Re: Алкохолизъм или житейски проблеми ?? / Взаимопомощ / Алкохолно зависими

Много е важно, според мен, да се разграничи и да се види ясно, кое е първичното, няма да пиша за яйцето и кокошката, където спорът е философски и не води до никъде, напротив, за алкохолизмът като болест, и за житейските проблеми, та кое е първичното, алкохолизмът в мен, или житейските проблеми, които са ме завели до алкохола ?

За мен въпросът е ясен, аз доста се потрудих да напиша и да видя какво съм насътворила в живота си, доста се разрових, не е лесно, понякога даже много мирише, и много боли душата, обаче го направих, та, за мен е ясно кое е първичното, при мен де, при мен алкохилизмът е първичен и после идват съвсем по реда си и съвсем очаквано житейските проблеми.

Обаче някой може да си помисли, че ако не е болен от алкохолизъм, няма житейски проблеми, и това трябва да го изясня, винаги има житейски проблеми, винаги има, но никой, който не е алкохолик, не си решава житейските проблеми, като се налива с алкохол и чака да падне нещо от небето, и да се разрешат на мига всичките житейски проблеми.

Та, алкохолизмът води до ново появяващи се житейски проблеми, наред с тривиалните, и става в един момент невъзможно да се живее, защото например аз исках да живея като другите хора, да бъда като другите хора, да имам това, което имат другите хора, и при тях се получава.
Опитах, но при мен не се получи, защото се появиха проблеми, които не съм очаквала, неноррмални проблеми, проблеми, свързани със страхове, напрежения, нерви, ужаси, паники, които поискаха лекарства, поискаха алкохол, поискаха отделяне от хората, поискаха да се държа неадекватно, поискаха да се оттегля ог житейската сцена.

Днес, съм много благодарна, че мога да стана и да изляза навън, не се страхувам, мога да сготвя в къщи, мога да се погрижа засебе си, мога да си оправя къщата, мога да се грижа за цветята, мога да говоря с хора по телефона, това са неща, които преди не можех да ги направя в неделя, и затова, искам да напиша, че това е възможно, на хилядите, е не знам дали са хиляди жените, но колкото и да са, възможно е жена да се оправи сама и да действа за своята трезвост.

Защо се налага да пиша, защото сутринта ми се обади една сестра, която страда много зле от алкохолизъм, защото снощи ми писа и друга сестра, която е пила, и сега страда, че е виновна пред мен, понеже по пощата си получих писмо и от друга сестра, която споделя, че сега е спряла алкохола и взима лекарства, защото изпитва много психически напрежения, понеже още много сестри ми се обадиха тези дни, затова го пиша.

ПРЕДИ МАЛКО ГОВОРИХ И С ДРУГА СЕСТРА, КОЯТО Е ОТ НАШАТА ГРУПА, НО СЕГА Е В ЧУЖБИНА, ТЯ МИ КАЗА, ЧЕ ВСЕКИ ТРЯБВА ДА СТИГНЕ ДЪНОТО, ТОВА Е, ТОГАВА ЩЕ СЛУША И ЩЕ ИЗПЪЛНЯВА, ДА НЕ СЕ ЯДОСВАМ МНОГО.

АЛКОХОЛИЗМЪТ, СЕСТРИ, Е НЕЛЕЧИМА БОЛЕСТ, ТЯ НЕ СЕ ЛЕКУВА, С НЕЯ ЩЕ СИ ИДЕМ ОТ ТОЗИ СВЯТ.

ОТ АЛКОХОЛИЗМЪТ СЕ УМИРА, ИЛИ СЕ ОТИВА В ЛУДНИЦА, ТОВА Е ПОЛОЖЕНИЕТО.

В ЛУДНИЦАТА НЯМА СЪПРУЗИ, НЯМА МЪЖЕ, НЯМА ДЕЦА, НЯМА ДОМ, НЯМА НИЩО, МНОГО Е СТРАШНО В ЛУДНИЦАТА.

