина се обърна и станах друг човек...
Но по отношение на детето сякаш никога не съм и чувала за смирение, отказ от контрол, толерантност, мъдрост, манипулиране, гняв и страх, породени от изгубването на контрол и оттова, че нещата не стават по моя начин, че "изтървам" детето и то не прилича на мен ни най-малко...И вадя вече изброените "алкохолни" оръжия от миналото.
Омаловажавам проблема в общуването със сложната възраст - пубертет, но той е много, много сериозен. Аз наранявам силно собствения си син. Защото не спазва моите правила, защото не прави на секундата каквото съм му казала, защото аз решавам и контролирам, вместо да отстъпя на Бог...
Повярвах, че Сила, по-висша от мен може да управлява моя живот и съм му й го отдала, затова и трезвостта ми върви сравнително гладко. Защо не мога да разбера, че това се отнася и за най-близкото ми същество?! Е, не се предавам и не се предавам в този основен сектор от живота ми.
Разбирай, пълна двойкаджийка съм, това е основният ми пропуск. И вместо да изтръгна плевела и да почистя градинката, аз си го подхранвам и той завзема все по-големи територии...
Аз съвет не мога да ти дам, освен да минеш отново стъпките със спонсор и да ходиш на сбирки.
И аз в по-тежки моменти тъпча сладко. Но крещя само и единствено на детето, с всички останали съм мила и добра и не помня да съм повишила тон от години...
Мисля, че проблемът не е заради физическия или психическия глад за алкохол, а заради недостатъчна работа над самата себе си.
Тия дни си отворих тетрадката по четвърта стъпка и видях, че в графата за сина ми, и днес, след 4 години, е валидна всяка дума. Отпаднали са гневът и страхът от майка ми, мъжа ми, началството, а всичко за детето е актуално и днес.
Благодаря ти, че ми помогна да споделя това. Измъчвам се и всяка вечер се моля да ми се даде търпението и да ми се покаже пътя към нормалните взаимоотношения. И да ми се вземат воинстващия егоцентризъм и егоизъм, скрити зад маската на силната родителска загриженост и тревожност...Старите алкохолишки трикове...

Това е любимата ми тема. Защото аз се намирах в същото положение? Та нали бях спрял да пия? Защо нещата става все по-лоши? Нали уж не пия?
Моята "интелигентност" не проумяваше, че има голяма разлика между алкохол и

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много стряскащи неща пишеш.

Не е песен живота на алкохолика без алкохол, но поне е трезв. Аз вече в думичката трезв влагам не само че не съм пияна. Трезвостта за мен е друг поглед към живота. И невинаги хубав, но трезв, искрен, честен.
Днес имах 5 срещи и понеже се възстановявам от алкохолизма и посещавам сбирки и работя по програмата най вече със себе си, не съм тръгнала да се обяснявам с който съм обидила, и това ще стане, но поред нека първо аз да се оправя. Та посещавам сбирки и работя и днес виждам как на трезво хората ме въвличат в техните си емоции. Ето я болестта. Хванах я пак. Аз съм болна и се поввличам по емоциите, затова се вълнувам, повишавам тох, крещя, троша. Какво да направя, ама всеки ден пиша по 4 стъпка. Гневя се на....Причината е.....Засяга моите....Къде е моята грешка...Кои са недостатъците ми. Иначе е наистина невъзможно. Никога не съм мислила, че няма да пия. А сега не пия и не ми се пие. Но си оставам алкохоличка и на трезво още повече се усеща болестта. Носим си я. Трябва да си заобичаш болестта беше казал май Йосиф Сърчаджиев. Да я приемеш, да я заобичаш, но не да не я лекуваш. Да знаеш че си болен и да се съобразяваш с това. Аз без програмата на АА не виждам как бих изтраяла такъв ден като днес.

