Аз не съм алкохолик.Живея с алкохолок и си тръгвам.Не можах да се справя,колкото и много да се борих .Борих се с всички сили да помогна-сега аз имам нужда от помощ.Даже не знам къде отивам,просто затварям вратата след себе си и от стълба ,който бях се смалих,станах тиха ,кротка , слаба.

Здравей blue_varna.
Защо не посетиш сбирка на Ал-Анон?
Написала си една голяма истина и тя е, че имаш нужда от помощ.
Там можеш да я получиш.
Алкохолизмът не се побеждава с борене. Оше повече с борба за живота на друг, когато той неможе да пожелае промяна.. Нещо в съзнанието ни е сбъркано.
Аз съм алкохоличка. Останах трезва, когато признах безсилието си пред алкохола и че животът ми е станал неуправляем. По-същият начин съм безсилна пред алкохолизма на всеки друг.
Дали ще осъзнае истината за себе си съпругът ти или не, един бог знае.
Баща ми не можа.
Преди няколко дни почина. Запой. Осем счупени ребра. Незнаеше дали е паднал или нещо друго се е случило. Незнаеше къде, незнаеше кога и кой го е намерил. Нищо не помнеше.
Първа стъпка на Ал-анон гласи:
Ние признахме, че сме безсилни пред алкохола (пред алкохолизма на своите близки) – че животът ни е станал неуправляем.
И цитат от тяхната книга:
Много от нас затваряха преднамерено очите си пред прекомерното пиене на своите близки, заблуждавайки се с мисли като: „Когато той има свой собствен дом, той ще спре да пие.“ или „Тя ще спре да пие, защото ме обича.“ Много бяха опитите които правехме, но всичко което постигнахме беше само да прибавим хаос към объркването. Нищо не беше толкова нужно за да се доведе алкохолика до още по-дълбоко пиене, колкото добронамерените и неблагоразумни опити да го спрем. Крайният резултат беше поражение за всички. Животът наистина стана неуправляем за цялото семейство.
Първата стъпка е здравата основа под краката ни. От нея ние можем да продължим напред към спокойствието, благоразумието и духовното развитие, които придобиваме чрез останалата част от програмата. Чрез пълното приемане на факта, че сме безсилни пред болестта на алкохолизма, ние придобиваме чувство на облекчение и възвръщане на надеждата. Ние можем да насочим внимание си към управляването на своя собствен живот и да го приведем в ред. Когато един от членовете на семейството мисли здравомислещо, ситуацията в цялото семейство се подобрява.
Тази и останалите 11 стъпки от програмата на Ал-Анон могат да ти помогнат. Стига да го пожелаеш и да предприемеш необходимите действия по тях.