ЛЕКАРСТВАТА НЕ ПОМАГАТ ПРИ АЛКОХОЛИЗЪМ, ТОВА ГО ЗНАМ ОТ СОБСТВЕН ОПИТ, ПОВЯРВАЙТЕ МИ.

НЕ МОЖЕ ДА СЕ СПРЕ АЛКОХОЛЪТ, ЗАЩОТО АЛКОХОЛИЗМЪТ Е ДУШЕВНА БОЛЕСТ и ДУШЕВНИТЕ СТРАДАНИЯ ВОДЯТ ДО ТАКА БЛЕНУВАНИЯ ОТПУСКАЩ АЛКОХОЛ, ТОВА Е АКСИОМА.

ИМА ВАРИАНТ ДА СЕ ВЪЗСТАНОВЯВАМЕ ОТ АЛКОХОЛИЗМА С ПОМОЩТА НА ДУХОВНА ПРОГРАМА.

ТОВА Е ИЗХОДЪТ, И ОЩЕ, БОЛЕСТТА НЕ СЕ ИНТЕРЕСУВА ДАЛИ ВИ СЕ ХАРЕСВА ТОВА, КОЕТО ПИША, ИЛИ НЕ, ТЯ ПРОСТО СИ ВЗИМА ЖЕРТВИТЕ, МЕТОДИЧНО, ТЪРПЕЛИВО И МНОГО ХИТРО, НЯМА ИЗМЪКВАНЕ ОТ БОЛЕСТТА.

НЕ МОЖЕ ДА СЕ ВЪЗСТАНОВИМ, АКО НЕ ХОДИМ НА СБИРКИ, АКО НЕ СЕ ОПИТАМЕ ДА ПОРАБОТИМ ПО ДУХОВНАТА ПРОГРАМА НА АНОНИМНИ АЛКОХОЛИЦИ, АКО СЕ КРИЕМ ОТ ДОМАШНИТЕ СИ, АКО СЕ СПОТАЙВАМЕ, АКО НЕ КОНТАКТУВАМЕ С АЛКОХОЛИЦИ, АКО СМЕ ОТ БЕЗНАДЕЖДНИЯ ТИП, НЕ МОЖЕ, ПАК СЕ ПИЕ, И ТОВА ПРОДЪЛЖАВА ДО БЕЗКРАЙ, "ДА ВРАТИТЕ НА ЛУДНИЦИТЕ И ДО ПРАГА НА СМЪРТТА".

НИКОЯ ЖЕНА НЕ МОЖЕ ДА ЗАПАЗИ СЕМЕЙСТВОТО СИ, СЪПРУГЪТ СИ, ДЕТЕТО СИ, ПОЛОЖЕНИЕТО СИ, АКО СТАНЕ ПИЯНИЦА, ПЪРВО, ТРЯБВА ДА СЕ ВЪЗСТАНОВИ ОТ АЛКОХОЛИЗМА, И ТОГАВА ДА ПОЛУЧИ ТЕЗИ НЕЩА, ОБРАТЕН РЕД НЯМА.

МНОГО РЯДКО ИЛИ ПОЧТИ НЕ СЪМ ЧУВАЛА ЗА ТАКИВА САМООТВЕРЖЕНИ СЪПРУЗИ, КОИТО ДА ДУНДУРКАТ ПИЯНИ ЖЕНИ И ДА ГИ ГАЛЯТ С ПЕРО И ДА ГИ УТЕШАВАТ НЕЖНО, ПОНЕ АЗ НЕ СЪМ ЧУВАЛА.

НАПРОТИВ, ЧУХ, И БЛАГОДАРЯ НА БОГ, ЧЕ САМО СЪМ ГО ЧУЛА, ЧУХ ЗА ПИЯНИ ЖЕНИ, КОИТО БИВАТ МАЛТРЕТИРАНИ : ПСИХИЧЕСКИ, ФИЗИЧЕСКИ И ВСЯКАК, И КОИТО ТЪРПЯТ ТОВА ПОЛОЖЕНИЕ, ЗАЩОТО, НЕ МОГА ДА КАЖА ЗАЩО ВСЪЩНОСТ, ПРОСТО ПИША КАКВО ВИДЯХ ЗА ВРЕМЕТО, В КОЕТО СЪМ В АНОНИМНИ АЛКОХОЛИЦИ.