Благодаря ти и на теб и на другите за това че пишете и че ви има.Наистина трезви сме,но гнева остава.Мислех си че с цялостната си промяна като човек напоследък,гнева и яростта(на моменти) ще отминат,след четеното на толкова книги от езотеричен аспект,на много зен будистки и източни философии и практики,че ще има голям напредък и възход...уви промених се доста,но за най-прости и обикновенни неща не реагирам адекватно.Мислех си че със дълго време трезвенност,вътрешна настройка,че най-лошото е вече само минало,с по-философското виждане уж на нещата,че трябва да сме прагматици и да успяваме да извличаме най-доброто от ситуациите,с тези нагласи и самонадъхване..че с тези всички неща ,гнева и стреса ще преминат,но явно съм се лъгал.Наистина алкохолизма е коварно нещо.За нищо и никакви неща,се дразня,приемам всяка по-голяма трудност на моменти като нерешим проблем.Типичен случай.Вчера стана беля,изтръгнах тръгвайки от компа кабела на външния хард диск,после с часове мъки,не може да го отвори и намери,нерви,ядове,над 1тб музика и видеота събирани с години...снощи почти не спах в мислене на варианти,все пак нелегално сваляни хави има

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Но за тези кризи говоря.Когато съм на път за секунди да се разпадна,да направя нервни изблици,да съжалявам после,да стрелям преди да помисля,да стана за смях пред хората.Какво не бих дал да съм уравновесен и спокоен.Явно вкопчването в манииките с цел да не пия ми пречи.Вие как се справяте с тези ситуации?Дайте съвет ако можете.Все гледам уж да броя до 10,или 20 преди дадена реакция от моя страна,обаче все малко или много на нож приемам нещата,със вечното ми съмнение,че все едва ли не има заговори срещу мен.Най-стария враг на човека алкохола ли е виновен(липсата му в моите вени в момента),или че аз съм враг на самия себе си.?"

Много познато ми звучи това със заговорите на хората срещу мен и гневните изблици.

Съвсем точно е, години наред имах гневни изблици, нерви, винаги съм мисила, че нещо нервите ми не са наред, и затова така реагирам, и ако съм по-спокойна, ще реагирам нормално. Но целият свят е така неправилно подреден и устроен, нищо не е подредено както трябва, и просто няма начин да не се изнервям, нищо не е наред, така мислих много години, всъщност почти целият си съзнателен живот. И когато нервите ми вече не издържаха, започнах да взимам лекарства, за да успокя нервите си, изобщо никога не съм мислила, че нещо друго не ми е наред, винаги намирах "външна" причина за моето състояние и поведение. Как да се живее като никой не се държи както трябва, нищо не се подрежда както трябва, как да се оцелява като нещата не вървят по план и винаги има някакви изненади, и нищо, което очаквам, не се случва, не може да се живее, и как да стане това "приемане" на случващото се около мен. Просто не може, така съм мислила.

Лекраствата ми помогнаха до някакво положение, да мога да туширам трудността в "приемането" на реакциите на хората, на поведението им, на отношението им, на всичко, обаче това е до време.

После се наложи да пия и алкохол, лекарства с алкохол, пак за "успокояване" на нервите ми. Изобщо, винаги съм допускала, че нервите ми не са наред, че съм нещо изневрена, и точно затова пия алкохол и взимам лекарства.

Никога не съм допускала, че нещо в ностройката ми вътрешно не е наред, и точно затова се изнервям, и точно затова не мога да приема как говорят хората, как реагират и как ме гледат, това пък особено действа, как гледат хората и как може да ми се присмеят.

Всичко това, което изпитвам или усещам, е плод на душавната болест, наречена алкохолизъм, която ме превръща във враг на мен самата, това е истината, болестта атакува мен самата, и болестта е враг на мен.

Аз не съм си враг, напротив, аз искам да съм спокойна, да ми е добре, да имам душевен мир и да ми е кеф, и искам да не ми "пука" от нищо, но нещо в мен не иска, ето това нещо в мен, това е от най-стращната за мен болест, наречена алкохолизъм, това нещо иска да се изнервям, да се гневя, да се обиждам, да се притеснявам и това нещо иска да нямам покой.