Здравей blue!Когато прочетох поста ти,все едно чух съпругата ми,и кръвта ми се смрази.Само че при мен беше по-различно,не тя ми казваше тръгвам си,а ми казваше-ТЪРСИ СИ КВАРТИРА И СИ ТРЪГВАЙ.Направо само за секунди и кошмарите ми от близкото минало оживяха като във филм на Хичкок.Сигурно безброй пъти на ред се е повтаряло,докато най-после в мен не се извърши чудодейното пречупване на осъзнаването на зависимостта ми.Но наистина това че не исках да стигна тотално дъното,това че искам да имам семейство и ибичам детето и жена си ме накара да се променя.В твоя случай може би е разумно да си дадете почивка с мъжа ти за известно време в което внимателно да наблюдаваш ако той спре да пие и има напредък дали е защото е осъзнал проблема си,или просто защото го е страх да не ви загуби.За съжаление по голяма част от нас мъжете минаваме през близки и семейство заради кефа си.Аз не съм типичен мъж,дори и приятелите ми да говорят(със сигурност го правят зад гърба ми само обаче),че съм п...а,че съм под чехъл,че ме дирижира и командва жена ми.Обаче така и никой не се запитва може би,дали аджиба не е възможно аз да съм осъзнал нещата,предвид безизходността на житейските ми неволи и зависимостта ми.За всичко гледам да съм независим по принцип,да става предимно както аз искам(водим епични битки на контрол доста често в къщи с половинката ми),да контролирам нещата ,да съм аз отгоре...обаче спрямо алкохола той ме контролираше изцяло.Било то от стрес,от гадната работа на която съм все още за съжаление,на инфантилните си привички и мислене,на заменяйки липсата на алкохол сега с разни други маниики...успявам да удържам фронта,но истината е че чак след като посещавах сбирките на АА ,чак тогава получих прозрение и вдъхновение да променя живота си.Преди живота ми беше глуха улица,знак път без изход.Липсваше ми вярата.Покрай егоизма си ние хората забравяме най ценното,радостта от справедливостта ,истината и честността.Криех се за да пия...незнам мъжа ти дали се крие или не,дано да не те тормози и унижава.Аз никога не съм посегнал на жена ми,нито пък на детето ми.Но за нея психическия тормоз който съм и причинявал системно я полуразруши.Събрахме огледалото,позалепихмо го,опитваме се заради доброто на детето ни ,пък и на нас да живеем нормално.От години не пия,спрях и цигарите.Обаче маниикаите ми продължиха,кафета,игри,музика,компютъра.Самоуспокоявам се че дори и да прекалявам с други неща,все пак е по-добре от алкохола и цигарите.И с цигарите се залъгвах,както и с алкохола,търсех контролирането и мярката.Само че при нас алкохолиците-ВСИЧКИ МЯРКИ СА ДО НАСИРАНЕ!!!Кажи му го това изречение на мъжа ти,дано ако му поговориш вземе че поеме пътя към АА,къде се вика като мен без идея защо отивам там,просто за да спся развода.Дано иде мъжа ти,за да се запазите като семейство,за да не страда детето и да ви има.Много хора ще кажат какъв е този идиот където се опитва да ни учи да живеем насила,да не бъдем себе си и да се преструваме.И аз се питам все още дали съм направил правилният избор на моменти,обаче разбирам че съм направил най-доброто от сутуациите в които съм бил.Не загубийх работа,не загубих семейство и уважени(ще трябва да градя увабение и доверие до края на живота си така или иначе),не се влача пиян сутрин рано по път за работа,няма вече поне за нти път да ме предупреждават че следващия път и ще изхвръкна от работа,няма да ме гледат сутрин рано магазинерите в супера че вместо да си купувам кафе взима шестицата с бира за към в къщи,няма да ходя пиян по лекари,физиотерапевти и срещи от особенна важност(както преди го правех),няма и жена ми да трепери дано да не съм омаян или пиян и днес....няма да го има и вечния стрес от криенето и пиенето скришом,защото това ме убиваше.Знаех че правя всичко погрешно,обаче не виждах изхода как да променя всичко.Живота ми беше повече от кенеф,но намерих сили в себе си.Да ти кажа както и в дугия пост на човека тук,ако той сам не си помогне и господ не може да му бъде на помощ.Всичко е до воля,желание и осъзнаване.Тотално сбогуване с егото,и жертва на пиедестал в името на всичко което виждаш че губиш.Това е моята философия.Сега вече знам,никакво (контролирано пиене или опитване),както и пропушване защото едното без другото при мен не върви.Както и едната цигарта,така и едната чаша ми изяждат главата.И дано успея да се преборя с вечните си нерви и сприхавост.Незнам дали е от липсата на алкохол,обаче много се изнервям.И без това съм нервен по принцип,обаче напоследък,колкото и да се опитвам да пазя баланса,трудно ми е с възпитанието и създаването на ценности на детето ми.Жена ми ми казва че викам и крещя на моменти в желанието си да го науча как да прави нещата и да не е само на въпреки като мен.Ами за съжаление аз самия нямамк бащин модел,как да му го дам и на него.Много ми се е събрало,обаче виждам че и непиенето също не е безпроблемно.Стреса избива по друг начин,вманиачаваме се и се изнервяме в други насоки ние алкохолиците.Ако някой има идеи как да намеря по безопасен път към сина си,без заплахи,порицаване и опитване само по военному да го контролирам...да ми помогне наистина,защото наистина нямам нерви когато ми се плези насреща и само ме ядосва,много ми е трудно да запазя контрол без да се развикам или изкрещя.Уж си научих урока от будистките книги че насилието само поражда такова и насила хубост не става,а като че ли ми адски трудно да го приложа на практика.Използвам поста да помоля за помощ.Жена ми разправя че съм се изнервил до крайност.