Ами смисъла е ,че ако опиташ да действаш по нашата програма ,няма да си останеш същата ,ще харесваш други неща ,ще чувстваш и мислиш съвсем различни неща и блатото даже така ще го забравиш ,че една от причините за да се ходи на сбирки и да се служи ежедневно е точно тази .. Забравата ,забравяме поради болестта от къде идваме и ако не се подсещаме пак се връщаме там от където дойдохме ...Е такава е болестта прогресираща ,дори и да не пия тя си се развива и винаги в мен хронична ...Но за това пък е възможно с определени действия да се ПОЛУЧИ пълна вътрешна промяна поради което и външна разбира се

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

просто нямам гняв а приех съдбата си на пътник


Всички хора сме пътници. Дошли сме за малко на тази планета и пътуваме през живота. Но защо пътуването да не е удоволствие?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

но какъв е смисълът да съм трезвена , когато пак в същото блато оставам да живея ?
Ратна,всички възстановени и възстановяващи се алкохолици ,които пишем тук и работим всекидневно по програмата на АА,ясно разграничават два периода в живота си-преди и след,да преди когато пиехме животът ни меко казано беше блато,но обърни внимание на след това,когато приехме новият начин на живот никой от нас не говори за никакво блато,говорим за това че новият ни живот без алкохол е хубав,поносим,осмислен...за това свидетелствувам и аз-20 години бавно и полека умирах от болеста наречена алкохолизъм(що е алкохолизъм взех да разбирам едва след идването ми в АА),потъвах в блатото.За няколко месеца с помоща на тази духовна програма животът ми се обърна на 180 градуса и в момента е да кажем спокоен и изпълнен с надежда и благодарност.Извинявай но аз съм бил от двете страни на бариерата,бил съм преди и след ,ти след... навярно не си била, ....така че ....ако имаш проблеми с алкохола и искаш да ги решиш,първо пробвай това което някой възстановен алкохолик може да ти предложи като изход и тогава коментирай.....

Днес имам така наречен "житейски проблем", ядосах се, това не бива да си го позволявам, защото така изморявам себе си, а аз се възприемам като болен човек, и трябва да внимавам и да се пазя.

Все пак, ядосах се, ядосах се и наговорих куп неща, които сега ми се струват толкова глупави, и безсмислени, но в гнева си аз това правя, говоря неща, за които после съжалявам.

Преди пак се ядосвах, но после започвам да съжалявам за това, което към казала, започвам да изпитвам чувство за вина, после пак си го припомням, после отново се ядосвам, после изпитвам угризения на съвестта, после, отново си го припомням, и така, проигравам го от десетина до не знам колко пъти, и това, за което съм се ядосала става доста различно от първоначално случилото се, накрая съм доста изтормозена, изпълнена с чувство за вина и самосъжаление, и още, решавам, че аз не мога да рагирам както трябва и накрая правя един велик извод, или хората нещо не са наред, или пък аз не съм тотално наред, след такива изводи е трудно да се чувствам добре и в добро настроение, и още, да съм адекванта, работоспособна и разумна, това е било цял живот.

Та, какво правя сега, като се уча да живея по нов начин, и всъщност какво означава за живея по нов начин, да реагирам и дйствам по нов начин, та, сега, просто това го споделям, описвам го и го анализирам, после, моля се за човека, с когото съм била груба и не съм постъпила както трябва, извинявам се на човека, с когото съм била груба, това го правя колкото ми е възможно по-бързо, и нещата се успокояват и съзнанието ми е отново свободно и мога да съм пълноценен човек.

Това са реалните действия, и това са действия всеки ден, може някой ден да има няколко такива, зависи доколко болестта ме е хванала и си играе с мен и ми гледа сеира.

Това е положението при мен, за разлика от преди, аз вече не се отричам тотално като личност, не се гневя няколко дена на себе си, просто се приемам като болен човек, за когото има изход, чрез някои прости действия по Програмата на Анонимни Алкохолици.