Алкохолът не е виновен за болестта, която е в душата ми, алкохолът упсокоява това, което се разиграва в душата ми, обикновено такива покъртителни и разтърсващи драми, войни и сражения, много изобретатетлно въобръжението ми, което се развихря в такива моменти, създава постановки, достойни според мен за Оскари, и ме вкарва в тях и аз нямам друг избор, освен да изпълнявам ролята, която болестта ми облича. Искам да изобразя по-ясно какво става в главата ми, и това, което става в главата ми, ме води до нервните изблици и ненормалните ми и неадекватни реакции, не хората около мен.

Много страшна болест е това, не мога да открия сега по-силна дума, видях в живота си боледуване от запушване на кръвоносни съдове и артерия, поставяне на бай-паси и живот след това, прекарване на инфаркт, и живот след това, обаче видях боледуване от алкохолизъм какво представлява и до къде води, до ранна смърт и още, преди смъртта, отделяне от хората, изолация на болния, за да може да живеят другите близки хора, и умирането от алкохолизъм, първо умиране на социално ниво, после на духовно ниво, и после на физическо ниво. Много е покъртително и страшно, и това наистина е покъртително, не грандиозните пиеси в главата ми, не, покъртителна е смъртта на млад, способен и активен, страдащ от алкохолизъм човек.

Покъртително е, защото няма лекар, който да може да изследва и да напише на просто парче хартия параметрите, както при другите заболявания, да напише какво става в душата на един алкохолик, да го напише и да даде хапче, това е за да не се обиждаш, това хапче е за да не се притесняваш, че някой ще ти се смее, това хапче е да не мислиш много, това хапче е да приемаш хората, това хапче е за да виждаш това ясно, това хапче е за да можеш да ходиш по уличите без страх, това хапче е когато дойде непознат, това хапче е когато си без настроение, това хапче е когато си без надежда, това хапче е когато си много радостен, това хапче е когато искаш много нещо, а не можеш да го имаш и така нататък, просто няма такова лекаство и няма такова изследване НЯМА, това е кошмарът на тази болест, доколкото мога сега, в този момент да Я проумея.

В моя си съзнателен живот не можах да намеря друго нещо, което да "успоки" нервите ми, да ме накара да спра да се дразня, да се гневя, да се обиждам, да чувствам и да искам, освен ПРОГРАМАТА ОТ ДВАНАДЕСЕТ СТЪПКИ НА АНОНИМНИ АЛКОХОЛИЦИ, ТОГАВА, КОАГАТО ВЕЧЕ ОТ ЛЕКАРСТВА И АЛКОХОЛ ПОЧТИ НИЩО НЕ ЧУВСТВАХ И НЕ ВИЖДАХ И РАЗВИВАХ ТЕОРИИ КОЛКО ПОЛЕЗЕН Е АЛКОХОЛЪТ ЗА СЪРДЕЧНО СЪДОВИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ, КОГАТО УМИРАХ ОТ ЗЛОУПОТРЕБА НА АЛКОХОЛ И ОБЯСНЯВАХ, ЧЕ ТОЙ Е ПОЛЕЗЕН В МАЛКИ КОЛИЧЕСТВА, ПАРАДОКС, ТОЧНО ТАКА, ПАРАДОСК Е, АЛКОХОЛИЗМЪТ Е БОЛЕСТ НА ПАРАДОСКА, ИСКАШ ДА ТИ Е ДОБРЕ, НО НЕ МОЖЕ ДА ТИ Е ДОБРЕ.

ТОЧНО ТАКА Е, АЗ СЪМ ВРАГ НА САМАТА СЕБЕ СИ, ТОВА ВЕЧЕ МОГА ДА ГО НАПИША И ДА ГО ВИДЯ, БОЛЕСТТА АЛКОХОЛИЗЪМ В МЕН Е ВРАГ НА САМАТА МЕН, ТЯ ИСКА ДА МЕ РАЗРУШИ, ДА МЕ УНИЩОЖИ И ДА МЕ НЯМА, МНОГО Е ТАКА, СУРОВО И ЖЕСТОКО ИЗРАЗЕНО, НО ТОВА Е ИСТИНАТА.