Дали е вследствие на д7ългото ми не пиене?Извинявам се за отклконението от темата,помогнете ми със съвет ако можете моля ви.А на теб ти пожелавам блу,да не се развеждате,разделяте и губите всичко най-ценно в живота ви.Дано господа да има план за вас,но наистина според мен,дай му ултиматум и то краен на мъжа ти.Било то с временна раздяла или,пък му покажи молбата за развод.При мен това помогна,колкото и нещасно да изглежда на пръв поглед.Чувствувам се като един нещастник доста често.Че всичко което е най-важно в живота ми,е трябвало да го запазя и свърша,е трябвало да го направя под натиск,с опрян нож в ребрата,където има един лаф.А можеше да е съвсем друго.Но алкохолизма ни е виновен.Мъжа ти е болен човек.От най-коварната болест,алкохолизма,бича на 20 и 21 век.Бавно те разлага по пътя към гроба.Но винаги има изход.Дано живота при вас се завърти на 180гр,в нова посока.Дано да е пътя към АА за мъжа ти и към трезвенността.Ще се помоля сега за всички братя и сестри,за мен и семейството ми.Молитвата има страшна сила.Само това ми беше останало преди,по пътя към разводите ни и разделите.Ревал съм както никога преди,като малко дете,безсилно и с огромна болка господ да има милост над мен.Е чудото стана!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако някой има идеи как да намеря по безопасен път към сина си,без заплахи,порицаване и опитване само по военному да го контролирам...да ми помогне наистина,защото наистина нямам нерви когато ми се плези насреща и само ме ядосва,много ми е трудно да запазя контрол без да се развикам или изкрещя
Здравей,finntroll!Не мисля,че мога да ти давам съвети-казват,че в АА не се дават съвети.Мога само да ти споделя моя опит.След дълга кариера на пиещ алкохолик днес съм изключително радостна,че съм алкохолик,който не пие и работи по програмата.Защото ако само не пия,а не се променям аз пак ще пия.Душата ми ще е стегната от гневове и страхове.И рано или късно пак ще посегна.Пълна психическа промяна...Тези думи ми звучаха абстрактно,но вече май все повече ми се разкрива.Моя спонсор ми казва постоянно,че ако не сложа нови действия на мястото на старите аз няма как да се променя.Така че,когато се чувствам недоволна аз знам,че нещо не приемам.Но сега по същество.Моите две момчета останаха при мъжа ми.Те израстнаха без мен.Разведох се,когато бяха на 10 и 14 години.Когато дойдох в АА си мислех,че ще стане чудо и изведнъж видели промяната ще плеснат с ръце и ще кажат-,,Да,бе-каква прекрасна майка имаме...,,.И аз си реших,че ще започнем да наваксваме пропуснатото,да се срещаме,да ги възпитавам-та нали толкова много научих.Да,но не стана точно така.Имаше много моменти,когато не ми се обаждаха и аз ставах гневна.Страхът,че вече съм изгубила контрола ме държеше здраво в хватка и аз постоянно си се гневях.Или на тях,или на себе си,а най вече на съдбата си-тоест на Бог.Сега вече разбрах,че когато пусна контрола и не искам да влизам аз в главите им и да ги променям всичко е много по-просто.Те са отделни човешки същества,имащи своя път.Те са различни!Не мога да влизам в техните глави и да ги контролирам.Не мога да ги ,,уча,,.Не мога да им влизам в мозъците-не съм Бог!Мога да им дам съвет,но ако те го поискат.Другото е пак моя егоцентризъм.Нали толкова дълго се опитвах да управлявам живота си и накрая го докарах до кофите.Трябва пак много насериозно да съм се взела за да се опитвам аз да променям някого.Не знам колко е голям сина ти,но те минават през различни периоди.За себе си знам,че трябва да имам търпение и единственото,окето мога да направя е да се опитам да променям себе си с Божията помощ.А те дали ще го видят и харесат пак не е моя работа.Нали нашата молитва за спокойствие започва с това-да приемаме нащата,които не можем да променим.Другото пак е обратното на смирението-не с мир,а на всяка цена!Така,както АЗ го искам.Ето защо целия ми досегашен живот беше една борба с бутилка в ръка.Успокой се и пусни контрола.Предай го в ръцете на някой,който има по-голяма сила-а ти предполагам имаш доказателства,че само тази зависимост ни кара да се чувстваме добре и ни успокоява.Защото вече лично за себе си искам да си го повтарям-не аз управлявам живота -моя и на всички около мен!Тогава и само тогава започваме да живеем по-простичко.И хубаво...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря ти за поста.Наистина си права за контрола.Явно прекалено много искам всичко да е под мой контрол.Все си мисля явно най-вече неосъзнато явно,че аз знам най-добре кое как да стане.Но тук греша.Осъзнавам все повече че колкото изсилвам нещата,все повече не върви.И това в работа,семейство и приятели.Като че ли навремето като тинейджър и по-малък бях по-толерантен от сега.Бях по-голям алтруист.Напоследък не мога да се позная.Сина ми е на 8 год.Някой казват най-трудната възраст.Когато за всичко са на въпреки.На детето ми му е простено за поведението в този период,ама за мен да му се връзвам на глупостите с които ме предизвиква....хваща ме срам.Все имам чувството все повече на последък,че като че ли вече съм загубил контрола над него,и вече не мога да го направлявам.Явно трябва да сменя тотално подхода.ИМам проблем със поставяне на граници за позволено и не позволено.Успява с мрънкане дяволски лесно да ме изнудва и постига своето.Моя е вината,бързо се прчупвам и става на неговата,Все си мисля че съм голям тиранин с него,след като все му казвам не това,не онова,на вечните му мрънкания,и накрая след дълги не-та,му го позволявам.Жена ми казва че тук греша.

