Здравейте,
напоследък всичко хубаво около мен се срина. Та реших да споделя с вас, защото нещата са в голяма степен следствие на алкохола. Та накратко за мен - на 30 години съм. Пия горе долу от 15 годишен. В началото беше рядко - 1 път седмично. То тогава нямаше и много пари за повече. В последствие като започнах работа и дойдоха парите започна да става почти всеки ден като омазванията бяха петък и събота. После понякога и през седмицата. Имах си приятелка, и тя като мене. Всичко си беше супер. Е разделихме се, тежко ми беше, но постепенно го преодолях и си намерих още по готина мацка която не пиеше почти. И с нея всичко беше забавно, не ми е правила проблеми за пиенето. И така до тази година, когато тя замина за чужбина за няколко месеца. Когато замина си казах, че трябва да си направя изследвания на черния дроб. Както се очакваше асат и алат бяха високи. Някак успях да си наложа и спрях алкохола за 1 месец и взимах легалон. Показателите влязоха в норма. Успокоих се и си казах "какво толкова, пиеш си, после 1 месец почивка и си като нов". Това съвпадна с отиването ми на гости на приятелката в чужбина. И тогава се отпуснах като държан на въже. Доста си пиех и спорехме за какво ли не, защото ме беше страх че тя ще иска да остане там и не ми харесваше как се кефи на нещата там. Аз винаги съм си представял живота само в България, имахме планове за бъдещето. Както и да е прибрах се и всичко изглеждаше ок между нас. Тогава започнаха проблеми в работата и ме накараха да напусна. Това ми подеиства много зле. Изпаднах в продължителен запой и депресия но някак излезнах като се уповавах на това, че поне имам приятелка. Пак спрях за няколко дни, но пак почнах преди да отида при нея да се приберем. Този път по-малко се карахме. Сънят ми се върна като бяхме заедно. Но малко след като се прибрахме тя ме заряза. Последва нов продължителен запой, нито можех да ям нито да спя. Все пак с малко помощ успях отново да спра пиенето. Но лошото е, че това не ми оправя психическото състояние. Пуша цигара от цигара, но пак по добре от алкохола. И не знам какво да правя. Депресията не изчезва въпреки че не пия. Е само 5 дни за минали и пак ме влече да се натряскам да ми мине поне за малко. Някакъв съвет?

Ако тя ти липсва, не вярвам пиенето да я замести. Ще ти задам тъп въпрос. Защо не и се обадиш?

Kаза ми, че поне месец иска да не се вижаме. Въпреки това мисля да и се обадя и да и занеса някои нейни неща, които остави у нас. И да си поговорим. Нещото което не ми дава мира е, че не съм направил всичко по силите ми за да сме заедно, и че много спорове и моята нерешителност се дължат на пиенето.

Как мислите до каква степен съм зависим при положение, че няколко пъти тази година спирам? Първите 1-2 дена са тежки, но после ако няма допълнителен стрес нещата се нормализират и след известно време си мисля, че мога да си позволя някоя бира.

Здравей, братле!
Много се радвам, че писа тука. И аз така писах преди пет години и нещо в този форум и тук намерих човек, който да ми покаже, че има светлина в тунела. И най-вече да ми покаже какво точно да направя, за да се възстановя от това безнадеждно положение. Намерих два поста отпреди. Сега ще подготвя линкове. И ще потърся писмото, което написах в началото. Ей така добре ми е да си припомня и се радвам ако мога да бъда полезен. Благодаря ти, че ми даваш възможност да споделя. Така мога и днес да не надигам първата чаша.
Ето едно абзацче отпреди пет години и петнадесет дни: "Ако е възможно да оправя поне някои бакии и ако е възможно да заживея без зор и без батаци и без страх и без вина. да заживея с някаква цел и смисъл, да не правя неща, без да знам докъде водят. да не действам в мъглата. да ми е кеф да се събуждам и да тръгвам на работа. да мога спокойно да си говоря с хората. да не се мятам като каракуда на кука. да не се блещя като идиот. то поне да бях идиот официално. да не ми се иска през месец два да се завра в някоя гора и така да се отърва от зора."

Ето и някои работи, които съм писал

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря ти, братле, но тези неща с божествената сила наистина не ги вярвам. Никога не съм бил набожен и тази част от подхода на АА ми е странна и далечна. Нужно ли е наистина това. Не може ли само с воля да се справим? Ето аз 1-2 дена като издържа абстиненциата и после ми е по-лесно да направя дълга серия без пиене.