МНОГО МИ СЕ ИСКА ДА МОГА ДА ПОМОГНА НА НЯКОЯ ЖЕНА, КОЯТО СТРАДА ОТ АЛКОХОЛИЗЪМ, НО ПОНЯКОГА ТОВА ИЗГЛЕЖДА ПРОСТО НЕВЪЗМОЖНО, НО ТОВА СЕ ОТНАСЯ ЗА МЕН, КАТО ЧОВЕШКО СЪЩЕСТВО, КОЕТО ЗА МЕН Е НЕВЪЗМОЖНО, ЗА БОГ Е ВЪЗМОЖНО, И СЕ МОЛЯ ЗА СПАСЕНИЕ НА ТАКИВА ЖЕНИ.

П.П. Да не се обиди някой мъж алкохолик, но основно разговаряхс жени, алкохолички, и моите проблеми са същите, та затова се обърнах към жените, никаква дискиминация няма иначе, болестта е една и съща и при двата пола !

Но тези за които животът е бреме , какъв смисъл има да остават трезвени ???
Ами нали точно за това става въпрос ..Алкохолизма е трипластова болест ,обхваща цялото ни същество ,тялото ,душата,ума и от там духовното ни съществувание. Докато се занимаваме да се въртим във вечният кръг да мисля какво чувствам и да чувствам ужаса от мислите аз оставах без силица нямах такава ,нямах сили да живея нямах дух .....Аз съм от тези алкохолици при, които алергията се декларира веднага ,още с първото пиене и въпреки, че веднага стана ясно ,че не мога да пия и няма да мога защото всеки път се напивах ,каквото и да променях в пиенето,въпреки страшните погроми и изпълнения аз не можех да се спра ...не можех още в началото, когато не бях толкова привикнала психически към това успокоение ..не можех защото живота от където и да го погледнех ми изглеждаше безсмислен нямах СИЛИ за живот само като пийнех ги получавах и то за какво?..В абсолютно всичко виждах безсмислието ..Нищо не беше в състояние да ме мотивира достатъчно за да не прибягвам към това ново намерено лекарство за успокоение и забрава... Аз също съм от тези, които правеха дисоциация между психическото си заболяване и телесното..Предпочитах да си мисля, че имам циклофрения -биполярно разтройство и панически страх и каквато диагноза ми идваше на ума ,смятах ,че като си я излекувам нея и ще спра да пия от само себе си..Е щях да се поозоря малко с психическата си зависимост към алкохола ,но за един два месеца щеше да ми мина ..Моя проблем беше в детството ми в майка ми ,в хората които ме заобикаляха в България ,в международната обстановка и земята ,човечеството ,"Homo sapiens", абе живота като цяло си беше незадоволителен и ако все пак той се променеше тогава АЗ евентуално може би щях да се съглася или най -точно кандърдисам ,склоня да живея ...Да защото живота ми зависеше от другите ..От те какви са и какво правят ..Тях съдех и с тях се сравнявах и тях исках да променя ..Себе си НЕ защото аз съм жертвата ,а те са мнозинството ..Аз съм абсолютно малцинство ...Истината е, че дълбоко в себе си разбирах ,че нямам сили и не мога да се променя ...Виждах ,че нямам смелост,че за това се изисква смелост и постоянство ..За това отричах истинската си болест ,а си търсех диагнози и лекарства и пиех и унищожавах всичко до ,което се докоснех с най-невинни и добри намерения ...ХахахаааИ когато разбрах, каква е болестта пак си мислех ,че сигурно все пак имам и психическо заболяване ...Докато един ден не ми светна ,че няма как да съм болна от психическото заболяване алкохолизъм научно е =на биполярно разтройство с паническа страхова невроза и да имам съпътстващо биполярно разстройство и панически страх ...Просто няма как да имам две заушки и две скарлатини ...Просто съм алкохолик...Алкохолик на който и лекарствата не помагат ..Един лекар приятел в чужбина ми разказваше навремето ,как наблюдавал ,че алкохолиците не реагират като другите на лекарствата за душевни болести..