.....and the grass grows by itself-Basho

Здравей (blue-varna)
Tи трябва непременно да си отидеш и това да не са ПРАЗНИ ПРИКАЗКИ,ако след твоето заминаване човека не се стресне и вземе мерки(потърси помощ и започне някаква промяна) значи няма голяма надежда за вас като двойка.Спасявай се.

Здравей blue_varna...вик за помощ ли?или пълна безнадеждност...честно да си кажа,бих искал жена ми да извика тук с пълно гърло....уви...

За съжаление си права!Крайна мярка но необходима.Говоря от личен опит.Жена ми господ сили и здраве да и дава,прекалено много ме изтърпя.Имам много да и се наплащам.Дано мъжа на авторката нас поста да се стресне.Как ми се щеше с него да бях опитал да поговоря,час,два,три колкото е необходимо,човешки.Ние хората не обичаме да ни се бъркат,дори и живота ни да е станал тоалетна.Но трябва.Понякога този който е отстрани по-добре вижда нещата,защото другия е във нещата и оттам е трудно.Стискам палци все пак да се оправят хората и да не оставят страдащи деца на разведени родители.Защото това е болка и белег за цял живот.Макар че и живота насила(като на моите родители),не е никакъв живот.Загуби ли се уважението и достойнството между двамата,почти е невъзможно.Благодаря на господ,че имаше милост към мен и ми даде разум и просветление.Дано да бъде милостив и към повечето от нас!

.....and the grass grows by itself-Basho