Трудно ми е да започна.. и по-скоро се чудех дали изобщо има някакъв шанс да се справя с проблема, ако е започнал доста отдавна и вече е.... един вид "закостенял".

Зависи колко много искаш да се отървеш.Иначе има изход,решиш ли ще успееш.Иди в АА клуба ако има такъв там където си,помага да знаеш.Успех.

Здравей, аз съм Харакири, алкохоличка. От "закостенелите". Пих нонстоп около 22 години и половина. Спрях преди четири години и половина. Единствено с помощта на Анонимни алкохолици. Моля, погледни в списъка в закованата тема дали наблизо до теб има група и сбирка. Виж и адреса на скайп-сбирките.
Ако имаш въпроси пиши ми на бележка тук или на albizar@abv.bg

Здравей и от мен ,
днес в разговор с един събрат си спомних за деня в който аз писах и молих за помощ. Тогава той сподели с мен от колко време е трезвен. Струваше ми се непостижимо това време, защото до тогава бях изкарвала едва два дни без алкохол и на третия се запивах. Днес си спомних и се усмихнах щастлива. Ден по ден , ставаха месеци, а месеците се превърнаха в година. Не съм пила алкохол от една година и осем месеца. Това стана реалност единствено и само с помоща на анонимни алкохолици. Вярвам, че всеки който има желание за това и отчаяно иска да оправи живота си има изход да излезе от ада в който се намира. Казвам ада, защото аз бях там и за мен това беше. Потъвах и отчаяно исках някой да ми помогне да изляза на повърхността. Имах шанса и късмета да срешна човек от АА, да ми подаде ръка. Помолих да ми разкаже какво е направил за да се възстанови и следвах стъпка по стъпка всичко.
Не се колебай да потърсиш някой от нас за помощ, не се колебай и за сбирките.
Вярвам, че всеки който иска да има това което имаме ние - свободата да избира, да не се крие , да живее щастливо и т.н. - ще го получи стига да иска.
Тръгни по този път по който вървим - нищо няма да изгубиш - напротив.

Списък с групите можеш да намериш тук:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от detenazaleza на 11.09.11 23:41.

Щом си преодолял чуденето и колебаенето, това вече е начало.

На мен ми казаха преди година и нещо, че сама няма да се справя с алкохолния проблем, така че това си го превърти в главата, сам няма да се справиш с проблема, и наистина е така, проверила съм го.

Ако продължаваш да си общуваш с хора, които водят такъв начин на живот, няма да се оправиш.

Трябват промени, поне това мога да ти кажа, ясно ми е, навиците са така силни, наистина са закостенели, станали да втора природа, както се изразяват по книгите, ама е вярно.

Може да се започне със създаването на нови навици, със опити да се създават нови навици, при мен така започна, за съжаление това се случи в психиатрията, например с това, да ставам рано и да се приготвям за деня, и още, натовариха ме да водя гимнастиката сутрин, и това ми се стори много изненадващо, но го направих, и свикнах да ставам рано, така, заради другите хора, не заради себе си. Заради себе си тогава не бих старнала рано, изобщо не бих станала от леглото си тогава заради себе си.

Може да започнеш оттам.

Можеш да потърсиш хора, които са имали подобен закостенял проблем, да видиш къде се събират тези хора и да си пообщуваш с тях.

Можеш да се опиташ да послушаш какво говорят тези хора, и да се опиташ да приемеш някой съвет от тях.

Можеш да започнеш да правиш нови неща, ей така, даже напук, поне така аз съм така, просто ей така, нещо различно от предишното си поведение, поне за експеримент, да видиш какво ще стане.

Можеш да се сприятелиш с тези хора, и да видиш как живеят без алкохол те.

Може да повярваш на тези хора и да допуснеш, че и при теб това може да се случи.

Ако го допуснеш, половината проблем вече е решен, поне при мен е така.

Действай.

Успех.

Може да се започне със създаването на нови навици, със опити да се създават нови навици, при мен така започна, за съжаление това се случи в психиатрията, например с това, да ставам рано и да се приготвям за деня, и още, натовариха ме да водя гимнастиката сутрин, и това ми се стори много изненадващо, но го направих, и свикнах да ставам рано, така, заради другите хора, не заради себе си. Заради себе си тогава не бих старнала рано, изобщо не бих станала от леглото си тогава заради себе си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Познат ми е този иронично-саркастично-цинично-насмешлив тон.

Същата съм и аз, ако не работя по стъпките и Програмата на Анонимни Алкохолици.

Не ме учудваш и не ме изненадваш.

Ами не знам колко са свежи тези преживявания, но те ме спасиха.

Да, точно това ми даде начален тласък, да помисля за хора, които са така зле, а пък са така смирени и приемат болестите си и не хленчат, нито се подиграват, нито се бунтуват, нито търсят някоя "райско" ПРЕЖИВЯВАНЕ И ОТКЪСВАНЕ ОТ РЕАЛНОСТТА.

Да, хората в психиатриите наистина не могат много много да се движат, трудно пазят равновесие, трудно бягат, трудно им е, това е така, но полагат усилия, имат желание и не се напъват да са такива, каквито не са, а пък аз това правих цял живот, да се напъвам да съм това, което не съм.

Обаче сега са поограмотих, това се нарича алкохолизъм, да се правиш на нещо, което не си и да искаш да променяш все реалността, да я моделираш и да си я пригодиш към своите си мисли и глупости.

Сега съм благодарна, че не се засягам вече от такива думи, ами се моля за теб, дано да видиш нещата, и да проумееш, че алкохолът е коварен, объркващ , всемогъщ и може да те доведе до лудницата или до смърт, или си мислиш, че това на теб не може да се случи ?

но полагат усилия, имат желание и не се напъват да са такива, каквито не са, а пък аз това правих цял живот, да се напъвам да съм това, което не съм.

не знам нито какво съм , нито защо съм нито накъде съм
обаче ако трябва да ходя в психиатрия по добре да ме гръмнат

нито търсят някоя "райско" ПРЕЖИВЯВАНЕ И ОТКЪСВАНЕ ОТ РЕАЛНОСТТА
виж в какво живеем , как да не търсим откъсване

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Няма по разрушително животно от алкохолика, който пие. Като свиня в кочина се въргаля и цапа наред всичко до което се докосне. Чупи, трамбова в чувствата и възприятията на хората вместо да се чувства у дома си. Да това е не се чувствах у дома си. Заобикалящото не го приемах за свой дом, затова громях наоколо всичко. Всичко беше гадно, мръсно, отвтратително. Защото капка благодарност съм нямала, че съм в тоя дом. Помня дядо ми, колко благодарен беше, по очите му се виждаше, че се чувства у дома си. Щастлив човек.
Когато не виждам покъщнината си не мога да се отнасям с нея добре, да я множа, да я запазя и предам на хората след мен. Сега с това, което е в мен, когато не пие и което ми дава сили да не пия, защото съм алкохоличка, се чувствам у дома си. Хората също ги усещам като свои събратя някак си, въпреки че съм далеч от МАЙКА ТЕРЕЗА. Обичам ги като в своята къща. Да, дава ми го това което е в мен, да го виждам във всеки отделен човек и да го търся. Не чупя, не громя, не играя, просто съм си у дома. Вървя си по пътя и го усещам свой, не съм гонена и преследвана, не съм гузна и нещастна, защото съм си у дома. Пътуването беше дълго, но си струваше. И се моля да не съм никога пред вратата на къщата си и да не мога да я отворя, за да вляза. Благодаря ТИ.

кво пиете ???????????
ясно че не е алкохол