все казваше на шизофреника даваме хапче ,той си го пие по едно с години ,понякога му го променяме и пак така пие си го и си е в стационарно състояние ..Знае че е болен и си пие лекарството..На алкохолика непрекъснато сменяме лекарствата ,и той на всичкото отгоре не реагира както се очаква ,или почва да ги пие с шепи или заедно с алкохола или като не пие трябва да го смажем лекарства за да седи мирен и тогава пак въпреки лекарствата си мисли ,че не е болен...Та за такава болест става въпрос ...И да си дойда на думата ..Как да знам ,че има друг живот ,ако не пробвам да направя това ,което са направили тези ,които са били същите нещастници като мен, но сега обаче виждат живота по-друг начин ..дърпах се отричах ,струваше ми се напълно невъзможно .Целият ми живот се градеше на нещастието ми и на произходните му философски теории..Как като не знам нищо друго и другото ми се струваше недостоверно?Чудото започна да се случва тогава ,когато един ден не можейки по-вече абсолютно покрусена и смазана реших да видя какво правят тези хора ..да го направя както те казват ,а не както мозъка ми казва защото тъкмо мозъка ми е болен и сляп ...Казах си ами да опитам след шест месеца ще се самоубия и толкоз ...Не знам как е станало ,но явно Господ е бил с мен през цялото време. Тогава Той беше за мен Програмата ,спонсора ми благодарение на ,който изобщо разбрах за какво става дума и то ден след ден и приятелите ,които работеха по тази Програма ..В последствие нещата си взеха местата ..Висшата ми Сила започна да ми разкрива ден по ден различни радости и различни усещания .Има трудни дни ,има дни в които ме хващат братята и искам да натрия носа на някого ,но вече знам ,че това е болестта ми и че тя иска да ме убие ,тегля и една майна и гледам да е веднага ,хващам се здраво за ръката на Господ и той ме преминава .Защото аз сама не съм свикнала да чувствам ,нито болка ,нито радост ,нито скука нищо .И така продължава ..в четвърта годинка влязох ,калявам се ...Ден по ден само за днес я карам и си мисля, че ако се бях повъртяла още много малко сигурно нямаше да видя никога това чудо на чудесата ..Щях да завиждам и да обвинявам другите ,че Те имат щастие ,а Аз не ...Без никога наистина да разбера, че за личното щастие се иска личен труд .Все си мисля ,че съм по- мързелива от другите ...Мързела ми е доказан факт..Обаче се оказа ,че съм болна от болест ,която иска от мен да бъда работлива ..това ако не е ирония на съдбата ...Необятно поприще за мен напълно непознато и сега полека лека се запознаваме и все по-вече ми харесва...Програмата ,която ми показва как да намеря СИЛА която да ми дава живот чрез която да имам сили да живея хубав според мен живот!Та няма как да знам нещо ,ако не съм го опитала точно така както се прави ..Със спонсор ,който има и винаги е имал спонсор или приятел за работа по Програмата ,(това става на по-късен етап),домашна група на която да служи ,да обогатява АА културата си,да дружи с хора ,които се възстановяват по тази същата Програма която е в Голямата Книга "Анонимни Алкохолици" ,Тогава започват да ни се разкриват истините за реалния живот за страховете ни за умствената ни болест и как да живеем без тя да ръководи живота ни...Желая ти го от цялото си сърце ..да поискаш да опиташ точно както е описано в книгата пък после винаги може да се върнеш там от където идваш ..Аз за себе си лично вече не го искам по никакъв начин..Щом аз можах да се преобърна значи и всеки друг който е тук и го поиска може ! Но трябва да опита първо за да види какво иска и че има право на избор !