Ти каза, че всичко се срина, нали? Винаги съм насреща, ако не намериш начин да оправиш нещата. Дотогава мога само да ти пожелая успех. Аз съм алкохолик, чийто живот беше стигнал дъното. Нищо не ми харесваше от това, което ми предлагаха, но просто нямах друг избор и реших да опитам. И това предлагам. Нещо, което в моят живот даде резултат. В момента има над два милиона трезви алкохолици, които са трезви благодарение на същото решение. Никой от тях не е задължен да вярва в нещо или да не вярва. Не сме свързани с никаква секта, религия или деноминация. Не сме религиозна организация.
Като част от собственото ми възстановяване съм длъжен да предавам това послание на възстановяване, което спаси моят живот. Нямам други цели или интереси. Надявам се, че и други хора ще пробват и ще възстановят живота си. Нищо повече

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Вероятно има и други начини, но засега най-голям успех има постигнат в АА-поне това знаем със сигурност, тъй като почти не се срещат постове, които да предлагат друго спасение/поне от това, което аз съм изчела/. Ако смяташ, че наистина "всичко се е сринало" и имаш нужда от помощ, нищо не ти пречи да приемеш протегнатата ръка, дори и да си скептик по отношение на някои неща. Може пък ти да намериш пътя към твоя Бог-такъв какъвто си го представяш или какъвто искаш да бъде.

Никоа не съм бил набожен и тази част от подхода на АА ми е странна и далечна. Нужно ли е наистина това. Не може ли само с воля да се справим? Ето аз 1-2 дена като издържа абстиненциата и после ми е по-лесно да направя дълга серия без пиене.

Не е нужно да бъдеш набожен.А и повечето срещаме трудности точно с тази част от програмата на Анонимни алкохолици.Лично аз започнах от много просто ниво.Спомням си,че започнах да наблюдавам как растат мъничките листа на едно цвете, чесъна,който на тъмно и студено в хладилника продължава да расте-кой движи всичко това?Явно някаква позитивна сила-да си призная аз не бих могла да накарам нещо да расте....една наша сестра ми обърна внимание на това-не че не го знам-просто от алкохол дотолкова се бях замъглила,че не виждах нищо друго освен собствените си проблеми-а те бяха мнооого.От това как мъжът ми не ме разбира се стигна до тоталния гняв срещу всички и всичко.И винаги в крайна сметка смятах,че ако нещата отвън са по-добри аз едва ли ще пия толкова.Ето с тая самозаблуда живях-тоест умирах.Тогава нямах достъп до интернет,лутах се и не знаех,че съм болна.Сега ти имаш шанс-продължавай да пишеш и да споделяш-не се отказвай!Надявам се да не пазиш много дълго предубежденията си-за съжаление това е еднопосочен път,ако не си признаеш,че си болен.
Написано от събраталкохолик в списанието на АА-,,Грейпваин,,:,,..Безумието на нашата болест е извора на неуправляемостта на нашия живот.Клетвите,разкаянието,обещанията и решението никога повече да не пием не помагат.Само да можехме да поставим в ход това решение!Тогава нямаше да имаме нужда от Силата на програмата на АА.,,-още една идея за сила по-висша от мен.
,,Никой области от нашия живот може би не са с толкова високо ниво на неуправляемост.Но всъщност опасността,това,което рано или късно ще ни убие е свързано с нашата неспособност да останем трезви..да останем спрени..Пиенето не ни е проблема.За алкохолиците няма проблем с пиенето.Да спрат също не им е проблем.Алкохолиците си имат най различни начини да спират алкохола.Да останеш спрял-в това е проблема!!!!Ако имахме сила на волята да не посегнем към първата чаша,да се спрем,преди да започнем,ние нямаше да имаме проблем с алкохола.В липсата на сила за воля се заключаваше нашата дилема.Ние трябваше да намерим Сила по висша от нас...Чак сега можем да разпознаем проблема на безсилния,а оттам и безпомощен алкохолик.Колкото и интелигентни да сме били в дадени ситуаиции от нашия живот,щом алкохолът се намесеше ставахме необяснимо безумни.,,

Благодаря ви наистина за съветите. Но сега пърото нещо което е на дневен ред е, че утре отивам на планина с приятели. Там те ще пият 100%. Така че поне за мен е най-важното сега е да устоя