САМО ПРОМЕНИТЕ В ЛИЧНОСТТА МИ МОГАТ ДА ДОВЕДАТ ДО ПРОМЕНЕНИ РЕАКЦИИ И МИСЛЕНЕ, И ТОВА ДА ДОВЕДЕ ДО ПРОМЯНА НА СЪСТОЯНИЕТО МИ, НЯМА ДРУГО ЛЕКАРСТВО И ТОВА СЕ ПОТВЪРЖДАВА ОТ МНОГО СТРАДАЩИ КАТО МЕН АЛКОХОЛИЦИ.

ОПИТАЙ ПРОГРАМАТА НА АНОНИМНИ АЛКОХОЛИЦИ, СТАРАТЕЛНО НАПРАВИ СТЪПКИТЕ СЪС СПОНСОР И ТОГАВА НЯМА ДА ИМА НУЖДА ДА СИ НАЛАГАШ ДА БРОИШ ДО ДЕСЕТ ИЛИ ДО СТО !

Благодаря.Наистина би трябвало да се завърна към АА сбирките.Нямам проблем в момента,не пия.Но явно имам нужда от разговори със себе подобни.С другите хора не става.Дор и най-близките им е трудно да ме разберат.Нямам проблем с това да говоря открито за чувствата си.Малко се смущавам на сбирките,но общо взето споделям и то доста.Жена ми ми казва че все говоря много,много се оплаквам,а малко реално действам.В момента може би най-голямия ми проблем е че много трудно правя решения и ги изпълнявам.Поне 100 пъти реших че ще се преквалифицирам,ще направя нещо повече в професионална насока,а съм в същото положение,на същата тежка работа,уж знам кое е правилното и кое трябва да направя...а съм се вкопчил неистово в сигурното,и гледам да не загубя тежката и гадна работа която бавно ме довършва физически.Като че ли нямам никаква смелост да се втурна напред в живота и да рискувам.Вече съм с дете,и риска и авантюризма в мен умря.Все гледам да не стане така да не умрем от глад ако се хвърля в неясни води.Мисля уж за най-доброто на близките ми,но това не е най-доброто за мен.Все дене правя жертвоприношение и с последни сили работя само и само да не загубя проклетата работа.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Според мен е наложително да съ върнеш към сбирките на АА.

Ти не пиеш в момента, но стискаш зъби, на работа, в семейството си, и като стискаш зъби, се изнервяш и броиш, за да не се разбеснееш, това го пиша, защото и аз съм такава, и ми е до болка познато, не че назидавам, опазил ме Бог от това.

Непиенето не означава възстаноняване от алкохолизма.

Никъде в Голямата Книга не се казва, не пийте, и всико ще е ок.

Проблемът ви е в пиенето, просто спрете да пиете.

Но за това писах вече, проблемът е в душевната болест и засегнатото съзнание и меслене.

Затова се говори за възстановяване от алкохолизма, възстановяване, не непиене.

Това се предлага в Братството на Анонимни Алкохолици.

Предлага се Програма от Стъпки, които просто трябва да се прилагат ежедневно.

Предлага се ходене на сбирки.

Предлага се споделяне на сбирките, колкото и да е трудно или смущаващо понякога.

Предлага се изслушване на други страдащи алкохолици на сбирките.

Предлага се да се молим един за друг, защото явно от нас не зависи нищо и само можем да се помолим на Бог да е милостив към нас и да ни избави от разрушителното пиене и ненормалното ни поведение.

Предлага се да се намери спонсор, с когото да се предприемат Стъпките по Програмата.

Предлага се да се прилагат стъпките във всичките ни действия в живота, не само на сбирките и със събратята, духовност във всичките ни дела и мисли.

Предлага се нов начин на живот, следствие на ново мислене.

Драстични промени се предлагат, така е, не само така да изглежда, НАИСТИНА СА ДРАСТИЧНИ ПРЕДЛОЖЕНИЯТА И ОЧАКВАНИТЕ ПРОМЕНИ, но това е ИЗХОДЪТ.